Нравствния облик на модрения англичанин от епохата на Просвещението - Робинзон Крузо Печат

През  XVIII  век в Европа най-мощното философско литературно  направление е Просвещението. През този период се утвърждават нови морални принципи и стремежи към познание и наука.  Водеща е идеята за естествения човек и за неговите естествени нужди - близост до дивата, непокварена от обществото природа.  Това движение на мисли, идеи, социални проекти намира отражение и в литературата от XVIII век. Романът на Д.  Дефо ,  Робинзон Крузо е една от най-завладяващите творби на тази епоха. Това е първият английски реалистичен роман, чието възникване е в пряка връзка с интензивния интерес към пътешествията и географските открития на английското общество, който се ражда в епохата на Просвещението.

От момента на появяването си до сега този роман пленява читателското въображение със приключенията на  главния герой и силата на борбения му дух. Чрез пътешествието на Робинзон, Дефо се цели да докаже възможностите на човек да опознае добре себе си и да завоюва нова територия за своите възможности.

Философията на Просвещението поставя  на първо място човека, търсещ истината във всички области на познанието. В центъра на тази философия е  човешкото достойнство, правото на щастие и свобода, както и култът към човешкия разум.  Д.  Дефо създава един динамичен и деен персонаж. В духа на просвещенските идеи писателят влага в понятието природа и представата за истинската същност на човека, предразположен да твори добро. Проследявайки стъпка по стъпка усилията на героя да изгради на необитаемия остров свой свят - едновременно еднакъв и различен от този, в който е живял преди фаталното корабокрушение, авторът извежда на преден план идеята за човека като разумно същество и способността на всеки да промени битието си.

Робинзон е герой мит, символ на човешката съзидателност. Корабокруширайки на острова героят променя своята ценностна система. Той получава шанс да се откъсне от цивилизования свят, пълен с лъжи и да започне своята история на чисто. За него вече нямат значение златото и парите, защото те са му безполезни на острова. Това, на което той започва да обръща внимание са малките неща, които ние често приемаме за даденост. Преди един хляб за него е бил просто храна, с която се сдобива, купувайки я от магазина. Но сега след като полага толкова много усилия хлябът, който успява да направи му се вижда като дар Божи.

Чрез образа на моряка Робинзон се утвърждава ролята на трудолюбивия човек. Робинзон трябва отново да открива вечните тайни на битието, в трудовия опит да разпознава следите на човешкото знание, постигнато преди векове. Благодарение на своите разумност, отговорност, и трудолюбие Крузо успява да направи острова обитаем и да съжителства с дивата природа. В творбата човекът е видян като творец - той създава света такъв, какъвто го иска, дори променя себе си, воден от прозренията на просветителския морал и възпитание. Неговото истинско величие се състои преди всичко в способността му да преобразява и да хармонизира своя вътрешен свят.

Колкото повече самотният корабокрушенец се дистанцира от обществото, толкова по-бързо се привързва към девствената природа. Неопитният и неуверен в началото Робинзон постепенно става знаещ, можещ и удовлетворен от себе си човек, чиито учители са „ природата, опитът и размислите “. Разумните му постъпки водят до неговото оцеляване.  Той съумява да измисли начин за защита от недоброжелатели, сам прави покрив над главата си с наличните материали и с много труд и  усилие се учи на различни занаяти, с  които да преживява на острова. С думите : ”Макар  че животът ми не беше лек, духът ми започна да укрепва” , героят показва, че е превъзмогнал духовното падение и започва да възвръща борбения си дух за оцеляване. Пътят към цивилизацията е немислим, но Робинзон не губи надежда, той е благодарен, че е жив и се бори за живота си. Той се доказва като борбена личност, със силен дух, воля и устойчив характер.

В своя роман Дефо разгръща една много популярна за времето си тема - приключенията и пътешествията на един моряк сред екзотични места на планетата. Като всеки млад човек и героят от едноименната творба е завладян от копнеж да пътешества, да опознае света и да преуспее и заради това изгарящо желание Робинзон попада на самотен остров.  Романът е построен като изповед на Робинзон Крузо и още в началото героят признава своята склонност към приключенията и нетърпимостта си към скучния живот на буржоа, какъвто води неговият баща. Но това признание прозвучава като провокация към съдбата на младия мъж, когато остава сам на безлюдния остров и има време да разсъждава върху постъпките си. бягайки от безинтересния живот на своето съсловие в Англия. Той изживява времето си като ангажиран докрай в най-дребните неща от бита си човек. Останал беззащитен пред могъществото на майката природа, героят постепенно се отърсва от суетата и клишетата на своето поведение и на своето общество.

Знакови са нещата, които героят спасява от кораба, защото в тях се чете признанието на Просвещението за стойностните постижения в хилядолетната история на човека - случайно оцелелите житни семенца, сечивата. Библията. С тях Робинзон не само оцелява, но и превръща непознатия остров в своя земя. Тук той разбира, че истинската стойност на човешкия живот не е в грандиозните планове, а в простичките неща, в труда и удоволствието от него.

Две различни степени в развитието на човешкия разум представя Дефо с две различни гледни точки на двамата герои Робинзон Крузо и Петкан – спътника на  героя към цивилизования свят. Години наред Крузо има за приятели животните на острова. Липсва му човешкият говор и дори се опитва да научи един папагал да говори. Благодарение на този дивак живота на острова става по лек.

Петкан е първичен, той се страхува от природата и стихиите като едно неизкушено от науката съзнание. Обратно, Робинзон Крузо познава явленията в природата и не се страхува от тях, а ги побеждава.

Робинзон Крузо, поставен в естествена природна среда, открива противоречивото единство между добро и зло. Той познава барута, има обяснение за светкавицата, отдавна е открил причинно-следствената връзка между човешките нещастия и природните бедствия. Тези познания го карат да се чувства в хармония с природата. За него това е добър и различен свят. Поведението му е съобразено с тези представи за доброто. Но не така възприема необятните природни стихии единака Петкан. За него те са носители на злото. Действията им са насочени срещу човека.

Робинзон е доказателство за смисъла на вярата в духа и предприемчивостта. Той не само оцелява, той се себедоказва, той демонстрира волята си да не загине безследно в този свят на изолацията.

Нравствения облик на героя в едноименния роман “Робинзон Крузо” на Даниел Дефо  е израз на Пътят към познанието и към доброто и злото, който е дълъг и труден, но той неотменно води към духовно „порастване“, към познание, към самоусъвършенстване.