ИСТИНСКОТО СЪКРОВИЩЕ Печат

ИСТИНСКОТО СЪКРОВИЩЕ

(ЕСЕ)

Не  всички  хора  еднакво   разбират  смисъла  на  живота  и  човешкото  щастие.  Някои  трупат  богатство,  единствена  цел  за  тях  е   постигането  на   голямо  материално  благополучие.  Често  се  случва  така,  че  хората  насочват  всички те  си  усилия,  жертват  понякога   дори  и  съвестта  си,  за да  осъществят  своята  мечта.

Според  мен   истинското  съкровище  за  всеки  човек  е  щастието  в  семейството.  Любовта  между    родители  и деца,  взаимната  обич  между  братя и  сестри  -  това  една  от  основите  на  истински  осмисления  и  щастлив  човешки  живот.   За  нас,  българите,  домът,  семейството  и  родът  са  изиграли  решаваща   роля  за  оцеляването  на  народностния  дух  през  безкрайните  безпросветни  години  на турското  робство.  Топлината,  получена  в  родния  дом,  съгрята   от  любов  и уважение,  не  угасва  в сърцето  на  човека  през  целия  му  живот.  Тази  топлина  поддържа  вечния  огън  на  човешкото  съществуване.

Героите  в  повестта “Гераците”  преживяват  същинско  превъплъщение, когато  всеки   по  своя  начин   прегазва  ценностите  на своето  семейство.  Те  смятат,  че  истинското съкровище  за  човека  са  парите  и собствеността. Именно  затова   синовете  на стария  Герак   престават  да зачитат  родовите  традиции  и  всеки  тръгва    по  своя   път. Прекъсването  на  родовите  контакти   между  близките  хора,  ги  превръща  в  озлобени  и  деградирали  личности,  които    не   проявяват  никакво  съчувствие  към  своите   роднини.  Напротив,  те  стават  жестоки  и  безмилостни   към  тях.

Елин Пелин изобразява процесите на социални изменения, които водят до унищожаване на стария живот, нравствен порядък и традиционни селски добродетели. Разпадането на патриархалното семейство и  рушенето на традиционната родова задружност води до моралната деградация и човешкото обезличаване.

Съдържанието на повестта разкрива голяма философска истина, която представлява своеобразен лайтмотив в творбата и послание за повече човечност и духовна хармония.  Тази истина с горчивина и безнадеждност произнася един от героите на повестта “ Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя…животът без любов нищо не е. Лула тютюн не струва.”  Тези   думи  красноречиво   показват,  че  истинското  съкровище   за  всеки  човек  е   любовта.  Изчезването  на  любовта  и  разбирателството   между  героите    донасят им страдания  и  нещастия.

Отсъствието на любовта и изчезването на уважението от дома на Гераците  разрушава някога хармоничното и задружно семейство. Отчуждението и самотата постепенно разрушават този дом. Всички герои един по един преживяват нравствена деградация и духовен цинизъм. Родовата идилия на прежния сговор и разбирателството в семейството на Йордан Герака се стопяват  под влиянието на себичните въжделения.  На мястото на радостта и удовлетвореността от задружния земеделски труд идва егоистичната атмосфера  на скандали и омраза. Изчезват обичта и доверието между родители, синове и снахи, а раздори и крамоли  “отравят мекия домашен покой”. Дълбоки нравствени сътресения  съпътстват разложението на семейството на Гераците.

Разпадането на семейството  е  свързано  с  ярки художествени символи, които авторът  използва – това  са: юздите на “семейната колесница”, която старият Герак изпуска, отсичането на бора – “семейното знаме” при подялбата на земята и мъчителните изживявания на дядо Йордан, който разбира, че причината за овълчването и свадите, за одумки и раздорите в дома му, “изпълзели като змии”, е ламтежът за свой имот, за своето богатство, изроден в безчовечност и неутолима алчност. Следното художествено сравнение убедително разкрива същността на събитията: “… всеки зейнал като ламя и иска своето да си знае… Сякаш дяволът е отворил в душите им бакалница и търгува с доброто и злото”.

Драмата на стария Герак се разкрива, когато той се сблъсква с безсърдечността и озлоблението на своите деца, със студенината и безразличието на завладените от мисълта единствено за пари и имот Божан и Павел. С психологическо майсторство писателят изобразява  постепенното нравствено израждане на Божан .  За  него  истинското и  единственото  съкровище  представляват  парите. Алчността на героя  го води към “пословично скъперничество” и оттам към престъплението. Божан олицетворява характерните  нови тенденции, свързани с унищожаването на традиционните селски добродетели.

Благородните усилия на стареца да върне прежния сговор са напразни.  Постепенно изчезва надеждата му, че нещо може да се промени към добро и той трагично осъзнава невъзвратимостта на отминалото. Неговите думи: “Така е тръгнало и така ще върви …” – са изпълнени с дълбок драматизъм. Духовният и психологически крах на героя настъпва след открадването на парите му. Това действа върху него  като сломяващ морален удар – “сякаш не парите, а честта на дома му беше открадната”.  Затварянето му в изоставената кръчма символизира самотата, покрусата и отчаяние. Символичният смисъл придобива и неговата смърт, с която отмира един свят – добър и човечен.

Драмата на Елин Пелиновите герои се състои в това, че търсейки материалното съкровище – парите на стария Герак, те изгубват истинското съкровище, което през цялото време е било у тях – любовта и разбирателството.

Чрез  изобразяването  на нравствените измерения на егоизма, отчуждението и самотата  писателят отразява особеностите на времето и  ценностните системи  на  хората.  Той  внушава,  че  истинското  съкровище  за  всеки  човек  е   любовта,  семейството,  децата,  трудът, който  носи   полза   за  всички.  Милосърдието  и    съпричастността  към  заобикалящите  ни  хора – това  са  основните   неща,  които   осмислят  живота  ни – това са истинските съкровища, които не могат да бъдат купени с пари.