Античност Печат

Античност

Понятието античност идва от латинското „antiquus”, което означава „древен”.В модерното му третиране-като съвкупност от появите на гръко-римската цивилизация-се налага през 18век.Тогава употребата му означава особен вид изкуство.Свързва се също и със употребата на френски език.Днес под античност се подразбира най-ранният период от развитието на  западноевропейската цивилизация, в който се наблюдават общи схвашания за живота ,културата, изкуството, в който доминират философски и политически идеи, в който водещ е устният тип общуване.

В античноста се налагат трайни представи за мисленето,за моделите, които практикуваме.Цялата европейска цивилизация снема античния образ на света.Епохите като Ренесанса и класицизма също поставят на челно място античноста, която играе голяма роля и в епохи като Просжещението и през 20век, когато някои от водещите философи и писатели се обръщат към античната мисъл.Можем да изброим имената на Хайдегер, Томас Елиът, Езра Паунд и пр.

Гърците, които са ни дали имената, формите и съдържанието на различните жанрове.Оновните термини останали още от времето на елинизма на, които се базира литературната теория повече от 20века са :mimesis, diegesis, драма, трагедия, комедия, епос, лирика, елегигия, ямб, епиграма и химн.

Гръцкото понятие „mimesis”означава подражание.То е въведенот от автори като Платон и Аристотел и предполага идеята, че изкуството, в частност-литературата се определя от подражанието.най-общо се смята, че литературата подражава на материалния свят.През елинизма с този проблем,а именно за проблема за подражание се занимават:Дионисий Халикарнаски, Квинтилиан и Лонгин.Но за представителите на елинизма това не е толкова важно, колкото разрешаването на въпроса на кого трябва да се подражава.В този смисъл те смятали, че подражанието не бивало да бъе само копиране на средствата в подредбата и стила,а страстнно съперничество със духа на големите автори.

Диагезисът е понятие, което означава чист, прост разказ.Развит е най-вече от френските структуралисти.

Драма, действие е понятие на, на което в основата стоят три култа-към мъртвите, към мъртвите и към Дионис.Налага се като жанрово понятие, което включва трагедията, комедията и сатирата.

Трагедията буквално означава „песен на козлите”.Основни персонажи са хорът(състоящ се от 12-при Есхил или 15 души при Софокъл и Еврипид) и протогонистът(първият актьор).Есхил въвежда втори актьор, а Софокъл трети.Трагедията се състои от пролог(предисловие), парод(вход, влизане), епизод/и, стазим(песенни хорови части), комос(бувално означава плач, съвместна лирична партия на актьора със хора, която не е задължителна и може да се появи на различни места) и екзод(заключителна част, при която хорът напуска сцената).

Комедия-произхожда от гръцките думи komos-весело или тържественно шествие, и ode-песен.Според Аристотел комедията води началото си от празненствата в чест на бог Дионис.

Комедията се състои от :пролог, парод, агон(спор между действащите  лица), парабаза(хорът се обръща към публиката), епизод/и, стазим и екзод.

Епос-този термин оначава разказ, песен.Основните особенности на епоса са :обективност, описателност, обърнатост към миналото, героизъм и акцент бърху външното изображение.

Лирика-песен изпълнявана под съпровод на музикален инструмент(лира, китара, флейта).Този термин е вуведен от александрийските филолози през 3в.-2в. п.Хр.

Елегията произхожда от старите оплаквателни песни, от ритуалният песенен жанр тренос.Скръбният характер не е бил задължиелен, елегии са и важните „песните” призоваващи към важни и сериозни действия.

Ямб-произхода му се свързва със култа към Деметра.Ямби са се наричали песни, които изобличавали отделни хора или личности дори и цели общности.

Епиграмата е кратка литературна форма, която представлява пояснителен или надгробен надпис в елегически дистихон.

Химн-това хвалебственна песен в чест на богове или герои.

Възприетата периодизация на античноста е следната:

Критска култура(минейска цивилизация) 20в.-15в.пр.Хр.

Микенска култура(ахейска цивилизация) 16в.-12в.пр.Хр

Ранна геометрична епоха 12в.-10в.пр.Хр.

Геометрична епоха(Омирова) 10в.-8в. Пр.Хр.

Архаика 7в.-6в. Пр.Хр.

Класическа античност 5в.-4в. Пр.Хр.

Елинизъм 3в.-1в. пр.Хр

Елинистично-римска епоха 1в.пр.Хр.ю-4в. Сл.Хр.

Късна анточност 4в.-6в. Сл.Хр.

Поетика, критика и реторика