УВОД

Безвремие, различни измерения и пространства, плетеници, небесна светлина  отражение на небето и две човешки души откриващи себе си в отвъдното и в различни алтернативни светове, всичко това в книгата „ЕДНО” на Ричард Бах.

І. ДА ОТКРИЕШ СЕБЕ СИ  ОТВЪД ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО

Да се потопя в безвремието за мен е някак нереално. Виждам, но може би не съм зрящ, слушам, но все още не умее да чувам онова, което не се изрича, уча но все още не  съм знаещ. Взимам решения, но едва когато сбъркам, разбирам, че не съм на прав път. Лесният начин на живот не ни учи на нищо добро и в това съм напълно убеден, но все още нямам силата и увереността да кажа, че мога да създам нещо сам. Естествено, че изборът е предопределен от собствените ни решения. Като се замисля, ако аз попадна в друго измерение и срещна своето „Аз” не знам какво бих му казал, а ако  попадна в плетеница от избори най-вероятно ще бъда подведен от своята младост и неподготвеност. Понякога съм на кръстопът в реалния за мен свят и  трудно вземам решения. Може би решенията са ми импулсивни, подвластни на желанието ми да бъда различен и интересен. Може би не съм се научил на търпение и компромиси, а може би най-честата причина за това е и провокацията от страна  на приятелите ми. Нека бъда откровен, това за приятелите ми е по-скоро оправдание или търсене на извинение. Днес, ние младите хора имаме честно казано изкривена представа за доброто и лошото, за красивото и грозното, да не говорим за това в какъв свят бихме искали да попаднем. Може би сме си на точното място и в подхоящото време. Незнам!

Като чета книгата се замислям, какъв ли ще бъда в бъдещето, какъв ли избор ще взема, колко ли пъти ще ставам и падам. Зная със сигурност едно, че ние създаваме действителността около нас. Къде съм аз на фона на ширещата се агресия и насилие в училище, ами ако утре попадна в друго измерение и срещна своето „Аз” и то започне да ме осъжда. Връщам се към момента, в който младият автопилот се готви за убийствената война, без да се замисля за своето решение подчинено на заповедите на президента. Взимаме решения, които твърде често са непоправими, но нямаме и представа какво си причиняваме сами на себе си. Може би бих казал на моето „Аз” от някакъв алтернативен свят, да бъде по-добър, по човечен, да не бъде лекомислен, да се научи да обича. Мисля, че няма идеален свят.

Като всеки земен човек вярвам в това, което мога да видя и в това  което мога да докосна. Това е сериозна пречка да си представя алтернативни светове, други пространства или измерения. Да си призная това отива в сферата на фантастиката. Сигурно въображението ми е бедно или пък ми липсва вяра, но най-вероятно е липса на желание. Да предположим, че само за миг срещна своето “Аз” или другите ми “Аз” в паралелни или други светове, предполагам всичко би трябвало да бъде различно. Може да бъда лош или добър, красив или грозен, стар или млад с различни професии, но какъвто и да бъда ще ми бъде трудно. Вероятно ще гледам с интерес и любопитство, ще ми бъде мнително, странно и провокиращо. За миг сякаш съм пред огледало. Оглеждам се – усмихвам се защото се харесвам или чупя огледалото защото не се харесвам. Но, дали то е виновно? Е, каквото и да направя трябва да тръгна в някаква посока. На къде? Във всеки случай където и да е феята на идеите, май сам се налага да избирам. Незнам какво да кажа, незнам какво да попитам, но със сигурност знам, че като се върна в реалността ще имам много време за размисъл.

ІІ. ЗА ЛЮБОВТА И СВОБОДАТА

Странно е усещането като се замислия върху това, че любовта и свободата са краят на страха и робството. Любовта, е нещо с което започва и свършва света, с нещо което започва и свършва живота. А, свободата е нещо без което човек умира. За мен любовта и свободата имат място във всички измерения и пространства, и хората водени именно от тях намират себе си, своята половинка и своето поприще в живота. Странно е чувството като се запитам: „Какво правя за човека до мен?”, „Обичам ли го така, че му давам свободата?”. Трудно осъзнавам някои неща в книгата. Ще ми се и аз като Ричард да усетя обичта, която да ме кара да се боря, да откривам нови светове, да чувствам сигурността и да чувам думите: ”Ти успя! Обичам Те!” - така както Лесли подкрепя съпруга си дори и след нейната смърт. А, тя мъртва ли е въобще?

Да открия своята половинка, да изстрадам своята любов и свобода може би именно това ни прави по-силни, по-здраво стъпили на крака и по-уверени в себе си. За любовта може много да се говори, но тя трябва да се изживее за да се усети нейната сила, мощ и власт. Ако я нарисувам с цетове ще използвам всички цветове на дъгата, но за смъртта обаче въобще не ми се говори. Става ми страшно, черно, болно и тъжно. Навярно е много трудно да се преживее раздяла, особено непоправимата – говоря за раздяла причинена от смъртта. Много са случаите на самоубийства и опита за такива сред нас младите хора. Отчаянието, самотата, неразбирането, болестта, която ни разяжда от вътре навярно ни кара да постъпваме така. Задавам си въпроса, дали сме толкова богати, че да си даряваме живота на смъртта, като бъдем наркомани или насилници. За мен живота е даден да се изживее, а не да се пропилее. Много се говори за смъртта като нещо нормално, от което не бива да се страхуваме. Не искам да ме наричат страхливец, но нещата при мен са на кръстопът, да я приема или да я отхвърля. И аз като Лесли си казвам: „Не мога да оставя хората, които обичам, сега не е момента, те ме обичат, аз съм им необходим”. Имам ли, обаче правото да се бъркам в съдбата или както се казва в творбата на Р.Бах “съдбата е такава, каквато си я направим”. Знам само, че това е кръговрат, един се ражда, друг умира и аз съм  част от всичко това. Всичко е борба, плетеница от избори, кръстопъти, решения, но най-важно за мен е - аз какво ще реша сега, защото и най-малката промяна днес ни отвежда към едно съвършено  различно утре.

ІІІ. СИЛАТА НА ИЗБОРА

С много истини споделени в книгата съм съгласен и ги приемам, но все пак има едно „Но” – много трудно се взимат правилните решения и колко е важно да се придържаме към нещата, които умеем. Какво умея аз, да обичам или да мразя, да се страхувам или да бъда смел, да бъда добър или лош – все дилеми, за които не се чувствам достатъчно зрял и подготвен. Днес младият човек ИСКА, без да се замисля какво би могъл той да ДАДЕ на другите около себе си. Изпитвам страх от това да срещна моето „Аз” от бъдещето, защото не съм сигурен какъв ще бъда. Живея в свят на материалното, а духовното е като призрак, има го, но никой не го вижда, не го чувства. Робуваме на собствената си суета без да се замисляме какво губим.

Говорим за това, че трябва да приемем нещата и хората около себе си такива каквито са, но това не е ли безразличие. Ако няма промяна, няма бъдеще, ако няма мечти – няма живот, ако няма решение – няма избор. В това безвремие изпълнено с безразличие не искам да попадам.

Искам ми са да бъда над войни, религии, нации, насилие и унищожение.

Приземявам се в моя свят, където реалностите са други – кражби, наркотици, убийства, насилие, стачки, младите хора напускат страната ни, групировки диктуват политиката. Искам да направя живота си по-добър, защото си го представям такъв. Имам силата  да го изкажа, нямам смелостта да го направя. „Къде е феята на идеите?”. Какво правя Аз за да променя нещата? Задам си и въпроса, в нашето време, на нашето място, как ще постъпи някое друго мое„Аз”? Много е важно да имаш идея и тя да се превърне в твоя цел, защото утре може някой да направи от твоята собствена идея цяло състояние. Най-добре ще бъде ако аз устоя на всички предизвикателства и превърна своята идея в една сбъдната цел.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Знам, че където и да съм, дали тук и сега, или отвъд времето и пространството, аз ще вървя напред, защото вярвам, че човек се ражда и умира оставяйки малка светлина след себе си. Може би от хиляди малки светлини оставени след живота на всеки от нас започва онази голяма Светлина, с която започва всяка велика  религия.

Не всичко в живота е идеално и за сетен път ще кажа, че няма идеални светове, но повече от истинско е това, че няма беда, която да не може да се превърне в благословия, и няма благословия, която да не може да се превърне в беда.

В каквато и плетеница да попадне човек, в каквото и измерение да е, на какъвто и кръстопът да бъде, трябва да осъзнае ЕДНО, че се нуждае от силата на ЛЮБОВТА и от крилете на СВОБОДАТА.