Joomla Software solutions Template

Payday loan

I. Увод

За съжаление насилието сред децата става все по-актуална тема в обществото ни. И в предишните години сме чували за подобни прояви, но тази година те зачестиха рязко. Насилието сред децата стана модно. Не минава ден, в който да не чуем за поредна подобна проява. Звучи страшно, но е факт.

Днес българското семейство няма време и воля за общуване. Така се затруднява разкриването на мотиви за агресивно поведение и други асоциални прояви при подрастващите. Освен това, немалка част от съвременните тийнейджъри са тотално ненаказуеми за безобразията, които вършат. Тях ги санкционират по някакъв начин единствено вкъщи, поради което те там спазват някакво приличие, макар че в определени и случай домашното възпитание  не стига до там. Но в момента, в който излязат от вратата, децата стават различни. Много родители са изненадани как добрият за тях син или дъщеря е истинско бедствие за обществото.

Съвременното общество категорично отхвърля агресивността, но в природата тя е нормално явление. Недопустимо е ние благоразумните хора да отговаряме на агресията с агресия. За съжаление, съвременните младежи виждат, че с подобно поведение успяват да спечелят вниманието на околните. За съжаление децата и тийнейджърите формират мисленето си и поведението си на базата на обкръжаващата ни среда изпълнена с нереално насилие от филми, виртуални забавления и средствата за информация.

Тези "забавления" са всеки ден пред телевизора, на страниците на вестниците, в интернет пространството и дома.

II. Постановка на проблема

Агресията е свързана с инстинкта за самосъхранение и помага на организма да използва заобикалящата среда за задоволяване на жизнените си нужди, като всеки индивид и човека е подложен на влиянието на инстинктите си. Причините за прилагане на агресия са неопределените граници, етническата, религиозна, културна, социална вражда.

В последно време все повече от  хората осъзнават нуждата от определяне на проблема. Обграждащите новини за зачестили случай на такива прояви убеждават все повече в реалността и сериозността на проблема. Според много учени, започнали да се занимават с този проблем, решението му се  корени в осъзнаването му. Вече се провеждат форуми и дискусии посочващи проблема и стремящи се към намиране на решения.

Мнозина посочват виновника за този проблем само в компютърните игри или семейството, ние искаме да посочим реалния виновник, без да обвиняваме другите. Примерите за насилие сред младите са неразделна част от днешните новини например:

„Четиринайсетгодишен ученик в Разград е починал след сбиване в основното училище "Никола Икономов" в града. Това съобщи на пресконференция директорът на ОДП-Разград комисар Кръстю Сотиров”, този проблем съществува и отвъд Атлантическият океан, „Най-малко 30 души бяха убити при стрелбата, избухнала в студентското градче на Техническия университет в америка-нския град Блексбърг щата Вирджиния.”

1. III. Цел и задачи на проблема

3.1 Цел на проучването

Целта на изследването е да се установи степента на агресията и насилието в училищна възраст при деца в неравностойно положение и деца в нормална семейна среда.

Специфичната цел е привличането на експерти и учени от различни сфери за подкрепа и допълване на анализите на Комисията относно факторите, допринасящи за радикализирането на насилието.

Цели:

*Да изграждаме нетърпимост у младите хора към формите на насилие в човешките взаимоотношения;

*Да предоставяме помощ и подкрепа на деца и юноши, преживели насилие;

*Да помагаме на младите хора да преосмислят и променят своето агресивно и нетолерантно поведение към другите;

*Да информираме младите хора за формите и последиците от насилието;

*Да предоставяме информация и да изграждаме умения сред нашите връстници за реагиране и противопоставяне на формите на насилие, на които стават свидетели.

*Да помагаме на младите хора да изграждат хармонични отношения с околните, изпълнени с равнопоставеност, разбирателство и толерантност.

3.2          Задачи и предмет на проучването

На базата на конкретизираната цел си поставихме следните задачи за изпълнение:

*Да се проучи основната литература по темата и да се направи критичен анализ.

*Да изследваме отношението към агресията и насилието при деца в неравностойно положение и деца в нормална семейна среда.

*Да изследваме личностната агресивност на ученици.

*Да изберем набор от методи на изследване отношението към агресията и насилието и личностната агресия.

*Да обобщим резултатите от получените данни и да очертаем социалната значимост на агресията и насилието в съвременната  ситуация.

*Да издаваме и разпространяваме информационни материали за ограничаване на насилието в човешките отношения;

*Да организираме и участваме в превантивни дейности и кампании с цел ограничаване размера на насилие;

*Да разпознаваме деца и юноши, имащи проблеми с насилие и да им оказваме нужното съдействие за преодоляване на проблема;

*Да се информираме и усъвършенстваме постоянно.

Предмет на изследването са механизмите, пораждащи агресия и насилие в училищна възраст при условия, в които децата и учениците растат и се обучават.

IV. Научни теории и хипотези по проблема

4.1 "Абитуриенти пребиха свой връстник",

"Шестокласник наръга с нож другарчето си по чин", "Деветокласници заплашиха класната си",

"Учител по физика - жертва на свои ученици" - това са само част от стряскащите заглавия, които заливат вестниците. В медиите обаче се говори за най-тежките случаи, а примерите за насилие са хиляди.

Няма ученик, който да не е участвал или да не е бил свидетел на физическо и психическо насилие, твърдят психолози. Вече е нормална практика споровете между ученици да се разрешават с удари, а когато е необходимо - да се търси подкрепа от "външни" приятели.

Насилието е не само физическо, а и словесно - под формата на заплахи и обиди, като обикновено тормозът излиза извън рамките на престоя в училище, коментират педагози.

Според ученици, родители и учители сред причините за агресията в училище са недобрата семейна среда, липсата на дисциплина, материалните различия между децата и лошото семейно възпитание. Част от специалистите не пропускат да

отбележат и спада в морала на българския учител, който отказва да се пригоди към новите условия.

4.2 Всеки десети български ученик проявява агресия - използва физическо насилие, оскърбява и унижава хора. Всеки шести младеж има повишено ниво на подозрителност, а 43% инвестират голямо доверие в групата, към която принадлежат и нямат собствено мислене.

Близо 28 на сто от анкетираните не знаят как да насочат енергията, която притежават. Най-често това води до саморазрушително поведение и използване на психотропни вещества от една четвърт от юношите. Голяма част от младите хора - 85%, имат високо ниво на самооценка, като при това не изпитват съмнения, че са гениални и уникални. Данните от проучването показват, че всеки шести тийнейджър се страхува да поеме социална отговорност, а всеки десети не поема собствена инициатива. Такъв е и процентът на младите хора, които са безжалостни, жестоки и студени. Те използват физическо насилие, унижават и оскърбяват останалите.

Данните са от обследване, извършено от студенти от СУ "Св. Климент Охридски" през м.г. в 14 столични училища. Проучването е част от проекта на фондация "Галатея" - "Не на страха и агресията в училище".

4.3 “Дезинтегрираното общество ражда гняв и насилие”

Д-р Антон Славчев, детски психиатър в Александровска болница

Агресията, агресивното поведение са сложни и многокомпонентни явления. В тях има и биологичен елемент, защото някои хора сами по себе си са по-склонни към насилие в сравнение с останалите. Те са предразположени към подобен тип поведение.

Дали обаче то ще бъде реализирано, зависи и от много психологични и социални фактори.

Възрастните, които са били малтретирани като деца, преповтарят този модел по време на своето родителстване. Има много социални теории за обясняване на агресивното поведение и насилието. Една от тях е теорията за дезинтегрираното общество. Към белезите на дезинтеграция на обществото, описани още в края на 50-те години от Лейтън, се отнасят такива характеристики като бързите социални промени, смяната на системата от ценности, при което човек загубва опори, около които да организира собствения си живот. В дезинтегрираното общество чести са разводите, висока е престъпността, има много сдружения, организации, асоциации, фондации и пр., но е налице твърде малко истинско обединение между хората.

Лидерите не са в състояние да осигурят смислено социално поведение на членовете на обществото. Към всичко това се добавят и лоши комуникации.

Други теории за обяснение поведението на агресия и насилие са тези за социалното напрежение. Особено важни са напреженията в области като заетостта, здравеопазването и училището. Неудовлетвореността от професията, от работата и невъзможността човек чрез професията си поне относително спокойно да се грижи за семейството си, поражда фрустрация и гняв. Изместването на гнева води до агресия и насилие. При социалните напрежения в училището и образованието, когато се съкращават паралелки или цели училища, и се нарушава съотношението учители - ученици, се повишава социалното напрежение. Бързите и неясни промени - например въвеждане на матури, промяна в системата на провеждането на приемните изпити, създават и тревожност, и фрустрация. И учители, и ученици рискуват да бъдат или изключени и уволнени, или консултирани с психиатрични институции.

Много от ситуациите и примерите, посочвани в литературата за агресивното поведение и насилието, могат да обяснят всичко, което се случва днес сред нас.

4.4 Насилието в игри, филми, музика...

Мнозина обвиняват електронните игри, филмите, дори музиката, че са причина за агресията сред потребляващите ги, а това са най – вече младите.

KILL THE PIXELS

Изследване на британски университет откри, че хора, които играят игри с насилие, всъщност не се чувстват агресивни, а разпуснали след една игра. Игрите с насилие често са обвинявани за насилието в реалния свят, а критикуващите индустрията често цитират академични проучвания, за да подкрепят твърденията си.

Сега проучване, представено на Годишната конференция на British Psychological Society (Обществото на психолозите във Великобритания) в Дъблин, твърди, че в действителност игрите намаляват желанието да извършаваш престъпни и насилствени деяния в реалния свят.

В труда, разработен от Джейн Барнет и колегите й в Middlesex University, психолозите открили, че е по-вероятно геймърите да са спокойни или просто уморени след като са играли, отколкото да имат желание да излязат на улицата и да наритат някого. Изследователите използвали за проучването си 292 онлайн геймъри от мъжки и женски пол на възраст между 12г. и 83г. и ги накарали да играят масовата мултиплейър онлайн ролева игра World of Warcraft. Те били помолени да попълнят анкета за гнева, агресията и характера им преди и след като са играли 2 часа WOW, която е с рейтинг T (за тинейджъри) в САЩ и с 12+ във Великобритания.

Накрая учените открили, че повечето от геймърите са по-спокойни след едно хубаво азерутско кръвопролитие. "Всъщност преди и след игрането на играта нивата на спокойствие бяха по-високи, пълна противоположност с агресивността", каза Барнет в изявление преди да добави: "Но това много зависи от характера

на личността."

VI. Статистика

На две групи хора, разделени по възрастов признак, бяха зададени напълно идентични въпроси късаещи представения проблем, ето и отговорите им.

Във възрастова граница 16-20години

На въпросите:

„Според вас нарастващото насилие сред младите и учениците сериозен проблем ли е?”

„Според вас в каква роля сте най-често в ситуация на насилие?”

„Каква е причината за тази черта сред младите хора,  спаред вас?”

„Колко често сте свидетел на такова насилие ?”

20-24 години:

„Според вас нарастващото насилие сред младите и учениците сериозен проблем ли e?”

„Според вас в каква роля сте най-често в ситуация на насилие?”

„Каква е причината за тази черта сред младите хора,  спаред вас ?”

„Колко често сте свидетел на такова насилие ?”

V. Заключение

Според направените от специалисти, психолози и от нас изследвания се установи, че свръх насилието сред младите и учениците е съществуващ и разрастващ се проблем.

След множество опити от страна на компетентните органи и училищните настоятелства се оказа, че проблема е не само не изчезващ, но и се задълбочава.

Всекидневните примери за това ни обграждат от  отвсякъде.