Joomla Software solutions Template

Payday loan

1.Адаптация на личността към пазарните условия:

-преживяване на психично благополучие;

-липса на адаптация;

-максимална степен на адаптираност;

-същност и видове икономическа адаптация;

-психологически последици от адаптацията на личността;

-ролята на социалните групи,пол,възраст,личностни качества,характерови особености,темпераментови различия;

-пазарна ориентация на характера;

2.Психологически особености на икономическия риск:

-готовност за поемане на икономически риск;

-стопанска и финансова активност на личността;

-видове рисково поведение;

-оценка на икономически риск;

-влияние на личните качества на субекта;

-същност на предприемаческия риск;

-професии,свързани с поемането на икономически риск;

3.Приложение:

а)изследване на група от 10 студенти;

б)изследване на група от 10 работещи;

в)обощаване на резултатите и сравнение с данните от икономически справочник за 2007 година;

4.Библиография.

1. Адаптацията на личността към социалната среда традиционно се разглежда като процес на приспособяване към новите социално-икономически условия и достигане до някаква степен на съответствие между индивида и средата. Д. Граден определя социалната адаптация като състояние на равновесие между личността и социалната общност. Според него,постигането на равновесие изисква овладяване и вътрешно възприемане на особеностите в дадената социална сфера.

В психологията на личността, социалната психология и психологията на труда съществуват твърде сериозни научни изследвания върху различни проблеми на социалната адаптация. Без да си поставяме за цел да изброяваме всички по-известни теории за адаптацията, ще насочим вниманието си само върху тези. които имат отношение към разглеждания от нас аспект, като използваме анализа върху тази проблематика, извършен от А. Величков и М. Радославова. Двамата автори определят като най-популярни схващанията, че адаптацията към социалната среда отразява някаква степен на съответствие между вътрешните условия на личността и условията на средата. Те разглеждат адаптацията като състояние на оптимално функциониране на личността в дадена среда;според тях адаптацията е състояние, което е свързано с оптимално функциониране, защото в него се отразява достигнатото равнище на съгласие междх външните изисквания и вътрешните тенденции на индивида.

Адаптацията на личността като състояние на оптимално функциониране, от субективна гледна точка може да се разглежда като преживяване на психично благополучие. Особено полезен за нашите цели е подходът на С. Риф,която определя психичното благополучие като комплексно състояние на позитивно психологично функциониране и обобщава неговите индикатори в следната съвкупност:

1)   Приемане на себе си. Тук се включват позитивни нагласи към себе си и чувство за себеуважение, които са централна характеристика на ефективното психологично функциониране.

2)    Положителни отношения с другите (чувство на симпатия и привързаност, наличие на близки връзки и топли отношения).

3) Автономия (наличие на вътрешни критерии за оценка и способност за придържане към тях).

4)  Контрол над средата (способност за манипулиране и контролиране на комплексна среда).

5) Наличие на дългосрочни жизнени цели.

6) Личностен растеж.

Приемаме позицията, че адаптацията към определена социална среда може да варира в твърде широки граници - от липса на адаптация до максимална степен на адаптираност. Според А. Величков и М. Радославова отсъствието на адаптация означава изключване на личностната регулация на поведението и подчиняване на индивидуалното поведение на външни фактори. При тези условия оставането на индивида в средата е възможно, когато се прилагат различни стратегии на нагаждане.

Икономическата адаптация може да се определи като приспособяване или нагаждане на стопанския субект към постоянно изменящите се икономически условия. В дадения случай икономическият субект представлява личността (а не фирма, корпорация или страна) и нейната успешна адаптация се проявява в материално благополучие, а дезадаптацията - в бедност и нисък жизнен стандарт. Икономическата адаптация показва качеството на живота, икономическия статус на човека, неговите очаквания и отношение към икономическите реформи, пазара и парите, тя е свързана с ценностната система, икономическите мотиви, икономическите норми и интереси. В съдържанието на понятието "адаптация към пазарните условия" се включват още политически, нравствени, културни и професионални аспекти. Може да се каже, че компонентите и структурата на пазарната адаптация на личността не са подлагани на сериозно теоретично и експериментално психологическо изучаване, особено в страните с преход към пазарна икономика.

Могат да се отделят два вида икономическа адаптация: доброволна и принудителна. Личността се адаптира доброволно към новите социално-икономически условия тогава, когато те се намират в хармония с нейните ценностни ориентации, не противоречат на нейните възгледи и идеали и съответстват на личностните качества и индивидуалните особености на субекта. Когато човек се противопоставя на новите пазарни условия, адаптацията има принудителен характер. В този случай личността въз основа на своя минал опит и социално положение се подчинява на външните обстоятелства и социалната среда, без да променя нещо в нея или в своята ценностна система. Като следствие от принудителната адаптация се получават редица отрицателни психологически последици (неудовлетвореност, депресивни и стресови състояния, неуверено поведение, самоизолация).

Икономическата адаптация се характеризира със сериозни изменения в икономическите мотиви, икономическото мислене и икономическото поведение на личността. Икономическите реформи предполагат изменение на икономическите отношения, изразяващи се в собствеността, разпределението, условията за конкуренция и т.н.Икономическото регулиране на практика става задължително в цялата стопанска и социална сфера на човешките отношения. По нов начин се определят отношенията в стоково-паричната област, в данъчната система, в инвестициите, цените и дотациите.

Икономическата адаптация се изразява в редица изменения на равнището на икономическото съзнание и икономическото поведение при отделните социални групи. Намаляването на потреблението и рязкото снижаване на материалното благосъстояние при по-голямата част от населението довежда до фрустрация и чувство за непълноценност.Личността преживява силнодействащи стресови състояние,които се дължат на различни икономически и политически фактори.

Психологическите последствия от икономическите реформи, които оказват силно влияние върху адаптацията па личността към новите пазарни условия могат  да се разделят според различните критерии на позитивни и негативни; дьлбоки и повърхностни; близки и отдатечени по време;всеобщи, широко разпространени и локални, свойствени само за определени групи от населението. Например за преходния период на икономическа крика са свойствени преобладаващите негативни психични феномени. Различните колебания на пазара, производственият спад и рисковият скок, инфлацията са икономически фактори, които водят до засилване на вътрешните личностни кризи на фона на външните кризи в обществото. Разбира се,при оценката на основните икономически събития главна роля играят различните идеологически и политически възгледи, както и общия икономически мироглед на отделните автори. Например едно и също явление може да се разглежда като проява на  егоизъм, от гледна точка на традиционната социална психология или проява на икономическа самостоятелност и активност па личността, от позициите на съвременната американска психология на предприемача.

При анализа на психологическите последици от пазарните реформи върху икономическата адаптация на личността, може да се използва структуриране на икономическото поведение в неговите когнитивни,афективни и конативни (действено-динамични) аспекти. В този смисъл инерцията в когнитивните структури на икономическото поведение се проявяват в негативно отношение към свободното        предприемачество и неподготвеността на масовото съзнание към пазарните ценности. Отрицателното отношение към пазарната конкуренция се концентрира главно на неосъзнавано равнище и се възприема през призмата на вече формираните отрицателни нагласи към пазарното поведение на личността.

Вероятно измененията в афективната сфера на икономическото съзнание и поведение трябва да се анализират диференцирано   у   представителите   на   различните   социални групи. Отношението към новите условия и емоционалната реакция към настъпилите промени са свързани преди всичко с последиците в социалния статус и имущественото състояние на дадена социална група или прослойка. Формиращата се класа на новите собственици започва да заема ключови позиции в пазарната система. За нейните представители са характерни състояния на психологически комфорт, самоуважение, емоционален подем, мотивация за постижения.,свързани със собствена предприемаческа активност.

Социалната група на наемните работници (в която влиза също творческата, научната и техническата интелигенция), е най-многочислена и също се диференцира по своето мтериално положение и по типа на психологическите си реакции по отношение на икономическите реформи. Висококвалифицираните специалисти, които намират своето място в пазарните структури успяват да подобрят значително своето материално положение и да управляват своята собственост. За техния психологически Аз-образ са свойствени прояви на инициативност и енергичносг,оптимистична мотивация и престиж, самостоятелност и перспективност.

Разбира се,по-голямата част от представителите на трудовото население се оказват неподготвени за пазарните промени и рязкото спадане на материалното им състояние. Сред тази категория от населението нараства психологическият дискомфорт, апатията, усещането за безнадеждност и безсилие,загуба на позитивна перспектива;нараства раздразнението,ожесточението и агресивността.

Най-често влошаването на материалното положение предизвиква сериозни промени и деформации в конативния аспект на икономическото поведение и мотивация ла личността. Негативните психологически последици се изразяват в деформации на ценностната система на личността,емоционални разстройства,раздразнителност, патологични изменения, нихилистични прояви, алкохолизъм, злоупотреба с наркотици. Деформацията в икономическото поведение се свързва главно с криминални прояви, спекулация, контрабанда, участие в различните форми и структури на сенчестата икономика, разпиляване и присвояване на държавното и обществено имущество, незаконно лично обогатяване.

Различната степен на адаптация към пазарните реформи и вариантите в икономическото поведение са специфични в зависимост от възрастта,пола,принадлежността към определена социална група или професионална общност,личностните качества,характеровите         особености,способностите и темпераментовите различия. Разбира се,като цяло особено оптимистично отношение към икономическите промени се проявява от младите хора. За тях са свойствени голяма        енергичност,предприемчивост,положителна мотивация, готовност за усвояване на нови знания и навици в различни икономически сфери. В зависимостт от пола се установява, че жените по-трудно се адаптират към новите пазарни условия;за разлика от мъжете, са по-малко активни в областта на предприемачеството и са по-слабо възприемчиви за иновационни проекти. В статистическите извадки контингентът от безработни се запълва главно за сметка на жените от средна възраст.

Към индивидуално-психологическите качества, които играят важна роля в икономическата адаптация па личността,могат да се отнесат адекватната самооценка,високото равнище на претенции,психологическата готовност за пазарна реализация,голям енергиен потенциал,мотивация за постижение и развит практически интелект,готовност за рисково и иновационно поведение. Трудно адаптиращите се личности на практика проявяват качества, несъвместими с новите икономически условия: предпазливост, ригидност,подозрителност, предубеденост, педантичност,необщителност,идеализъм. Пазарната конкуренция проявява високи изисквания към характеристиките на отделните психични процеси: скорост и точност на възприятието, гъвкаво мислене, разпределеност и устойчивост на вниманието, услужлива памет, активност, саморегулация,обучаемост.

Трудно адаптиращите се личности преживяват негативни емоционални състояния, които пораждат неопределеност,напрежение, тревога и стрес. От новите пазарни условия в икономическата и социалната политика могат да се очакват различни промени в структурите на личността. В мотивационната сфера се наблюдават бързи изменения в паричните атитюди и мотиви, регулиращи поведението в новите условия на пазарна конкуренция. На равнището на характера се развиват бързо инициативността,самостоятелността,    активността и отговорността.В подструктурата      на     способностите     се формират нови предприемачески  способности, свързани с ръководството   и контрола    на    икономическата   дейност.  Паралелно   с   тези позитивни промени се извършват и негативни трансформации в психичния живот на човека. Разрушава се ценностната система на личността и се създават благоприятни условия за изграждане на    негативни    ценностни    ориентации,свързани    с    новите прагматични   форми   на   икономическо   поведение:егоизъм, завист, корист,скъперничество,агресивност,незачитане   на чуждото    мнение, стремеж    към    икономическа   полза и увеличаване на частната собственост.

Адаптирането   на   личността   към   пазарните  условия   се сигурява  от активната  регулация  на  собственото икономическо поведение и зависи от формираните интелектуални, волеви и мотивационни характеристики на субекта. Най-общо, всички промени трябва да са насочени към формиране на пазарна ориентация на личността. Спорел Фром пазарната ориентация на характера е доминираща в епохата на развития капитализъм. Той смята, че в зависимост от изискваният на пазара личността трябва да възприема себе си като стока, като разменните ценности и пазарният характер се превръщат в перманентни свойства,регулиращи отношенията между хората.

В периода па проход към пазарна икономика общите тенденции на личностните промени са насочени към постепенна трансформация на колективистичната ценностна система в индивидуализъм, в преобладаването на рационалното начало над емоционалността,на прагматичната идеология над идеализма, на егоизма над алтруизма. Индивидуализмът като концепция поставя приоритет на личните цели,в сравнение с груповите интереси, като самоидентификацията се осъществява на базата на личните атрибуции.Пазарната икономика формира индивидуалистична насоченост на личността, като ценностите, отнасящи се до индивидуализма, особено в областта на икономиката, са главната движеща сила при прехода кьм развито пазарно стопанство.

2.     Един от важните психологически проблеми е готовността на личността към рисково икономическо поведение. Рискът може да се определи, от една страна, като очакване на възможна опасност и заплаха от нежелателни последици, а от друга - като сполучливо действие, изискващо смелост и надежда за успех. Предприемаческата активност винаги се свързва с личностна готовност към рисково поведение. Известният икономист Джон Кейнс включва рисковото решение в психологическите характеристики па икономическия агент и определя готовността към риск като едно от основните качества в дейността на предприемача.Той доказва изключителното значение на категорията риск не само като важен проблем за деловата активност, но преди всичко като основен начин за нейното характеризиране.

Рискът представлява характеристика на икономическото поведение от гледна точка на неговата активност, необходима за достигане на поставените цели в ситуация на твърде голяма икономическа неопределеност. Рисковото поведение за постигане на желаната цел може да е съпроводено и с възможни големи икономически загуби и неблагоприятни последици при евентуален неуспех. При пазарната икономика важно значение за рисковите решения има субективно очакваната полза, изгода,с тенденция към нейната максимизация. При това положение рискът може да се разглежда като предпочитан вариант на действие, свързан с голяма опасност, но и с голяма очаквана полза и максимална печалба.

Икономическият риск се отнася прели всичко към стопанската и финансовата активност на личността. Той е една от най-важните характеристики в иновационното поведение на предприемача. В правната сфера икономическите рискове се разделят на предприемачески и производствени. Предприемаческите рискове се свързват с възможна загуба на стопански ресурси и материални доходи. Към предприемаческите рискове се отнасят пазарните, търговски, финансови  и  инвестиционни  рискови  вложения.Производствените или "чистите" рискове засягат лоялността на сътрудниците и персонала на фирмата, материалните активи и ценности, косвените или нематериални загуби.

Не съществув общоприета класификация на различните видове рисково поведение. Най-общо се отделят познавателни и материални рискове. Докато познавателните са свързани с неуспешни решения в информационния процес,то материалните обхващат загуби и придобивки в  материалната  сфера. Различават се физически риск,заплашваш живота и здравето на личността, и социален риск,отнасящ   се  до  оптималните     възможности     за взаимодействие  с  другите  хора.

Върху рисковото  поведение могат  да въздействат   различни   фактори: характера  на задачата, ситуационни променливи, личностни характеристики и  вътрешно-групови  влияния.    Важна черта в    рисковото икономическо поведение   е  неговото предварително проиграване и съчетаването на процеса за вземане на решение с търсенето на възможности за допълнителна информация.Отношението на хората към риска варира в зависимост от техните психологически качества и особеностите на дадената икономическа ситуация. Когато    рисковото    поведение   се свързва само с неговите негативни последици, то е лишено от смисъл   и  не  се  осъществява.   Най-често  рискът,   свързан  с някаква икономическа активност,се компенсира е материална или   социална   полза   за   личността.   Разбира   се,рисковото поведение  не  се  намира  в  пряка  зависимост от получената възможност за лична изгода.Някои проучвания доказват, че при доброволно участие в някаква дейност изследваните лица са   склонни  да   проявяват  много  по-висока  степен  на риск,отколкото в случаите, когато са въвлечени в тази дейност по силата на обстоятелствата. При една и съща материална полза хората могат да поемат 1000 пъти по-голям риск тогава, когато той е доброволен.

Могат да се посочат различни фактори и субективни критерии, които оказват влияние върху възприятието и оценката   на   икономическия   риск.   Преди   всичко   най-силно въздействие върху   възприятието   на   личността   за   рисково  поведение    оказват   условията    за    доброволното   участие    и възможността   за   свободен   избор.   Не   по-малка   роля   играят значимостта на  възможните последици и разпределението на опасностите по време.Забелязва се по-голяма търпимост кьм честите, по-привични рискови ситуации, в сравнение с по-рядко рещаните, но по-опасни рискови ситуации. При оценката на икономическия риск важно значение има възможността   за   контрол   над   ситуацията,   като   личността преценява   доколко   е   в   състояние   да   отлага   или   изменя рисковата ситуация.  Важен фактор в рисковото поведение е степента на новото и непознато, което се съдържа в дадената ситуация. Известно е, че хората проявяват по-голяма търпимост към старите и добре познати неща,отколкото към новите, за които нямат никакви знания и опит.

Важен   фактор   за   оценката   на   икономическия   риск   са личните качества на субекта. В психологията на предприемача

преобладава  становището, че склонността към риска е устойчива характеристика на личността. Именно затова хората се разделят на три групи: проявяващи антипатия към риска,предпочитащи  рисковото     поведение  и  неутрални  към рисковите   ситуации.Предполага   се,че   най-голямата  група обхваща   хората,   които   изпитват   антипатия   към   рисковото поведение. Предпочитащите риска личности     притежават качества, свързани с агресивност, самоутвърждаване и              склонност към доминиране в междуличностните отношения.Предпочитание   към   рисково   икономическо   поведение показват   импулсивните   личности,    за   които   е   свойствена външната    локализация   на    контрола.    Съществуват   полови различия по отношение на риска, като мъжете неизменно имат            склонност   към   по-рисковано   поведение.   Това   вероятно   се

дължи на традиционното разпределение в социалните роли,като функцията на риска и прогреса се отрежда на мъжа,докато стабилността и надеждността принадлежат на жената. Във възрастов аспект рисковото поведение е привлекателно най-вече за младежите. Адам Смит  отбелязва "абсурдната самонадеяност" в младежката възраст за успех в рисковото икономическо поведение.Рисковото     поведение     винаги     е     детерминирано     от социалното обкръжение и национално-културните особености.Затова   рискът   може   да   се   смята   като   определена   степен   за етнокултурна    ценност,    особено   в    западната    цивилизация.Например  в  американската  кутгура  съществува  нетърпимост ъм  дълговете  и те  се  възприемат  като особен  вид рисково оведение. Преобладаващият индивидуализъм в американското бщество, ориентацията    към    личностния   успех насърчава азумните    рискови    инвестиции,  особено    в    сферата    на новациите.Заедно с това американците  проявяват твърде голяма бдителност и недоверчивост в рискови ситуации и използват различни  стилове  на   икономическо  поведение  и диференцирани     стратегии     за  намиране  на  правилното икономическо решение.

В психологическия портрет на предприемача склонността към   риск се   откроява   особено   ясно   и   оказва   значително влияние върху неговата мотивационна сфера и параметрите на икономическото       поведение. Рискът  като    една   от характеристиките на личността въздейства значително върху стратегиите, свързани  с инвестиционната   и   иновационната дейност. В този смисъл може да се говори за предприемачески и хазартен риск. Например играчите на рулетка, участниците в различни лотарии и т.н. демонстрират хазартен рицк в неговия най-чист вид. За разлика от него,предприемаческият риск има място   при   вземане   на   отговорни   икономически   решения, извършване на търговски сделки, внедряване на иновационни технологии    и    предполага    създаване    на    принципно    нови икономически условия.

Предприемаческият риск може да се определи като своеобразен резултат от нови стопански идеи, креативни решения, въвеждането на модерни технологии и иновации,алгоритъм на прогресивни икономически действия. Рискът в икономическата дейност използва не само действия в ситуация па неопределеност,но е насочен към създаване на нови нестандартни икономически ситуации. Именно затова предприемачът не приема утвърдените образци на икономическа дейност и създава свои собствени икономически форми, свой стил на действие, свои нови стратегии на икономическо   поведение.Предприемаческият риск представлява     неочаквано     стопанско     решение. Неговите познавателни     параметри      се     отличават     значително     от традиционно приетите представи за стопанските субекти.

Рисковани решения с ясно изразена конструктивна насоченост могат да вземат тези предприемачи, които притежават определени личностни качества и разбират добре социалните и икономически потребности на обществото. Рисковото поведение може да се разглежда като поемане па отговорността за икономическите решения, наличие на волеви качества (самостоятелност и решителност) и неприемане на традиционните пътища за икономическа дейност. Оказва се на практика, че без предприемачески риск не може да съществува ефективна икономика, зашото при висока степен на социално-психологическа осигуреност и ясно установена регламентация на стопанската активност стремежът към успех се сменя с безразличие и стагнация на стопанската инициатива.

Рискът на предприемача е разумен, пресметнат риск. В бизнеспсихологията се установява. че в различни икономически ситуации хората с рационално, практическо мислене  имат         значително преимущество пред ненаблюдателните, импулсивни и склонни към ригидно мислене индивиди. В условията на стопанска неопределеност икономическото поведение на финансовия пазар неизбежно се свързва с поемането на едни или други рискове. Именно затова за снижаване на опасността от големи загуби предприемачите използуват различни начини за разделяне на евентуалните неблагоприятни последици от направените рискове (обединяване, застраховане, срочни контракти). Например при застраховането се предлага за закупуване застрахователна защита и евентуалните загуби от рисковото поведение се прехвърлят върху застрахователната компания. При обединяването рискът се разделя с партньорите,като се обединяват капитали за рискови инвестиции .Използването на срочните контракти е социално полезна търговска операция, при която се намалява рискът от изменение на  цената на валутата, ресурсите или стоките.

При условията на икономически стабилен пазар е възможна известна регулация на предприемаческия риск. На макроикономическо равнище се създават различни "рискови портфейли" ,насочени   към   взаимнозастрахователни   решения,ираещи ролята па пспхологически  гарант за относително безболезнен изход от конфликтни и кризисни ситуации. Различните форми за контрол на икономическия риск на микроравнище представляват различните варианти на спестовно поведение и пенсионни програми.

В проведените  психологически    изследвания  се установяват редица личностни параметри, свойствени за хората с рискови  професии в  стопанската сфера  (брокери, дилъри, мениджъри,   предприемачи).   Получените   резултати   показват наличие на висока енергичност и стресоустойчивост,гъвкаво практическо   мислене,   решителност,   инициативност  и   бърза реакция на изменящите се икономически условия. Например за брокерите са характерни ниските показатели на невротизъм (по Айзенк),високата емоционална устойчивост (по Котел) и ниска степен   на  тревожност  (по  Спилбъргьр).   Възможно  е  да   се издигне  хипотезата,   че  за   наситената   с  риск  икономическа дейност   са   желателни   тези   акцентуации   на   характера   (по Леонхарт),които   характеризират външна   загуба   на  енергия , докато задръжките във  вътрешните      процеси      на      активност са нежелателни.

В    психологическата    характеристика    на    личности    с рисково    икономическо   поведение   доминират   тези   волеви качества, които се изискват за кратковременна адаптация към силна,   интензивна   степен   в   рисково   вземано   на   решение, свързано   с   големи   финансови   средства   и   в   изключително кратки   срокове.   Изследванията   показват,   че   са   необходими преди   всичко   самообладание,   настойчивост,   решителност  и целеустременост. Тези волеви свойства корелират в значителна степен с вътрешната локализация на контрола и са необходима предпоставка за успешната финансова и иновационна дейност на предприемача.

Проведените експериментални изследвания доказват, че в икономическата сфера съществуват различни по своята същност и психологическа характеристика рискови ситуации. На практика се оказва, че хората,занимаващи се с рискова икономическа дейност,трябва да притежават специфични личностни особености. В техния психологически портрет трябва   да   доминират определени  темпераментови  свойства,осигуряващи висока степен на активност и епергичност,стресоустойчивост и ниска степен на невротизъм, вътрешна локализация на контрола, висока самооценка,практическо мислене, мотивация за постижение и преди всичко - ясно изразени волеви качества, които са предпоставка за успех в рисковите икономически ситуации.

3.Приложение.

Проведените от мен изследвания върху две групи от хора показават ясно,че младите хора са по-склонни да поемат икономически риск,да инвестират в себе си,без да се страхуват,че с този свой ход могат да загубят всичко,което имат.Възрастните хора по-трудно правят инвестиции и рискуват бъдещето си.Тестовете доказват,че хората по 25 години се поддават лесно на хазартни игри,а тези над 35 мислят по-трезво и отказват участие в подобни рисковани ситуации.Фрапиращото за мен е,че моите връстници с лека ръка рискуват собственото си здраве ежедневно с цел печалба на пари.

Данните от Националния Статистически институт(НСИ) показват възход на рискованите инвестиции с всяка изминала година и по-лесно адаптиране на хората към нови условия на работа или стандарт на живот.

Инвестиционната бизнес анкета на НСИ, проведена сред промишлените предприятия през втората половина на април т.г., събра информация за инвестиционните планове на тези предприятия за 2007 година.8,6% е увеличението на инвестициите спрямо 2006 година.

Делът на частния сектор в общия обем на очакваните разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи през 2007 г. достига 77.4%. Мениджърите от този сектор предвиждат увеличение на инвестиционните си програми с 4.7% спрямо 2006 г., а в обществения сектор очакваният ръст на инвестициите е 24.6%. В резултат, общото номинално увеличение на инвестициите през 2007 г. спрямо предходната година се очаква да е 8.6%.

Според продуктовата ориентация на производството най-голям относителен дял в очакваните инвестиции през 2007 г. формират енергетичните и свързаните с водата отрасли (39.3%), с очакван ръст от 22.8% спрямо 2006 година. На второ място по прогнозен обем на инвестициите (с 37.5% относителен дял) са отраслите, произвеждащи стоки за междинно потребление, които предвиждат нарастване с 10.1% спрямо миналата година. Следват отраслите, произвеждащи хранителни продукти и напитки и отраслите произвеждащи недълготрайни потребителски стоки с общо 16.5% относителен дял в очакваните инвестиции през 2007 г., като мениджърите от тези отрасли предвиждат свиване на инвестиционните програми спрямо 2006 година.