Joomla Software solutions Template

Payday loan

2.2 Причини за възникване на конфликтните интеракции в семейството.

Как могат брачните партньори да останат верни на своя тип личност и темперамент и все пак да живеят в мир и съгласие помежду си? Малцина от тях успяват да го постигнат. В това можем да се убедим, ако се обърнем към статистиката, която сочи, че в отделните региони, 50% от сключените бракове се разпадат. Съгласно статистиката в САЩ, всяка година се развеждат повече от един милион съпружески двойки. Примерно, също толкова се разделят без официално оформен развод. Има още една група: съпрузи, които живеят под един покрив, но фактически не представляват единно семейство. Те са «психологически» разведени съпрузи.

Конфликтът започва често поради някакъв дребен, незначителен повод. Както пишат Денис и Барбара Рейни, ,,хората, които твърдят, че дребните неща не ги притесняват, вероятно никога не са спали в стая с комари”[25]. Дребните неща в брака, ако останат неразрешени, могат да ограбят изпълнения с любов брак и да го изпълнят с горчивина, гняв и самота.

Често срещано е оплакването на съпрузите, че ценностната им система е изцяло различна от тази на техните партньори. За да избегнат конфликтите, те потискат чувствата си, желанията си, възгледите и интересите си. На тях просто вече им е омръзнало да ,,слугуват” на своя партньор. Макар и такова поведение да се среща не само в брака, но и в обществото и в бизнеса, тук ще бъдат разгледани по-подробно конфликтите само в рамките на семейството.

Причините за семейните конфликти могат да бъдат най-различни. Различните автори правят опити да посочат най-важните причини за конфликтите в брака. Единият от тях е специалистът по въпроса за конфликтите С.М. Емелянов. Според него основните причини за семейни конфликти са седем, сред които са:

        Ограничение на свободата на активност, действия, самоизяви на членовете на семейството;

        Отклоняващото се поведение на единия или няколко члена на семейството (алкохолизъм, наркомания, игромания, и т.н.);

        Наличие на противоположни интереси, насочености, ограниченост на възможностите за удовлетворяване на потребностите на единия от членовете на семейството (от негова гледна точка);

        Изграден авторитарен тип взаимоотношения в семейството;

        Наличие на трудноразрешими материални проблеми;

        Авторитарна намеса на роднините в съпружеските отношения;

        Сексуална дисхармония на партньорите в брака и др.

Консултантите по въпросите на семейството и брака посочват и други причини, за конфликти, които не са споменати по-горе. Сред тях постоянно се срещат следните:

        Конфликти, свързани с изпълняваните роли в брака;

        Неспособност да се общува в брака или конфликти, свързани с лошата комуникация между партньорите;

        Потребителско отношение към любовта, егоизъм;

Разбира се, споменатите причини не изчерпват всички фактори за възникване на конфликти в семейството. Много често, основа за конфликти стават различните подходи към възпитанието на децата, ревността между съпрузите, придирчивостта им един към друг, изневярата в брака, низката самооценка на единия от съпрузите и т.н.  Поради ограничеността на обема на дадената работа, не могат да се разгледат всичките причини за конфликтите в брака. А те са толкова много, че всяка от тях би могла да стане предмет на отделен научен труд. Затова ще се разгледат по-подробно само някои основни фактори за възникване на конфликти, които са в основата за възникване на сериозни конфликти в брака. Те са подредени в определен ред, като се започва от тези, които, според специалистите, се срещат най-често в семействата.

2.2.1 Комуникативни дефицити.

Има само един начин за разрешаване на семейните проблеми и конфликтните ситуации. Той е общуването на съпрузите, умение да разговарят помежду си и да се изслушват един друг. Зад стария конфликт, продължил много време и останал нерешен, често стои неспособността да се общува.

Американският психолог Дж. Готман, специално изучаващ процеса на семейното общуване, отбелязва интересни закономерности в общуването между съпрузите в конфликтните семейства. Преди всичко, за тези семейства е характерна излишна скованост на общуването. Членовете на такива семейства сякаш се страхуват да изкажат мнението си, да изразят своите преживявания и чувства. Конфликтните семейства се оказват по-мълчаливи от безконфликтните, в тях семействата по-рядко обменят информация, избягват „излишните” разговори, страхувайки се да не предизвикат кавга.

В конфликтните семейства съпрузите практически не казват „ние”, те предпочитат да казват само „аз”. А това говори за изолираността на съпрузите, за емоционалната разделеност, за това, че чувството за „ние” не се е оформило.

Проблемните, вечно каращите се конфликтни семейства са семейства, в които общуването протича под формата на монолози. Той наподобява разговора на глухите: всеки говори своето си, най-важното и наболялото, но никой не чува другия, а в отговор той чува подобен монолог.

Редица изследвания показват, че едно от най-важните обстоятелства в брака е емоционалната подкрепа от страната на съпруга. В разпадащите се семейства 77% от съпрузите посочват като първопричина трудностите в общуването (за разлика от проблемите в сексуално отношение, които са посочени само от 38% от съпрузите).

Защо обаче преди свадбата не са възниквали такива недоразумения? Това може да бъде обяснено с влюбеността и интереса един към друг, което кара младите хора внимателно да слушат какво казва партньора, обръщайки внимание не само на думите, но и на маниерата на изказване. В началото, младите хора са особено възприемчиви към всяка една проява на сърдечност и безпогрешно забелязват всяка промяна в настроението. Този феномен на взаимното разбиране след свадбата постепенно започва да отслабва, с времето съпружеското ежедневие (за щастие не винаги) започва да протича в атмосферата на отсъствие на разбиране и постоянно разминаване по отношение на най-важните за съпрузите въпроси.

Когато две личности встъпват във взаимоотношения и особено в брачен обет, всеки носи уникално минало, култура и начин на общуване. Два разлини начина на живот, опит и лични истории се сливат в едно цяло. Ако съпрузите не притежават стабилни умения за общуване и нямат способността да разбират другия, никога няма да се постигне задоволителна близост между тях и хармония в техните взаимоотношения.

Неспособността да се общува е най-често срещаното оплакване при брачните двойки, което психолозите и психотерапевтите получават днес. В едно изследване на 730 професионални брачни консултанти по-голямата част от тях заявяват, че брачните проблеми, които се налага да разрешават най-често, са „срив в общуването”[26]. „Лейдиз Хоум Джърнъл”  интервюира над 30 000 жени и само един проблем се издигна над конфликтите, в чиято основа стоят парите – този с „лошото общуване”. Друг изследовател, Тери Шулц пише, че макар много жени да избират партньора си въз основа на сексапил, изследванията показват, че ако те трябва отново да го направят, способността за общуване ще бъде най-важното за тях.

Изводът е прост: способността да се общува в брака стои по-високо от сексуалната привлекателност, физическата външност и личното излъчване. Изследванията подтвърждават също, че тези двойки, които споделят чувствата си и са много по-открити със своите партньори имат по-жизнени и удовлетворяващи бракове.

Джош Макдауъл пише, че „основното смущение при неуспешните бракове не е сексуалното,  а вербалното”[27].

Д-р Марк Лий цитира изследвания в единадесет държави, които показват, че най-щастливите двойки са тези, които разговарят най-много един с друг.Той, като брачен съветник, посочва отчуждението като един доста сериознен проблем в съвремените бракове. Той твърди, че съпрузите прекарват средно тридесет и седем минути на седмица в смислен разговор помежду си. Това е крайно недостатъчно за един здрав и жизнен брак.

Едно друго проучване на Лео Баскеглия, представено пред „USA Today” разкрива, че най-малко 85% от изследваните са посочили като най-важно качество за поддържане на брака общуването- способността двама души да разговарят един с друг на добро ниво.

Повечето жени имат извънбрачни връзки, защото търсят по-дълбока емоционална близост. Те, за разлика от мъжете, не търсят връзка основно заради секса. Жените гледат на емоционалното общуване като на най-голямото възнаграждение от една връзка. Затова консултантите по брачните въпроси съветват мъжете, които искат да предотвратят евентуалните извънбрачни връзки на жените си да общуват повече с тях.

Общуването е начин, за хората да научат повече един за друг. Джош Макдауъл пише, че „колкото по-развита е способността на някого да общува истински, толкова по-дълбоко е задоволството и на двамата партньори от взаимоотношенията. Двама души, които живеят в голяма близост, ще проявят различията си. Ако тези различия не се обсъдят, те неизбежно водят до объркване и конфликт”.[28]

Общуването, според определението в e-речника Еncarta, е: „Обмен на информация между хората писмено, чрез разговор или чрез използване на обща система от знаци или поведение”[29]. Д-р Х. Норман Райт, брачен консултант и автор на редица великолепни книги за общуването в брака, предлага простото определение: „Общуването е процес (вербален или невербален) на споделяне на информация с друг човек така, че той да разбере какво му казваш.. Разговаряне”, „слушане” и „разбиране” – всички те учавстват в процеса на общуване”.[30]

Общуването означава истинско споделяне на нещо от себе си с друг. Този диалог е жизнена необходимост за брачните двойки днес. За общуването са нужни двама човека. „Ако единия от съпрузите не желае, ще има разговор, но не и общуване”, казва Синтия Доуч в своята статия „Опасностите от мълчаливия партньор”[31]. Тъй като не съществува семейство без проблеми и конфликти, обсъждането се превръща в основният начин за разрешаването им. Обсъждането на тези проблеми става чрез общуването, в което, ако единият партньор не учавства, не може да се постигне тяхното разрешаване и въпросният проблем може да стане по-сериозен и да се разпростре върху другите области на взаимоотношенията. Това се отнася още повече до случаите, когато един и същи партньор упорито и последователно  отказва да обсъжда определени въпроси. Когато единият партньор откаже да общува, другият обикновено също започва да се оттегля от взаимоотношенията и понякога за съвсем кратко време партньорите започват да се гневят, чувстват се отхвърлени и се отчуждават един от друг. Така един на пръв поглед незначителен проблем, като липсата на достатъчно време за общуване и обсъждане в брака става причина за много сериозни проблеми и конфликти на по-късен етап.

И до ден днешен отношението на повечето хора към разговорите е като към общуване с цел да предадат своя възглед или мнение. Съдържателното общуване обаче съдържа две важни страни - както говорене, така и изслушване. Най-пренебрегваната от двойките страна днес е изслушването. Една стара ирландска поговорка казва, че щом Бог е създал хората с две уши и една уста, то те трябва да слушат два пъти повече, отколкото да говорят. Апостол Яков пише: „Нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори”[32]. Шекспир казва същото с други думи: „Удостоявай  със слух мнозина, но малцина - с глас”[33].

Фразата „бърз да слуша” означава „готовност да бъдеш слушател”. Но повечето хора се чувстват много по-удобно в общуването, когато говорят. Те усещат себе си по-сигурни, когато утвърждават чрез своето говорене собствената си позиция, чувства, мнения и идеи, отколкото когато слушат тези на другия. Всеки човек има тази потребност да бъде изслушан и разбран. И всеки човек се стреми да задоволи тази потребност у себе си, често забравяйки да я задоволява у човека, който е до него. Причината за това може би е, че слушането никога не се явява естествена реакция у човека. То е най-трудната страна в общуването за повечето хора.

В първата глава бяха разгледани по-подробно двата основни типа личност: екстраверти и интроверти. За екстравертите е по-сложно да се научат да слушат. Те са склонни повече да говорят и често са обвинявани в това, че не слушат достатъчно. Интровертите, от своя страна, макар и да имат склонност повече да слушат, рядко споделят напълно чувствата си и мислите с такава подробност, с каквато бихаго сторили екстравертите. Тези различия са отлична възможност за съпрузите да усъвършенстват и развиват способностите за изслушване или говорене, като се стремят към едно по-пълноценно общуване в брака.

Втория компонент в общуването, след слушането е говоренето. Чрез говоренето става възможно споделянето на чувствата и мислите на съпрузите. Говоренето и изслушването са тясно взаимосвързани компоненти в процеса на общуването. От това как е изслушван човека зависи начина и обема на споделяната информация. Ако единият от партньорите види, че другия не го слуша, той започва да се отдръпва и започва по-рядко да му говори.

Тук е мястото да бъдат разгледани някои основни различия, касаещи общуването между мъжете и жените. Непознаването на тези различия може да доведе до много конфликти в браковете помежду им. Всеки човек се нуждае от свободата да бъде себе си, като в същото време се съобразява с нуждите на другия. Хората са различни, когато стане въпрос за нуждите при общуването, и опитния човек знае как да се приспособи. Има съществена разлика в начина на общуването между мъжете и жените.

Често жените обвиняват мъжете че последните не ги изслушват внимателно. Според Алън и Барбара Пийз, жените говорят средно три пъти повече от мъжете. Говорните различия стават особено очевидни в края на деня, когато мъжът и жената сядат заедно да вечерят. Мъжът е изговорил своя запас от думи за деня и предпочита мълчаливо да гледа телевизия, което го прави истински щастлив. Състоянието на жената обаче зависи от това, какво е правила през деня. Ако тя е прекарала деня говорейки с различни хора, то е възможно и тя да няма голямо желание за общуване. Но ако не е успяла да си изговори своя запас от около 20 000 думи, тя изпитва голямата необходимост да го направи, и то точно с мъжа си. Жената започва да разказва как е минал деня й, а мъжът в такива моменти започва да се ядосва, понеже не го оставят на спокойствие. Чувства се като на разпит, когато тя започва да го разпитва как е минал неговият ден. Мъжът обикновено с няколко думи разказва най-същественото, като говори направо и директно за случилото се. И тук се забелязва една друга разлика в предаването на информацията. Жената обича да споделя информацията до най-малките подробности и има нужда да чуе подробностите от съпруга си. Той обаче ги спестява, понеже се чувства доста изморен и не му е до говорене. А жената започва да се чувства пренебрегната и обидена. „За жената споделянето и изслушването означава да не бъде изолирана, да дава и да получава подкрепа”[34], пишат Алан и Барбара Пийз.

Според едно проучване, цитирано от тях, 74% от работещите и 98% от неработещите жени споделят, че възприемат като най-голям провал в отношенията със съпрузите си техния отказ да говорят, особено в края на деня. Ако всеки съпруг познаваше тази потребност на съпругата си от общуване, той щеше да може качествено да повиши равнището на удовлетвореност от брака у съпругата си. Също и ако съпругата признава и зачита по-малката потребност на мъжа си да говори и потребността му от тишина и спокойствие, тя би могла да спести много конфликти в семейството.

Всеки човек се нуждае от свободата да бъде себе си, като в същото време се съобразява с нуждите на другия. Тези различия могат да бъдат компенсирани само чрез известни компромиси в брака. Едни здрави брачни взаимоотношения представляват даване и вземане, особено когато става въпрос за различни стилове на общуване. Просто хората са различни, когато стане въпрос за нуждите от общуването, и опитните съпрузи знаят как да се приспособят. И двамата трябва да се стремят да посрещнат нуждите на другия. Например, жената да се опита да не измъчва и да не ядосва мъжа си с многото странични неща, докато разказва как е минал денят й, да обобщи нещата без драматизъм, да изтрие чувствата и да стигне до най-важното. Мъжът, от своя страна, да се опита да запомни повече подробности и да ги споделя с жена си и да бъде търпелив, когато съпругата му разказва подробностите.

Може спокойно да се каже, че умението да се общува се превръща в основно изискване за човека да е „подходяща личност”. Тези брачни двойки, които се стремят да усъвършенстват това качество, се чувстват по-удовлетворени от брака си. Тези, които не могат да общуват в брака и не искат да посрещнат нуждите на своя партньор, имат проблемни бракове, изпълнени с конфликти и кавги. В щастливите двойки, всеки задоволява нуждите на другия. Именно това е първоначалната цел на брака двамата  да станат „една плът”, като се допълват и обичат.