Joomla Software solutions Template

Payday loan

УВОД

Да бъдеш, значи да общуваш.

Общуването започва, когато Азът престане да вижда само себе си, когато започне да вижда, че другият не е чужд, когато започне да живее чуждия живот като свой. Животът на Аза е живот с другите. Битието с другия е израз на нашето присъствие в битието.

Пребиваването при другия ни помага да открием себе си, да станем за себе си, да разберем себе си, без да бъдем ограбени от себе си.

Човек преживява самия себе си, но такъв, какъвто се явява на другия. Ние сме такива, каквито ни виждат другите. Те ни изтръгват от анонимността, забравата, заличаването.

Другият е необходим за нашата пълнота, за нашите постъпки, които са израз на личния избор. Но каквото и да изберем, избирайки за себе си, ние избираме и за другия.

Другият потвърждава нашата ценност, той ни предпазва от самозагубването.

Ние се нуждаем от другия, за да проникнем в себе си, да се видим от различни перспективи, да захраним и осмислим стремежите си към съвършенство и добродетелност. Радостта и щастието са немислими без другия. Другият осмисля и пълнотата на живота ни, затова загубата на другия бележи връщането към нищото, към сгромолясването, заличаването, не-битието.

Осмислянето на общуването е осмисляне на това да откриеш другия, да бъдеш чувствителен към ставащото у другия, към същия този друг, с когото си съдбовно свързани, защото човек е това, което оставя у другите.

*  *  *

ОСОБЕНОСТИ НА ОБЩУВАНЕТО

Общуването е непрекъснато, без ясно изразено начало и край.  Общуването и в частност общуването в стопанската сфера, към която спада и туризмът, е пряко свързано със социалната компетентност. Тя няма нищо общо с интелигентността или с нивото на знанията. Социалната компетентност е набор от способности за пълноценно общуване и взаимодействие.

Добрата социална компетентност е свързана с голям набор от изисквания – усет към ситуация и правила, зачитане на другия, приемане на другия такъв, какъвто е, склонност за разбиране на другия, умение да се поставят граници, точно и ясно изразяване на емоциите, способност за отчитане на чуждата гледна точка (усет за чувствителност). Оттук следва, че в основата на добрата социална компетентност е разбирането за това, че общуването е способност да откриеш другия и да бъдеш чувствителен към него.

За да се изяснят по-добре особеностите на общуването като психологично явление, следва то да се разгледа като неизменна част от нашето битието, от съществуването ни и отношението с другите.

v      Общуването като битейно отношение

Общуването разкрива човешкото битие като съвместно с другите битие. Да общуваш, означава докрай да съхраниш ценността на другия, да запазиш неговата неповторимост и незаместимост. Общуването изключва вещното отношение към другия, защото то е стремеж към притежание – безразличие към неговата съдба.

Общуването започва като заедност. В него Азът участва цялостно, с дух и тяло, с емоции и разум, съзнателно и подсъзнателно, с целия опит и богатство на своята неповторимост.

Общуването е неизбежно и необратимо. То не може да се повтори по един и същи начин във различните моменти от време, защото конкретната среща отминава, но оставя своя отпечатък, с което Азът, докоснал се до другия, вече не е същия.

Общуването е свързано с отговорността, която човек поема, когато влезе в живота на другия. Тази отговорност се изразява в задължението да се грижим за другия и да не оставаме равнодушни към неговата болка, страдание или радост. Но когато в общуването няма равнопоставеност, отговорността ни за другия може да го превърне в наше творение, ние можем да го ограбим и потиснем. Това може да доведе до отчаян протест или озлобление и омраза, както и до объркване на идентичността.

Общуването е грижа. Азът се разкрива пред другия чрез грижата, излиза от своята самоизолираност, показва и доказва своята любов, емпатия, разбиране и привързаност. Грижата е израз на любовта към другия, разбиране на собствената отговорност за другия. Не-грижовният и не-обичащият Аз се отнася с безразличие към другия. Нагласите, които могат да доведат Аза до това състояние са вярата в собствената значимост и страхът за поемане на отговорност, както към себе си, така и към другия.

Обещанието изпълва общуването не само с надежда и вяра, но и с безпокойство от предстоящия избор, защото обещанието е преди всичко отговорност пред другия. Ние се себеотстояваме, чрез обещанията, дадени на другия. Неизпълнението на обещанието ще ни изправи пред съда на съвестта, тя ни напомня за отговорността пред самите нас, която е неотделима от отговорността за другия

Важно изискване на общуването е безусловното уважение към другия. Засвидетелстването на уважението става, чрез признаване на ценността на другия.

Общуването обикновено започва с приемане на другия.  Съществува дълбока връзка между себеприемането, приемането на другия и приемането от другия. Себеприемането се основава на чувствителността за собствените силни страни. То е условие за приемането. Ако приеме себе си Азът ще приеме и другия.

Общуването предполага и се изгражда върху доверието, което снема страха от предаване, отхвърляне и усилва надеждата, че ще бъдем приети, разбрани, утешени и окуражени от другите.

Доверието започва с отваряне към другия, с разбирането, че другият няма да се отнесе незаслужено лошо с нас. Така ние се доверяваме споделяйки тайните, слабостите, радостите и тревогите си; търсейки съвет или услуга; питайки за възможностите на ситуацията и за мотивите на другия.

Азът се нуждае от доверие, защото без него не е възможно започването на връзка. Изправен между доверието и недоверието, Азът може да излезе от това затруднение като се представи такъв какъвто не е. Представянето с неистинското Аз снема доверието, защото доверието е нещо, което съществува към това, което сме, а не към това, което не сме.

За да започне общуването Азът трябва да преодолее своята затвореност, да излезе от черупката си, да се разкрие пред другия. Откритостта в общуването затвърждава връзката между Аза и другия. Това може да стане чрез разговор, изповед, признание. Азът сам решава дали и как да се открие - в каква степен, форма и граници да го направи. Важното е себеоткриването да е истинско, целенасочено (към осъществяване на по-здрава връзка), премерено (прекомерното разкриване не е препоръчително, това, което стане достояние за другите не може да се заличи и може да предизвика отдръпване на другия).

Общуването предполага не само приемане, любов и загриженост за съдбата на другия, но и честност. Честното изправяне срещу слабостите открива възможност да предпазим другия от повторение на грешките. Честността се изразява в конфронтирането, което е преднамерен опит да се подпомогне другия да открие последиците от своето поведение, да се себеизследва. Основно правило на конфронтирането е : ”Не конфронтирай никого, ако нямаш намерение да бъдеш с него, да извървиш неговия път с него”.

Конфронтирането се основава на разбирането, че другият ще промени своето поведение, ако разбере неговата разрушителност. Този, който е конфронтиран, не винаги има чувствителност към себе си и желание да се промени.

Пълноценното общуване изисква не само искреност, но и разбиране. Това означава да се ангажираш напълно с другия, да покажеш чувствителността и загрижеността си към неговите мисли, чувства и преживявания. Без разбиране няма общуване. Неразбирането или нежеланието за разбиране може да доведе до срив в отношенията.

Общуване и емпатия.

Емпатията е форма, с която Азът се въвлича в живота на другия. Емпатията създава усещане за сигурност, за заедност и усещане за взаимна принадлежност.

Да бъдеш в състояние на емпатия

означава да възприемеш вътрешния

свят на другия точно, със съхраняване

на емоционалните и смислови оттенъци.

К. Родйърс

Прошката е много важен, дълбоко интимен акт, който задължително не трябва да бъде пренебрегван в общуването. Прошката се ражда в пространството на битието, съ-битие и разкрива Аза като автор на причиняваната болка. Прошката се явява, когато в живота на хората нахлуят страданието, болката, мъката, нараняването, унижението. Тогава общуването е неефективно и съ-битието е застрашено. За да бъде преодолян този етап на помощ идва прошката като форма на милост, на освобождаване от болката и омразата, на любов.

Чрез прошката се възстановява пълнотата на връзката, тя носи успокоение и осигурява вътрешния мир на Аза. Прошката изпълва със сила, която помага да се преодолее миналото. Това е начин да бъдем справедливи със себе си, без да загубим другия. Прошката е израз на щедрост, защото връщаме свободата на другия, другият не е вече пленник. Тя е трудна, защото е свързана с непоносимостта на нараняванията

Прошката не отрича преживяната болка. Отричането на наранеността и болката отдалечават от прошката. Преживяването на болката е придружено от омраза към другия, който ни е наранил. Омразата отива отвъд гнева, защото разрушава границата на близостта. Прошката е условие за помирение, а не помирение само по себе си.

В общуването “лице в лице” това, което разкрива нашия вътрешен свят, е посланието. Общуването е непрекъсната размяна на послания. Чрез чуждото послание Азът разбира как е разбран.

Посланието е текст и винаги съществува в определен контекст. Той има различни измерения - физическо, ментално, времево; общуването протича винаги в определено пространство, в определено време, между хора с различна идентичност, позиция, сила, престиж, враждебно или приятелски настроени. Контекстът притежава много значения, което прави разбирането безкрайно сложно.

Посланията са вербални и невербални (жест, поглед, усмивка). Тези два вида послания са взаимнодопълнени. Невербалните послания дооформят вербалните като изразяват различни емоционални състояния – гняв, щастие, страх, изненада.

Посланието e вътрешно противоречиво, директно и индиректно, и притежава смисъл. Смисълът се изразява с думите, но не е в думите. Смисълът се ражда в съзнанието на “Аз и другия”; индиректните послания създават усещането за неискреност и принудителност, създават у другия усещане, че е манипулиран.

Общуването започва с взаимно признание. Азът може да изпадне в ужас ако остане незабелязан при общуването. Незабелязаността е преживяване на непризнаването, на неприсъствието в живота на другите. Признанието може да бъде изразено позитивно - като одобрение, радост, възхищение, или негативно - като неодобрение, омраза, презрение. Всяка негативна форма, колкото и да отдалечава другите, запазва в себе си признанието.

Неповторимостта в общуването е свързана с незаместимостта ни в битието и в отговорността за другия. Неповторимостта изразява единството на нашите преживявания, мисли, вярвания, надежди, постъпки.

Пълнотата на общуването се определя от откриването на нашето призвание в него. Осъзнатото призвание придава смисъл на съществуването.

Друг важен фактор, влияещ на общуването е свободата – в отношенията, в изборите, в мислите и чувствата, в изказванията. Свободата на личността не е свобода от, а свобода за. Тя се изразява като свобода за себеоткриване, себеразбиране, самоосъществяване, самоусъвършенстване и самоизява. Стремежът към свобода е своеобразен апел на Аза към другия, за зачитане на личното пространство, за понасяне на трудностите и болките, за поемане на отговорностите.

Заплахата над съществуването и самоутвърждаването започва със загубата на смисъла. Загубата на смисъла поражда отчаяние, безсилие, което съзнанието преживява като безпокойство от липсата на смисъл Безсмислието се ражда от загубата на другия и преживяването на тази загуба като неотменима. Усещайки, че е без другия, Азът разбира, че не може да се самоосъществи.

Смисълът е отражение на свободата, която ни задължава да преодолеем разривите и фрагментарността във връзката с другия.

Общуването между хората се осланя на вярата и надеждата, зад които стои любовта.

Вярата изразява доверието, убедеността, посвещаването в другия. В същото време тя е зависимост от другия, тя доказва отдаването на Аза безпрекословно и напълно на другия и сливането на битиетата.

Надеждата е тясно свързана с вярата, защото отчасти се корени в нея. Надеждата е очакване, че благодарение на вярата между хората в бъдещето ще се случи нещо добро. Тя ни помага да преодолеем съмненията, страховете, отчаянието, примирението, безнадеждността и безсилието.

Общуване и рефлексия

Рефлексията открива на Аза неговия вътрешен живот, той се превръща във фактор на своя вътрешен живот. Рефлексията освобождава съзнанието от погълнатостта от собственото битие - съзнанието се освобождава от битието и неговите форми. Чрез рефлексията ние ставаме различни за себе си, но това изисква определена позиция - позиция, която е различна от нашата позиция, от която ние завършваме своето разбиране за себе си.

Общуването създава пространство, в което се задоволяват нашите потребности. Потребността от другия е базова и не може да се редуцира до други потребности. Съществуват няколко потребности, които зад определена граница могат да отдалечат от другия: потребност от свобода, потребност от материално благополучие - стремежът към него може да ограничи стремежът към духовно извисяване, потребност от самодостатъчност - тя обаче обрича на саморазрушение и превръща Аза в окаян Аз, зад тази потребност понякога се крият страхът или самотата. Потребността от щастие може също да отдалечи от другия, когато достигаме до убеждението, че нашето добруване преминава през страданието на другия.

Общуването зависи от идентичността - от образа, който ние имаме за себе си, за другия и за връзката с другия. Образът на Аза обединява различни знания - знание за това, как възприемам себе си, как ме възприемат другите, как искам да ме възприемат другите. Знанието, което Азът има за себе си, осигурява възможност за общуване с другите.

Общуването лице в лице обособява пространството на взаимно познаване. Тъй като ние сме уникални, то и взаимното ни познаване е уникално. Опознавайки се взаимно ние в голяма степен опознаваме и самите себе си. Това е безкраен процес, представляващ кръговрат. Чрез познанието Азът се докосва до външния и вътрешния свят на другия, разкривайки най-съкровените кътчета на душата му. В опита да познае другия Азът неизбежно се изправя пред противоречието между знание и незнание, което препраща към сигурността и несигурността. Несигурността напомня, че светът на другия не се поддава винаги на присвояване.

В познанието лице в лице другият избира границата, в която да се открие - прозрачността и непрозрачността се определят от другия. Взаимното познание предполага обвързване със знанието, знанието от взаимното познание съществува като признато от Аза и другия знание.

v      Динамика на общуването

Общуването лице в лице е времеви процес, т.е. характеризира се с определена динамика. Тази динамика се изразява, чрез различните стадии на общуването:

- Начален контакт: общуването започва с физически контакт, с отделянето на някой, който ни е направил впечатление. В срещите ние си изграждаме образ за другия. Непосредствената среща създава пространство на размяна на впечатления, мнения, разбирания. Развитието на връзката зависи от:

• физическата привлекателност - в повечето случаи ние сме склонни да приписваме положителни черти и качества на тези, които считаме че са привлекателни и негативни на тези, които според нас са непривлекателни;
• близостта – тя засилва привлекателността. Близостта създава положителни очаквания, дава възможност да научим повече за другия - ние харесваме повече тези, които познаваме по- добре, защото по-лесно предвиждаме техните действия и постъпки, изпитваме по-малко страх и повече положителни емоции;
• допълването- откриване в другия на това, което не притежавам. То може да постави началото на задълбочена връзка.

- Въвличане/привличане - този стадий отразява началото на обвързването и издава стремеж да се научи нещо повече за другия. Заедно с желанието да научим нещо повече за другия ние започваме да се откриваме и да споделяме своите чувства. Ако това е романтична връзка, започваме да си определяме срещи, а ако е приятелска, започваме да споделяме взаимно интересите и удоволствия...

- Близост - това е стадият, в който другият се открива като близък друг - интимен приятел, най-добър приятел, друг, с когото можем да имаме открити и надеждни делови отношения. Отношенията се отличават с откритост, честност, вярност. Азът и другият мислят за себе си като цяло - Ние.

Пълнотата на връзката се изразява чрез признанието и посветеността, които имат различни форми - вярност, загриженост, чувствителност, разбиране. Признанието и посветеността показват, че другият, на когото сме се отдали, заема особено място в нашия живот, че неговото присъствие е с особена значимост.

В този стадий връзката с другия изпълва не само с щастие, но и с тревожност и страх. Бихме могли да определим няколко форми на тревожност: тревожност, породена от заплахата за сигурността; тревожност, породена от заплахата дали ще можем да изградим пълноценна връзка и тревожност, породена от заплахата да не загубим свободата си.

- Отдалечаване

Понякога близостта между Аза и другия може да отслабне, което поставя началото на отдалечаването. Предвестници на отдалечаването са неудовлетвореността, отегчението, раздразнителността. Те ни откриват бъдещето като безсмислено.

Споделянето се загубва, прекараното заедно време е по-малко, мълчанието става по-тягостно, започваме да потъваме в себе си, говорим по-малко за себе си, избягваме физическата и душевната близост. Съзнанието е изпълнено с острото усещане, че нещата са се променили, конфликтите стават все повече и повечето остават нерешени, близостта започва бавно да се разпада, приятелството и любовта не са същите.

Защо една връзка се разпада?

Когато сме привлечени, чертите, които разкриват тъмната страна на другия остават незабелязани, омаловажаваме ги или ги подценяваме. Когато безумното привличане заглъхне, слабите черти стават трудни за пренебрегване, особено в ситуации на отбягване на връзката.

Разочарованието настъпва, защото в много случаи другият, разбирайки, че е харесван, се опитва да спечели благоразположението ни като се представи с образ, в който чертите, които събуждат презрение, остават затъмнени. След време поддържането на маската става обременително и истинските черти се откриват.

В други случаи разочарованието настъпва, защото много от чертите нямат този смисъл, който са имали в началото, или пък разочарование е свързано с противоречивостта на самата черта, защото тъмните и светлите страни имат един и същ източник, всяка съдържа в себе своята противоположност, а линията, която ги разделя, е застрашително тънка. Когато сме привлечени от светлите страни, ние се докосваме и до тъмните страни.

Физическите качества също могат да ни разочароват, защото са свързани с недооценяването на времето и усилието за тяхното поддържане или защото във времето могат да бъдат подложени на промяна. Не по-малко истинско е и обратното - физическите качества не са подложени на промяна и затова нямат тъмни страни.

Разочарованието може да бъде свързано и с основата на привличане- дали е върху прилики или е върху различия. Приликите създават предсказуемост на връзката и насърчават очакването, че другият ще ни хареса. Връзката, изградена върху приликите, създава нагласа за благосклонно отношение към чертите на другия, защото тези черти се откриват и у самите нас. В много случаи ние можем да бъдем привлечени и от различията, защото това засилва усещането ни за собствената ни значимост.

- Прекратяване

Натрупаната вътрешна неудовлетвореност прераства в желание за прекратяване на връзката. Раздялата се изразява в две форми - като вътрешна и външна и отразява осмислянето на живота като живот без другия. Раздялата се преживява различно - с радост, с облекчение, със страдание, с гняв, с болезнено усещане за разбит живот, с враждебност и съжаление за времето, прекарано заедно, което сега е безвъзвратно загубено.

Раздялата може да се преживее със загуба на:

- себеуважение, което може да е глобално или неглобално;

- идентичност;

- усещане за справяне - Азът започва да се разколебава дали може да прави това, което прави;

- сигурност в оцеляването - Азът е неуверен, че ще се справи с базовите потребности.

Раздялата може да предизвика различни чувства: тъга, гняв, вина, тревожност, самота, изтощение и изхабеност, облекчение. Болезненото преживяване на раздялата може да породи:

- неверие - отказ да се приеме реалността;

- объркване - невъзможност да се концентрира върху една тема;

- свръхангажираност - концентриране върху загубата и върху копнежа да се върне миналото;

- фантазиране - другият е все още при мен.

Тези мисли се придружават с отдръпване и отчуждаване от другия,  мечтаене - копнеж по загубения човек, равнодушие и апатия, бягство.

В пространството на стадиите отношенията могат да се запазят, да се задълбочат или да се прекратят - това зависи от чувствата и смисъла, с които отношенията се откриват на Аза и другия. Движенията в отделните стадии могат да бъдат с различна сила, емоционална наситеност и продължителност.

В динамиката на общуването се откриват два механизма:

- проникване - осигурява навлизане в дълбочина, обхваща различни теми от душевния свят на другия;

- отдръпване - отвежда към повърхността, обхваща различни теми: съкращаване на пространството и заедност.

v      Бариери в общуването

Мислите, ценностите, вярванията, емоциите, с които преживяваме собственото си присъствие в другия, могат да се превърнат в бариери за общуването и то да бъде изправено пред заплаха от разпадане.

Негативните мисли са една от бариерите на общуването. Често трудностите в общуването произтичат от това, че не съзнаваме отношенията между събитията, смисъла, който преписваме на събитията, и емоциите си. Обикновено ние сме склони  да обясняваме чувствата си с това, което се случва, а за чувствата изпитани от нас са виновни събитията, в които сме въвлечени.

Всички ние имаме негативни мисли. Когато се намираме в ситуации, които ни разстройват, тези мисли се задействат и придават негативен смисъл. Негативните мисли могат да бъдат генерирани не само от мисли, но и от чувства и действия.

Голяма част от мислите са свързани с детските преживявания, с жизнения опит от зрелостта, със самооценката. Ако Азът се чувства уязвим, недостоен, самотен, неуверен, това ще изгради определени мисли и за другите. Мислите могат да се повлияят и от несбъднати очаквания. Неосъществеността засяга самоуважението, което се отразява на мислите.

Негативните мисли могат де се разпознаят чрез три групи въпроси: „Какво означава това за мен ?”, „Какво означава това за другия ?” „Какво означава това за бъдещето ?”.

Осъзнаването на негативните мисли е основното условие за тяхната промяна. Те могат да се променят, ако опитаме: да ги подложим на съмнение; да се противопоставим като потърсим рационални доводи; да потърсим други алтернативи.

Най- често срещаните видове негативно мислене са:

- катастрофизиране - очакване да се случи най-лошото. Проявява се особено в ситуации, в които Азът усеща, че е извън контрол или при определени страхове;

- поляризиране - това е склонност всичко да се разглежда в крайности. Нещата са добри или лоши, възможни или невъзможни, желани или нежелани;

- преувеличаване - при него започват да се преувеличават негативните и заплашителните страни на ситуацията. Обикновено е насочено към собствените слабости и грешки;

- свръхгенерализиране - това е едно от най-силните изкривявания. Върху основата на отделен случай се правят пресилени изводи, като например: „Никога не зачиташ моето мнение”;

- пренебрегване на положителното - при това мислене положителните страни остават незабелязани или отхвърлени. Мислите остават само при негативното;

- избирателно мислене - при него обикновено се търсят доказателства, които потвърждават опасенията;

- статично мислене - склонност да оценяваме нещата по същия начин, след като вече са се променили;

- произволни заключения - предубедеността може да бъде понякога много силна, което подтиква към напълно неоснователни заключения;

- предубедени заключения - това мислене се изразява в търсенето на негативни обяснения за постъпките на другия, които лесно преминават в поставяне на различни етикети;

- персонализиращо мислене - при него съществува убеждението, че всички действия на другия са насочени единствено към нас самите;

- субективно разсъждаване - този начин на разсъждение е свързан с убеждението, че ако човек изпитва силно някакво чувство, то трябва да е оправдано. Ако Азът изпитва негативни чувства, другият трябва да е отговорен.

- четене на мисли - свързан е с вярването, че знаем какво мисли другият. Така Азът попада в капана на негативното атрибуциране на недостойни мисли, зложелателни мотиви на другия.

Емоциите – бариера в общуването

Съществуват форми на изразяване, които оказват отрицателно влияние върху състоянието на контактите с хората. Три са важните източници на трудности, при изразяване на чувствата: тенденция към отричане на собствените и чуждите чувства; нежеланието за непосредствено общуване на тема взаимно изпитваните в момента чувства; ограниченото осъзнаване и непризнаването на собствените чувства.

Емоциите, които разделят, които могат да навредят на Аза и на връзката с другия са следните:

- На първо място това е страхът, който се е развил през поколенията като приспособителен механизъм за справяне с опасността. Страхът е реакция на личността към една реално заплашваща ситуация. Той е неотменна част от живота с другия. Всеки човек преживява уникално страха. Във връзката с другия най-често се наблюдава страх от самоотдаване, изразен като загуба на собствения Аз; страх от промяна; страх от обвързване; страх от самопознание; страх от изправянето пред другия.

- Друга емоция с отрицателен характер е тревожността. Тя е такова състояние на човешката психика, което се предизвиква от възможни или вероятни неприятности; отлагане на желаното и приятното; неочакваност; изменения в обичайната обстановка и дейност, т.е. от особени ситуации с подчертана значимост за личността. Всъщност тревожността е свързана с чувства като несигурност (във връзката с другия), захвърленост и изолираност, предчувствието за загуба или за нещо лошо, безпомощност, отчаяние.

Гневът - емоция, която е адекватна реакция на човека, когато бива наранен, наскърбен, предаден, когато фрустрациите се превърнат в неизменна част от живота с другия. Гневът предизвиква в Аза огорчение, раздразнение, враждебност, омраза, желание за отмъщение. Гневът изряза възмущението и негодуванието на Аза от несправедливо отношение или от липса на заслужено отношение. Той застрашава връзката на Аза с другия, тъй като може да доведе до отчуждение, отхвърляне и изоставяне.

- Вината - появява с в критични за връзката моменти. С осъзнаването на дадена постъпка Азът открива своята вина, която представлява в своята същност самоосъждане. След това в душата на Аза нахлуват чувства като разкаяние, съжаление, угризение, покаяние или оправдание. Вината е основана на съзнанието, че нашето действие е причина за чуждото нещастие и болка.

- Срамът също пречи на общуването. Азът се срамува от себе си, от това, което не е било одобрено то другия. Азът се чувства унижен и ужасен от себе си, от това себе си, което е осъдено от другия. Срамът не просто засяга Аза в неговата цялост, той посяга на идентичността му. Срамът е болезнено чувство, което кара Аза да изпитва истинско мъчение, тъй като се усеща нищожен, пропаднал и недостоен, но не може да направи нищо, за да се избави. Срамът подтиква към негативно самооценяване, а на по-късен етап - към бягство, скриване, отдалечаване от другия.

- Гордост – дълбоко рефлексивно чувство със светла и тъмна страна. Със своята светла страна тя отразява съзнанието за значимост, а с тъмната си страна – тласка към самонадеяност и оскърбителна себичност.

- Смущението е форма на безпокойство, което Азът изпитва при среща с другия. То се появява, когато Азът се съмнява в собствените си способности да направи добро впечатление, което съответно би предизвикало благосклонна реакция у другия. Смущението е свързано със загрижеността за представянето пред другия, с чувствителността към неодобрението.

- Самотата е преживяване, което предизвиква силни отрицателни емоции в Аза, породени от осъзнаването на факта, че той е изправен пред пустотата и безсмислеността на своето съществуване. Самотата съдържа различни противоречиви чувства: безпомощност, безнадеждност, нищожност, отчаяние, тъга, опустошеност, скука, самосъжаление. Самотата разкрива отчуждението на Аза от другия човек.

- Завистта - разбирането, че другият притежава нещо, което Азът не притежава, но иска да притежава. Завистта разкрива разочарованието от собствените чувства; комплекси по отношение на това, което другия притежава; стремеж да бъда повече от това, което съм.

- Емоционален отговор на надвисналата опасност над  връзката на Аза с другия е ревността. Подозрението, че за другия ние не заемаме специално място, че връзката не е специална, поражда ревност. Ревността е свързана със страха и тревожността, чиито причинители са несигурността, възможността от изоставяне и загуба.

Други често срещани бариери в общуването са:

- Неразбирането – може да се причини от нежеланието да се разбере другия, както и от нечуваствителността към вътрешния свят на другия;

- Очакванията – преживяват се като самоочевидни и ние изобщо не се замисляме доколко са основателни;

- Неизпълнените обещания – обещанията крепят връзките с другите и тяхното нарушаване създава несигурност и безпокойство;

- Нагласите – разрушителният им ефект е свързан с обстоятелството, че самите нагласи остават затворени за съзнанието;

- Колебанията на Аза – предразположеност към собствения Аз; самопредставянето; самоограничаването; неверието в себе си; самопотвърждаване; изтласкване (отдалечаване от съзнанието на всички нежелани подтици, стремежи, мисли, фантазии, чувства, който предизвикват безпокойство); бягство; фантазиране; регресия; рационализация; проекция; пренос; формиране на реакция (вид защитен механизъм); изолация; отменяне; отричане; насочване срещу себе си; насочване срещу другия; компенсация; сублимиране; дислоцииране; ниската самооценка.

- Перфекционизъм – издава стремеж към съвършенство, избягване на грешките и провалите във връзката с другия. Ограничението на перфекционизма не е свързано със стремежа към съвършенство, а с това, което се крие отзад – стража от провал, вината и стремежа да се избегнат провалите, грешките, слабостите;

- Самообвиненията – засилват се от разривите в общуването. Самообвиненията засилват склонността към самоотхвърляне, самоомраза и омраза към другия, което още повече разстройва връзките с другите;

- Капанът на миналото – превръщане на миналото в постоянен източник на нещастие. Разрушителността на миналото започва със своето идеализиране. Човек е обърнат към миналото, открива всичко в миналото и не може да види бъдещето, прекрасното, което предстои;

- Веригите на привързаностите – това са нещата, с които много трудно се разделяме, но точно тези неща могат да ограбят радостта от връзката с другия и да я изпълнят със скука. Това могат да са  привързаността към вещи, привързаността към другите и привързаността към себе си.

v      Форми на общуване

Любовта е една от формите на общуване, тя е дълбоко вълнуващо преживяване, което сплита разум, чувства и постъпки. Тя е най- жадуваното нещо, тя не е заслуга, а е милост, любовта е магия. Любовта разкрива стремежа на Аза и другия да бъдат заедно.

Романтичната любов изпълва с дълбоко усещаното желание за посвещаване на обичания друг. Когато другият го няма, ние изпитваме чувство на празнота.

Любовта се открива особено ясно, ако се съпостави с флирта. Всеки флирт пренебрегва духовността. При него неповторимостта остава незабелязана, защото Азът не иска да я забележи. При флирта Азът бяга от отговорността, която е неизбежна за истинската обвързаност.

Много често любовта е свързана с влюбването. Влюбването е много силно чувство. Влюбването обаче не е любов, защото не е израз на съзнателен избор. То е нещо, което се случва с нас. Влюбването снема границите на Аза, създава сливане с другия, но не разширява тези граници. И когато влюбването си отиде, границите се връщат на старите места, идват разочарованията, илюзиите си отиват и Азът не се е обогатил.

Друга форма на общуване е приятелството. То е форма на събитийност, в която Азът намира себе си. Приятелството е най- съвършеното въплъщение на добродетелността, то се развива върху взаимността и равнопоставеността. Смисловият център на приятелството е загрижеността, споделянето, разбирането, доверието, верността.

Приятелството осигурява развитието на способността да се отчита гледната точка на другия, да се разпознават емоциите, мислите на другия, осигурява развитието на способностите за съвместни решения за овладяване на различни ценности и способности.

В приятелските отношения прозрачността се засилва чрез доверието, сигурността, ограничаването на безпокойството от саморазкриването и ограничаване на неразбирането. Приятелството създава по-добро разбиране, защото във времето осигурява непрекъснато натрупване на знания за поведението, мислите и чувствата, защото създава спомени за съвместно преживяните събития.

Общуването може да се прояви и като емоционалната привързаност. Емоционалното привързване е не само форма на заедност, която се открива в определен времеви хоризонт на съвместността, но и основа на много по-късните форми на взаимност между Аз и другия. Емоционалното привързване е началната форма на изразяване на неосъзнатия стремеж на Аза да бъде с другия.

Емоционалното привързване между Аза и другия може да се обедини около две форми: искрена емоционална връзка и неискрена емоционална връзка.

Раздялата е неизменна част в живота на другите. Чрез нея Азът се завръща при себе си, преосмисля възможността за себепреодоляване. Раздялата осигурява отдръпване от другия, което е необходимо за самоосмислянето и постигането на вътрешна свобода.

*  *  *

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Общуването е основен вид човешка дейност и основен фактор за формиране на личността.

Животът на Аза е живот с другите и чрез другите. Много от мислите действията преживяванията, надеждите на Аза са свързани с другите. В общуването с другите откриваме себе си, оценката на другите за нас е определяща и за нашата самооценка.

В общуването ние задоволяваме много от нашите потребности.  Без другите потребностите от доверие, сигурност, любов, топлина и признание биха останали незадоволени. Радостта и щастието, което търсим, е немислимо без другите. За силата на общуване можем да съдим, когато загубим  близките.

С общуването човек е изправен ежедневно пред това да прави избор. Човек е способен да избере  равнището на присъствие в битието, както и да остави друг или нещо да избира вместо него. Това може да се случи съзнателно или безсъзнателно. Възможността на човешкия индивид да избира поражда дилемата на свободата – и изборът, и отказът от избор са еднакво драматични за него. И все пак човек запазва човешкото в себе си като общува с другите.

Общуването с другите ни помага да открием смисъла на нашия живот.