Joomla Software solutions Template

Payday loan

Основна цел и задачи на организационния психолог

Организационен психолог прави оценка на персонала от гледна точка на максималната ефективност на служителите.Подобен метод развива мотивацията им,ре            шава проблеми свързани с промени в структурата на фирмата или изгражда „комуникационни канали”, т.е. проблеми с комуникации вътре във фирмата. След като се формулира проблемът или желаната насока за развитие на персонала, организационният психолог прави програмата за специално обучение и съответно провежда необходимите тренинги на персонала.

„Тиймбилдинг”-бихме могли да го преведем на български като изграждане на екипи. Тиймбилдинг описва процеса на структуриране и изграждане на нови екипи и процеса на мотивиране и сплотяване и на вече същестуващи работещи групи от служители. Техниката е специфична във всяка конкретна ситуация спрямо очакванията и целите на екипите. Тя би могла да бъде ориентирана към сплотяването на служителите, към стратегията или към оперативната работна част на организацията. Това е ситуация, в която опитният организационен психолог може успешно да размени ролите на служителите и да им покаже трудностите, проблемите и хубавите моменти от работата на колегите им. Този процес провокира емпатия, сътрудничество и повишена съпричастност между служителите. Крайният резултат е рязко повишаване на производителността, подобряване на комуникацията и точно и ясно разпределение на функциите и задачите в екипа. На практика чрез много добре подготвен тиймбилдинг служителите могат да станат не само по-ефективни като екип, но могат и да бъдат обучени чрез игра на стратегическо мислене, креативност при изпълнение на задачата и лидерски умения в микроекипите.

Оценка по отношение работата на персонала

С помощта на консултанта се създава система за обективна и справедлива оценка по отношение работата на персонала. Целта на оценката на персонала е да постигне съгласие между мениджъра и изпълнителя за това какво е постигнал и какво евентуално трябва да направи за още по-високо качество на своята работа. Това помага да се подобри качеството на изпълнение на задачите чрез акцентиране върху силните страни; да се открие потенциала за по-големи отговорности на тези, които го имат и да се получат насоки за неговата реализация; да се реши повишението на задачите, изравнявайки достатъчно нивото на заплащане  с нивото на изпълнение.

Планиране на кариерата

Важна част  от управлението и развитието на човешките ресурси е планирането и управлението на кариерата, чиято ефективност влияе както върху отделната личност, така и върху самата организация.

Основните цели на планирането на кариерата като управленска дейност са:

Обучение,мотивиране и стимулиране на служителите, които ще бъдат повишавани; осигуряване за организацията на професионалисти, които да заемат важни и отговорни постове и целенасочено се подготвят за развитието на своята професионална кариера; помощ за служителите при идентифициране на тяхната професионална готовност за заемане на по-висока длъжност; съдействие на служителите за преодоляване на психичните и социални бариери в професионалната кариера.

Консултациите свързани с планирането, управлението и развитието на професионалната кариера са насочени към: избор на кариера, развитие на кариерата за новонаети, развитие на мениджърите в средата на кариерата, кариерата на хората в предпенсионна възраст.

Изготвяне на длъжностни характеристики

В много случаи освобождаването или напускането на служител се дължи на разминавания в очакванията и реалността или по-скоро на зле изготвената длъжностна характеристика. По този начин тя се явява еднакво важна както за мениджъра, така и за самия служител. С помощта на организационния психолог се изготвят професионално длъжностните характеристики на служителите.

Професионален подбор на кандидатите

Това е едно напълно детайлно проучване дали кандидатите са подходящи и ще отговарят ли на изискванията на своя работодател. Методът включва:

• Психологическо тестване на кандидатите- използват се професионални психологически тестове, разработвани от комисия  български и чуждестранни психолози и социолози; интервю със специалист; предварителна селекция според документите за работа. Ако се прецени обаче, че е достатъчно и по-малко внимание при избора, може да се използва метода: „Избор чрез интервю”. Този метод протича на два етапа: разглеждане на документите за работа и обсъждане на евентуално подходящите кандидати; интервю с кандидатите - то се провежда от трудов психолог и дава възможност за по-задълбочена преценка, за всяко интервю се изготвя отделен въпросник, тъй като работното място и фирмата са строго индивидуални, преди интервюто се провежда разговор с работодателя за изискванията и критериите, като се обсъжда и начинът, по който ще бъдат проверени кандидатите и съответно избран най-подходящия.

Основни средства при осъществяване на професионалната дейност на психолога са / С какво се работи?/:

1. 1. Методики за индивидуално психологическо изследване- анкети, въпросници, тестове, тестови задачи във вариант за изпълнение на съответна бланка, устно или в диалогов режим на компютър.
2. 2. Данни от изследвания и статистически методи за обработването им.
3. 3. Методически материали за провеждане на консултации,тренинги.
4. 4. Цялостната информация за всеки и впечатленията, изводите, заключенията в процеса на работата.
5. 5. Специализирана научна литература- книги,списания, справочници, материали от конгреси, конференции, симпозиуми, каталози на методики за психологическо излседване и др.

Къде се работи? При какви условия и организация на труда се работи?

Мястото, където психологът контактува с хората, извършва консултативна дейност, е неговият кабинет/ офис /. Спецификата на професионалната дейност на психолога изисква осигуряване на самостоятелен кабинет. При провеждане на групови консултации,тренинги, психологът работи в зали. Те трябва да са подходящо обзаведени и оборудвани. Трудът на организационния психолог е предимно интелектуален, съпроводен с изразходване на голяма психическа енергия. Голяма част от работата си той извършва сам. Той събира, обработва, анализира информацията, провежда консултации и тренинги. Тогава, когато участва в работата на екип от психолози, работещи по определен проблем, неговият труд има колективен характер.

С кого има професионални контакти? / взаимодействия /

При реализиране на цялостната си дейност психологът осъществява професионални контакти с: служители от съответната организация; колеги от сродни организации и звена – за обмяна на опит или набиране на допълнителна информация, колеги-психолози и специалисти в други области, извън системата, в която работи; с най-голямо значение са контактите, които психологът осъществява с хората, които консултира. Те имат различни професии, възраст, пол, образование, култура. Важен момент в работата е психологът да извоюва тяхното доверие и да постигнат взаимно съгласие относно начинът, по който ще работят.

Необходими знания и умения

За упражняване на професията „организационен психолог” трябва лицето да е завършило висше образование „психология” или да има завършена магистърска програма „психология”. Лицето трябва да притежава знания и в областта на комуникацията, етиката, социологията. Необходимо е да се усвояват нови методи, техники и процедури за психодиагностична, консултационна и обучаваща дейност. Някои методики  за диагностика и консултация, както и обработката на резултатите са във вид на програмни продукти.Това налага високи изисквания към компютърната грамотност на психолога и умението му гъвкаво и целесъобразно да използва компютъра в работата си. При обработката на данни от изследвания полезни са умения за работа с математически и статистически методи. Чуждоезиковата подготовка е необходима, тъй като дава възможност за проучване на по-широк кръг специализирана литература.

Психограма

Изисквания към субекта на дейността

1. 1. Изисквания към психо – моторната сфера

Спецификата на професионалната дейност определя изискванията по отношение на физическите и личностни качества на психолога, осигуряващи успешното изпълнение на професионалните му задължения. Психологът реализира дейността си главно в пряко взаимодействие с хора, което изисква той да е физически нормално развит и здрав и да има много добре развита координация.

1. 2. Изисквания към психо – сензорната сфера

Необходимо е да бъде с нормално зрение и слух, с нормално развит говорен апарат, за да може да осъществява пълноценно контактите си с клиенти.

1. 3. Изисквания към волевата сфера

Последователност, упоритост,самообладание,решителност,наличие на самоконтрол, търпение са личностни качества, необходими на психолога, тъй като дейността му е насочена най- общо към постигане на промяна, а това не става бързо, не протича винаги гладко.Всички професии ,при които се изисква смелост, отстояване на собствени позиции, настойчивост включват и отговорността, която е ефект от реализирането на волята. Това са личностни черти в изискванията, отнасящи се до волевата сфера на личността се описва тяхното обединение за извършване на волево действие свързано с професията.

1. 4. Изисквания към емоционалната сфера

Емоционална стабилност – задължително отговорно изпълнение на професионалните задължения и недопускане на формализъм в работата. Упражняването на професията поставя високи изисквания по отношение личната отговорност на организационния психолог. Реалистична и емоционално зряла личност, която спазва приетите норми и правилата на поведение. Точна, отговорна и настойчива в постигането на целите си. За нея е свойствена целенасоченост и интегрираност на личността, добре контролира своите емоции и поведение, довежда всяко нещо до край. Отличава се с адекватна самооценка, висока стресоустойчивост. От много голямо значение е контролът върху експресията на чувствата и някои техни отрицателни вегегативни прояви, както и открито изразяване на емоциите (гняв, ярост, злоба, омпраза, безпокойство). За много от професиите се вписват типичните характеристики отнасящи се до нивото на фрустрираност и емоционална ригидност. Характеристиките на темперамента и емоционалното състояние са едни от психичните характеристики, на които се обръща най-голямо внимание при изготвянето на психологически профил, информацията от тях е предпоставка за ефективността от дейността.Характеристики като бърз, бавен, емоционален включват и диагностика на динамиката на дейността.

1. 5. Изисквания към интелектуалната сфера

Психологът изпълнява професионалните си дейности предимно самостоятелно, но и съвместно със своя клиент. При определени случаи привлича и други специалисти, ето защо са необходими готовност за самостоятелен труд, но и едновременно с това умение за работа в екип. В практиката наи-често към интелектуалната сфера се поставят изисквания относно общата интелигентност и се прилагат методики, но са недостатъчни, защото имат констатиращ характер и задължително трябва да се свържат със стандартни стойности съобразени с пола, вързрастта, образованието и т.н.  Дори и лишените от културни влияния тестове за интелигентност имат такива стандартни стойности.

Характеристиките на интелектуалната сфера са предявени изисквания към състоянието на паметта и паметовите процеси. По отношение на паметта се диагностицират нейните основни характеристики включващиц: обем на памет, видове памет( кратковременна, дълговременна), диагностика на паметовите процеси( съхранение, възпроизвеждане, забравяне, възприемане).Това се отнася приоритетно за професии ангажирани с обработката на информация с голям обем, добра концентрираност и голям обем на запаметяване и възпроизвеждане. Когато самата професия е свързана с работа с машина се изследва предмет на действена памет,запомняне на последователността в тяхната потребност.

Относно изследването на мисленето в психодиагностиката освен коефициентите на обща специална и емоционална интелигентност са нуждите на съответната професия,могат да се изследват такива състояния на процеси като: анализ, синтез, абстрактност, задълбоченост, гъвкавост, ригидност на мисленето. Има професии,за които е необходимо ситуативно мислене като хора работещи професия с координираща функция.Описвайки характеристиките на мисловните процеси е важно да се отчита стереотипността в мисленето, шаблонизирането на мисленето.

По отношение на въображението- изисквания относно активността,пасивно,активно,творческо,както и възможността за създаване на абстрактни образи.Тяхното ниво на присъствие е значимо за професии като: актьори, говорители, състезатели.

1. 6. Изисквания към личността – при изготвянето на психограмата се изследват чертите на характера, нивото на самооценката, типовете мотиви, ценностните ориентации, нивото на самоуважение, структурата на Аз-образа, които като нива на изразност и съдържание са основни елементи определящи личностния смисъл на професията. Повечето от тях се отнасят за всички видове професии като съдържанието им може да рефлектира върху неговото изпълнение.

Личността трябва да е открита, добросърдечна, общителна и добродушна, активна в решаването на конфликти. Психологът трябва да има развито чувство на емпатия, за да може да разбира чувствата на клиентите си и да намира точния начин да им бъде полезен.

1. 7. Физически, психически и личностни качества, които затрудняват или не позволяват практикуването на професията

Меланхоличен темперамент, ниско ниво на стресоустойчивост, неадаптивност, слабоизразени или слабоспоени черти на характера, ниска самооценка, комплексираност, акцентуации. Професията не може да се практикува ако е налице: тежко неврологично заболяване, което води до значителни нарушения на двигателната функция; тежко психично заболяване; абсолютна и практическа двустранна слепота; намаление на слуха на двете уши,което не може да се коригира; дефекти на говора-аномалии на гласопроизношението, тежко заекване или спазми на говорните органи; тежко заболяване на опорно- двигателния апарат; тежко увреждане, което пречи на писането; недопустими са явните прояви на вегетативната нервна система като изчервяване, пребледняване, това говори за недобър волеви контрол, който е задължителен за тази професия; недопустими са качества като склонност към открито изразяване на чувствата като възмущение, въодушевление, удивление,разочарование, радост, алтруизъм, недопустима е склонност към крайни, полярни, амбивалентни чувства. Недопустими са ригидност на мисленето, неспособност за задълбоченост на съжденията, някои особености на нормалното мислене като когнитивни изкривявания, селективни извлечения, произволни изводи, поляризирано мислене, преувеличаване, както и липсата на интерес, нагласа и готовност за работа с хора също изключват упражняването на професията.

Недопустимо е личността да бъде с насоченост към себе си,т.е. да преобладават мотиви за собствено благополучие, стремеж към лична изява и престиж,да реагира слабо на потребностите на околните,да удовлетворява професионалните си потребности,независимо от интересите на другите.Не е подходящ човек, който е с външен локус на контрол: необщителен, затворен, хладен по отношение на околните, ригидност на мисленето; склонност към лабилност на настроението, раздразнителност; конфликтност, своенравност; песимистичност във възприемането на действителността; безпринципност, неорганизираност, безотговорност; висока тревожност, депресивност, ранимост; консервативност, отнасящ се със съмнение към нови идеи, противопоставящ се на промените; ниска мотивация, вялост; личността не трябва да има прекалено висока или ниска самооценка.

Лични данни на изследваните лица:

I Изследвано лице:

ü       Име: П.В.

ü       Възраст:22

ü       Местоживеене: гр. София

ü       Здравословно състояние:добро

ü       Семейно положение: неженен

ü       От колко лица се състои вашето домакинство: трима

ü       Колко деца имате: нямам деца

II Изследвано лице:

ü       Име: Р.С.

ü       Възраст: 25

ü       Местоживеене: гр. София

ü       Здравословно състояние:добро

ü       Семейно положение: неженен

ü       От колко лица се състои вашето домакинство: четирима

ü       Колко деца имате: нямам деца

Резултати от психодиагностичното изследване

Таблица № 1 Резултати от ориентировъчна анкета

Интерпретация на резултатите по ориентировъчната анкета

I ИЛ: При I ИЛ с 38 точки, високо ниво, на преден план излиза насочеността към себе си. Лицето има преобладаващи мотиви за собствено благополучие, стремеж към лична изява и престиж. Такъв човек преди всичко е зает със самия себе си, със своите чувства и прежиявявания и слабо реагира на потребностите на околните. В своята дейност изследваното лице игнорира сътрудничеството в работата и се ориентира към търсенето на собствена изгода от крайните постигнати цели, като вижда възможност за удовлетворяване на професионалните си потребности, независимо от интересите на колегите си.

За насоченост към взаимодействие лицето има 27 точки, под средно ниво.

За насоченост към задачите лицето има 33 точки, под средно ниво.

II ИЛ: При II ИЛ с 32 точки над средното ниво на преден план излиза насочеността към взаимодействие. Лицето има потребност от общуване и стремеж към поддържане на добри отношения с колегите си. Поема върху себе си ръководството като отстъпва пред натиска на групата. Проявява интерес към съвместна дейност, независимо че може да не способства за успешното изпълнение на задачата и фактическата му помощ да бъде минимална. Него го интересува не толкова крайния резултат от дейността, колкото самата съвместна дейност.

За насоченост към себе си лицето има 26 точки, т.е. средно ниво.

За насоченост към задачите лицето има 25 точки, ниско ниво, което се свързва с това,че лесно отстъпва под натиска на групата и трудно поема върху себе си ръководството за изпълнението на някаква задача.Изследваното лице не се стреми да рационализира взаимоотношенията си с другите хора с целта да се постигнат положителни резултати.

Таблица № 2 Резултати от методиката за диагностика нивото на субективен контрол по Дж. Ротер

Анализ на резултатите:

I ИЛ: Скалите на изследваното лице,които са в норма са: скала за обща интерналност, скала за интерналност в областта на достиженията, скала за интерналност в областта в областта на производствените отношения и скала за интерналност в областта на междуличностните отношения. ИЛ има ниски показатели по отношение на скалата за интерналност в областта на неуспехите, т.е. лицето има склонност към приписване на отговорност за подобни събития на други хора. Смята, че тези събития са резултат от житейски късмет. Лицето има ниски показатели на скалата за интерналност в семейните отношения, смята своите партньори за причина за значими ситуации, които възникват в неговото семейство. Също така има ниски показатели за скалата на интерналност в отношенията на здравето и болестта, т.е. смята здравето и болестите като резултат от случая и се надява на това, че оздравяването се явява резултат от действията на други хора, преди всичко лекари.

II ИЛ: Скалите на изследваното лице,които са в норма са: скала за обща интерналност, скалата за интерналност в областта на неуспехите, скалата за интерналност в областта на семейните отношения, скала за интерналност в областта на произдовствените отношения. ИЛ има високи показатели по отношение скалата за интерналност в областта на достиженията. Това означава,че лицето има високо ниво на субективен контрол над емоционално положителни събития и ситуации, смята, че само е постигнало всичко хубаво, каквото е било и каквото ще бъде в неговия живот. Способен е с успех да преследва своите цели в бъдещето. Също така има високи показатели на скалата за интерналност в областта на междуличностните отношения, т.е. смята себе си силен да контролира своите формални и неформални отношения с други хора, предизвиквайки към себе си уважение и симпатия.

Изследваното лице има високи показатели на скалата за интерналност в отношенията на здравето и болестта. Високите показатели свидетелстват за това, че лицето смята себе си за много отговорен за своето здраве, а ако е болен обвинява за това самия себе си и предполага, че оздравяването зависи от неговите действия.

От резултатите от методиката за диагностика нивото на субективен контрол по Дж. Ротер се установява, че двете изследвани лица имат общи характеристики по скалите: скала за обща интерналност и скала за интерналност в областта на производствените отношения. Става ясно, че второто изследвано лице е по- пригодно за професията организационен психолог, защото лицето има високо ниво на субективен контрол над емоционално положителни събития и ситуации. Лицето смята, че само е постигнало всичко хубаво, каквото е било и каквото ще бъде в неговия живот. Сподобен е с успех да преследва своите цели в бъдещето. Лицето смята себе си силен да контролира своите формални и неформални отношения с други хора, предизвиквайки към себе си уважение и симпатия. Смята себе си за много отговорен за своето здраве, ако е болен, обвинява за това самия себе си и предполага, че оздравяването му зависи от неговите действия.

Таблица № 3 Резултати от многофакторната методика за изследване на личността ( Р.Кетел -16 PF).

Анализ на резултатите:

I ИЛ: От получените резултати може да се отбележи, че факторите:

B– интелект, С– емоционално неустойчив – емоционално устойчив, Е- подчиненост- доминантност, F- сдържаност- експресивност, Н- плахост-смелост, Y- твърдост- чувствителност, N- праволинейност- дипломатичност, O- увереност в себе си – тревожност, Q1- консерватизъм – радикализъм, Q4- разхлабеност – напрегнатост са в норма. За фактор А „затвореност- общителност” лицето има високи оценки, което означава че първото изследвано лице е открит и добросърдечен, общителен и добродушен. Свойствени са му естественост, непринуденост в поведението, внимателен, добър, сърдечен в отношенията. Той охотно работи с хората, активен в разрешаването на конфликти, доверчив, не се бои от критиката, изпитва ярки емоции, бързо откликва на всякакви събития.

За фактор G „подвластен на чувствата- висока нормативност в поведението” лицето има високи оценки. Това означава, че I ИЛ съблюдава нормите и правилата на поведение, настойчивост в постигането на целите, точност и делова насоченост. За фактор L „доверчивост – подозрителност” лицето има ниски оценки, т.е. характеризира се с откровеност,доверчивост, благожелателност по отношение на другите хора, търпимост, отговорност, човек освободен от завист, лесно и добре се разбира с хората и добре работи в колектив. За фактор М „практичност- развито въображение” лицето има високи оценки, т.е. има развито въображение, организация на вътрешния свят и висок творчески потенциал.

За фактор Q2 „конформизъм – неконформизъм” лицето има ниски оценки, това означава че лицето зависи от групата, следи за общественото мнение, предпочита и работи като взема решения съвместно с други хора, ориентиран е към социално одобрение. При него често липсва инициатива за вземане на решение.

За фактор Q3 „нисък самоконтрол – висок самоконтрол” лицето има високи оценки, т.е. има развит самоконтрол, точност в изпълнение на социалните изисквания. Човекът следва представата за себе си, добре контролира своите емоции и поведение, довежда всяко нещо до край. Свойствена му е целенасоченост и интегративност на личността.

За МD „адекватност на самооценката” изследваното лице има средни оценки,което говори за адекватна самооценка.

I ИЛ: От получените резултати може да се отбележи, че факторите:

B– интелект, Е- подчиненост – доминантност, M– практичност– развито въображение, Y- твърдост- чувствителност,N- праволинейност- дипломатичност, O – увереност в себе си – тревожност, Q3 – нисък самоконтрол -висок самоконтрол, Q4- разхлабеност – напрегнатост са в норма. За фактор А „затвореност- общителност” лицето има високи оценки, което означава, че II ИЛ е открит и добросърдечен, общителен и добродушен. Свойствени са му естественост, непринуденост в поведението, внимателен, добър, сърдечен в отношенията. Той охотно работи с хората, активен в разрешаването на конфликти, доверчив, не се бои от критиката, изпитва ярки емоции, бързо откликва на всякакви събития. За фактор C “емоционална неустойчивост – емоционална устойчивост” лицето има високи оценки, т.е. той е сдържан, работоспособен, емоционално зрял, настроен реалистично.Той е способен да следва изискванията на групата, има постоянни интереси. В него отсъства нервна умора. В крайни случаи може да има място емоционалната ригидност и нечувствителност. За фактор F „сдържаност – експресивност” лицето има високи оценки, което означава, че е жизнерадостен, импулсивен,весел, разговорлив, подвижен.Енергичен, за него контактите са емоционално значими.Той е експанзивен, искрен в отношенията с другите хора. Емоционалността и динамичността в общуването довеждат до това, че той често става лидер и ентусиаст в груповата дейност, вярва в победата.

За фактор G „подвластен на чувствата- висока нормативност в поведението” лицето има високи оценки, т.е. съблюдава нормите и правилата на поведение, настойчивост в постигането на целите, точност и делова насоченост.

За фактор Н „плахост – смелост” лицето има високи оценки. Това означава,че за II ИЛ са свойствени социалната смелост, активност, готовност да има работа с непознати обстоятелства и хора.Той е склонен към риск.Държи се свободно, разкрепостено. За фактор L „доверчивост – подозрителност” лицето има ниски оценки, т.е. характеризира се с откровеност,доверчивост, благожелателност по отношение на другите хора, търпимост, отговорност, човек освободен от завист, лесно и добре се разбира с хората и добре работи в колектив. За фактор Q1 „консерватизъм – радикализъм” лицето има ниски оценки.Характеризира се с консервативност, устойчивост по отношение на традиционни трудности, той знае в какво да вярва и независимо от несамостоятелността на някакви принципи не търси нови, със съмнение се отнася към новите идеи, противопоставя се на промените и не се интересува от аналитическите и интелектуални съображения. За фактор Q2 „конформизъм – неконформизъм” лицето има ниски оценки. Това означава че лицето зависи от групата, следи за общественото мнение, предпочита и работи като взема решения съвместно с други хора, ориентиран е към социално одобрение. При него често липсва инициатива за вземане на решение.

За МD „адекватност на самооценката” изследваното лице има средни оценки, което говори за адекватна самооценка.

Личностни профили:

I ИЛ: Първото изследвано лице има  стремеж към лична изява и престиж,както и преобладаващи мотиви за собствено благополучие.Игнорира сътрудничеството в работата,която трябва да изпълнява, зает е преди всияко със самия себе си,с със своите чувства и преживявания, слабо реагира на потребностите на околните.В работата вижда преди всичко възможност за удовлетворяване на професионалните си потребности, независимо от интересите на другите свои колеги.Лицето има склонност за приписване на отговорност за подобни събития на други хора като смята, че тези събития са резултат от житейски късмет.Смята своите партньори за причина за значими ситуации, които възникват в неговото семейство.Лицето смята здравето и болестите като резултат от случая и се надява на това,че оздравяването се явява резултат от действията на други хора, преди всичко лекари. Този човек е открит и добросърдечен, добродушен,отзивчив и общителен като проявява непринуденост в поведението, внимателност,сърдечност и доброта в отношенията. Активен е в разрешаването на конфликти, не се бои от критика, доверчив е, бързо откликва на всякакви събития,съблюдава нормите и правилата на поведение,настойчив е в постигането на целите като има точност и делова насоченост. Изследавното лице има развито въображение,организация на вътрешния свят и висок творчески потенциал. Характеризира се с доверчивост, откровеност, търпимост, отговорност, освободен от завист,лесно работи в колектив. Той следи за общественото мнение, предпочита и работи като взема решения, съвместно с други хора, ориентиран е към социално одобрение.При него често липсва инициативата за вземане на решения.

Изследваното лице има развит самоконтрол и точност в изпълнение на социалните изисквания като добре контролира своите чувства и емоции,довежда всяко нещо до край. Свойствена му е целенасоченост и интегративност на личността, има адекватна самооценка.

II ИЛ: Второто изследвано лице имa стремеж към поддържане на добри отношения с колегите си и изпитва потребност от общуване. Отстъпва пред натиска на групата и поема върху себе си ръководството. Проявява интерес към съвместна дейност като го интересува не толкова крайния резултат от дейността, колкото самата съвместна дейност. Има високо ниво на субективен контрол над емоционално положителни събития и ситуации. Смята, че само е постигнало всичко хубаво, каквото е било и каквото ще бъде в неговия живот.Способен е с успех да преследва своите цели в бъдещето като смята себе си силен да контролира своите формални и неформални отношения с други хора, предизвиквайки съм себе си уважение и симпатия. Относно своето здраве смята себе си за много отговорен, ако е болен обвинява за това самия себе си и предполага, че оздравяването му зависи от неговите действия. Той е открит и добросърдечен, общителен и добродушен.Свойствени са му естественост, непринуденост в поведението, внимателен, добър, сърдечен в отношенията. Той охотно работи с хората, активен в разрешаването на конфликти, доверчив,не се бои от критика, изпитва ярки емоции и бързо откликва на всякакви събития. Лицето е работоспособно,сдържано, настроено реалистично и емоционално зряло.Способен да следва изискванията на групата, има постоянни интереси. В него отсъства нервна умора.В крайни случаи може да има място емоционалната ригидност и нечувствителност. Искрен е в отношенията си с другите хора. Емоционалността и динамичността в общуването довеждат до това, че той често става лидер и ентусиаст в груповата дейност, вярва в победата като съблюдава нормите и правилата на поведение, настойчив в постигането на целите си. Проявява точност, делова насоченост, активност и готовност да работи с непознати хора и обстоятелства.Характеризира се с откровеност, доверчивост, благожелателност по отношение на другите хора, освободен е от завист, добре работи в колектив. Знае в какво да вярва, следи за общественото мнение,зависи от групата, предпочита и работи като взема решения съвместно с други хора, ориентиран е към социално одобрение, има адекватна самооценка.

ПСИХОДИАГНОСТИЧНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

От проведеното изследване чрез методиките: Ориентировъчна анкета, теста на Cattell за изследване стандартната стойност на коефициента на интелигентност, методика за диагностика нивото на субективен контрол на Дж. Ротер, многофакторна методика за изследване на личността (Р. Кетел – 16PF) и чрез анкетната карта, се установява, че IIИЛ е по-подходящо за професията организационен психолог,отколкото IИЛ.

По отношение на Ориентировъчната анкета резултатите отново показват, че IIИЛ е по-пригодно за извършването на професията организационен психолог, отколкото IИЛ. От ориентацията насоченост към себе си за IИЛ се вижда, че той е зает със своите чувства и мисли, със своите преживявания, поради което слабо реагира на потребностите на останалите хора. Той търси собствено благополучие и стремеж за изява, игнорира сътрудничеството в работата и се ориентира към търсенето на собствена изгода от крайните постигнати цели. Докато IIИЛ по отношение на насочеността към себе си, не удовлетворява професионалните си потребности за сметка на другите хора, не е зает със своите чувства и мисли, а напротив той реагира на потребностите на останалите хора и търси сътрудничество в работата. По отношение на насочеността към взаимодействие резултатите на IИЛ показват, че за него е по-важен процеса на съвместна дейност, начинът по който се реализира, а не крайният резултат. IИЛ е ориентирано най-вече към междуличностни и вътрешногрупови отношения. При  IIИЛ резултатите показват, че той има потребност от общуване и стремеж за поддържане на добри отношения с колегите и партньорите си. Резултатите от насочеността към задачата показват, че IИЛ лесно отстъпва под натиска на групата и трудно поема върху себе си ръководството за изпълнението на някаква задача. При IIИЛ, обаче резултатите показват, че той е отговорен, целенасочен и акуратен. При необходимост той може да поеме ръководството на групата, да обоснове и убедително да разкрие същността на задачата и полезността й за групата. IIИЛ се стреми към новото, различното, ефективното, той проявява креативност в мисленето и много често може да изпълнява успешно функцията на ръководител и отговорник.

От резултатите от методиката за диагностика нивото на субективен контрол по Дж. Ротер се установява, че двете изследвани лица имат общи характеристики по скалите: скала за обща интерналност и скала за интерналност в областта на производствените отношения. Става ясно, че второто изследвано лице е по- пригодно за професията организационен психолог, защото лицето има високо ниво на субективен контрол над емоционално положителни събития и ситуации. Лицето смята, че само е постигнало всичко хубаво, каквото е било и каквото ще бъде в неговия живот. Сподобен е с успех да преследва своите цели в бъдещето. Лицето смята себе си силен да контролира своите формални и неформални отношения с други хора, предизвиквайки към себе си уважение и симпатия. Смята себе си за много отговорен за своето здраве, ако е болен, обвинява за това самия себе си и предполага, че оздравяването му зависи от неговите действия.

От многофакторната методика за изследване на личността (Р. Кетел – 16PF), се установява, че двете изследвани лица имат сходни характеристики по отношение на: и двете изследвани лица са открити и добросърдечни, общителни и добродушни; съблюдават нормите и правилата на поведение, настойчивост в постигането на целите,  точност и делова насоченост.И двете изследвани лица се характеризират с: откровеност, доверчивост, благожелателност по отношение на другите хора, търпимост, отговорност, човек, освободен от завист, лесно и добре се разбира с хората, ориентирани са към социално одобрение. И двете изследвани лица имат адекватна самооценка, но второто изследвано лице е по- пригодно за професията организационен психолог,защото е сдържан, работоспособен, емоционално зрял, настроен реалистично.Той е способен да следва изискванията на групата, има постоянни интереси.Жизнерадостен, импулсивен,весел, разговорлив и подвижен,енергичен като за него контактите са емоционално значими.Емоционалността и динамичността в общуването довеждат до това, че той често става лидер и ентусиаст в груповата дейност, свойствени активност и готовност да има работа с непознати обстоятелства и хора. Склонен е към риск,държи се свободно и разкрепостено.

От направеното обобщение се установява, че IIИЛ е по-подходящо за професията организационен психолог. Той е тактичен, отговорен, покорен, тревожи се за възможни свои грешки, склонен към риск, има развито въображение, непосредствен е в поведението си, има развит самоконтрол, довежда всяко нещо до край.