Joomla Software solutions Template

Payday loan

Невъзможно е да се знае бройката на децата, които са били сексуално насилвани, като в национален, таа и в световен мащаб. Причината за това е, че обикновено жертвите споделят за тези случаи след много враме.

Практиата на сектор “Експертна и консултативна психологична дейност” към института по психология на МВР, показва, че именно при задълбоченото проучване на подобни трагични инциденти могат да се открият начините и средствата, чрез коитомогат да се предпазят децата от жестоки посегателства над тях.

Педофилията се определя като “специфично сексуално разстройство, при което саксуалната възбуда се получава от действие или фантазиране за сексуален акт с деца, като товае повтарящ се и предпочитан начин за сесуална реализация”. Педофил е онзи, чието първично сексуално влечение е към деца преди пубертета (до 12-13год.). Педофилията не трябва да се интерпретира като психично заболяване. Не се знае дали тя подлежи на лечение, но все още няма доказателства , че тя се повлиява положително след психотерапевтично или медикаментозно лечение.

Психодинамика

Педофилите са слаби и неуверени хора в психично отношение, които се нуждаят да чувстват, че са обичани и, че могат да контролират любовните си отношения, Самооценката им е ниска. При повечето педофили сексуалният контакт предизвиква чувство за вина. Това отново понижава самочувствието им. В такъв случаи педофилът се опитва да възстанови себеуважението си чрез нов сексуален контакт с дете.

Типове сексуални насилници

Първата критична възраст за формирането и проявата на педофилски наклонности е ранното юношество- 14-15год. Юношите- сексуални насилници често са отчуждени от средата си, имат проблеми с утвърждаването си в групата от връстници. Насочват се към по-малки момичета (с 3-4год.), като сексуалният им контакт с жертвите е насилствен и завършва с нараняване. Възрастта около 30-те години е също критична а отключване на половата перверзия, защото в този период мъжът изживява криза на идентичността.

Според класификация на ФБР има две основни категории сексуални насилници на деца: преференциални и ситуативни. Преференциалните са истински педофили, т.е. хора които предпочитат секс с деца и ги използват като предмет на фантазиите си. Ситуативните са приоритетно ориентирани към възрастни, но биха имали секс с деца, за да удовлетворят момемтмо желание или друга своя нужда. Ситуативните са много повече от преференциалните.

Сред ситуативните насилници се очертават две основни групи: домашни насилници и ”сексуални експериментатори”. Домашните насилници са т.нар. самотници (без семейство), които търсят жертвите си навън. Липсата на морал и контрол над влеченията им ги прави импулсивни и опасни. “Сексуалните експериментатори” са онези, които насилеат деца, защото са отекчени и търсят нови сексуални вълнения, те опитват всякакви форми на “нестандартен секс”. Те са хора с по-висок социално-икономически статус. Тук спадат и социалните аутсайдери. По природа тези неадекватни типове не са привлечени от деца, но поради слабите си социални умения не успяват да постигнат интомна близост с връстниците си. Преобладават случайте на домашни насилници и неадекватни типове.

Прелъстителите са тип преференциални насилници- те разчитат на създаването на близък и доверителен контакт с децата, насочват се към занемарени или емоционално депресирани деца: разчитат на емоционални заплахи и психологични манипулации.

Превенция на сексуалната злоупотреба

Познаването на неприятеля е добър начин да се предпазят децата от сексуални насилници. Друг аспект свързан сус защитата на децата от сексуално поругаване е вниманието и бдителността на родителите, както и създаването на такава грижовна връзка със собственито им дете, така че тя да бъде трудно подменена с внимание от страна на друг човек. Като посещават по-често местата, където децата им създават контакти с възрастни хора (училище), родителите могат по-уверено и дискретно да осъществяват контрол.

Защо жертвите на прелюбодеяние не са склонни да съобщават за насилието над тях? В допълнение на притеснението, страха и унижението, което жертвата изпитва да си представим какво се случва с дете, което съобщава нещо подобно за член от семейството си. Детето мисли, че никой не може да му помогне, то се чувства неловко и объркано. За да бъде предпазено детето, не насилникът, а то бива преместено от неговата среда. Детето губи всичко (дом, приятели, братя, сестри и т.н.). Също така то се страхува от отмъщение на насилника.

План-среща, разговор с родители на деца по въпроса за безопасно поведение на децата на улицата и в превозните средства

За да са съгурни родителите, че децата им са в безопасност когато са на улицата или в превозни средства се препоръчва да спазват следните правила:

• Знайте къде са децата ви по всяко време! Познавайте техните приятели и всекидневни занимания!
• Усвщайте промемите в поведението на своите деца- те са сигнал, че трябва да седнете и да поговорите с тях за причината за тези промени.
• Бъдете на щрек с младеж или възрастен, който отделя прекалено голямо внимание на вашите деца или им прави неподходящи или скъпи подаръци.
• Научете децата си да се доверяват на чувствта си и ги убедете, че имат правото да казват “не”, когато усещат, че нещо е нередно.
• Вслушайте се внимателно в страховете на децата си и ги подкрепяйте във всичките си разговори с тях.
• Внушете на децата си, че никой не трябва да се доближава до тях или да ги докосва по начин, който ги кара да се чувстват неудобно. Ако някой го направи, те трябва да ви кажат веднага.

Как да се предпазим от рискове?

Рисковите ситуации съпътстват децата на всяка крачка във всекидневието. Ето защо драги родители,

1. Помогнете на Вашето дете да опознае района, в който живее и учи!
2. Възпитавайте детето да бъде смело! Не насаждайте страх в детето! Страхливите деца са по-уязвими.
3. Научете детето да разпознава и се доверява на служителите на реда!
4. Опознайте приятелите на вашето дете! Спечелете тяхното доверие, за да сте добре информирани за детето си и неговите контакти!
5. Изисквайте адресите и телефините на приятелите на Вашето дете. Опознайте техните родители и средата, която живеят! Бъдете особено предпазливи към новите познанства!
6. Намирайте враме за разговори с Вашето дете! Въоръжете се с търпение да изслушвате детето! Вникнете в неговите проблеми и контакти. Отнасяйте се с уважение към неговото мнение!
7. Ако оставяте детето само в къщи. Търсете помощта на близки или познати, които да го проверяват или наглеждат!
8. Обяснете на детето, че е опасно да остава на улицата, когато се здрачи!
9. Бъдете бдителни, когато някои хора, дори семейни познати, изразяват особено внимание към детето Ви, или се осямотяват с него! Открийте мотивите на тези хора!
10. Бъдете бдителни за пари и други подаръци, които детето получава! Разберете кой и с какви подбуди ги дава на детето!
11. Когато детето Ви системно и продължително се застоява в нечие жилище, проверете с кого и защо го прави!
12. Не оставяйте детето си бе надзор през дните на големи църковни или национални празници. В такива дни се развихрят педофили и похитители.