Joomla Software solutions Template

Payday loan

Смисълът в живота е базисен екзистенциален конструкт в логотерапията на В. Франкъл. Предполага се, че смисълът в живота е интегрално вътрешно състояние, което варира според текущата жизнена ситуация на индивида и се мени по своя интензитет и преживявани измерения. Такива вариации и отчетливата им субективна динамика правят възможно смисълът в живота да бъде измерван чрез психометрични инструменти. Тази възможност е реализирана в Теста за смисъла в живота (Purpose-in-life test или съкратено PIL Test) на Джеймс Крумбъг и Леонард Махолик, клинични психолози, работещи в системата на американските болници за ветерани в началото на 60-те години на ХХ век. Вече повече от 40 години PIL Test се използва широко в клиничната и консултативна психология от изследователи придържащи се към идеите на В. Франкъл. Настоящата работа представя психометричните показатели на българска версия на теста на Крумбъг и Махолик.

Описание и използване на PIL тест

Тестът за смисъл в живота (PIL тест) съдържа три части. Първата част се състои от 20 айтема с твърдения, свързани с аспекти на преживяван смисъл от индивида. Отговорите на изследваните лица се дават според 7 бална скала от ликертов тип като са именовани двете крайни деления и средата. Скалите се задават или от 1 до 7, или в обратен вид от 7 до 1, за да се намали склонността към привичен отговор (response bias). Всеки отговор на айтем носи от 1 до 7 точки. Съответно наборът от 20 айтема задава обхват от 20 до 140 точки. Предполага се, че нарастващият брой точки отразява по-широк и дълбок преживяван смисъл в живота на индивида, който попълва тестовата бланка.[1] Втората част на теста съдържа 13 незавършени изречения, отнасящи се до смисъла в живота, които следва да се завършат от изследваното лице. Тази част не подлежи на психометрична обработка и се използва като материал за психотерапевтична и консултираща работа с изследваните лица. Третата част не е задължителна и приканва участника да изрази смисъла в своя живот със собствени думи и да напише случка, в която е преживял особено интензивен смисъл или обезсмисляне. Третата част цели да навлезе по-дълбоко в смисловата система на индивида, ако той има желанието и ресурсите за това. Резултатите от нея също са предназначени да служат за индивидуална работа по смислови проблеми на личността.

Тестът е изложен за пръв път в научната преса в публикация от 1964 година (Crumbaugh & Maholick, 1964). В следващите 25 години двамата автори, особено Крумбъг, правят серия валидизационни изследвания на теста и 3 пъти издават и преработват наръчника на теста. От 1969 г. авторските права на теста се държат от фирмата Psychological Affliates, която го разпространява като психометричен продукт в англо-американския свят.

Крумбъг и Махолик определят смисъла в живота като „онтологическата значимост на живота от гледната точка на преживяващия индивид” (пак там, с. 201). Операционалната дефиниция на понятието според авторите се задава от айтемите на теста, разработен от тях. Първоначалната извадка за установяване на психометричните свойства се състои от 225 участници (студенти и лица с психиатрични проблеми). Хипотезата на авторите е, че равнището на преживяван смисъл ще различава значимо нормалната извадка от тази на лица с психологически проблеми.

Създателите на теста отбелязват, че техният набор от айтеми е прегледан и одобрен от Виктор Франкъл, така че неговата оценка е, че тестът би следвало да мери базисния конструкт на логотерапията.

Тестовите резултати от тяхната извадка показала статистически значими резултати между нормалната и психиатричната извадка. Това се интерпретира от Крумбъг и Махолик като първоначална валидизация на конструкта „смисъл в живота”. Те получили и висока надеждност на айтемите на теста, която също потвърждава психометричната валидност на конструкта.

По-нататък Тестът за смисъла в живота е предизвикал множество репликации и крос-валидизация с други тестове – за справяне, дистрес, удовлетвореност от живота, психологическо благосъстояние, качество на живота, щастие и пр., които ще бъдат обсъдени в следващи публикации. Само ще отбележим, че Тестът за смисъл в живота на Крумбъг и Махолик се оценява като най-сполучлив от 6-7 теста, които се използват често като алтернативни оценки на смисъл в живота.

Българска версия на теста на Крумбъг и Махолик

Метод

Първата стъпка в адаптацията на теста беше превеждане по адекватен начин на оригиналната американска версия. Това беше направено от Иван Башовски, Невена Минчева и Борис Минчев още през 1996 г. Преводът на теста беше изпробван с десетина лица за четивност и разбираемост. В резултат беше преценено, че българският превод на теста може да се използва пълноценно. Беше изработен лист за отговори, която в оформлението си наподобява оригиналният американски лист за отговори.

Бяха събрани данни от 600 участници с помощта на много студенти от Софийския университет, Варненския свободен университет и Русенския университет през две академични години – 2003 – 2005 г. Беше съставено указание за събиране на тестови данни за студенти.[2] Всеки студент е изследвал между 5 и 15 участници като е водил съпътстващ протокол. Изследваните лица са попълвали листовете за отговори самостоятелно, или в малки групи от по 2-3 души. Изпълнението на теста отнема не повече от половин час и обикновено предизвиква сериозно отношение, нерядко и ентусиазъм у участниците в тестовата процедура.

Резултатите са набрани в таблици на MS EXCEl и са обработени със статистическия пакет.

Изследвани лица

По-надолу привеждаме данни и за участниците, съставляващи нашата извадка.

Извадката от 600 участници има следните параметри: млади хора (до 30 г.) – 243 лица; в зряла възраст (от 30 до 60 г.) – 317 лица; стари хора (над 60 г.) – 39 лица. За едно лице няма сведения за възрастта му.

Със средно образование са 229 лица, с висше – 156, а за 215 лица няма сведения за образователния им статус.

По пол лицата се разпределят така: мъже – 257; жени – 343.

По професионален статус участниците имат следното разпределение: пенсионери – 42 лица; учители – 71; студенти – 92; общи работници – 85; квалифицирани работници – 144; служители с висше образование – 85; креативна професия – 51. За 30 лица липсват сведения за професионалния им статус.

Може да се види, че като цяло извадката ни е достатъчно голяма, за да позволи редица психометрични сравнения и анализи.

Резултати

Първата ни работа беше да установим фактурната структура на нашия тест, която е важна част от установяването на конструктивната валидност на всеки психометричен тест.

Беше направен факторен анализ. Резултатите са приведени в следната Таблици № 1 и 2.

Таблица 1. Факторни тегла на айтемите от част А на PIL – тест.

Забележка: Използвани са метод на главните фактори и варимакс ротация.

В следващата таблица се вижда, че отчленените фактори обясняват близо 43% от общата дисперсия на тестовите балове. Три от факторите имат приблизително по 10% влияние върху общата дисперсия. Като цяло факторната структура е благоприятна от психометрично гледище.

Таблица 2. Обяснени дялове от общата вариация по фактори.

Графично данните са представени и във вид на скрииплот на Фиг. 1.

Фиг. 1. Скрииплот на факторната структура на Теста за смисъла в живота, част А.

От скрииплота се вижда, че се откроява един главен фактор и няколко второстепенни, подобно на факторната структура на оригиналната версия на Крумбъг и Махолик. Варимакс ротацията е предназначена да открие евентуална латентна структура на факторите и в нашия случай показва единствена латентна структура и дава основание и при българската версия се формира единна манифестна скала.

Емпирично разпределение и консистентна надежност на скалата

Първо беше установено емпиричното разпределение на суровите балове, което е представено на Фиг. 2.

Фиг. 2. Хистограма на тестовия бал на Теста за смисъл в живота – българска версия.

Данните показват, че суровите точки се отклоняват от нормалното разпределение, но не твърде много и са малко „килнати” към високите стойности. Отместването на скалата към високите стойности показва, че тя е по-чувствителна към ниските тестови балове, което е уместно за клиничната и психотерапевтичната диагностика. Емпиричното разпределение бе нормирано чрез z-разпределение, при което са отчлениха следните категории стойности на степента на преживяване на смисъл в живота (вж. Таблица 3).

Таблица 3. Стандартизирани точки на Теста за смисъл в живота, българска версия.

Стандартното отклонение е 17 точки. Средната за нашата извадка е 111 точки Конкретните лица са дали тестов бал в интервала 30-138 точки. Нормираната скала, представена в Таблица 3, е изчислена според единици стандартно отклонение на баловете. Според допусканията на z-нормирането в границата на същинската норма попадат 68% от изследваните лица. Отвъд нея са високите и ниските равнища на преживяван смисъл в живота. Посочените в таблицата категории помагат да се вземе психометрично обосновано решение за смисъла в живота на конкретно изследвано лице.

Ще отбележим, че комплексният фактор за надеждност, т. нар. „алфа на Кронбах” дава изключително добри стойности (0,87) което показва отлична надеждност на българската версия на теста. Това дава възможност да се заключи, че главните психометрични показатели на българската версия на теста са много добри.

Социодемографски фактори на българската извадка

Беше направен статически анализ на влиянието на традиционните социо-демографски фактори – възраст, пол, образование, професионален статус, върху тестовия бал на българските участници.

Направена бе обработка на данните на теста с еднофакторен ANOVA за значимост на фактора възраст. Факторът възраст се оказа слабо значим. Ефектът на възрастта върху тестовия бал бе статистически значим, F(2, 596) = 3.97, p < .05.

Резултатите се виждат на Фиг. 3.

Фиг. 3. Средни балове по възрастови групи на Тест за смисъл в живота, част А, българска версия.

Чрез Бонферони пост-хок тест бе установена значима разлика само между двете равнища на фактора - зряла възраст и младост, но не и при другите две сравнения по възраст. Бонферони пост-хок тест е значим на равнище p < 0.05. Графиката и статистическият тест потвърждават, че в прехода от младост към зрялост се засилва чувството за смисленост на живота, но през старостта отново намалява, но остава на по-високо равнище, отколкото през младостта. Такава е възрастовата динамика на преживявания смисъл в живота в българската извадка.

Обработката по факторите „образование” (средно – висше) и „пол” (мъже – жени) чрез ANOVA и Бонферени тест не показа статистическа значимост на никой от двата фактори.

Същите анализи бяха проведени по отношение на фактора професионален статус. Резултатите са отразени на Фиг. 4.

Фиг. 4. Средни балове по професионален статус на Тест за смисъл в живота, част А, българска версия.

Всички статистически сравнения между 7-те професионални групи по Бонферони тест се оказаха незначими освен между креативна професия и общ работник при равнище p < 0.05.

Интерпретация и изводи

Като цяло българските данни вървят в унисон с литературата върху PIL-теста. Крумбъг и Махолик (1964) откриват от 5 до 10 точки повече в средните на техните групи от непациенти, отколкото се откриват за българската извадка. От друга страна в китайската адаптация на PIL-теста Shek, 1988, Shek et al., 1988) средната стойност на китайски студенти е с 10 точки по-ниска, отколкото в нашата извадка. Тя не показва различия по пол, подобно на изходните резултати на Крумбъг и Махолик. От друга страна Мейер и Едуардс (1974) намират различия по пол в изследването си на PIL-теста, но го обясняват като артефакт на силната небалансираност на извадката им по пол. Последните изследователи не откриват значими различия по възраст. Нашето изследване открива разлика по възраст между младежи и зрели индивиди, но тя е с малка значимост.

По принцип липсата на значими различия и слабо значимите различия по социо-демографските параметри пол, възраст, образование, професионална дейност потвърждава предположението, че смисълът в живота е екзистенциален конструкт.

Друг проблем е факторната структура на теста. Нашето изследване показва един основен фактор и няколко допълнителни. Майкъл Стегър (2006) прави съпоставителна обработка на данни на PIL-теста чрез няколко техники на факторен анализ и установява, че те дават разнопосочни резултати. Това според него се обяснява с различните предпоставки, заложени в методите. След подробно методологическо разсъждение Стегър стига до извода, че всъщност Теста на Крумбъг и Махолик съдържа един главен фактор. Интересно е, че скрииплота на Стегър много наподобява този, който ние получаваме за българската извадка. Така че можем подобно на него да приемем, че тестът съдържа действието на единен суперфактор. От друга страна Д. Шек и китайските му съавтори твърдят, че китайската версия съдържа пет първични и два вторични фактора, идентифицирани от тях като „Екзистенция” и „Смърт. Те са склонни да обясняват различията между американската и китайската версия посредством спецификата на китайската психика.

Подобието на факторната структура на българската версия на PIL-теста и на оригиналната американска версия отново се съгласува с главното предположение, че смисълът в живота е екзистенциално преживяване, което дава близки качества на феноменологично ниво в различни култури.

Тестът дава едно много добро емпирично разпределение, което показва, че той различава задоволително няколко степени на преживяване на смисленост на живота на индивидите. Това го прави добър инструмент за измерване на индивидуалните различия в общия смисъл в живота. Затова можем да препоръчаме настоящия тест като средство за психодиагностика, което да бъде предпоставка за психотерапевтична работа и консултиране. Следва да се съобразяват емпиричните точки със z-трансформацията в Таблица 3.

Също в индивидуалната психологическа работа следва да се има предвид индивидуалния профил на смислообразуване, който се разкрива в част Б и В на теста. Качествен анализ на резултатите от нашата извадка, отнасящи се до тези две части ще бъде представен в бъдещия наръчник на теста. Тук само ще отбележим няколко статистически факти. Отговори с обяснение на индивидуалния смисъл в живота са дали 410 участници (68%), от тях 36 (6%) доста подробни. Тази част предлага на участниците да разкажат ситуация, в която се преживява интензивен смисъл или обезсмисляне на живота – моментно или трайно. Ситуации са разказали 185 лица (31%), а от тях 12 (2%) доста подробно. Ангажирането с обясняване и разказване в тази свободно избираема част показва едно по-отговорна нагласа към тестовото изследване, а изглежда и по-висока степен на осъзнатост на смисъла в живота у тези участници.

От друга страна следва да се отбележи, че тестът се нуждае от серия валидизационни изследвания, подобни не тези за американската, китайската, финладската и други култури. Нужно е да се установи дискриминантната валидност на теста в сравнение с близки конструкти като „психологическо благосъстояние”, „справяне”, „дълбочина на смисъла”, „обнадежденост” и пр. наличните изследвания в англо-американската литература в тези аспекти ще бъдат обсъдени в Наръчника на Теста за смисъла в живота, който подготвяме.

Благодарности

Изказваме благодарност на проф. Питър Еберсоул, който изпрати на г-н Иван Башовски оригиналната бланка и цял пакет от статии, разглеждащи теста и проблеми на измерването на смисъла в живота. С топло чувство си спомняме работата ни с Иван Башовски, който беше ентусиазиран и проникновен изследовател на смисловата вселена, но за съжаление почина преди 10 години.

Накрая искаме да изкажем благодарност на около 80 студенти от СУ, ВСУ и РУ, които събраха настоящата впечатляваща извадка от тестови данни и прилежно водиха съпътстващи протоколи.