Joomla Software solutions Template

Payday loan

1.Какво означава стресът?

Концепцията за стреса е много стара.Още от древността човек е забелязвал,че чувство то на слабост и изтощение след тежък труд,продължителното излагане на студ и топли-на,загубата на кръв,ужасяващия страх пред природните стихии и дебнещите го от всякъ де опасности,както и тежките болести,имат нещо общо помежду си.Ежедневните му грижи за храна и подслон не са му оставяли много време да мисли и анализира тези състояния.За това се грижели личители,жреци,магове и др.Магическите ритуали при направата на различни амулети и талисмани,и връчването им са давали на човека в  по-малка или по-голяма степен чувство на увереност в себе си,спокойствие и безопасност. По късно религията е заменила маговете и гадателите.

През втората половина на 19 век френският физиолог Клод-Бернард,във време когато стресът е бил още непознат като понятие,е дал първото научно обяснение,че „вътрешна та среда на организма трябва да бъде относително независима от външната”.Според не-го „само постоянството на вътрешната среда е условие за свободен и независим живот”.

Петдесет години след него американският учен Уолтър Канън отново зопочво до се занимава с този проблем.Съвременната теория за стреса е създадена от Ханс Селие.

В превод от английски термина „стрес” означава-напрежение,натиск,налягане.През 30 години на 20 век Х. Селие,а по-късно и други изследователи убедително доказаха,че различни вредни въздействия в/у организма(нервно сътресение,страх,студ,горещина,    травми,отравяне инфекции и др.)предизвикват сходна неспецифична реакция-стрес.   Ако защитните сили не са способни да се справят със задачата си,човек умира,най-чес-  то от инфаркт,инсулт или се развиват хронични заболявания-неврози,хипертонии,язва,  захарен диабет и др.Съвременният човек особено често е подложен на емоционален стрес т.е. на психотравми в следствие сблъсъци м/у личностите.

Проблемите пред които са изправени хората могат да бъдат различни,но медицински-те изследвания показват,че в много отношения тялото реагира на тези проблеми по сте-риотипен начин,с идентични биохимични промени,които по същество са предназначе-ни да помагат на организма да се справи с изискванията отправени към него.Факторите които предизвиква стрес,се наричат-стресори- те са различни но независимо от това,   всички те по същество предизвикват една и съща биологична стресова реакция.

Стресът„е неспецифичен отговор на тялото към всяко постовено пред него изискване” ,а всяко изискване поставено пред живият организъм е уникално,специфично.Когато човек е подложен на въздействието на студа или на действието на топлината,когато из-вършва големи мускулни усилия,когато консумира мнотго захар,когато приема лекар-  ства,хормони и др.,в неговия организъм настъпват изменения.Но независимо от вида на измененията,които предизвикват всички тези агенти,имат и нещо общо помежду си-те засилват изискването за преустройство на организма.Това изискване има неспецифичен характер.То се изразява в приспособяване към определен проблем,независимо от това какъв е този проблем,с цел възстановяване на нормалното състояние на организма.От гледна точка на предизвикващото стрес,стресорно действие,няма значение дали агентът или ситуацията с която човек се среща е приятна или неприятна.От значение е само ин-тензивността на изискването за преустройство или приспособяване.

За някои хора стресът това е състояние на заобикалящата ни среда-т.е. за тях стресът е някъде от вън,в социалното и физическото обкръжение.Тогава се говори за стресова сре да в която е попаднал индивида-за стрес от работата,от войната,от социалните пробле-ми,от способностите и др.Според други хора стресът се свързва с индивидуалния отговор /психически и физиологически/ към предизвикателствата на заобикалящия ни свят.Тогава се говори,че човек е в стресово състояние или в „стрес”т.е. това е промяна-та предизвикана в самия индивид.Стресът обаче трябва да се приема като една „компро мисна” позиция или че той се получава както под влиянието на фактори от заобикаля- щата социална и физическа среда,така също и от самите хора.И затова стресът не е прос то сбор от нежелани и негативни събития,а по-скоро начин по който човек реагира на тях-пр:стресова ситуация-пожар,наводнение,лично нещастие-различните хора реагират по различен начин:някои са обхванати от паничен страх,стоят като парализирани или тичат без посока,като често действията им са съпроводени с истеричен смях или плач;  други реагират по-спокойно,хладнокръвно и с достоинство. „Компромисният” вариянт има две страни:-това което изглежда плашещо и стресово за някои хора за други не е    задължително да бъде такова;-човек не е обикновена жертва на стреса,често той се дър-жи по начин само помагащ да изпадне или да задълбочи стреса.Или стресът не е нито в ситуацията,нито в индивида,а зависи от вътрешната и външна нагласа на индивида в определен момент.

Чрез своите собствени действия хората вършат неща,които не само рушат предвари-  телно изготвени планове,но и създават стресови ситуации.А каква ще е реакцията им,за виси от това,колко упорито искат да осъществят плановете си и колко от тях ще се провалят.Често човек сам си помага за своето духовно нараняване/това е централна идея на динамичния модел на стреса/.Заедно с промените в мислите и чувствата,се променят и редица процеси в тялото-дишане,пулс,кръвно налягане,физическо напреже-ние,а на биохимично ниво се променят ензими и хормони-над 30 хормона променят функцията си когато човек е в стрес.Ако човек знае,че може да получи помощ от друга-де,то тогава стресът променя действието си и ще намали значително силата на реакции-те.

2.Стресът винаги е – определете го с някакви прилагателни?

Човек неможе да бъде подложен на стрес,а на стресори,защото стреса е реакция,отго- вор но организма.И като реакция,стресът винаги е:-състояние на дискомфорт-тъй като прави живота на човека неприятен,свързан с преодоляване на трудности т.е. реадапта-ция на организма към условия които му задава средата;-нарушено равновесие- или нару шено е приспособяването т.е. поддържането на хомеостазата.Когато пред организма бъ-дат поставени изключително тежки изисквания,нормалният механизъм на хомеостазата не е достатъчен.Тогава „защитният термостат” трябва да бъде нагласен на по-високо ни во-процес наречен хетеростаза.Хомеостазата поддържа нормално постоянно състояние с помощта на физиологични средства,докъто хетеростазата-с помощта на изкуствена ин тервенция отвън;-душевна трагедия-поради това,че унищожава всички отправни точки в живота но човека,лишава го от мотивация , мотивът или амбицията за постигане на не що,което действително удовлетворява човека и не пречи на никого е необходима;-                 напрежение,безпомощност,фрустрация,умора,изтощение,които могат да преминат в ду- шевен и физически срив-ако осъществяването на естествените стремежи на човека бъде блокирано,това предизвиква същия дистрес,както и насилственото продължаване и                                  интензифициране на всяка дейност извън желаните граници;-конструктивност/деструк-тивност-щом човек гледа на стресовите събития,като на подлежащи на разрешаване,а не като на провокация и заплаха за личността,шансовете да се справи човек със стреса се увеличават;-издръжливост-благодарение на което човек се научава да разпознава на-чалните симптоми/мисли,чувства,поведенчески и физиологични реакции/ и след това    да прекъсне цикъла,като използва умения и техники за справяне придобити от трениров ки,чрез многократно упражняване,за да изгради чувство за самоувереност.За някои хора стресът се корени в  нуждата за социално одобрение или желание да контролират ситуациата.За други това е силно желание да преуспяват или развито чувство за несправедливост,ако обаче човек изпитва непрекъснато напрежение,породено от такъв вид стрес,трябва по-често да си задава въпроса-какъв е смисълът да си трови живота в името на една единствена цел или мотивация?

3.Форми и прояви на стреса

Ханс Селие приема,че стресът е общ адаптационен синдром и стресовата реакция се развива по специфичен начин и каквото,и изискване да се постави пред човека,той реагира посредством:

1.Първоначална реакция на тревога,свързана с изненадата и безпокойството,дължащи се на човешката неопитност при сблъскването с нова ситуация.Когато средата постави изискване към организма,той се приспособява към това изискване или организма изваж да своите резерви за да се справи с изискването.Възможностите на човека се повишават т.е. вкарва резервите си,след което се влиза във втората фаза;

2.Фаза на съпротивление,когато човек се е научил да се справя ефикасно със задачата без излишно възбуждане.Организма равномерно изразходва адаптационните си резерви Когато се изчерпат възможностите на организма т.е. адаптационните резерви на организма се проявява  и третата фаза;

3.Фаза на изтощение,на изразходване на вътрешните енергийни ресурси,което довежда до умора.

Тези три фази се повтарят през целият човешки живот,когато човек се сблъсква с някак во изискване и те са учудващо подобни на лабилността и неопитността на детството,на стабилната устойчивост на зрялата възраст,и на изтощението свързано със старостта и смъртта.Първите две фази са известни като-еустрес-позитивен,дава възможност на ор-ганизма да реагира на средата.Последната/трета/ фаза се нарича-дистрес-отрицателна реакция,тъй като води до редица заболявания и може дори да настъпи смърт.Дистреса е крайно намаляване на физическите функции,намаляване на работоспособността,проява на крайно напрежение,съпроводено с нарушаване на поведението,водещо до нервно-емоционален срив.

Основни индикатори на стресовите реакции:

-субективни състояния чието възникване е в тясна времева близост със специфичния стресор-тревога,напрегнатост и др.;

-хронични психически реакции в следствие на различни видове натоварвания-депресия, самота,отчуждение и др.;

-актуални физиологични промени-пулс,дишане,кръво налягане и др.;

-нарушаване на физическото и психическото здравословно състояние на човека изразя- ващо се в –инфаркт,инсулт,язва на стомаха или на дуоденума,бронхиална астма и др.;

-намаляване ефективността на интелектуалната и трудова дейност,намаляване на произ водителността и увеличаване на грешките.

Стресът освен биологично съдържание има и своето специфично психично съдържа- ние,което е пряко свързано с оценката на личността за справяне с изискването.Стресът като психично явление може да се раздели на три разновидности:

-ежедневен-преживяване на напрежение,разочарование,раздразнение,яд,които възник-   ват в ежедневната човешка дейност.В начина си на проявление той е по-лек,предопреде лен от някакво моментно състояние,естествен спътник на човешкия живот;

-комулативен-резултат от напрежение проявяващо се твърде често,твърде дълго,твърде интензивно.Ако това напрежение е много силно,много продължително и изключително интензивно и не се полагат грижи за справяне с хронично действащите стресори е въз- можно да се достигне до тежки форми на дистрес до т. нар. психическо изпепеляване/ Бърнаут/ познато още като професионално или лично изтощение,като състояние на тежка депресия;

-травматичен-е резултат от еденично,внезапно,силно въздействащо събитие,което застрашава,уврежда личността или близък за нея човек.Този стрес е на лице когато трав миращото събитие надхвърля обичайните,ефективни умения на личността за справяне с изискването.Като цяло нормални реакции на травмиращото събитие са:физическа напрегнатост;нервна възбуда по повод внезапни звуци,светлини и движения;спазми;усе щане,че дъхът ти спира;болки в стомаха;смущения в отделителната система;тревож-     ност;обърканост;проблеми с паметта и съня;затруднения в общуването;тъга;наченки на загуба на увереност в себе си;апатия;занемаряване на външния вид;избухвания;раздраз-нителност и др.

-посттравматично стресово разстройство-ако травмата е много голяма или травмиращо-то събитие се е повтаряло многократно,то болезнената соматична и психична реакция може да се съхрани много години.Този стрес се проявява със следните симптоми:немо- тивирана бдителност;претъпеност на емоциите;повишена агресивност;нарушение на паметта и концентрация на вниманието;депресия,апатия,отрицателно отношение към живота;обща тревожност;пристъпи на ярост;злоупотреба с лекарства,алкохол,наркотич-ни вещества;нежелани спомени в будно или спящо състояние;халюцинации;безсъние; суицидни мисли;чувство на вина и др.

4.Има ли и какви са ползите от стреса?

Стресът може да допренесе както вреда така и полза на организма.Когато целият организъм бъде подложен за кратко време на въздействието на силен стрес,резултатът може да бъде или полезен /както при шокова терапия/,или вреден/както например при  силно вълнение/.Когато само част от организма  е изложен на такъв стрес,резултатът може да бъде засилване на локалната съпротивляемост/приспособяване,възпаление/или загиване на тъкатите.Този резултат зависи в голяма степен от конкретните обстоятел-  ства.

Последствията от стреса могат да бъдат продължителни дори и когато стресорът е     прекратил своето действие.На организмово равнище съществуват много специфични имунни реакции,които осигуряват продължителна защита след еднократно излагане на въздействието на бактерии или змийска отрова.Но съществува също така и неспецифична устойчивост,която може да бъде постигната по пътя на поставянето на постоянни,но умерени изисквания пред органите на човешкото тяло-пр:мускули или мо зък.В този случай трайният положителен ефект се състои в това човек да се поддържа в добра форма,а трайният отрицателен ефект се изразява в непоправимите увреждания на тъканите,дължащи се на свръхнапрежението.

Ханс Селие казва-„Стресът е вкусът на живота”,тъй като той е свързан с всякакъв вид човешка дейност и съпътства целият човешки живот.Човек дори и да не прави нищо    неможе да го избегне,а и кой би се радвал на живот без начинания,без успехи,без    грешки?!Някои човешки дейности,дори имат лечебен ефект и по същество помагат      механизмът на стреса да се поддържа в добро състояние.Добре е известно например,че трудовата терапия е един от най-ефикасните начини за лечение на някои психични забо лявания и че мускулните упражнения укрепват човешкото здраве/тук от значение е ха- рактера на изпълняваната дейност и отношението на човека към нея/.

Стресът като предизвикателство към човешкия дух и възможности,и в последствие ка-то реакция на себеутвърждаване и победа,може да бъде едно наистина приянто емоцио-нално изживяване.