Joomla Software solutions Template

Payday loan

Консултирането е процес на взаимодействие между консултанта и неговия клиент, при което се извършват определени процедури, имащи за цел да окажат психологическа помощ на последния да преодолее определени психични травми относно професионалната му кариера, брака, семейството, себеуважението, междуличностното общуване и пр. В процеса на взаимоотношенията помежду им консултанта признава и приема своя клиент за уникален и независим субект, който има право и отговорност на самостоятелен избор по отношение на всички въпроси, които се отнасят до неговото житейско развитие.

Приема се, че консултирането е :
- ориентирано преди всичко към настоящето и бъдещето на клиента;
- насочено е към промяна на поведението и развитието на клиента;
- свързано преимуществено с проблеми на взаимодействията на клиента с външната среда;
- с ограничен брой срещи с клиента.
целите на психологическото консултиране са различни, но след еклектичното им обобщение, те имат следния вид:
- Да способства за промяна на поведението на клиента, така че той да може да живее продуктивно, да изпитва удовлетвореност от начина си на живот, независимо от неизбежните социални ограничения на действителността.
- Да развива навици за преодоляване на трудностите при стълкновението с нови жизнени обстоятелства и изисквания.
- Да контролира своето обкръжение и собствените си реакции в него.
- Да обезпечи ефективно възприемане на жизнено важните решения чрез научаването на: оценка на качествата на собствената си личност, преодоляване на дистреса, оценка на степента на поемания риск, самостоятелност на поведението, разпределяне на времето и енергията и др.
- Да развива умения за установяване и поддържане на оптимални междуличностни отношения.
- Да облекчи реализацията на желанията, заложбите и способностите на личността на клиента.
Психологическото консултиране е уникален, неповторим и извънредно сложен процес. Неговите стадии и етапи на практика се смесват един с друг, понякога се повтарят и в никакъв случай на могат да се оприличат на една равномерно, възходяща права линия. Затова представената от Р. Кочюнас структура на психологическото консултиране трябва да се приема само условно и ориентировъчно. В нея са включени шест тясно свързани помежду си стадии:
1. Изследване на проблема – на този стадий се установява контакт и доверие между консултанта и клиента.
2. Двустранно определяне на проблема – на този стадий консултанта трябва да се стреми точно да охарактеризира проблемите на клиента; да установи точно, както емоционалните, така и познавателните им аспекти. Ако през този стадий възникнат неясноти е необходимо отново връщане към предходния стадий;
3. Идентификация на алтернативите – на този стадий се изясняват и открито се обсъждат възможните алтернативни решения на проблемите. Трябва да се намерят такива алтернативни решения на проблемите, които клиента да използва непосредствено;
4. Планиране – на този стадий се извършва критичен анализ на избраните алтернативни решения. Консултантът помага на клиента да се ориентира в това, какви са най-подходящите алтернативи за решаването на неговите проблеми като се отчита неговия минал опит и готовността му за промени;
5. Дейност – на този стадий се извършва последователната реализация на плана за решаването на проблемите;
6. Оценка и обратна връзка – на този стадий заедно с консултанта се оценява нивото на постигане на целите, т.е. степента на решаване на проблема и се обобщават постигнатите резултати.

Дисграфия и консултиране

С понятието „дисграфия” обикновено се обозначават трудности в осъществяване на процеса на писане. Тя е един от субтиповете на категорията „обучителни трудност”. Дисграфията е специфично нарушение на процеса на писане. Наблюдава се както при деца, така и при възрастни.

Проблемите при писане най-често се демонстрират в бавно осъществяване на процеса, в пространството –огледално или деформирано изписване, много големи или обратно-много малки знаци, в зрително-пространствено-двигателни грешки-неточна посока, несъответствие на изписаните знаци.

Писането е тясно свързано с устната реч и е форма на общуване с графично представени езикови средства. Писането се усвоява само при овладян и въведен в обучението език.

Много често всеки възникнал проблем при писане се определя като дисграфия и тя може да изглежда като:

Смесване на големи печатни грешки

Разхвърляне и неясно писане

Непоследователно писане

Незавършване на започнатия текст

Трудно или невъзможно използване на писането за комуникация

Специфика и класификация на дисграфията

Единна класификация не съществува, но най-разпространените форми в логопедичната практика са следните:

Аратикуларно-акустична дисграфия-различаването по слух е затруднено по отношение и на собствената и на чуждата реч. Детето пише така, както чува съответните фонеми.

Акустична дисграфия-недостатъчно устойчиво или липсващо разпознаване на близки звукове, смесването им при изписване или тяхната замяна с близки букви.

Аграматическа дисграфия-не формирани правила за писане

Анализ-синтезна дисграфия-демонстрира се като пропускане на съседни фонеми, добавяне и разместване на букви или срички, слято писане на съседни думи.

Консултиране

Базисните правила са следните:

• Да се проследява и контролира строежа на децата в основна и седяща позиция
• Да се обръща внимание на правилното държане на средството за писане
• Да се работи върху развитието на фината моторика
• Да се развиват зрително-моторната координация
• Да се изгражда правилната артикулация на всички звукове
• Да се формира фонемно – графемно съотнасяне
• Да се внасят емоционални и игрови моменти в работата
• При левостранна латерализация детето да има свободно пространство от лявата си страна
• Да се използват имитационни, подражателни движения, чрез които се формира общомоторна свободна експресивност
• Да се внася специализирана логопедична терапия.Само специалист логопед може да прецени и проведе ефективна коригираща дейност.Работи се и когнитивно за развитие на различни видове писмени упражнения като диктовки, преразкази, преписване на текст.
• Да се откриват в процеса на занимания интересите, които вълнуват детето,а текстовете да бъдат подбирани и съобразени с специфичните интереси и хобита.

Дислексия и консултиране

Дислексията е едно от най-често срещаните, изучавани и разпространени комуникативни нарушения. Терминът „дислексия” се използва наред с други синоними, като „слепота за думи”, „обучителни трудности”, „нарушения при четене”.

За първи път е отбелязана от Berlin(1887), но се въвежда в литературата от Orton(1973).

Дислексичният синдром е съвкупност от множество симптоми, които влияят върху обучението по писане, четене, пространствено-времева организация,които изолирано не могат да дефинират проблема.

Дислексията се презентира като:

• Нарушение на процеса на възпроиемане на информацията.
• Нарушения на интеграцията на информация в трите нива-подреждане, отделяне,организация
• Нарушения при преработка на информацията
• Нарушения на запаметяването-предимно краткосрочна памет,което от своя страна е свързано с нарушения във възпроизводството на информацията

Причините за дислексията са различни. Тя може да се дължи на наследствени фактори, на неврологична дисфункция, на минимални мозъчни дисфункции, липси на звуков репертоар, проблеми с очните движения, малък обхват на перцептивното пространство.

Консултиране

Съществуват различни методи за терапевтична намеса  при проява на дислексия.Основната дейност е логопедичната, но намират приложение и някои базисни методи за логопедична корекция при дислексия.

Методи за декодиране

Използват се повече от 200 години, като изискват директно внимание към буквите и ляво-дясна посока на движенията.Това е т.нар. буквен метод.При фонетичният метод се използва асоцииране на звуковете на буквите.Усвояват се знанията, че думата е съставена, композирана от звукове, а буквите имат имена. Отделят се буквите с различни цветове-напр. черният означава гласни, синият-съгласни, червеният-шумни, а жълтият-тихи съгласни.

Методи за четене с разбиране

При метода четене на цели думи се заучава прочитането на цели думи, например рак и сос, рак и мак и т.н.При метод на изреченията четенето се съпровожда  с подходящ картинен материал.Често пъти при нови думи децата прочитат грешно например, вместо думата „риза”, те прочитат думата „рисувам”.

Компютърно базирани методи и инструменти за четене

Обучителните материали се степенуват по сложност. Необходимо е да се елиминират всички случайни дразнители.Във всяко следващо ниво да се прави връзка с предишни знания.Корегиране на допуснати грешки.От голяма необходимост е стимулиране на децата .

Дискалкулация и консултиране

Невъзможността или генералните трудности за овладяване на математически операции се обозначава като акалкулация. Терминът „дискалкулация” означава трудности при изпълнение на математически операции или математически затруднения.Хората с този синдром могат да четат, да разбират, да работят по решаване на проблеми, но вместо да запомнят и изработват материали, те мистериозно забравят, понякога дори в рамките на един час.Често проявяват тревожност или се фрустрират при неуспехи с боравене на математическа информация, въпреки, че имат отлични постижения с четенето .Дискалкулацията е дефицит на уменията за броене и смятане. Тя е резултат от трудности в разбирането на операционалните инструкции или правила. Диагнозата дискалкулация се поставя, когато в предучилищна възраст детето не може да извършва елементарните операции смятане и броене.

Симптоматиката се характеризира със следните особености:

• Трудности при визуализирането на номера, цифри и математически ситуации.
• Проблеми с последователността-трудно запомняне на факти и формули
• Затруднения при четене, писане и смятане с номера
• Бедна математическа памет
• Неточна употреба на математически термини
• Невнимателно изпълнение на упражнения или задачи, при осъществен контрол се допускат грешки
• Трудно овладяване на отделните етапи на алгоритъма, неразбиране условията на задачите
• Затруднения при сравняване на обем, големина, форма, количество
• Грешно запомняне на номера, лица и имена на хора
• Трудности при финализиране на операции събиране, изваждане, умножение и делене.
• Имат трудности при боравенето с пари, кредити, плащане в брой
• Трудности с планирането на времето, невъзможност за пресмятане на времето.

Консултиране

За подпомагане на хора и деца с дискалкулация е необходимо да се работи за визуализация на математическия проблем, дори ако е необходимо да се рисуват и чертаят картини.

Необходимо е да се предостави достатъчно време за наблюдение на нагледните материали. Да се изискват примери към правила и формули.Да се представят алгоритми на задачи, като се използват графики или таблици. Наблюдаващият е необходимо да предостави достатъчно време за визуална информация и запомняне на математическите факти.Ако дискалкулацията затруднява много учениците, то те могат да бъдат карани да изразяват гласно своите разбирания за дадено математическо определение, понятие или правило. Да се наблюдава и отчита прогреса на учениците, да се акцентува на позитивната страна на тяхното представяне, и да не се набляга много на грешките.Когато е възможно да се предоставят на учениците възможности за избор на математически задачи, вземане на решения, провокиране на тяхното въображение. При осъществяване на консултиране при дискалкулация се прилагат няколко примерни техники. Това базисни концепции, при които заниманията са насочени към овладяване то на основните аритметични умения и са с продължителност25-30 минути. Базисни факти-те включват специфични  инструкции за работа като:”Запомни-необходимо е да работиш бавно и внимателно” и „Гледай в своя лист”. Приложение намират и примерни

техники, с помощта на които учениците и децата се приучават да могат да смятат, да изчисляват, да могат да вземат решения.

Невербални обучителни трудности

Невербалните обучителни трудности се изучават по –обстойно през последните десетина години. Тези дефицити включват, без да лимитират, слаби визуално-пространствени и визуално дискриминативни умения, бедно развитие на организационните умения, трудности при разбиране, определени проблеми с математическото разбиране и ограничена социална компетентност. Обикновено учениците с невербални обучителни трудности не подлежат на специално обучение-дори по индивидуално програма.Те са хиперактивни, много говорят, рано започват да четат, вербалната информация се запомня и се използва. Приема се, че учениците имат проблеми от друго естество-например емоционални или поведенски проблеми. Rourkeуточнява индивидуалните обрацователни програми за невербални обучителни трудности в четиристепенен модел.Компенсация – Да се дават вербални ключове за навигация в пространството; да се отчита индивидуалният прогрес на децата; да не се форсира изграждането на независимост; да не се допуска децата да попаднат в ситуации, които не разполагат с необходимите сигнали; да се използват позитивни аспекти за анализ. Приспособяване –За децата с невербални обучителни трудноисти са препоръчителни активна вербализация или сублокализация. Не се препоръчват изпитвания с тест, аранжиран в по-сложен пространствен вариант. Ако се налага тестово изпитване се използват повече схеми. Хартията и химикалът се използват минимално, като се препоръчва ползването на компютър, за да се избегне ръкописното писане. Използват се ясни вербални термини, избягват се сарказмът. При работа с такива деца добре е те да бъдат прикрепвани към други с високи академични успехи. Модификация – Ежедневно децата да изучават околната среда, за тяхното бъдещо социално развитие. Да се дава повече време за работа в сравнение с останалите деца, по-малко да се променят условията на работа и учене. Да се работи по-дълго с един учител, който знае и при който моделите на преподаване и общуване с такива деца се променят само при крайна необходимост. При работа с деца с невербални обучителни трудности е необходимо да се спазват редица стратегии. При взаимодействие с тях да се търси постоянно обратна връзка, да се използва повече вербалното преподаване. Когато се използва нагледен материал, да се подбират внимателно демонстративните материали. Например, когато се обяснява точно време е необходимо да бъде показан циферблата на часовника и обяснено как работи той. Доброто устно четене невинаги е свързано с добро разбиране. Затова се набляга на време за обяснение на прочетеното, а за да се поддържа интереса на децата се съобщават и някои интересни и специфични факти, отнасящи се до прочетеното. Да се задават въпроси на децата, така те ще обръщат повече внимание на дадения текст. Да се работи в направление децата да могат отрано да работят с клавиатура, да развиват социални умения, като се подават директни инструкции за социални умения.Да се научат да наблюдават и интерпретират индикаторите за комуникация от другите, да се научат да задават ясни, конкретни и точни въпроси. Важна задача за социализацията на тези деца е да могат да вземат решения, да правят план и да поставят цели, които ще ги доведат до неговото осъществяване. От особена важност е заедно с работата с децата с невербални трудности да се работи и със техните семейства.

Консултиране при обучителни трудности

Консултирането като дейност представлява вид психологическо подпомагане наред с вземането на интервю и психотерапевтичните модели. Консултирането представлява фино ръководство от страна на консултанта за по-ефективно житейско или социално функциониране в настоящето. Консултирането се прилага в случаи на интелектуална и психическа норма на индивида. Лицето, което се консултира, не е пасивен участник, а участва активно в ппроцеса и е отговорно за финалните резултати. Чрез консултирането се разрешават персонални трудности и се повишават поведенческите умения за реализиране на по-висок вътрешен потенциал на консултираното лице. При него се подобрява самоизразяването и себеприемането, формира се или се подпомага реалната  самооценка и усещането за значимост. Консултирането се прилага предимно в образователното пространство.При терапевтична дейност с родителите е необходимо правилата де се следват не само в академични условия, в училищната среда, но също така и в ежедневния план на активности и дейности. Родителят да е готов да се смени вече овладени дейности, за да може детето да получи нови модели, които да бъдат прилагани с помощта на родителя в училищната среда и извън нея. Напълно е допустимо при комуникация или терапия при обучителни трудности да възникнат недоразумения или неудобни ситуации от страна на семействата или на самия обучаващ. Затова е най-важно да се познава проблемът и особеностите на детето, но по-важно е тези особености да се приемат. Възрастните да се отнасят с уважение към индивидуалните особености и потребности на детето, да го включват в ежедневните си разговори, да участват в споделянето на емоциите, чувствата и мислите на това дете.Децата с обучителни трудности имат проблеми при обобщаването, абстрактното мислене при тях е на ниско ниво. При  създаване на програми  е добре те да бъдат така конструирани, че да доставят удоволствие за работа. Инструкциите да бъдат ясни, кратки и прости, а детето да бъде постоянно мотивирано за изпълнението на дейности в различен модел. Детето да се научи да използва интелекта си за придобиване на социални умения. Да се създават условия за. Съвместни дейности с останалите деца. Ако се появи ситуация може да се предостави възможност на децата с обучителни трудности да бъдат лидери в дадена дейност. Така те ще се почувстват равноправни, ще разберат, че и те могат да са като всички останали деца. Да се формират умения детето да изразява своите желания, а не да очаква, че другите ще му помагат винаги, или че ще ги отгатват Специалният педагог е необходимо да работи в деликатната позиция на експерт и на равенство. Ръководството е необходимо да бъде професионално, но с персонални атитюди. Интерактивните модели на работа са по-удачни.

В процеса на комуникация и терапия се създават взаимоотношения и контакти между специалистите, семействата и детето с обучителни трудности и в тях се установяват определени модели на поведение. Моделите за терапевтична работа с децата с обучителни трудности могат да се включат както в обучението в клас, така и да намерят отражение в индивидуалната програма на обучението.