Въведение

Личността представлява основна категория в социалните и психолгическите науки обозначаваща човека като съзнателно същество, член на обществото с определени права, задължения и функции. Личността представлява сплав от психически и социални свойства на човека които тий придобива и проявява в системата на обществените отношения. Всички тези психични процеси и свойства имат определена структура чийто център е потребностнно-мотивационната сфера. Едно от най-съществените характеристики на личността е че може да въздейства върху жизнените обстоятелства съобразно своите цели идеали и задачи. Анализа на активността на личността се опира на тези характеристики обуславящи социалния статус на личността. Личността е съзнателен и деен индивид е основен двигател на неговото развитие е трудовата дейност. Трудът заема важно място в йерархията на ценностите на човека зашото труда и удовлетвореноста от труда определят до голяма степен начинаму на живот. Отношението на човека към труда зависи  от характеристиките, съдържанието на труда и от особеностите на индивида.Проявите на трудовата активност на човека са регулирани от потребностите, мотивите на дейност, нагласите и ценностите. Най-съществен израз на отношението на човек към труда е удовлетвореността оттруда. Тя е много важен аспект защото има голяма роля върху детерминирането на мотивациата на рабтникът. Всеки човек полага усилия в трудовата дейност с цел да задоволи своите потребности. Тъй като съществуват индивидуални различия в потребноститевсеки индивид си поставя въпроси във вързка с йерархизацията на потребностите, възможностите за задоволяване на определени потребности в труда и т.н. Следователно удовлетвореността представлява съвкупност от чувства или положителни афективни реакции на отделните елементи на производствената ситуаця и трудовия процес с оглед на задоволяване на собствените потребности.

Теоретична част

Удовлетвореността от труда представлява основен индикатор на качеството на трудовия живот в рамките на обшата концепция за качеството на този трудов живот. Удовлетвореността от работата е измерение изучавано от много автори. Хърцбърг е един от тези които изучават работата като важна част от живота на човека. Той разработва теория за мотивацията и според него голяма роля в детерминирането на мотивацията на работника има удовлетвореността от работата му. Според неговата дфуфакторна теория удовлетвореността се различава от неудовлетвореността т.е. съществуват два типа влияещи фактори : мотиватори – онези които когато присъстват причиняват удовлетвореност от работата (пример признание, чувство за собствена отговорност, шанс за изкачване по работната стълбица т.е. шанс за напредък в кариерата и т.н.) и хигиенни фактори – които когато отсъстват водят до неудовлетвореност (пример сигурност на работата, подходяща заплата, добри отношения и т.н.). Всички тези фактори и хигиенитте и мотиваторите представляват източници за удовлетвореност от труда. От друга страна факторите влияещи върху удовлетвореността от труда имат друга систематизация :

а) вътрешно мотивационни – фактори които са свързани със съдържанието на труда, със възможностите да се прилагата индивидуалните способностти и умения и да се влияе върху вземането на решение;

б) външно мотивационни – факторите свързани със заплащането;

в) фактори на качеството на оперативното управление;

г) фактои на трудовия колектив;

д) фактори на успеха и неуспеха – успехът генерира удовлетвореността.

Следователно удовлетвореността от труда се разделя на:

а) прогресивна удовлетвореност – свързана с очаквания за нови постижения;

б) стабилизирана – свързана с желанието за запазването на постигнатото;

в) резигнативна – свързана с намаляването на равнището на претенции;

г) псевдоудовлетвореност;

д) Фиксирана неудовлетвореност – стабилна;

е) конструктивна неудовлетвореност – свързана с инициатива за преодоляването й.

Разпространено е схващането че повишаването на удовлетвореността води до повисоки трудови резултати. Тя е едно от най-значимите психични реакции на персонала на една организация. Удовлетвореността е психично явление формиращо се процеса на общуване като резултат от сравнението между потребностите, мотивите, претенциите, очакванията, нагласите за труд от една страна и възможностите за тяхната реализация в трудовата дейност от друга страна. Удовлетвореността е комплекс от отношенията и емоционалните състояния които създават цялостното отношение на човека към труда, следователно може да се каже че удовлетвореността е комплексно отношение към трудовата дейност проявяващо се в емоционална реакция или в субективна представа за характеристиките на труда и взаимоотношението между тях, субективните критерии за тяхната оценка както и от оценките за удовлетвореност. Но възприемането и интерпретацията на характеристиките на труда зависи от множество индивидуални характеристики от което следва че генерализираната оценка за удовлетвореност се изгражда под влияние на различни по характер оценъчни процеси, обусловени от различните индивидуални характеристики. Изпълнението на трудовата дейност е съпътствано от специфични емоционални преживявания формирали се от оценката на постигнатите резултати. Тези чувства, нагласи, оценки са основна част на удовлетвореността от работа. При анализ удовлетвореноста може да се разглежда по отношение на целия труд – глобална( целостна удовлтвореност) и по отношение на аспектите ( удовлетвореност от всеки отдеен аспект на трудовата дейност). И двата подхода имат свои предимства и предлагата интересна информация при използването им. От социално – психологически аспект съшествуват някои проблеми свързани с удовлетвореноста като ръководство, отношение между колеги, отношение между ръководство и подчинени, място в йерархията, противоречия, текучество, конфликти и т.н. Всеки от тези проблеми влияе върху удовлетвореноста което може да се види от следниве примери:

а) по-високото място в служебната йерархия свързано с задоволяване на потребностите от самореализация, възможност за проява на контрол, автономия, побогато съдържание на труда води до по-висока удовлетвореност;

б) възможността за създаване на неформални, приятелски социални отношения води до удовлетвореност.

Съдържанието на труда оказва влияние на психичното здраве и човешкото развитие чрез трудовата дейност което е развитие на социалните и когнитивните способности. Това развитие може да бъде стимулирано чрез възмможност за активност, кооперация, комуникация, контрол, признание, пълна информация, обратна връзка и т.н. Както споменах в основата а удовлетвореността от труда лежат динамичните мотивационни процеси което показва че от голяма значимост е влиянието на гъвкавоста и адаптивните способности на човека. Във всяка една трудова дейност съшествува стремеж на хората за себеизява в труда, при което тази реализация ги води до личностен успех. Удовлетвореноста и изявата са свъразни помежду си но точното им взаимодействие зависи от трудовата ситуация и хората намиращи се в нея. По-значима е връзката между трудовата изява и мотивираността-повисоката мотивираност води до полагането на повече усилия и до по-добри трудови резултати. Като основа за възникване на удовлетвореността се смята съответствието между обективните дадености и индивидуалните характеристикии. От тази гледна точка Brophy(1959) извършва едно такова изследване на някои личностни черти чиято проява в трудовата дейност е важна:

а) реалез Аз-образ т.е.реална професионална роля;

б) идеална и реална професионална роля;

в) реален Аз-образ и идеална професионална роля;

г) реален и идеален Аз-образ.

Възможните корелации между тези разновидности се разглеждат като индикатор на потенциала на личността за приспособяването към трудовата дейност.