Joomla Software solutions Template

Payday loan

Нагласите разкриват отношението на Аза към неАза.

Според Филип Зимбардо стремежът към изграждане на нагласи е неотменна част от същността на Аза.

Още през изминалия век Георг Фехнер обръща внимание на феномен, който е известен като илюзия на теглото. Представете си следния експеримент.На човек се поставя задача да повдигне два предмета – с дясната ръка по – тежкия, а с лявата – по – лекия, като даде знак с ръката, която държи по- тежкия предмет.След това, без да се променя тяхното разположение, предметите се поставят отново в ръцете.Отговорът е неизменно същият – дясната ръка държи по – тежкия предмет.След няколко повторения се изгражда определена нагласа.Какво е значението на нагласата ? Това се открива следващия “критичен опит” : този път човекът повдига два еднакви по тегло предмета, но продължава да ги възприема като различни.Илюзията, която се появява, е , че ръката, която е държала в последователните подавания по-тежък предмет, сега държи по – лек предмет – възникнала е “контрастна нагласа”.

Нагласата е цялостно състояние, което задава поведението на Аза.Нагласата има съществено значение за осмислянето но отношенията Аз-неАз;Аз – другия, Аз – Аз.Нагласите съществуват като пред разбирания, които очертават хоризонта на разбиранията; Независимо, че насочва много от актовете на съзнанието, нагласата остава неосъзната;Нагласите показват, че много от нашите действия и преживявания могат да бъдат не само дълбоко осъзнати, но и не осъзнати.

Нагласите разкриват отношението на Аза към самия себе си. Аз съм сбора от всички мои нагласи. Затова раздялата с нагласите, които стоят в основата на собственото самоопределение, е много болезнено.

Всяка нагласа съдържа:

-          когниции – вярвания, убеждения,  разбирания, идеи;

-          афекти – емоции и чувства ;

-          намерения да се отговори с определена дейност;

-          дейност.

Представете си, че имате нагласа за насилието като неоправдано зло.Тази нагласа сигурно включва:

-          вярването, че насилието наранява, унижава, отнема достойнството на

човека ( когниция) ;

-          възмущение, негодувание, отвращение ( афект) ;

-          намерение да се заклейми насилието (намерение ) ;

-          огласяване на протеста пред другите (дейност).

Всички тези компоненти – когниции, афекти, намерения и дейности – се обединяват в нагласата. Начинът, по който оценяваме света, се отразава в нашата нагласа.

Нагласата създава определена предразположеност за оценяване на нещата от света.

Как се влияят тези компоненти ?

Ако нагласата обединява в себе си афектите, когнициите и дейностите, тогава измененията на някои от тези съставки ще повлияе върху останалите . Измененията в убежденията и мислите ще повлияят на дейността а измененията в дейността – на нагласите.

Във всекидневния живот ние се стремим да поддържаме съответствие между това, в което вярваме, мислим и правим.За съжаление ние не сме винаги чак толкова последователни в поддържането на съответствие между мисли, вярвания и дейност.Тези несъответствия са дължат на различните влияния от ситуациите, в които се намираме. По някога ние можем да премълчим това, в което вярваме, да се съгласим, подавайки се на натиск или да се подчиним.По някога убежденията, които се съдържат в определена нагласа, могат да останат несподелени, ако другият срещу нас има нагласа, която е различна.

Понякога ние можем да променим собствените си нагласи, за да оправдаем поведението си.

Какво се случва, когато убежденията и действията си противоречат.Може би изглежда странно, но понякога това, което вършим,се разминава с това, което вярваме.

Леон Фестингер не убеждава, че това не е чак толкова странно.Човек може да извърши различни неща, дори понякога странни за разума, за да намали несъответствията между вярванията, убежденията и действията.Фестингер предлага обяснение, което е известно като теория на когнитивния дисонанс .

Между собствените ни убеждения и действия съществуват три отношения:

-          между убежденията и действията няма връзка ;

-          между убежденията и действията съществува съответствие ;

-          между убежденията и действията съществува несъответствие.

Какво се случва, когато се появят несъответствията ?

Когато се изправим пред несъответствията и изпитаме неприятно чувство от това, ние сме подтикнати да излезем от тази неприятна ситуация.Преодоляването на когнитивния дисонанс става по различни начини: може да променим действията; когато несъответствието се открие на съзнанието, човек може  да реагира пресилено, за да потвърди ценностите . Ние не бихме искали да мислим, че имаме предразсъдъци и сме склонни да извършим действия, които оправдават тази убеденост. Ако заплахата от дейността е голяма, човек може да промени убежденията си.

Каква е връзката между нагласите и дейността ?

Нагласите задават дейността.Но дейността също може да повлияе на нагласите. Връзката между нагласи и дейност е много сложна, защото нагласите могат да бъдат с различна степен на обобщеност.

Айзък Еиджън и Мартин Фишбейн изказват няколко важни идеи :

-          когато нагласите са пределно общи, а поведението – конкретно, тогава предсказването на поведението чрез нагласите е слабо;

-          когото нагласите са пределно конкретни и са свързани с конкретно поведение, тогава възможността за предсказване се засилва.

Силните нагласи са много по – тясно свързани с дейността, отколкото слабите нагласи.

Когато осъзнаем съдържанието на нагласите – започнем да се замисляме върху убежденията и ценностите, които споделяме, влиянието им върху дейността започва да се засилва.

Представете си, че искате да последвате шекспировия съвет да бъдете искрени към себе си.Как бихте се държали ?

Поведението, което ще изберем, зависи от нагласата, която е свързана със ситуацията. Ако връзката ситуация – нагласа е силна, нагласата ще се обекти вира в определено поведение.

Ръсел Фацио и Марк Зана откриват, че ако нагласата е резултат от опита, тя ще се закрепи и ще започне да влияе върху поведението.Нагласите, които са преминали през изпитанията, които са преживени, придобиват по – голяма сила, придават увереност, издръжливост и устременост на Аза.

Нагласите могат да влияят върху дейността, когато:

-          съответстват на дейността;

-          притежават сила – съзнанието извиква спомена за нея и с това за дейността.

Може ли обаче дейността да повлияе на нагласите?

Ние отстояваме не само това, в което вярваме, но и вярваме в това, което отстояваме.

Филип Зимбардо провежда един твърде поучителен експеримент.

Въпросът е колко време е необходимо на човек да влезе в новата роля и дали тази роля ще го накара да чувства, да мисли и да се държи по съответстващ на ролята начин.Ако се пренесете в условията на затвора, сигурно ще се запитате каква е причината за зверствата или за злобния характер на пазачите...Може би самата роля е такава, че ожесточава и най – жалостивите.

Да се върнем при експеримента на Зимбардо.Жребият е хвърлен и една част от участниците стават надзиратели, получават униформи и заедно с това инструкции да поддържат реда.Останалите поемат към килиите и трябва да се примирят с унизителното положение на затворници.Само след много кратко време вживяването в ролите става толкова силно, че всички се оказали пленници на ситуацията.Надзирателите започнали да унижават заключените и да измислят жестоки правила.Затворниците не издържали.Те са разбунтували, след което изпаднали в апатия.

Поемането на определена дейност започва бавно да променя убежденията, вярванията, чувствата.Времето започва да променя.Необичайното става обичайно.

Нагласи  и атрибуции

Ние можем да промени4м нашите убеждения, за да оправдаем предишните си действия и така да намалим неприятното усещане за не съответствие.

Но нашите убеждения и нагласи могат да не следват дейността ни, дори когато не изпитваме дисонанс.

Представете си участници които са помолени да прочетат описанието на лице, което никога не са срещали,

След това участниците трябва да опишат лицата пред човек, който го познава.На участниците се казва също, че отношението на човека към лицето е : в единия случай – на харесване; в другия – на не харесване.

Когато трябвало да споделят впечатленията си пред човека, за когото вярвали, че харесва лицето, участниците изтъквали добрите неща, когато трябвало да споделят впечатленията пред човека, за когото вярвали, че не харесва лицето – изтъквали лошите неща.Участниците като че ли се стараели да наблегнат на това, което човекът срещу тях иска да чуе.

По- късно, когато били помолени да споделят какви са собствените им впечатления от лицето, което представяли, се оказва, че те го харесвали повече, ако преди това са казали добри неща за него, и не го харесвали, ако са казали лоши неща преди това.Изглежда, че миналото поведение влияе върху изпитваното чувство, въпреки че първоначално участниците не са имали никакво отношение към непознатия.

Изменения на нагласите

Обикновено ние правим всичко възможно, за да защитим нашите убеждения и нагласи.По някога това ни коства много усилия.Ние сме склонни да избягваме или да изопачаваме знанията, които застрашават нагласите.

И все пак ние променяме нашите нагласи – ние сменяме политическите си пристрастия, естетически предпочитания, тези , с които сме емоционални и интимно свързани, дори  и вярванията си.

Нагласите могат да се изменят по различен начин.

Нагласите могат да се променят чрез дейността.За да повлияе върху нагласата върху дейността трябва да е избрана от Аза, да се открие на съзнанието като значима.

Нагласите могат да се променят и чрез убежденията.Ние имаме мнение за всичко и обикновено сме уверени, че нашите убеждения и мнения са правилни.Това, от което се нуждаем, не е проверяването на тяхната истинност, а преди всичко на тяхното потвърждаване.Ние ще се опитаме да се уверим в правотата на нашите убеждения.И когато достигнем до увереност , това, което ще направим, е , че :

-          ще започнем да поддържаме всичко, което поддържа нашето убеждение;

-          ще започнем да отхвърляме всичко което противоречи на нашето убеждение.

Така ние запазваме увереността в правотата на собствените ни убеждения и заедно с това на съществуващите нагласи.