Joomla Software solutions Template

Payday loan

От гледна точка на информационната парадигма, огромен интерес предизвиква въпросът: “Как човешките същества събират/възприятие/, кодират /учене/, съхраняват /памет/, интерпретират /разсъждават/ и изразяват /чрез системата на езика в речева форма/ информацията. Най-висшата функция на човешкия мозък е способността му вербално да представя вече преработената – интерпретирана информация – чрез речта. Тя е крайния продукт от осъществяващите се чрез мозъчната дейност интегративни връзки между отделните компоненти на съзнание-

то. /1. познавателни процеси;2. емоционални-афективни процеси;

3. целенасочена дейност – волеви решения; 4 отделяне на АЗА от НЕАЗА/. В този смисъл вербалното изказване отразява начина по който ние сме възприели, заучили, запаметили и въз основа на това интерпретирали някаква информация. Благодарение именно на тази възможност – да преобразуваме “вътрешното” т.е. системата от многобройните когнитивни процеси във “външна” – във вид на речево формулиране ние можем да обменяме информацията по между си. Всъщност този “обмен” създава контакта или връзката между двама или повече души. Чрез него ние се “докосваме” до вътрешния свят на другия/те/, тъй като неговите мисли и чувства излизат на повърхността. Това взаимно проникване на въпросните ментални структури между отделните личности става възможно в процеса на общуването.

Общуването е форма на двустранна човешка активност – една от главните страни на начина на живот, чиято основна единица или клетка е контактът. Като сложен и многостранен процес включва в системата си 1.социална комуникация – обмен на информация; 2. социално взаимодействие - обмен на опит, начин на поведение, дейност между хората, групите или социалните системи; 3. социална перцепция - взаимно възприемане и взаимно разбиране; 4. взаимоотношения и взаимовлияния между субекти, същевременно и обекти – индивидуални и колективни – с оглед постигане на съгласуваност хармонична дейност и общ положителен резултат. Общуването е форма на реално битие, начин на непосредствено  или опосредствено реализиране на различни по вид и  съдържание обществени отношения и междуличностни връзки или лични отношения и взаимоотношения. То е външната, практическата страна на определен тип човешки или социални отношения.

-2-

В по тесен смисъл понятието общуване се използва за характеризиране на междуличностните непосредствени отношения и взаимоотношения при които човешките индивиди физически и духовно се създават “ творят” един друг. Генетично първична и най-пълна форма на общуване е непосредственото общуване при условията на социална микросреда.

Главни функции на общуването са ИНФОРМАЦИОННО КОМУНИКАТИВНА – представяне и приемане на информацията; РЕГУЛАТИВНА – формиране на цели, мотиви и програми на поведение, взаимно стимулиране и взаимно контролиране на поведението; АФЕКТИВНА – детерминиране на емоционалните състояния на човека и накрая една по- обща ЖИТЕЙСКА ФУНКЦИЯ – повдигане и поддържане на жизнения тонус на човека. Няма съмнение, че социалната подкрепа помага на човека по-бързо да намери изход от сложни ситуации, по-лесно да преживее тежка жизнена криза. В индивидуално-психологически план, общуването е една от главните социални потребности на човека. Удовлетворяването на тази потребност изисква процес на едновременно и последователно взаимодей-

ствие между хората и постигане на единомислие, общо емоционално преживяване и максимална съгласуваност в действията за постигане на дадена цел. Общуването е исторически най-ранната форма на развитие на човешката култура и първа основна форма на човешката активност.

При продължително лишаване от възможност за общуване със себеподобните, човек заболява от социално страдание – АУТИЗЪМ. Поради изключителната важност на социалните комуникации в обществото са създадени специални институции в чиито предмет на дейност е определено централно място на общуването – кабинети за брачна, предбрачна и семейна консултация, психологически служби в училища и предприятия и т.н. Общуването има интегрално значение за психическото развитие и социализацията на човека. То е един от най-важните пътища за предаване и усвояване на обществено-исторически опит, за самопознание и самооценка. Самото възпитание е специфична форма на общуване с оглед развитие и саморазвитие на човешката индивидуалност.Общуването е първостепенен фактор за коригиране на недостатъците на деца и юноши в следствие на неправилно възпитание. В и чрез общуването се образува у човека установка за морално творчество. Общуването е един от магистралните пътища за

-3-

изграждане на човешката личност и преди всичко за развитие на нейните висши, социални чувства, морални свойства и комуникативни черти на характера.РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА ИЗОБЩО В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Е ОБУСЛОВЕНО ОТ РАЗВИТИЕТО НА ВСИЧКИ ДРУГИ ХОРА, С КОИТО ТОЙ ОБЩУВА ПРЯКО ИЛИ КОСВЕНО. Ето защо неговата роля е изключително важна за цялостното  формиране на личността от една страна и за напредъка на цялото общество от друга.

Когато общуването е нормално /имам предвид, когато е нефрустрирано от външни или вътрешни фактори/, тогава връзката е стабилна и неразрушима. Както споменах по-горе единомислието, общото емоционално преживяване и съгласуваността в действията създават благоприятна атмосфера за пълноценно и заредено с положителна енергия общуване. Ако има обаче съществени разминавания по отношение на възгледите, несъответствия в емоционалните преживявания и несъгласия спрямо стратегиите за постигането на дадена цел, тогава настъпва и дисбаланс в общуването. Отношенията неминуемо се дестабилизират. И ако това неравновесие се задълбочи междуличностния конфликт все повече се изостря. Като краен резултат е възможно тотално разпадане на връзката. Нека сега разгледаме каки могат да бъдат причините за подобно влошаване на междуличностните отношения.

В основата на всяка една връзка, независимо от какъв тип е тя /приятелска, семейна-съпруг-съпруга; брат-сестра и колегиална/ лежи доверието и уважението към другия. Ако тези базисни чувства по някакъв начин бъдат фрустрирани, то тогава възникват негативни мисли и емоции. Тези мисли и емоции имат свойството да се самоусилват и добиват огромна разрушителна сила.

ПРИМЕРНА СИТУАЦИЯ:

Ако подозирам, че партньорът ми ми изневерява, вероятно ще се почувствам пренебрегната, отхвърлена, изоставена. Тези мои чувства ще бъдат породени от мисълта, че той вече не ме обича, че вече не съм част от неговия живот , вече нищо няма да бъде същото. От своя страна пък тези мисли ще отключат още по-мъчителни мисли, които ще предизвикат още по интензивни неприятни чувства – на ревност, носталгия към миналото, отчужденост, обърканост, депресия. И така всяка негативна мисъл поражда друга негативна мисъл докато се получи масив от отрицателно заредени мисли, които “събуждат” отрицателни

-4-

чувства. Ако аз продължа да подхранвам това подозрение веригата на НЕГАТИВНИ МИСЛИ предизвикващи НЕГАТИВНИ ЧУВСТВА ще продължава да се разраства. Но ако подложа това подозрение под съмнение и си задам въпроса: “Наистина ли имам основания да мисля така?”, разсъжденията ми ще се насочат в друга посока – “Можа би аз преувеличавам или просто си мисля най-лошото, защото се страхувам , че ще ме изостави”.

ИЛИ ПЪК ИМА ДРУГ ВАРИАНТ – да се противопоставя на подозрението, като потърся рационални доводи – “Това, че е закъснял една вечер и че в момента се държи безразлично, означава ли, че винаги ще го прави. Може би просто му се е случило нещо….” – “Освен това той никога не се е държал зле с мен, винаги ме е обичал. Аз знам, че ме обича ,доказвал ми го е не веднъж…” ИЛИ МОГА ДА ПОТЪРСЯ И ДРУГИ АЛТЕРНАТИВИ, КАТО СИ ЗАДАМ СЛЕДНИТЕ ВЪПРОСИ:

“Каква е причината за тези мисли?”; “Има ли причина да мисля така?”; “Кое е най-лошото, което би могло да се случи?”; “Как бих могла да се справя с това?”; “Какво бих могла да направя при най-лошото?”

Всъщност тези въпроси отключват силата на рефлексията и позволяват ситуацията да се погледне с “други очи”, добива се една по-реална представа за нещата и се освобождава емоционалната натовареност. ОСЪЗНАВАНЕТО НА НЕГАТИВНИТЕ МИСЛИ Е НАЙ-ВАЖНОТО – ОСНОВНОТО УСЛОВИЕ ЗА ТЯХНАТА ПРОМЯНА.  Ако негативните мисли ни атакуват и не ни дават покой, то ние трябва моментално да ги прогоним – да ги отхвърлим от съзнанието си, докато не са пуснали своите “дълбоки корени”.

Често трудностите в общуването ни с другите, произтичат от факта, че  неосъзнаваме отношенията между събитията, смисъла който приписваме на събитията и емоциите си.

Идеите на Алберт Елис могат да ни помогнат да разберем по-

добре тези отношения.

Често си мислим, че причината за чувствата, които изпитваме са събитията, в които се оказваме въвлечени. Обикновено ние обясняваме чувствата си с това, което се случва. В действител-

ност обаче не е така. НЕ СЪБИТИЯТА САМИ ПО СЕБЕ СИ, А СМИСЪЛЪТ, КОЙТО ИМ ПРИДАВАМЕ ОПРЕДЕЛЯТ ЧУВСТВАТА НИ. Когато започнат да се променят смислите, се променят и чувствата. Всъщност събитието не притежава смисъл в себе си, ние му придаваме смисъла. Чувствата, които ще изпитаме,

-5-

зависят от смисъла, който сме преписали. Чувствата се променят, когато се променя смисъла. Казано с други думи, всичко зависи от това, КАК НИЕ ВЪЗПРИЕМАМЕ НЕЩАТА И КАКЪВ ССМИСЪ ИМ ПРИДАВАМЕ. Когато попаднем в ситуация, мислите ни веднага се задействат. Тези мисли могат да бъдат ПОЛУСЪЗНАТИ – ако не им обърнем внимание, те ще бъдат неосъзнати и дори въобще няма да допуснем, че съществуват; НЕОБОСНОВАНИ ИЛИ ПОНЯКОГА ПОД ФОРМАТА НА МЕЧТИ, ФАНТАЗИИ, ОБРАЗИ. Нашето съзнание притежава огромна творческа сила и най-важното е, че ние имаме контрол върху него. Както вече казах – когато възникне дадена  мисъл, тя влече след себе си и други мисли. Дали обаче тези мисли ще ги приемем или отхвърлим зависи от нас. Ние сме тези, които даваме ход на мислите си в определена насока. В случая с негативните мисли обаче ни е трудно да се справим, защото имаме чувството ,че губим контрол и те ни въвличат с невероятна сила в стихията на емоционалната обърканост. Чувстваме се несигурни, неуверени, разколебани, потиснати. Освен от мисли, негативните мисли се появяват и от чувства или от действия. Това, което сме направили или ненаправили също може да породи в съзнанието ни негативни мисли.

Интересен е фактът, че с малко усилия можем да осъзнаем неосъзнатите или полуосъзнатите мисли, които се появяват в различни ситуации. Но пък никак не е лесно да си отговорим на въпроса – “От къде са се появили?”. Всъщност причината е , че тези мисли са свързани и то дълбоко с много по-базови мисли, или вярвания. Базовите вярвания, които имаме за себе си, другите и живота са в основата на много от мислите. Отделните автоматични мисли, могат да се задействат от конкретната ситуация, но те включват най-вече много от вярванията, които имаме за себе си, другите и живота.

До голяма степен как ние възприемаме и тълкуваме ситуациите, зависи от това как възприемаме себе си, другите и изобщо какви възгледи имаме за живота. от тук следва, че именно БАЗОВИТЕ МИСЛИ предопределят начина ни на възприятие и съответно реакциите ни спрямо ситуациите. До колко ще се поддадем на негативни мисли, зависи от стабилността на нашите положителни базови мисли и вярвания. Ако тези базови мисли и вярвания не са положителни, а отрицателни /преобладават отрицателните/ от типа – “Никой не се интересува от мен”; “Другите трябва да се грижат за мен”;

-6-

“Другите трябва да ме подкрепят”, то тогава потокът от негативни мисли, предизвикан от текущи ситуации, ще бъде много по-силен и трудно контролируем. Подобни отрицателни базови вярвания значително затрудняват общуването и последствията могат да бъдат наистина катастрофални. СЛЕДОВАТЕЛНО БАЗОВИТЕ МИСЛИ И ВЯРВАНИЯ СА ОТ СЪЩЕТВЕНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОБЩУВАНЕТО. Ако има проблем в общуването ,трябва да потърсим причината именно в тях. Ако те се променят и добият положителен нюанс /увереност в себе си, доверие, самоуважение и уважение/, ако се формира една стабилна  адекватна самооценка., то бариерите в общуването ще бъдат преодолени. Очевидно е, че при хората с ниска самооценка., негативните мисли се проявяват със своята пълна сила, защото те непременно трябва да се блокират и съзнанието да се “изчисти” от тяхната отрицателна енергия, която допълнително занижава и без това ниската самооценка. За да стане това обаче, те първо трябва да се разпознаят. Можем да ги разпознаем чрез три групи въпроси насочени 1. КЪМ СОБСТВЕНИЯ АЗ;2. КЪМ ДРУГИТЕ; 3. КЪМ БЪДЕЩЕТО;

Например – ако се притесняваме да говорим с някого или по принцип се притесняваме от всички и от всичко, можем да се запитаме:

1. Какво означава това за мен?

2. Какво означава това за другите?

3. Какво означава това за бъдещето?

В случая с притеснението от някого или изобщо от другите, негативните мисли, които са се появили са: “Нещо в мен не е както трябва”.;”Сигурно той/тя или другите мислят същото”.;”Няма да мога да изградя истински отношения с нея/него , другите”; ”Ще остана неразбран/а/”.

Други фактори, които могат да се окажат бариери в общуването са:

-          негативните оценки  и изкривявания – или фундаментална атрибутивна грешка - склонността да обясняваме поведението на другите с вътрешни причини, а собствените с външни.

-          ефект на зареждането – първоначалната оценка или впечатление се предпочитат пред цялостното оценяване на ситуацията или другия.

-          ефект на централната черта – това е чертата, която има най-голямо значение при определянето на нашето

-7-

поведение към другия. Понеже тази черта влияе най-силно върху оценката, затова се нарича ЦЕНТРАЛНА.

-          ефект на самоизпълняващото се пророчество – склонни сме да надценяваме правилността на собствените си заключения, убеждения, вярвания , а да подценяваме раз съжденията на другите, като смятаме, че /нашите са по-си

-          гурни/ единствено нашите са правилни.

-          неразбирането – разбирането е важно условие за         изграждането на личностните отношения. В случай, че няма разбиране, се влошават и отношенията. Дори и да сме изпълнени с най-добри намерения и да се опитваме да задоволим желанията, потребностите на другите да ги зарадваме с нещо мило и романтично.

-          ако не ги разбираме – ако не знаем какво харесват, какво изпитват, нашите усилия ще завършат с провал. неразбирането е свързано с неумението да възприемаме нещата от позицията на другия – да си представим ситуация със смисъла, с които се открива на другия – да си  представим мислите и емоциите, които другия изпитва в ситуацията.

-          очакванията – всяка делова или интимна връзка се основава на определени очаквания. Ние очакваме от другите да спазват известни правила и да правят определени неща за нас. Много от очакванията изглеждат толкова очевидни, така че ние изобщо не се замисляме за това, доколко са основателни. Тази илюзия се засилва и от това, че ние проектираме собствените си действия и разбирания, които са изрази на определени правила върху другите, като очакваме да ни отговорят по същия начин. КОГАТО ПРАВИЛАТА НЕ СА ЯСНО ОСЪЗНАТИ ИЛИ КОГАТО ЗАПОЧНАТ ДА СЕ НАРУШАВАТ, ТОВА СЪЗДАВА ПРОБЛЕМИ В ОБЩУВАНЕТО.

-          неизпълнени обещания – връзките с другите се крепят на обещанията. Когато нарушим обещанията, това създава несигурност в другите. Те започват да се чувстват измамени, пренебрегнати отхвърлени.

НАГЛАСИТЕ. Негативните нагласи поради емоционалната си зареденост, създават сериозни препятствия пред общуването. Започваме да оценяваме другите негативно, да ги пренебрегваме, да гледаме с предубеденост. Въпреки, че определят нашето оценяване НАГЛАСИТЕ ОСТАВАТ НЕОСЪЗ-

-8-

НАТИ И С ТОВА СЕ ПРОЯВЯВА ОЩЕ ПОВЕЧЕ ТЕХНИЯ РАЗРУШИТЕЛЕН ЕФЕКТ.

НИСКАТА САМООЦЕНКА. Тук няма да коментирам негативното влияние на ниската самооценка върху общуването, тъй като по-горе в изложението изясних този въпрос.

НЕГАТИВНИТЕ ЕМОЦИИ. Много от емоциите, които изпитваме спрямо другите, могат да разрушат връзките. Негативните емоционални натрупвания – гняв, враждебност, презрение, отвращение, подозрителност, ограбват доверието и сигурността и разрушават връзката.

ЗАВИСТ . Завистта е състояние, което отразява разбирането, че другите притежават нещо, което ние не притежаваме, но желаем да притежаваме – талант,  възможности, позиция и т.н. Завистта изпълва със страх, гняв и тъга, които са придружавани с болезнената мисъл за превъзходство на другите. При завистта страхът се свързва с неуспеха, отхвърлянето, чувството за малоценност. Гневът с преживените фрустрации и омраза. Тъгата с усещането за малоценност и безнадеждност.  Изпитваната завист ни тласка към дистанциране, защита, затваряне. Понякога дори завистта може да ни подтикне към нараняване на другите, което неминуемо води до разрушаване на връзката.

Независимо от формата в която ще се изрази, завистта разрушава ценността  на другия и самата възможност да се изградят пълноценно отношения.

Всички тези фактори заедно с различните видове негативно мислене – КАТОСТРОФИЗИРАНЕ, ПОЛЯРИЗИРАНЕ, СВРЪХГЕНЕРАЛИЗИРАНЕ, СТАТИЧНО МИСЛЕНЕ, ПРЕДУБЕДЕНИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ, СУБЕКТИВНО РАЗСЪЖДЕНИЕ оказват отрицателно влияние върху междуличностните  отношения и като краен резултат следва разпадане на връзката.

От всичко казано до тук следва, че изграждането на личност-

ните взаимоотношения и тяхната стабилност, зависи преди всичко от това как ние възприемаме себе си, другите и живота т.е. от нашия мироглед за света, как по какъв начин се справяме с фрустриращите външни фактори, които оказват отрицателно въздействие върху общуването и до колко сме способни да контролираме събитията в живота си. Ако нашите базови мисли предопределят една положителна /но реална/ самооценка, то ние ще възприемаме другите, изпълнени с  добронамерени чувства, с дълбоко уважение към тях и с желание да създадем

-9-

топли и сърдечни отношения, изпълнени с разбиране. Връзката между личностното развитие и общуването е неразривна. Изграждането ни като личности, зависи от общуването ни с другите от една страна, а от друга личността  /вече зрялата личност/ предопределя положителното или негативното общуване от което следва разрушаване на връзките. Затова именно в процеса на формирането на личността /особено в ранната и горна училищна възраст/ общуването е изключително важно. То пък от своя страна се изгражда на базата на начина на мислене на личността. За да бъде пълноценно и ползотворно, общуването, мисленето – задължително трябва да бъде заредено положително, защото това, което казваме, зависи от това, което мислим.