Joomla Software solutions Template

Payday loan

Сексуална потребност

1. 1. Потребност от запазване на вида

Потребността от запазване на вида е свойство на индивида, което се изразява в това, че без намирането на съответен партнъор от противния пол и без извършването на съответни дейности той не е в състояние да вземе участие в процеса на запазване на вида.

Тази дефиниция за разлика от дефиницията на потребността за самосъхранение не съдържа елемент за заплаха от физиологичните последствия  за индивида в случай на неудовлетворяване на потребността.

Можем да кажем, че удовлетворяването на потребността от запазване на вида е необходимо за съществуването на високоорганизирания живот на Земята, защото без нея биха могли да съществуват само най-простите организми, които се размножават чрез амитотично делене. При това положение даже самото понятие необходимост в неговото първо значение, т.е. необходимост от гледна точка на запазването на живота на индивида, би загубило своя смисъл, защото тогава не би имало ,,индивиди’’. Следователно потребността от запазване на вида е възникнала в хода на еволюцията по същия начин , както и всички други потребности, а именно, индивидите, които били с по-големи възможности за нейното удовлетворяване, имали по-голям шанс за възпроизвеждане и предавали това свое качество на потомството, докато тези с по-малки полови способности се размножавали значително по-слабо, в резултат на което индивидите, наследили тази черта, били малко и по-бързо загинали.

По подобен начин стои въпросът за потребността от запазване на вида и у човека.

Естествено свойство на човешкия организъм е това, че наред с механизма на ,,приспособителния кръг’’ функционира и ,,кръг на дейността размножаване’’. Действието на този механизъм е свързано с функционирането на целия организъм, особено у индивидите от женски пол, защото при тях вегетативните дейности в значително по-голяма степен служат на дейността размножаване, отколкото у тези от мъжки пол.

От функционирането на този механизъм както у човека, така и у животните зависи поведението на индивида.

Необходими условия за участие на индивида в процеса на запазването на вида:

1)            Притежаване и правилно функциониране  на физиологичните механизми, които позволяват задоволяването на тази потребност (цикъла на дейността размножаване). Тези механизми изпълняват двояка функция: преди всичко те предизвикват в съответната ситуация определено състояние на напрежение, което затормозява процесите, насочени към задоволяването на другите потребности, като това напрежение може да бъде редуцирано по нормален начин само чрез задействането на специфични за тази потребност стимули и на съответна реакция; освен това тези механизми придават на индивида онези външни черти (вторични полово белези), които се превръщат за индивида от противоположния пол в сигнал за започването на сексуални дейности в широкия смисъл на тази дума (сексуално поведение).

2)            Второто условие, за да може индивидът да участва активно в процесите на размножаването, е правилната саморегулация, т.е. поддържането на такова равнище на удовлетворяване на физиологичните и ориентировъчните потребности, което да е в състояние да осигури нормалното функциониране на елементите, включени в механизма на размножителния цикъл, както и търсенето и намирането на партнъор.

3)            Наличието на индивид от противоположния пол, който също да е способен да вземе участие в удовлетворяването на тази потребност.

Това са най-необходимите условия и без осигуряването на което и да е от тях потребността от запазване на вида не би могла да бъде удовлетворена.

1. 2. Специфика на човешката сексуална потребност

Споменатите по-горе три условия за задоволяване на потребността от запазване на вида са общи за човека и животните. Но потребността от запазване на вида у човека има и някои допълнителни специфични особености, които не се наблюдават у животните. Като най-важна от тях е тази, основаваща се на факта, че напрежението, свързано с потребността, е отделено от механизма, който управлява действието. Това усложнява значително удовлетворяването на потребността от запазване на вида, тъй като тук става необходимо и изпълнението на още едно условие, а именно адекватното отражение в съзнанието на предмета на тази потребност.Това обстоятелство предизвиква освен посоченото усложняване и разширяване на областта на влияние на тази потребност върху поведението на човека.

Друга специфична особеност на тази потребност у човека е, както я определя Х. Шелски, ,,възможността за отделяне на чувственото наслаждение от биологичната цел на вида, в резултат на което сексуалното наслаждение се превръща в нова, непосредствена цел на половите отношения’’.

В условията на човешката култура потребността от запазване на вида загубва в такава голяма степен своя биологичен характер, че свързаното с нея напрежение може да бъде редуцирано с помощта на средства, които нямат нищо общо със запазването на човешкия род. В този случай по-подходящо би било названието сексуална потребност, като тук терминът ,,сексуален’’ трябва да се разбира по-широко, в значение, отнасящо се до ,,всяка форма на наслаждение, постигнато по пътя на стимулиране на съответни части от тялото или на удовлетворение, което може, но не е задължително да служи за целите на репродукцията’’. Това състояние на нещата позволява отделянето на преживяванията, свързани с удовлетворяването на сексуалната потребност, от нейната първоначална биологична цел

1. 3. Влияние на сексуалното напрежение върху саморегулацията

Задоволяването на сексуалната потребност зависи в голяма степен от съвършенството на саморегулацията. От друга страна обаче, възниква въпросът, дали съществува и обратна зависимост, а именно: дали напрежението, което възниква при неудовлетворяването на сексуалната потребност, оказва някакво влияние върху саморегулацията и дали това влияние е пряко или косвено? Установено е, че такова пряко влияние по принцип не съществува. Има обаче твърде много наблюдения върху косвеното влияние, което оказва неудовлетворяването на тази потребност върху вътрешното равновесие – чрез нарушаване на външното равновесие.

Напрежението, свързано с неудовлетворяването на една потребност, затормозява или затруднява удовлетворяването на другите потребности, което впрочем е и една от главните функции на напрежението. Но сексуалното напрежение се оказва по-слабо от напреженията, възникващи при нарушаването на биологичното равновесие на организма при глад, жажда, страх от физическа опасност и т.н. . В тези ситуации тъкмо сексуалното напрежение е подложено на потискане, поради което е трудно да се приеме, че само по себе си то би могло да смущава нормалното протичане на саморегулацията.Силата на напрежението на сексуалната потребност може да се завиши при специфични условия. На първо място: при пълното задоволяване на потребностите от самосъхранение; освен това и тогава, когато удовлетворяването на сексуалната потребност е във връзка със задоволяването на другите потребности на човека. В тези случаи съществена роля играят и някои моменти от несексуален характер , като например амбиция, чест, стремеж към заглушаване на някакво безпокойство и т.н.

1. 4. Критика на концепцията за ,,сублимацията’’

Представеният възглед за ролята на сексуалната потребност в саморегулацията и в живота на човека се намира в явно противоречие с предложената от Фройд концепция, която приписва на сексуалната потребност и на свързаното с нея ,,либидо’’ решаващо значение. Удовлетворяването на сексуалната потребност е според Фройд основен двигател на цялото човешко поведение. Нейното правилно задоволяване е равнозначно на психично здраве, докато нейното неудовлетворяване в резултат на изтласкване от съзнанието на сексуалните желания довежда до повече или по-малко тежки и неприятни нервни и психични разстройства. За съжаление, както смята Фройд, нашата култура налага на сексуалността толкова много и различни забрани, че правилното задоволяване на сексуалната потребност става почти невъзможно. В тези условия единственият начин за запазване на здравето и за избягване на болестите е ,,сублимацията’’ на потребността, т.е. насочване на сексуалната енергия на ,,либидото’’ по одобрени от обществото канали, нейното разтоварване посредством художествено, научно, литературно творчество и т.н. В резултат на сублимацията възникват нови потребности, които са  вторични по отношение на основната сексуална потребност, а тяхното задоволяване позволява да се редуцира сексуалното напрежение по начин, който се намира в съответствие с изискванията на обществото.

В подкрепа на тази теза се цитират различни аргументи два, от които са: обобщение на някои наблюдения, според които творческите и активните, а също и обществено дейните личности имат много по-малко неприятности със сексуалното незадоволяване, отколкото тези, които са малко активни, пасивни и с егоцентрична нагласа. Изглежда, че такъв е изводът на привържениците на теорията за сублимациата – творческата активност, която е одобрена от обществото, разтоварва по някакъв начин сексуалното напрежение.

Вторият аргумент, който привидно е в полза на тезата за сублимацията, произхожда по-скоро от социологията: това е твърдението, че политическата гъвкавост и експанзивност на обществата е нараствала успоредно с ограниченията в областта на удовлетворяването на сексуалната потребност. Оттук може да се направи изводът, че политическата активност на обществените групи представлява сублимация на сексуалната потребност и вторично довежда до нейното удовлетворяване.

Аргументите, които се цитират в подкрепа на теорията за сублимацията, изглеждат обаче недостатъчни, а и постепенно се натрупват факти, които я опровергават.

Разгледаните два аргумента предизвикват сериозни съмнения. Ако активните и творческите личности по-малко от другите страдат от сексуалното напрежение, то това може да се обясни не непременно със ,,сублимацията’’. Може например да се предположи, че благодарение на своята активност и находчивост те успяват, общо взето, по-добре да задоволяват своите потребности, включително и сексуалната потребност, в резултат на което ефективно разтоварваното сексуално напрежение не придобива у тях никакви обезпокоителни размери. Възможна е също и друга хипотеза: дейността на хората, които работят интензивно и са живо заинтересовани от своята работа, на творците, политиците, обществените дейци и т.н. изисква от тях такъв голям разход на енергия от целия организъм, че тяхната сексуална потребност се изтиква на по-заден план. Силното напрежение, свързано с другите потребности, потиска сексуалното напрежение в съответсвие със закона за нервната доминанта. И накрая възможна е и трета хипотеза, която обяснява фактите, приписвани безкритично на сублимацията на сексуалната потребност. Тайната на активните и творческите, а при това и хармонични и уравновесени личности може да се крие просто в тяхната дисциплинираност, в овладяването на сексуалната потребност и в определяне на полагащото и се място сред другите потребности, а даже и в нейното подчиняване на другите потребности, което прави възможна присъщата на човека способност за съзнателно регулиране на потребностите и липсата на физиологична ,,необходимост’’ от секусалната потребност.

5.Ролята на сексуалната потребност в живота на човека

Практиката показва , че сексуалните смущения извънредно често възникват като странични симптоми на нарушаването на вегетативната регулация при случаите на невроза , в основата на която могат да бъдат причини нямащи нищо общо със секса. Но поради важността на сексуалната функция в живота на човека те излизат на преден план сред посочените от пациента прояви.

Можем да смятаме, че половата потребност, която сама по себе си не би трябвало да има голямо влияние върху отношението на индивида към неговата среда и върху процесите на саморегулацията, може да получи такова влияние и фактически нерядко го получава при определени специфични обстоятелства.

Един от факторите, благоприятстващи засилването на сексуалното напрежение , е обграждането на ,,тези неща’’ с известен ореол на тайнственост, който изкуствено разпалва, особено у младите хора, интереса към тях и създава убеждението, че те имат някакво особено значение в живота на човека. На второ място, към това се прибавят и различните ограничения, които придават на сексуалните дейности вкуса на забранен плод и изкусвтено засилват тяхната привлекателност, даже до такава степен, че задоволяването на сексуалната потребност може да стане необходимо условие за поддържането на вътрешното равновесие. Като трети фактор може да се спомене характерния за нашата епоха начин на живот, при който особено силно се подчертават сексуалните ценности.

В основата си половата потребност се задоволява посредством  половия акт, който представлява социален акт, осъществяващ се между две лица и има определени социални последствия. Сексуалните особености на индивидите, като например импотенция, евнухоидизъм, еротомания и др., са считани от средата за обществени достойнства или недостатъци, както например смелостта или страхливостта, откровеността или лъжливостта, а не просто за определени физически черти, като например острота на зрението. С това се обяснява и фактът, че човек се стреми да притежава сексуални достойнства или поне да създаде у другите впечатлението, че ги притежава – с цел издигане на своя социален престиж.

Голяма заслуга на А. Адлер е, че той поставя сексуалната потребност на нейното истинско място в йерархията на човешките потребности и твърди, противно на Фройд, че човекът не е ,,сексуално същество’’ , а обществено същество. Именно Адлер формулира мисълта, че начинът, по който човек удовлетворява своите сексуални потребности, се определя от неговия стил на живот, а не обратно. Обществената обусловеност на сексуалната потребност и свързването и с другите потребности довеждат до това, че сексуалните дейности най-често служат на някаква друга потребност и цел. За примитивните хора, лишени от способността да преживяват естетични, познавателни вълнения, а също и за хората с твърде едностранно развита личност това може да бъде единствен източник на силни подбуди, а за много и единствената ситуация, в която се чувстват необходими и могат да имат някакво обществено значение.

Обобщаваики, ще кажем, че сексуалната потребност, макар че без съмнение е автентична и ,,естествена’’ потребност, не е ,,необходима’’ за запазването на живота на човека и поради това не играе такава роля, както потребностите на саморегулацията. Ако в някои случаи тази роля прекалено нараства, това се обяснява с връзката на сексуалността с другите потребности на индивида.

Затова пък навсякъде, където благодарение на всестранните интереси приспособяването на човека достига висока степен, характеризира се с обществената активност, екстрацентризъм и не е подложено на смущения в резултат на някакви комплекси – сексуалната потребност изпълнява свойствената си роля. Нейното удовлетворяване може да предизвиква у хората – в резултат на отделянето на сексуалното наслаждение от видовата цел – красиви, бурни, деликатни чувства, които дават приятни нюанси на борбата за съществуване, но то може също да предизвика отвращение и нежелание – в зависимост от културата, уменията и предишните фактори в развитието на личността.