Joomla Software solutions Template

Payday loan

Творчеството е способност да се създават оригинални и уместни идеи и се основава на два различни типа мислене. Единият е конвергентното мисле­не, което води към един-единствен отговор, например „48 х 12 =____". По-голяма част от обучението ни в училище изисква тъкмо такова мислене. Другият тип е дивергентното мислене и включва излизането извън проб­лема в много и различни посоки. Дивергентното мислене се прилага, за да се очертаят различните възможни решения, а конвергентно­то - за да се подбере най-доброто от тях. Изследванията показват, че творчеството е свързано с интелигентността, но високата интелигентност не е гаранция за творчество според Беирон и Хорн. В действителност при над средна интелигентност  творчеството и интелигент­ността не са свързани. Например изключително продуктивните учени и инженери обикновено нямат по-високи резултати по тестовете за интелигентност от по-малко съзидателните си колеги изследването е проведено от МасКинон, Нолл през 1972. Творчеството изглежда е свързано не толкова с ин­телигентността, колкото с други фактори. На първо място са уменията за творческо мислене - способността да се виждат нещата по нов начин, да се разпознават отношения и да се правят нови връзки. Вторият фактор е вътрешната мо­тивация, т. е. способността да се работи върху нещо просто заради радостта от самата работа, а не за някакви външни награди. И на трето място идват експертните познания, или способността методично да се прилага богата и добре организирана система от знания . Тези когнитивни характеристики са тясно свързани с определени личностни ка­чества, необходими при творчеството. Творческите личности обикновено са независими, неконформни и самоуверени. Когато такива хора се изправят пред проблем, техните решения вероятно ще бъдат правилни и оригинални.

Характеристиката на творческото  мислене като специална област на психологическото изследване има принципно значение за открояване на психологията на мисленето, за разработката на експериментални методи, за неговото изследване.

Творческото мислене се характеризира с редица особености, ко­ито според Г. Пирьов се отнасят главно до личността на твореца. Г. Д. Пирьов посочва подобни на американските изследователи особености на творческото мислене:

-ори­гиналност в протичането на мисълта

-плановост на мисленето, пови­шена активност

-висококачествена мотивировка

Един от съществе­ните белези на творческото мислене е интуицията, като сложен про­цес на движения на мисълта на скокообразни ходове чрез непосредс­твено достигане до истината, процес, който трудно се поддава на от­читане по собствени преживявания.Творческо мислене  има  характерни особености при творческата дейност.То трябва да бъде креативно,плодовито на идеи.Така се обособяват няколко важни фактори при творческото мислене.

-Идеационна плавност се състои  в способността да се предлагат повече идеи за изпълнение на определени изисквания в ограничено време.

-Спонтанна гъвкавост на мисленето която се определя от способността или предразположението да се дава голямо разнообразие от идеи,без ограниченията на инертността и повтарянето на едни и същи идеи

-Оригиналност за нея се съди по това до колко даваните отговори се отклоняват от онова,което е обичайно в средата,в която живее индивидът .

-Дообработване на даден материал.

-Трудолюбие известна е фразата ,че геният е 90% труд и 10% вдъхновение.Тези положения се подкрепят и от конкретни изследвания.Установено е ,че трудолюбието е един от основните на надареността.Доказано е,че съществуват индивидуални различия в склоността към труда,отнасящи се до лекотата и бързината при мобилизиране на психиката,силата на съсредоточеността ,на поносимост и устойчивост на напрежението.По обща форма този фактор се изразява в склонност към дейност изобщо,или по-специално към умствена дейност.Творческата личност се проявява и формира в творческия процес.В създадените произведения се отразяват особеностите на личността и процеса на създаването.Ето защо същността на творчеството се проявява конкретно с всеки автор и неговото произведение без да се нарушава структурата на основните психични параметри.Творчеството е обществено явление което има роля на преобразувател на обществения субект ,при която се създават обществени ценности.То е реализация на същностните сили и способностите на човека и колко големи са те толкова по благоприятни са социалните условия, толкова по-големи и ценни са резултатите от него и има като крайна цел създаването на нови предмети,ценности,системи за духовния разцвет на обществото и личността.Крайния продукт е не само резултат ,но и негова проверка и измерител. Творчеството е висша форма на отражение ,при което се преобразува природната и социалната действителност и е исторически процес,защото човешката история на творческото преобразяване на природната и обществена действителност.То е социален,индивидуален или колективен процес,защото е едновременно особена способност на индивида и на човечеството.Творчеството е сложно съчетание на повторими и неповторими моменти и особености,сложно единство на общото,единичното и особеното.Някой моменти на творчеството могат да се моделират,но като цяло творческия акт не подлежи на пълно моделиране.Процесът на протичане на творческия акт е принципно сложен и труден за проучване и изследване поради факта,че творчеството не се поддава на обективно изследване през времето на неговото реално протичане.Главните въпроси,който се проучват,се отнасят до стадиите на творческия процес и участващите в него основни психични параметри.Трябва да се подчертае,че въпреки значителното количество опити за периодизация на творческия акт ясно и категорично се очертават четири стадия :

-Подготвителна работа.

-Оформяне на замисъла (идеята).

-Търсене на начини и форми за нейното реализиране.

-Същинската разработка на произведението.

Всеки от тези етапи има своеобразно оформяне в зависимост от областта на творчеството и от характера на произведението.Например при научната работа през подготвителния стадии се поставя проблема,правят се проучвания върху наличните разработки по него,върху използваните методики и получените от други автори резултати.Върху тази основа през втория стадии се оформя определена хипотеза,раздробява се проблема.Изпробват се методите,съставя се план на разработката и за съдържанието на труда.На третия стадии се пристъпва към изследователската работа върху темата,като за целта се използват съответните методи и средства.През четвъртия стадии с пристъпва към окончателното оформянето на труда,в който се излагат резултатите от цялостното изследване,те се анализират,правят се обобщения и изводи от тях.