Joomla Software solutions Template

Payday loan

Изучаването на задръжките в психическото развитие /РЗП/ започва през 70-те години на ХХ в., а до тогава са представлявали съставка от общата група на не успяващите в обучението деца.Към тази категория спадат различни подгрупи деца,включващи разновидности , като поражение на нервната система , дефекти в анализаторите и педагогически занемарени деца.Тази група е позната с различни наименования , като неприспособени , педагогически занемарени,социално и културно депривирани.Водещо значение при децата с ЗПР имат нарушенията в поведението , което при определен възрастов период дава отражение и върху обучението.

Според някои автори главната причина за ЗПР са т.нар. минимални мозъчни увреждания получени като вродени по време на раждането или след родовият период . Тези увреждания се проявяват само , ако са съчетани с неблагоприятни социални факти.

При деца с тези проблеми се наблюдава забавено емоционално и волево съзряване и на този фон вторично се появяват обучителни затруднения .В етиопатогенезата се разграничават следните групи ЗПР:

1.Конституционни ЗПР-попадащите в тази група покриват научната престава за т.нар. инфантилизъм . В неговите рамки се разграничават , повишена внушаемост , поведението е емоционално мотивирано , доминират игровите интереси и всичко това често е съчетано с инфантилно телосложение .

2.Соматогенно ЗПР – причини за него са инфекции , алергии , сърдечен порок и прочие . Характеризира се с астения – понижен общ и психичен тонус.Друга характеристика са неврозоподобните наслоение-неувереност , боязливост , капризност , чувство за малоценност и др. подобни.

3.Психогенно ЗПР – дължи се на психотравми настъпили в различни етапи от живота.Тук спадат също психически неустойчиви лица , поради хипоопеки и безнадзорност . Среща  се при деца отгледани в семейства , в които е на лице атмосфера на жестокост и деспотичност , агресия.Могат да възникнат и при отношения хиперопека , свързано с изнежващо възпитание , не доразвитие на самостоятелността , инициативността и организираността , както и при деца превърнати в кумир в семейството . При тях лесно се формира егоизъм и егоцентризъм.

4.Церебрално-органични ЗПР - по правило органичните увреждания не са твърде манифестни .Самите увреждания настъпват главно през бременността , но също така и през първите години на живота.

Основен диагностичен проблем при ЗПР е разграничаването им от истинската олигофрения.Затрудненията идват от това,че разликите са по-скоро количествени , отколкото качествени . Изследванията показват , като важен признак за временните задръжки способността им да се възползват от оказването на помощ при подобряване резултатите от обучението . Освен това при тях при по-голяма степен се осъществява трансфер на усвоеното върху нови ситуации.

Според Професор Карагьозов ЗПР се определя като втората основна група от нарушенията от интелектуалното развитие . Представлява съвкупност от редица състояния , класифицирани най-общо като закъсняване /ретардация/ на психическото развитие.За да обозначи това състояние се използват множество термини , като инфантилизъм , ретардация , парциална ретардация и др.- както вече посочих , но в съвременната литература широко приложение има именно понятието ЗПР . Установено е , че то обхваща всички явления , които засягат 8-10% от децата в предучилищна и начална училищна възраст с преходни форми на отклонения в интелектуалното развитие.Подобни състояния , освен нарушенията на умственото развитие , се характеризират и с частични , слабо изразени психически отклонения в сферата на волята , емоциите , социалните установки и отразителните процеси . Не са редки случаите на добре изразени дефицитарност , при които страдат сложните форми на познавателната дейност и се наблюдават характеропатични прояви , които задължително изискват специализирано корекционно въздействие.Ето защо при леките случай на парициална ретардация  присъствието на децата в общообразователните учебни заведения е оправдано,но в случаите на значително закъсняване на психическото развитие изискват специално обучение .В повечето европейски страни съществуват училища и класове за децата с този тип отклонения в развитието .

През 1954 година Световната здравна организация утвърждава , че термините “умствена изостаналост” и “ умствено закъсняване” наличието на две близки по характера на нарушенията състояния , които органично са включени в рамките на умствената изостаналост. В деветата ревизия на Международната класификация на болестите , двата типа аномални са диференцирани в различни класове . Специфичните и неспецифичните задръжки в психическото развитие са разположени в класовете 315 и 316.От тази класификация личи,че един от основните диференциращи фактори , обосноваващи отделянето на състоянията “умствено закъсняване”и “умствено изоставане”е интелектуалният статус на децата от двете категории . При ЗПР имат преходен характер и могат да се компенсират и да се рехабилитират социално отсъствието на груби , тройни и непреодолими биофункционални дефекти подчертава преходния и временен състав на нарушението .

За да обобщим – можем да посочим следните симптоматични особености на децата със ЗПР.

-смущения в познавателната сфера,изразени в различни по степен и изява отклонения в умствените аналитико-синтезни възможности на децата , които предизвикват дисфункции в учебната и социалната им дейност.

-емоционално-волеви смущения , носещи белезите на по-ранни етапи от развитието на децата , които определят характеропатичните им реакции и прояви.

-посочените отклонения имат преходен характер и бележат позитивна динамика при наличието на подходящ корекционно-развиващ режим.

-в много от случаите в основата на задръжките в развитието на парциални нарушения на анлизаторните системи от централен тип , соматични заболявания с текущ характер,невротични,речеви и др. отклонения от нормалното развитие,което свидетелства за значителните компенсаторни възможности на познавателната дейност за децата със ЗПР.

Терминът ”инфантилизъм” се употребява за описание на една от формите на ЗПР.Съпроводено е със запазване на черти , характерни за по-раната възраст на детето.Наблюдава се слаба активност и мотивация на поведението , повишена внушаемост незрялост на чувствата за дълг и отговорност.Характерна черта на описваното състояние е интелектуалната непълноценност , изразена в преобладаване на нагледно-действено мислене , на повишена изтощаемост бързо пресищане на вниманието , на ограничения в словесно-логичната памет и познавателните интереси . В социално-психичен аспект тези явления водят до нарушение на адаптацията към училищните изисквания и социалните форми.

В една от клиничните класификации на ЗПР основната роля за възникването на отклонения се отрежда на минималните мозъчни дисфункции /ММД/ . Терминът ММД обединява голяма група различни патологични състояния , в симптоматиката на които е на лице нарушение на нервните процеси , емоционална неуравновесеност , незначителни огнищни неврологични белези , недостатъци в познавателната и учебната дейност . Етиологията на ММД досега е недостатъчно изяснена.

В една от класификациите на ЗПР се диференцират три типа такива състояния:дизонтогенетични , енцефалопатични и смесени .Към дизонтогенетичните типове ЗПР се отнасят синдромите на парциално мозъчно не доразвитие /нарушения на речта , психомоториката , четенето , писането и т.н./ и на психически /психофизически/ инфантилизъм . В групата на енцефалопатичните синдроми се открояват неврозоподобните състояния,епилептоформните явления , хидроцефалиите и др.Към смесените форми се отнасят нервно-психическите разстройства при детските церебрални парализи .

Както вече казах в съвременната клинична класификация на ЗПР се обособяват четири основни групи . Първата група клинични форми обединява случаите конституционална етиология . Друга тяхна характеристика е,че става дума за наследствени ,най-често семейни форми на психосоматична обремененост , при които характерни типологични черти и особености в развитието на родителите се наследяват доминантно от децата.Най-същественото в тези случай е забавеното развитие в съчетание с ретардация във формирането на някои функции като речевата , финия праксис , моториката и др.

Втората група са соматогенно обусловените ЗПР. Вече казахме,че са резултат от тежки и продължителни соматични заболявания,предимно с текущ характер.Водещ фактор е общата или психичната астенизация на децата,която обслужва тотално или парциално /предимно в сферата на познавателната дейност / изоставане.

Третата група са психичните причини за възникване на ЗПР . Те са свързани с неблагоприятните условия на живот и възпитание на децата.Конкретен израз на тези неблагополучия са главно семейните отношения и психотравмите от сериозни социални конфликти на детето със средата .

Четвъртата група са церебрално-органичните типове ЗПР.Те са резултат от ранни мозъчни увреждания , следствията от които предизвикват значително,най-често парциално изоставане в развитието на сложните познавателни функции.В този случай ретардацията има сравнително устойчив характер.

В зависимост от клиничната картина на задръжките в развитието се диференцират два основни варианта : усложнени и не усложнени ЗПР.Усложнения вариант се среща твърде често в педагогическата практика . Тук наред с изоставане в развитието са на лице и други психопатологични симптоми , като позволява да се обособят следните форми:дисхармонична , органична церебрастенична  , невротична , диспропорционална , психопатична.

Дисхармоничната форма на ЗПР е сложно състояние , обусловено от съчетание на добре сформирани и закъсняващи в развитието си функции.Наред с ретардацията на някои познавателни процеси се отбелязват патологични отклонения в характера и поведението като агресивност,грубост,егоцентризъм и др.Срещат се отклонения във влеченията и извращения , между които повишена сексуалност,маниакалност,садистични прояви.

Органичният вариант , както вече отбелязах представлява психоорганичен синдром , възникващ върху основата на резидуални органични увреждания на мозъка.При него наред с емоционално-волевата и познавателната незрялост е на лице бедност на емоциите , въображението и  творчеството в игровата умствената дейност .Съчетава се с внушаемост , слаба критичност и двигателно безпокойство.Обикновено тази форма  се съчетава с изразена погранична интелектуална недостатъчност , причинена от нарушения на вниманието , паметта , мисловните процеси с инертност и персеверация на дейностите . Органичните ЗПР са познати в два варианта: неустойчиви и затормозени.Прогнозата на този тип дизонтогения е неблагоприятна.

Един от основните типове ЗПР е неговият церебрастеничен вариант.Характерните му симптоми са : повишена възбудимост , бърза изтощаемост, изразена неустойчивост на вниманието , двигателна неуравновесеност и редица соматовегетативни нарушения.В процеса на онтогенетичното развитие някои от посочените симптоми се нивелират или напълно изчезват , което води до преодоляване на неуспеваемостта в училище.

Близък до този вариант невропатичният тип ЗПР.Характеризира се невропатични симптоми , като трудности в адаптацията , несамостоятелност , вегетативни разстройства . Има съчетание на резидуално-органични и конституционални невропатични състояния . Неблагоприятните условия на живот и възпитание определят неблагоприятната перспектива развитието на децата с този тип задръжки в психическото развитие .

Диспропорционалният вариант на усложнения психически инфантилизъм представлява съчетание на задръжки в развитието с хронични соматични заболявания/сърдечни пороци, дисфункции на важни вътрешни органи,двигателни нарушения и др./Проявите на изоставане в развитието се съчетават с преобладаване на интелектуалните интереси ,с поведение,характерно за по-горна възраст не детска сериозност на поведението и начина на живот.Прогнозата на този тип дизонтогении обикновено неблагоприятна и често е трансформация на личностните свойства в психопатии от енцефалопатологичен тип                .

Психогенно обусловеният вариант на ЗПР е слабо изучен.Тук етиологията на отклоненията е свързана с неправилно възпитание . Откроява се недостатъчно ниво на занимания , уменията , социалните навици и процесите на само регулиране .Това често води до формиране на девиантно поведение с асоциална и противообществена същност.

При обикновеният тип ЗПР се наблюдават незрялост главно в сферата на емоционално-волевите прояви без други усложняващи синдроми,отклонения.Децата с този тип дизонтогения  се отличават с любознателност , известна активност и самостоятелност в играта,на цялостната психична дейност , но и с интелектуална дефицитарност . Прогнозата на това състояние е благоприятна особено когато социалната обстановка и корекционното въздействие са съобразени с изискванията за ранна ревалидация.

Съществува една психолого-педагогическа класификация на ЗПР . В нея клиничната характеристика на основните типове отклонения в развитието е допълнена с важни за педагогическата практика особености на изоставащите деца . Тук спадат:Деца с бавен темп на развитие,деца с нарушения в характера и поведението,деца с леки нарушения на анализаторите,деца с неврологични дефекти , деца с психопатни прояви , деца със слухови и речеви дефекти, деца с нарушение на зрението.

Деца с бавен темп на развитие-отнасят се два варианта на ретардация ,първият от които обобщава основните форми на инфантилизма . Диференцират се психически и психофизически или хармоничен тип инфантилизъм.Причините за възникване на тези форми са тежките инфекциозни заболявания и интоксикации на бременната ,неправилно и непълноценно хранене през време на бременната , тютюнопушенето , употребата на алкохол , недоносеност на плода , дистрофии и диспепсиите през първите месеци от живота на детето и т.н.

В соматичното си развитие инфантилните деца изостават както по ръст и тегло , така и по показателите на общото соматично и психомоторно развитие.У някои се отбелязва по-късно прохождане или изоставане в израстването на зъбите . Характерна за ранният период от развитието на тези деца с нервнопсихическата неустойчивост . По-късно децата посещават детските заведения с голямо желание , активно участват в игрите , с голямо желание заучават стихотворения и приказки.По късно по време на урок децата стават неспокойни , трудно се съсредоточават , пречат на останалите.Оказват се незрели за училищно обучение в рамките на общообразователната  система . Наблюдава се изоставане на усвояване на сложни учебни и учебно познавателни навици и умения , особено в четенето , смятането , систематизацията и обобщението на знанията . Характерни за този тип ЗПР са следните психолого-педагогически особености.

1.повишен интерес към околната действителност , стремеж към нови впечатления.

2.съхранено равнище на логическите процеси.

3.инициативност и самостоятелност в игровата дейност .

4.яркост и известна неадекватност на емоциите.

5.способност относително добре да ползват даваната им помощ.

6.бавен темп в усвояването на учебните навици и умения , особено на сложните аналитико-синтезиращи възможности.

Като отделен вид са обособени децата с астеничен тип ЗПР . Те са резултат от соматични заболявания , от леки и дифузни огнищни увреждания на мозъка или като вследствие на продължителни психически преживявания с негативен характер.Посочените състояния предизвикват функционални нарушения на психическата дейност , изразени в нарушения на работоспособността  продуктивността на тази дейност.Диференцират се следните групи астенични състояния:

-астенични състояния , като следствие от прекарани тежки соматични заболявания-инфекции интоксикации и др.

-астенични състояния в резултат на текущи церебрални заболявания като хидроцефалия , сифилис на мозъка , възпалителни процеси и т.н.

-астенични състояния , обусловени от наследствено-конституционни фактори.

Недостатъците в развитието на  децата от този тип за разлика от недостатъците при умствената изостаналост имат временен и преходен характер.При добре организирано медикаментозно и психолого-педагогическо въздействие децата преодоляват изоставането и компенсират пропуските в обучението си.В случаите когато тези деца не получават необходимата им помощ и не срещат разбиране от страна на учителите , постепенно се отчуждават , стават пасивни , , безучастни към работата в училище.Понякога отклоненията се засилват и това може да доведе до участие на децата в различни противообществени деяния .

Децата с нарушения на характера и поведението-тук спадат няколко типа деца с различни прояви:

-деца с невротични прояви – тук се включват деца  с невротични разстройства , следствия от които са нарушенията или отклоненията в поведението .Още в ранна възраст тези деца са капризни,плачливи,двигателно неспокойни и психически раними.Типична за тях е прекалената им чувствителност , впечатлителност и раздразнителност,повишена психическа и моторна възбудимост.Трудностите в обучението им са резултат от недостатъците в емоционално-волевата сфера и характера им.При целенасочена педагогическа работа и подходяща атмосфера резултатите на децата се подобряват.

-деца с психопатични прояви – причините за възникването на психопатните типове поведение са най-често комбинация от наследствени или ранни мозъчни увреждания с неблагоприятни средови условия на живот.Обикновено се отнася  за случаи , патология на характера.Най-често срещаните варианти епилептоидната, шизоидната , органичната и хистеричната форма на психопатията. Тези деца имат добри познавателни способности и отговарят на основните учебни изисквания.Проблеми възникват при овладяването на първоначалните навици за четене и писане .Прогнозата за развитието на тези деца зависи от социалната среда,но обикновено е неблагоприятна.

ЗПР в състояние с нарушение на анализаторите – това са случаи на вторично задържане на психическото развитие и изоставане във формирането на някои основни учебни умения и навици като следствие от първични нарушения на зрителния,слуховия,речедвигателния и други анализатори.

Нарушенията в дейността на слуховия анализатор , изразени в понижаване на слуха , се срещат в общообразователното училище достатъчно често и са обикновено следствие от възпитателни процеси на средното охо или слуховия нерв . Налице е снижение на интелекта като следствие на не доразвитие на понятийната система и речевото мислене.Тежко чуващите деца изпитват затруднения при схващането и осмислянето на  слуховата информация , при изграждането на точни представи за средата и нейните изисквания.

Дефектите на зрителния анализатор също водят до вторични отклонения в общото психическо развитие.Това е свързано преди всичко с нарушението на възможностите на вярно зрително отклонение на околната действителност.Често обаче някои от “скритите”зрителни нарушения,все още неизвестни на учителя и родителите,са причина дадени ученици да изостават в овладяването на учебния материал.Преди всичко страда зрителното възприятие , нарушава се формирането на зрителните представи , които у тези деца са по-често недиференцирани,по-неточни , отколкото при нормалните им връстници . Следствие на това се затруднява и пространствена ориентация,което допълнително затруднява учебната дейност и социалната адаптация.

ЗПР са възможни също и при нарушения на речта.Някои автори сочат като други причини за възникването на ЗПР , социалната и педагогическата занемареност , аномалии в половото развитие на децата,случаите на билингвизъм и етнически различия и т.н.

Описаните форми на отклонения в психическото психофизическото развитие на децата изчерпват като цяло състоянията на интелектуално не доразвитие и ретардация в двата основни типа дизонтогенна-умствена изостаналост и ЗПР.

Задължително е всеки специален педагог и учител в основно образователно училище да познават основните изисквания към реализацията на диагностиката и диференциацията на сходни състояния.В помощните училища се осъществяват консултативни , диагностични, корекционно-възпитателни , учебно-възстановителни , рехабилитационни и профилактични дейности насочени към коригиране и компенсиране на уврежданията и нарушения и стимулиране на развитието на учениците . Тъй като все повече в България навлиза интегрираното обучение , то тези действия би трябвало да се пренесат в общообразователното училище от ресурсният учител , където той да работи с обучаемите деца със ЗПР.

Най-важно при работата с деца със ЗПР е учителя да съумее да подбере оптимална вътрешна и външна среда за да се постигне така необходимото развитие и обучение,а от там и социална интеграция в обществото.