Joomla Software solutions Template

Payday loan

социално интелигентен- цивилизовано прост

бог му е маската- парите ценността

Ценностите и мотивите страшно трудно се диагностицират. Ценностите са ТЕРМИНАЛНИ /крайни/ и ФУНКЦИОНАЛНИ. При изследване на индивидуалната ценностна система е добре да се правят връзки между всички особености, които опосредстват субективните значения. Например хората, които са конформисти имат тенденция да идентифицират личностните си ценности с обществените. Нонконформистите, критичните и самокритични, автономните личности слабо се влияят от афишираната от обществото ценностна система или се отнасят негативно към статуса на тази ценностна система. Устойчивата ценностна система не е приоритет в детска възраст, а едва след 40 години, защото ценностите зависят от опита на човека.

Едни ценности имат по- прагматична, други по- романтична ориентация. Ценностите се съгласуват с проверката на реалността, която има човек. Хората са привързани емоционално към тях, те се защитават и стабилно регулират поведението. Ценностната система е възможно да се промени, но у всеки човек ценностите са подредени по уникален начин. Обикновено в съзнанието на човека съществува така наречените теми на живота, територии към които човек е насочен, сфери, които са оценени като най- важни и съответно се превръщат в съдържание на живот. Много учени мислят, че в съзнанието на човека могат да доминират най- много до 9 и най- малко 2 теми. Темите описват добре човека. Една голяма област в диференциалната Ψ- това са индивидуалните различия в личността. Психологията на личността е обособена като самостоятелна предметна област и има твърдение, че диференциалната Ψ и психологията на личността почти се сливат. Има нещо вярно, но не е точно така.

ПОНЯТИЕ ЗА ЛИЧНОСТ. Личностната характеристика не е темперамент!!!.

Няма по- голям хаос в Ψ от този около понятието личност. Трудно се различава в съвременната психология кое различие е човешко, кое е индивидно и кои различия са личностни. Една от причините за хаоса в разбирането за личността се дължи на това, че много изследователи включват в структурата на личността биологични признаци. Хората се раждат човеци, а стават личности. Ако човек става личност има въпрос онаследяват ли се качествата на личността или не? Дали всички хора стават личности или не. В древността и Средновековието личността = маска. По- нататък не е било трудно да се направят обобщение да се разбере, че личността е социален костюм, униформата от качества, която човек си ушива, за да играе дадена роля. Личността не ни показва каква е реалността, тя ни показва как да се отнасяме към реалността. Личността е система от отношения. Да обличаме психологически костюм за всяка ситуация = личност. Архетипът- в различни ситуации следва да сме различни, това е личност. Трябва да сме адекватни. В живота маската е метафора, това е подреждане на душата ни, което ни прави адекватно на ситуацията. Диференциалната психология се измъчва върху това, какъв подход да приеме за описание на индивидуалните различия между хората. Преди да разгледаме подходи за описание на индивидуалните различия следва да се знае, че някои хора манифестират опит да опишат личността, да я портретират в рамките на определена теоретична схема. Например- някой от нас следва да направи психоаналитичен портрет на даден човек. Как бихте портретирали човек в светлината на психоаналитичното учение на Фройд. Човекът следва да бъде описан като уникален. Свръх Аз-а е част от съзнанието, чрез което разбираме дали приемаме или отхвърляме нормите. Може да има малък АЗ /съзнание/, голям СВРЪХ АЗ /нормите, правилата/.

Мразя такива неща, но се подчинявам от деликатност.

Човек може да бъде портретиран без психоаналитичен метод. един от най- разпространените подходи  е така наречения

Културните различия

21.12.2004 г. maria007usa

На Запад има много ежедневни неща, които са непривични за нас. Първо – всички се усмихват. Ако не се усмихваш, всички започват да питат какво се е случило. Първоначално това много изморява...

Постарайте се все пак да се усмихвате, поне в компания, в противен случай всички ще сметнат - повлияни от западните екшъни - че жителите на Източна Европа са мрачни и зли хора и напълно им липсва чувство за хумор.

Освен това, всички се поздравяват един друг. Поздравяват се с касиера в супермаркета, с продавачката в хлебарницата, с момчето от бензиностанцията. И не просто се поздравяват, а и питат "Как сте" и в отговор също казват, че при тях всичко е наред. Това и досега малко ме дразни. Аз понякога след като отговоря, че при мен всичко е наред, забравям да се поинтересувам от това, как стоят нещата при питащия. (Това е много грубо.) Така че – поздравявайте и се интересувайте, защото в противен случай ще изглеждате невъзпитани.

Всички си благодарят постоянно за всичко – Thank you. Подавате вилица на годеника си - Thank you. Придържате вратата - Thank you. Купувате картичка в магазина - Thank you (от продавачката). Поставили сте чинийката с хляб по-близо, за да може да се достигне - Thank you. Тези постоянни Thank you първоначално могат да те изкарат извън себе си. Имаш чувството, че сякаш се подиграват с теб или, че ти самата си съвършено неучтива и невъзпитана грубиянка. Свиквайте да благодарите за всичко, в противен случай ще оставяте именно такова впечатление у околните. За най-малката дреболия – винаги Thank you.

Изобщо те са страшно учтиви. Никога никой няма да каже направо нещо обидно. Дори ако сте настъпили някого по крака, този човек не започва да крещи: "Глупачка, гледай къде стъпваш?", а кой знае защо казва "Sorry" – "Извинете". Той ви се извинява, че кракът му се е оказал на неподходящо място и ви е попречил. Естествено вие също трябва да се извините, ако случайно сте причинили някому неудобство: блъснали сте го, закачили, препречили пътя и т.н. Ако в супера, например, сте преградили с количката пътечката между стелажите, хората просто ще стоят и ще чакат докато свършите и продължите напред. Никой няма да ви се развика, че стоите на пътечката, по-скоро ще направят голям завой и ще заобиколят от другата страна.

Чувството им за хумор също е странно – честно казано, доста глупаво. Вие, навярно, сте гледали американски комедийни сериали, така че не трябва да се търсят други примери, такива са и нормалните им ежедневни шеги. Този тип хумор, към който ние сме привикнали, при тях се нарича "сух" (dry). Ако някой се шегува, той самият трябва да се разсмее – да се шегуваш със сериозно изражение на лицето, у тях не е прието.

Хората на Запад, особено американците, са страшни оптимисти. Девизът им е "Всичко ще бъде наред". Те вярват в хепи енда. Любимата им дума е "enjoy" – наслаждавай се. Изобщо целият западен живот е построен на базата на култа към наслаждението. Всичко трябва да бъде "enjoy" и вас постоянно ще ви питат "Did you enjoy...?" (за храната в ресторанта, филма в киното, прекараното време на гости, секса и т.н.). Редно е да има "enjoy" и ако конкретната дейност не е предизвикала у вас истинско отвращение - по-добре да се съгласите с това.

Още нещо може да предизвика недоумение у вас – облеклото. В ежедневието чужденците, особено американците, се обличат много семпло и дори небрежно. На първо време аз бях шокирана колко непривлекателно изглеждат жените на улицата! Не е удивително, че пристигайки в Източна Европа, на чуждестранните мъже им се струва, че всички наши жени са красавици! Нормалното облекло за всеки ден е: джинси (шорти), тениска и маратонки - както за мъжете, така и за жените. При по-хладно време обличат спортно облекло. Да, за работа те се обличат с костюм, обувки, блуза (риза и вратовръзка за мъжете), но твърде рядко присъства нещо оригинално и елегантно. Това е ако работят в голяма компания, в офис. Ако работят някъде другаде - то, може би, в гардероба им да няма нито един костюм!

Ако у нас, в Източна Европа, облеклото е символ на обществен и материален статус, показател за престиж, то при тях отношението към дрехите е чисто утилитарно, те трябва да са удобни и леки за носене. Тъй като сменят всеки ден тениските, ризите и блузките (не ходят 2 дни с една и съща), те трябва да се перат и гладят лесно. Между другото, повечето неща, които ние обикновено гладим, такива като спалното бельо, при тях не се гладят изобщо. Ако сте свикнали да носите дрехи на скъпи дизайнери, този ваш навик може да се възприеме като странност. За тях не е прието да се дават стотици долари за чифт обувки или джемпър. Дори страшно богати хора се обличат семпло в ежедневието.

Символи на статуса са марката на колата, която караш и къщата, за която е особено важно, в какъв район се намира. А да ходиш из 30-стайната си къща в Бевърли Хилс в скъсана тениска за няколко долара, това никого не вълнува.

Един твърде деликатен момент. Според сведенията на повечето жени, лицата от мъжки пол зад граница посещават уролог крайно рядко, само ако нещо ги безпокои. Но, както е известно, не всички заболявания, предаващи се по полов път, се проявяват веднага. Може би има смисъл да намекнете на вашия избраник за необходимостта от проверка – иначе, ако после стане нещо, иди доказвай, че не си камила (а много венерически заболявания се изострят именно в резултат на започване на интензивен полов живот). Няма да повярвате, но 40-годишен мъж може да няма понятие какво е намазка! (Затова пък редовно ходят на зъболекар, на всеки шест месеца, дори ако нищо не ги боли)...