Joomla Software solutions Template

Payday loan

Димитър Михайлов Иванов е роден на 28.10.1995 година в град Плевен, живущ във село Обнова  ул. „ Васил Левски №10” община Левски област Плевен.

Учи във СОУ „ Крум Попов” – град Левски.

Развитието на детето протича нормално  без признаци на отклонения в психическото и физическото му развитие, до момента в който той започва да се държи странно да не говори  със съучениците си , става затворен във самия себе си .След допитване до учителите на Димитър и  неговите близки се разбира, че момчето е започнало да се занимава с кражби на пари, лични вещи и бижута.Детето е заведено към Детска- педагогическа стая към Районо полицейско управление- град Левски, проведени са разговори , обяснения  и дискусии със социален педагог за предотвратяване на по- нататъшни провинения.

Димитър Иванов е третото дете в семеиството на Милена Христова Иванова- с начално образование , безработна и баща- Михаил Иванов Иванов- с начално образование , припечелва от работа като охрана на селскостопански имот, има  инвалидност – 3 група.

Заедно со цялото си семейство Димитър живее в малка полусрутена къща в село Обнова . Няма собствена стая и се налага да дели стаята със брат си и сестра си .

Здавословното му състояние е видимо добро , има добър външен вид , адекватен.

В училище момчето е бил добро дете, тих и кротък , до момента в който започва да се занимава с кражби . Съучениците му са били винаги добри с него , никога не е ставал обект на подигравки от тяхна страна. Учителите винаги са били доволни от него, бил е примерен ученик.

Условята в които е учил , са били много по-добри от средата в която е израстнал ( дома си ). За свои приятели той смята тези които му „ помагат” или „ насърчават” към извършване на кражба.

Успехът на Димитър в училище започва да се понижава, поради неговото „ ново увлечение” , той бива отблъснат от обкръжението и съучениците му.

С течение на времето Димитър повтаря  3 поредни години , като през това време се занимава главно с кражби . Така той не завършва основното си  образовние , остава само с начално , няма никакви квалификации.

Момчето вече започва много задълбочено да се занимава с кражби, за пореден път е изправен пред социален педагог, като  обещава че случилото се нама да се повтори , но отново го прави. Това става неговият преоритет в живота, като същевременно забравя за своето семейство, започва да мисли единственно за себе си и от каде,  как и какво да открадне .

Постигнатите му резултати в цялостното му развитие са почти никакви .

Научава се единственно да чете, но в живота му вече има по-важни неща .

Като цяло Димитър е добро момче, говори нормално,  на моменти се държи малко странно , но иначе с нормално психическо развитие.

Ценностната му система е главно свързана със присвояване на нещо чуждо. Интересите му са насочени към всичко което може да бъде откраднато, нещо което ще има само за себе си.

Отношението му към самия себе си , е че той може да постигне всичко това което е нямал.

Димитър е емоционално дете , чувствителен , изживява нещата като нещо ново което му се случва за първи път. Контактите му са все още добри, умее да общува с околните. Не се държи агресивно и невъзпитано.

На пръв поглед Димитър е нормално дете , без да има вид на „ престъпник”. Емоционалната и волевата му стабилност в повечето случаи са неконтролируеми , едновременно избухва и има волята да се сдържа когато е необходима ( проява на емоционална нестабилност) .

Момчето нямя изяви поради своята неактивност . Той вече е сам , няма приятели и семейство и  поради своята грешка е изпратен във възпитателно училище ( интернат).

Единственното което го интересува е да придобие по- висок социален статус в обществото , до достигне онази връхна точка, която не успява да достигне през първите 14 години от живота си.

Очакванията за решения на проблема на момчето са няколко.

• По отношение на бъдещето психо- физическо развитите , е че Димитър Иванов трябва да бъде настанен в интернат осигурявящ му един по- различен свят на чувства  и обич , да осъзнае грешкште си и да ги поправи.
• По отношение на образованието – трябва да се предприемат мерки за неговото интелектуално развитие , да се превъзмогнат препядствията за осъществяването му .
• По отношение на професионалното развитие – момчето трябва да развива най- вече своите способности и талант , които ще са му нужни в живота за неговата реализация       , създаването на важни навици от негова страна е един важен фактор за успешното му развитие.
• По отношение но социалното му развитие – за преодоляване на проблемите и ресоциализацията си Димитър , трябва да намери нови приятели с които да общува и играе като едно нормално 14 годишно дете. Да се върне при семейството си , и да бъде отново примерен ученик и син.

В такава ситуация децата имат нужда от помощ , разбиране и съчувствие. За него в момента се грижат възпитатели и социални педагози .

Децата в България с такива проблеми са хиляди.

ВСЯКО ДЕТЕ СЕ НУЖДАЕ ОТ ТОПЛИНА И ОБИЧ!!!

НЕКА ДА ИМ ПОМОГНЕМ!!!!!!!