Joomla Software solutions Template

Payday loan

Страхът е емоция, която възниква в ситуация на заплаха за биологичното или социалното съществуване на индивида и е насочена към реална или въображаема опасност. За разлика от физическата болка и другите видове страдания, възникнали в резултат на действащи фактори, опасни за съществуването, страхът възниква при тяхното предвиждане и/или прогнозиране. В зависимост от характера на заплахата, интензивността и спецификата на преживяванията страхът варира в достатъчно широк диапазон на емоционално усещане (опасение, боязън, уплаха, ужас). Ако източникът на опасност е неопределен или неосъзнат, възникналото преживяване може да се определи като тревога.
Функционално страхът служи за предупреждение на субекта за предстояща опасност. Той позволява да се съсредоточи вниманието върху нейния източник, подтиква субекта да търси изход, заобикаляне или избягване на опасността. В случаите, когато страхът достигне силата на афекта (панически страх, ужас), той е способен да наложи на човека определени стереотипи на поведение, като го подчини на тях (бягство, вцепенение, защитна агресия).
В социалното развитие на човека страхът се явява едно от средствата за възпитание и обучение. Например формиращият се страх от обществено осъждане на социалното поведение се използва като фактор за неговата регулация. В условията на силно развито и добре организирано общество отделният индивид се ползва от защитата на правни, правоохранителни и други социални организации и институции, което създава негативно отношение към проявата на страх. Счита се, че човек, особено мъж, трябва да бъде „безстрашен”, „да не се бои” и „да умее да преодолява страха”.
Страхът предшества заплахата. Н. Коупленд пише: „Добре е известно, че на бойното поле войниците обикновено се чувстват по-спокойно след започването на противниковата атака, в сравнение с периода до нейното начало. Когато хората не знаят какво ги очаква, те имат свойството да подозират по-лошото.”
„Страхът е силно отрицателно преживяване с особена интензивност. То е по-особено от другите преживявания и е съвършено специфична емоция, която се класифицира в отделна категория. Тревогата е комбинация от емоции, като страхът се явява само една от тях” (К. Изард).
В екстремална ситуация са възможни два алтернативни полюса на скалата на чувствителността при човека. От едната страна се намират безпокойството, тревожността, страхът, ужасът, паническият ужас. От другата - безстрашието, самоотвержеността, безпределно смелото поведение. Според по-голямата част от експертите се акцентира върху страха и ужаса, а смелостта се явява резултат от прикриването на вродения ужас от смъртта.
Тревожните неврози, различните фобийни състояния, дори голям брой от депресивните състояния, самоубийствата и многообразните форми на шизофрения нагледно демонстрират непрекъснато присъстващия страх от смъртта, който се преплита в главните конфликти на изброените психопатологични състояния. Страхът от смъртта винаги присъства в нашето умствено функциониране. Постоянната загуба на психологична енергия в борбата за съхранение на живота е невъзможна, ако постоянно не присъства страхът от смъртта. Самият термин „самосъхранение” предполага усилие срещу някаква сила за дезинтеграция; емоционалният аспект на това усилие се явява страхът - страхът от смъртта.
Анализът позволява да се разкрият четири различни емоционални състояния, характеризиращи страха от смъртта:
Страх от „обикновената смърт”, чрез която изчезва собствената индивидуалност. Болката предвещава нарушенията на физическата цялост на тялото. Такова чувство на страх може да бъде съчетано с мисли насочени към търсене на спасение от опасността, пораждаща страха. Вземането на решение в този случай може да бъде мигновено, инсайтно (правилно или неправилно), забавено или отсрочено. Такова решение се реализира чрез активно или пасивно поведение или съществува без външни проявления, като възниква и се развива във вътрешен план.

Дали страхът съществува  от първия миг , в който се е родило живо същество, „снабдено” с разум? Дали то се е бояло от всичко около себе си , но най-вече от заплахата да бъде унищожено. Навярно така е било преди милиарди години (първите животни) , така е било преди милиони , преди хиляди години (появата на хората). Така е сега , така и щ бъде, предполагам. Това чувство е ”програмирано и запаметено” в мозъка на всичко живо , то е инстинкт за самосъхранение , и до голяма степен управлява живота. Хората не са изключение , но при нас е възникнала и „антипрограма” , тоест опитваме се да преодолеем страха. Бих казал , че „антипрограмата” действа донякъде добре , защото , ако не е така , сигурно бихме живели още в пещери и землянки. Благодарение на човешката  находчивост и изобретателност човечеството е стигнало висока степен на развитие. Но никой не е успял да преодолее страха напълно.

Аз бих разделил страха условно на два вида – страх от знание и страх от  незнание , тоест страхуваме се от всичко , което не можем да управляваме , и от всичко , което ни управлява , което е над нас.

Страх ни е от утрото на Новия век , от проблеми , от диалози , от липсата на диалози. Страх ни е. Но аз зная , че можем да преодолеем всичко, защото днес сме по-силни от вчера , а утре ще сме по-силни от днес. И все пак ни е страх.

Страхът е зад нас , около нас, в нас. Дебне ни зад ъгъла , когато сме сами със себе си. За да го преодолеем , вземаме хапчета двойна доза питие или наркотици , но това не решава проблемите. По-скоро подчертава духовната ни слабост , предаваме се преди да сме унищожени , забравяме мисълта на Хемингуей , че  „човекът може да бъде унищожен , но не и победен”.

А животът е пред нас. Длъжни сме да се впуснем в новите му „спектакли” , да се доверим на обятията му, да го приемем като партньор. Най-често го правим , но отново усещаме страх – дали ще осъществим мечтите си?

Аз мисля , че хората , които се опитват да преодолеят страха и до известна степен успяват , са учените , авантюристите , но най-вече писателите. В този смисъл за пример бих посочил Стивън Кинг. Неговите книги , а и филмите по тях , ме възхищават , защото показват да къде може да стигне човешкото въображение  и смелост. В този ход на мисли се сещам и за още редица други. Сещам се , но ми става още по-тъжно , защото положителните примери са пред нас , а ние не сме в състояние да им подражаваме

Защо момичета продават плътта си по магистрали и гори , как „мутри” като „дистанционно” живота им управляват. Страх ме е когато в очите на деца откривам опиянението от „бялата отрова” , когато разбирам , че по върха на иглата преминава животът им. Страх ме е , че са последните издънки на една самоунищожаваща се цивилизация.

Тръпки ме побиват и продължаваме да се страхуваме. От вчера. От днес. От утре. От хора. От успехи. От неуспехи. От закони. От грешки на закона. Страх ни е от самия страх, страх ни е , че няма „лекарство” , за да оздравеем.

Но какво постигаме , страхувайки се ? Нищо. Подобно на мишлета се таим в „дупките” си , опитвайки се да оцелеем за утрешния ден – но не както трябва , а как да е. Затова мисля , че първа човешка заповед трябва да бъде: „Не се страхувай! Бъди смел!” Защото само смелите вървят напред. Само те живеят истински. За тях съществуването не се измерва с това колко пъти са взимали или издигали , а колко пъти са затаявали дъх , за да съберат сили и преодолеят екзистенциалните ситуации. Да победят слабостта да се страхуват. Да сложат червен светофар пред престъпленията от всякакъв характер.

Не ме питайте защо съм тъжен , не ме питайте защо съм мълчалив, не ме питайте защо не ръкопляскам. Вижте ме , но не ме питайте. Защото страхът е в мен и се страхувам да ви отговоря. „Чувам” ехидното му хихикане . А вие?