Joomla Software solutions Template

Payday loan

3. Основни понятия на физиологията на висшата дейност в педагогическата психология.

Последователните структури и психичните качества на личността са естествена функция от нормалната дейност на човешкия мозък. В същността си, психичните промени са резултат от отразяването на обективната дейност посредством мозъка. Това в анализа на психичните феномени има свое място и някои от основните физиологически понятия, които описват нормалната дейност на главния мозък, както на човека така и на висшите животни.

За педагогическата психология непосредствено значение имат следните понятия на висшата нервна дейност.

-    рефлекс

-    анализатор

-    динамичен стереотип

-    сигнални системи

-    типове висша нервна дейност

С понятието рефлекс се означава всеки акт психично отражение от най- елементарно до най- съвършено, от обикновеното усещане до сложната мисловна активност. За педагогическата психология имат значение двата варианта на рефлексите- безусловни и условни.

Безусловния рефлекс е постоянна генетично зададена или унаследена нервна връзка между определени стимули от обективната реалност и съответни центрове в главния мозък. Те с генетично, наследствено предадени начини на поведение и придобиват културен облик.

Условните рефлекси също са нервни връзки, но временни- придобити в индивидуалния опит и изразяват онези форми на поведение, които индивида придобива допълнително.

Основния момент, които характеризира условния рефлекс е многократно съчетание на подкрепянето, на индиферентен сигнал с безусловни стимули. В резултат на такова подкрепяне индиферентния или основен стимул придобива значение за индивида, става носител на адекватно поведение.

Всъщност основния психологически факт е в това, че чрез подкрепянето на индиферентните дразнители при съответните условия в кората на главния мозък възникват нови мозъчни структури и съответно нови форми на поведение. Най- дълбоката основа на поведенческия акт е временната нервна връзка. За да се научи индивида на нещо, значи да изгради в себе си нова нервна връзка.

Третото понятие което има значение за педагогическата психология е анализаторът. С това понятие се означава нервно- мозъчния апарат за сетивно- мозъчна активност на човека и висшите животни.

Анализаторът има точно определена структура включваща три части;

-    рецептор

-    нервен проводник

-    мозъчен край

Рецептора улавя, приема физическите дразнения на стимулите и ги превръща в нервни импулси. Възстановените нервни импулси протичат по нервния проводник към главния мозък и се наричат аферентни нервни проводници. Мозъчния край на анализатора в съвкупността от специализирани за съответния вид стимулация мозъчни клетки.

Основната функция на мозъчния край е да осъществи до край отразителния акт във вид на психичен образ. Психичните образи са продукт от отрицателни функции на мозъка. Към анализатора като допълнителен апарат се отнася и работещия орган.

В зависимост от характера на стимулацията огромните периоди са довели до специализация на стимулатори и така във висшите животни и човека са се обособили- зрителен, вкусов, двигателен, слухов, обонятелен анализатори. Познавателната дейност на човека и висшите животни е функция от нормалната работа на анализаторите, а като цяло от нормалната дейност на кората на главния мозък, където са разположени анализаторите.

Динамичен стереотип- с това понятие руския учен Павлов означава една от основните функции на кората на главния мозък и тя е систематизиране на, подреждане на множеството условни и временни връзки в определени единни структури мозъчни системи, които Павлов нарича динамични стереотипи. Такива системи имат две характеристики:

-    подвижност (динамичност)

-    устойчивост (стереотипност)

Динамичността позволява да бъдат измерени, коригирани по необходимост познавателните структури, а устойчивостта отразява тяхната относителна стабилност във времето.

Сигнални системи- с това понятие Павлов отразява двете основни форми на познавателната активност на човека и на висшите животни.

Павлов въвежда две разновидности на сигналните системи. Едната нарича Първа сигнална система- обща за висшите животни и човека, а другата Втора сигнална система присъща само за човека. Първа сигнална система на Павлов нарича предметите, явленията, нещата от заобикалящата действителност. Чрез целенасоченото подкрепяне на първите сигнали заобикалящи индивида възникват първосигнални условни нервни връзки. Те носят познания на индивида за предмети явления и т.н. като такива. Първата сигнална система е единствената основа на познавателната активност на висшите животни. Това, на което животното се обучава да търси, да ловува в своя индивидуален опит представлява съответствие на неговата първа система. В нея се включват и инстинктите на животните. Всъщност първо сигналните нервни връзки се надграждат, разрастват се върху присъщите за индивида инстинкти. Но само за човека действителността има и още една сигнална система- това е системата на езиковата стимулация. Обективната реалност е една, но за разлика от висшите животно човекът е създал система от езикови значения на заобикалящите го предмети и явления, които при определени условия придобиват относително самостоятелно значение.

На словесните стимули, на думите човека изгражда съвместни връзки, които Павлов нарича Второ сигнални. В  човека функционират в единство първосигнални и второсигнални условни връзки. В процесът на учене и обучение човекът включва упражняване и на двете сигнални нервни връзки. Да бъде обучаван един човек ще рече да му се построи адекватна първо и второ сигнална връзка. Двете системи функционират в единство във водещата и определящата роля на втората първосигнална система, но при непременната опора първите сигнали, на реалната действителност.

Типове висша нервна дейност- с това понятие в психологията се означават индивидуалните различия, особености на отделните хора, а и на висшите животни. Павлов въвежда две групи типове нервна дейност. Едната той нарича Общи за човека и за висшите животни типове нервна дейност, а другата чисто човешки.

Общите типове Павлов извежда от свойствата на процесите възбуждане и подтискане в кората на главния мозък.

Тези свойства са; сила, равновесие, подвижност.

Отделните индивиди се характеризират с различни съотношения между свойствата на нервните процеси.

На основата на множество изследвания върху животни Павлов установява 4 типа висша нервна дейност, които съответствайки на 4- те темперамента дефинирани в психологията още от древногръцкия медик Хипократ. Тези типове са: слаб- силен, неуравновесен тип висша нервна дейност,силен- уравновесен- подвижен, силен уравновесен, бавен, инертен.

Общите типове висша нервна дейност поне на 50 % са генетично зададени. В последствие типа допуска някакви изменения, които Павлов нарича- маскиране на типа и то в определени граници.

Втората група типологична нервна дейност Павлов отделя на основата на съотношението между първата и втората сигнална система и затова ги нарича чисто човешки.

В зависимост от съотношението между двете сигнални системи Павлов отделя три чисто човешки типа:

- художници- при тях преобладаващо място имат непосредствените влечения от заобикалящата ги действителност. В познавателната активност на художниците предпочитания имат сетивните образи, сетивните познания.

- мислители- при тях съотношението между двете сигнални системи водещо значение имат словесните обобщения, абстрактни познания, които повече са като игра на думи отколкото на предмети.

- среден тип- балансирано, уравновесено, равнопоставено представяне на двете сигнални системи. Познавателната активност на такива хора не показва рязко предпочитание на сетивните образи или само на абстрактните. Те са представени балансирано. Общото правило е ръководещото преобладаващото значение на второто сигнално познание във всички типологични разновидности. Някои хора имат видимо предпочитание към първо сигналната действителност. Но това с нищо не намалява тяхната езикова култура и обратно- силното предпочитание на абстрактните структури не прави хората чужда на реалната действителност, това са само техни предпочитания.