Home Туризъм Религиозен туризъм -Манастирите в България

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Религиозен туризъм -Манастирите в България ПДФ Печат Е-мейл

Характеристика и особености на религиозния туризъм

Едни от мотивите за предприемане на пътешествия от хората още в древни времена са били религиозните. За същински религиозен (култов, поклоннически) туризъм у нас може да се говори едва през последните години, макар че подобни пътувания са се извършвали по нашите земи много отдавна.
Мотивите при религиозния туризъм могат да са разнообразни. Обикновено по-голямата част от участниците са подтикнати от чисто религиозни подбуди. Но манастирите и останалите религиозни обекти са и своеобразни културни центрове с интересна архитектура, иконописи, дърворезба и други произведения на изкуството. Поради това те представляват интерес и за нерелигиозни туристи, както и за туристи от други религии, проявяващи интерес към културата и изкуството. Освен това много от религиозните обекти са свързани с различни исторически събития, съхраняват разнообразни исторически и културни реликви като оригинални ръкописи, документи, различни принадлежности и други.

Привлекателната сила на манастирите се допълва и от факта, че почти всички са разположени в местности, богато надарени с природни красоти. Установено е, че религиозните обекти се радват на най-голяма посещаемост по време на храмови и други религиозни празници, които са още един мотив за тяхното посещение. Те се включват и в туровете на маршрутно-познавателния туризъм наред с други обекти от разнообразно естество.

Според Е. Костов (2002) религиозният туризъм може да се определи като „специализиран вид културен туризъм – туристическо пътуване мотивирано от задоволяването на религиозни потребности чрез консумация (потребление) на религиозни ценности”. Ст. Стамов и Й. Алексиева (2003) определят религиозния туризъм като „вид специализиран туризъм, с който се задоволяват религиозни и духовни потребности, както и свързаните с тях изкуство, културно-исторически и други ценности”. Следователно може да се обобщи, че религиозният туризъм е вид алтернативен туризъм, който е свързан с посещение на различни култови обекти, провокирано от религиозните и духовни потребности на пътуващите. В по-широк смисъл обаче към религиозния туризъм с известна степен на условност могат да се отнесат всички пътувания, свързани с посещения на култови обекти, независимо от мотивацията на пътуващите.

Профилът на практикуващите религиозне туризъм, може да се охарактеризира като хора, изповядващи определена религия; с по-висок интелект и изразен интерес към културно – исторически материални възможности; с преобладаващи висше образование; със средни или по-виоски материални възможности; предимно жители на градовете; по възрастов състав предимно 21-50 год.; предпочитат да пътуват на групи, рядко сами.

Мотивациите на тези хора могат да се обобщят като религигиозна потребност; интерес към културни ценности и дадена религия; произведения на изкуството; архитектура; опознаване на историческа места и събития; красива природа; релаксация; социално общуване на хора, изповядващи една религия.

Макар че религията е свързана с духовната сфера на човешката същност, религиозните обекти имат материални измерения. Основен ресурс на религиозния туризъм представляват култовите паметници. Това са обекти не само на християнската религия, те могат да бъдат също и култови обекти от предхристиянския период, както и религиозни обекти на други религии. Обекти от предхристиянския период са например аязмите – извори, считани за лечебни, при които се е събирало населението. Интерес за туристите представляват не само сградите с тяхната специфична архитектура, историческа и културно-познавателна стойност, но и различни ценни предмети (църковна утвар) като кръстове, кандила, икони, иконостаси и др., както и мощи на светци, които обикновено се съхраняват в манастирите. Обект на посещение могат да бъдат и някои местности, смятани за свещени, или на които се предава определено религиозно значение.

Характеристика на туристически продукт на религиозния туризъм в България

Страната ни разполага с много добри възможности за предоставяне на добър туристически продукт. Налице са значителна част от предпоставките за развитие на този вид специализиран туриъм: разполагаме със значителен ресурс – обекти и прояви за религиозен и културен туризъм; липсват забрани и ограничения от религиозен характер; има свобода на вероизповеданията; има разбиране и подкрепа от правителството и обществото, както и от църковните институции; благоприятна е и възможността за съчетаване на религиозния с елементи на културно – познавателния туризъм; има позитивна дейност на фондации и обществени организации.

Фондация „Корона и кръст” стимулира религиозния туризъм у нас и помага за развитието му, предлагайки пакети от услуги от туристическия му продукт.

Все повече в пакетите туристически услуги се включват обекти на религиозния туризъм, а туристическите асоциации и съвети, както и браншови съюзи, обръщат внимание на този вид туризъм.

Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ) стимулира малките хотели и къщи за гости, които са в региони с манастири, църкви и други религиозно – култови паметници да предлагат услуги от туристически продукт на религиозния туризъм.

Пречките за развитие на религиозен туризъм у нас могат да бъдат обобщени така: липсва национална стратегия за религиозен туризъм; все още е недостатъчна ркламната дейност, популяризираща извън страната възможностите ни за този вид туризъм; слабо е и представянето на религиозния туризъм на туристически борси; недостатъчно е специализираното обучение в тази насока; недостатъчна е актовността и координацията по посока „религиозне туризъм” в националните и регионални структури и институции; недостатъчна е мотивацията на местното население да развива този вид туризъм; неподдържана е и невъзстановявана е значителна част от материалната база – обекти за религиозен туризъм; малко са туроператорите и туристическите агенции, предлагащи в офертите си пакети за религиозен туризъм.

Манастирите в България – ресурс и дестинация

Едно от най-големите богатства на България са множеството манастири, разположени на непристъпни върхове, или оградени от внушителни планински масиви, заобиколени от невероятна природа. Българските манастири са уникални със своята богата архитектура, икони и стенописи, а също и заради легендите и преданията, свързани с някои от тях. Веднага след приемането на християнството в България, през 865 г., започва интензивния строеж на манастири, които се превръщат в центрове на славянската писменост и култура и съхраняват националните ценности през трудните за държавата времена. В тези свети обители e била създадена по – голямата част от българската книжовност и живопис, а в годините на османско владичество манастирите не само са запазили българските дух, култура и религия, но са били и сърцето на революционната подготовка. Поради набезите на османските поробители или просто заради неумолимите последици на времето, само малка част от сега действащите манастири са запазили първоначалния си облик, но посещението в тях оставя трайни спомени и носи невероятно духовно успокоение. Днес на територията на страната има около 160 действащи манастира, като някои от тях са признати за паметници на културата и архитектурата и са включени в списъка на ЮНЕСКО. Сред тях са и особено вълнуващите скални манастири. Те са издълбани в отвесни скали и са символ за силата и волята на българския дух и способността му да оцелява в тежки времена.

Манастирите в България са разпределени в 11 епархии – Ловчанска, Досростолска и Червенска, Пловдивска, Видинска, Сливенска, Варненска и Преславска, Врачанска, Великотърновска, Неврокопска, Старозагорска и Софийска.

Три от най – големите манастири -  Рилски, Бачковски и Троянски са т. нар. Ставропигиални и са под пряката юрисдикция на Св. Синод.

Рилски манастир „Св. Иван Рилски”

Манастирът „Св. Иван Рилски” е най – големият манастирски комплекс в България. Действащ, мъжки,  храмов празник – 19 октомври. Основан е от най-таченият български светец - отшелник Иван Рилски /876-946 г./. На сегашното си място е издигнат през 14 век, като отначало е построена само отбранителна кула /1335 г./ - забележителен паметник на българската средновековна архитектура. Поредният и най-важен етап на строителството на манастира е 1816-1870 година, когато със средства, събрани от целия народ, е построен най-големия български манастир - запазен в този си вид и днес. В архитектурно отношение той наподобява в най-голяма степен Атонските свети обители - като средновековна крепост с високите си стени и малките тесни прозорчета, изградени от камък. Главният манастирски храм е построен в 1837 година, стенописната украса е от 1844-48 година, създадена от изтъкнати живописци от епохата на националното ни Възраждане. Музейната експозиция, разположена в приземните етажи е една от най-богатите и ценни колекции на Балканите. Манастирът, обявен за международен културен паметник от ЮНЕСКО, се намира в Рила планина, на 120 км югозападно от София, на 4 км от град Рила. Има аязмо.

Бачковски манастир „Успение Богородично”

Манастирът „Успение Богородично” е вторият по големина български манастир. Действащ, мъжки, храмов празник – 15 август. Светата обител е основана по време на Византийското робство - през 1083 година от двама братя - грузинци Григорий и Апасий Бакуриани. В своите феодални владения Григорий построява манастир, посветен на жената - майка /по грузинска традиция/ и го нарича Петрички /по името на крепостта, намираща се до него/. Обителта бележи разцвет през 13 век, особено при царуването на цар Иван Александър - втори ктитор на манастира. При завладяването на България от османците тук е заточен последният български патриарх Евтимий. В манастира има голяма музейна експозиция, в която са представени старинни църковни предмети, богослужебни книги, старинни монети, икони и юбилейни украшения. Намира се на 28 км южно от гр.Пловдив, до гр. Асеновград. Има аязмо.

Троянски манастир”Успение Богородично”

Третият по големина манастир в България е „Успение Богородично” –  действащ, мъжки, храмов празник – 15 август. Отначало в местността, където се намира манастира, са се заселвали отшелници и се предполага, че през 18 век скришом от турците в гората е изграден малък скит, който по-късно в 1812 година е разширен и придобива вид на огромен зид - голяма крепостна стена, която загражда светата обител. През 1830 г. братството получава грамота от Цариградския патриарх, с която Троянският манастир се обявява за Ставропигиален т.е. подчинен пряко на Патриарха и освободен от данъци. През 1865 г. е открито начално училище. В началото на 20 век започва да действа специално монашеско училище с изучаване на дърворезба, пирография и подвързване на книги. Манастирът е бил център на книжовна дейност и в него са създадени ценни произведения на старобългарската литература. Постройките са внушителни в архитектурно отношение, като двуетажните жилищни сгради заключват голям двор, разделен на две. В по-големия се намира църквата "Успение Богородично", украсена от известния възрожденски майстор живописец Захари Зограф, който създава прекрасни сцени и образи на българските царе и патриоти. Големият иконостас е шедьовър на дърворезбарското изкуство. Манастирът пази много ценни икони, сред които е прочутата чудотворна икона "Св.Богородица Троеручица". Светата обител се намира до р. Черни Осъм при с. Орешака, известно с ежегодните си изложби на художествени занаяти, на 10 км. южно от гр. Троян.

Дряновски манастир „Св. Архангел Михаил”

Действащ, мъжки, храмов празник – 8 ноември. Манастирът възниква през Втората българска държава. По време на турското робство два пъти е разрушаван и ограбван. На сегашното си място е построен през 1845 год. Той е крепост и убежище на българските будители и революционери. По време на Априлското въстание в него се водят неравни боеве между турска войска и възстанниците под предводителството на поп Харитон с участието и на Бачо Киро. В чест на загиналите във въстанието в манастирския двор се издига паметник-мавзолей. Църквата е каменна и безкуполна с осмостенна камбанария. В манастира е уредена музейна сбирка, която пази реликви от Дряновската чета. Над манастира, сред отвесните скали, се намира пещерата "Бачо Киро", обитавана според специалистите още през старокаменната епоха. Намира се на 4 км от Дряново и на 15 км от Габрово, в Дряновска духовна околия.

Земенски манастир

Действащ, без монаси, храмов празник – 8 май. През втората половина на 14 век, светата обител влиза в очертанията на Велбъжското княжество - владение на деспот Деян. От този период е ктиторският надпис /1354 г./, който свидетелства, че със средствата на деспота е обновена и украсена църквата. Тя представлява кръстокуполна сграда, построена от бигор. Изградена във формата на куб, тя е единствената църква с такава форма у нас. Наред с това, изключителна ценност имат и старинните стенописи от 1354 г., в които са застъпени всички съществени Евангелски теми. След образите на Калоян и Десислава от Боянската църква, ктиторските портрети от Земенския манастир са най-старите и с най-голяма художествена стойност. Тъй като обителта е под "шапката" на Министерство на културата църквата й е може би единствения манастирски храм у нас, за който се плаща вход!Намира се на 42 км от Перник, в горната част на гр. Земен, Радомирска духовна околия.

Роженски манастир

Действащ, мъжки, храмов празник – 8 септември.   Историческите сведения показват, че манастирът е създаден през 12-13 век, когато Родопите и земите около гр. Мелник са били управлявани от болярина Алекси Слав. Многократно е опожаряван и унищожаван, но отново е възстановяван. Сегашната църква е от края на 16 век и е интересна със 150-те сюжета, изрисувани в два регистъра, което е рядкост за оформянето на храмовете. Интерес представлява и олтарната стена с трите апсидни ниши. В централната ниша е изобразена Богородица Платитера - "чудотворната икона", която привлича много вярващи. На около 500 м от него се намира църквата "Св.Св. Кирил и Методий", чийто ктитор е Яне Сандански - тук се намира и неговият гроб. Разположен е на огромна поляна южно от с. Рожен, на 6 км източно от гр. Мелник, Санданска духовна околия.

Преображенски манастир

Действащ, мъжки, храмов празник – 6 август. Известен и като Сарин или Шишманов манастир. Съгласно историческите данни манастирът е изграден през 60-те години на 14 век - времето на Второто българско царство. Царица Теодора-Сара, втората жена на цар Иван Александър, заедно със сина й цар Иван Шишман, стават ктитори и покровители на един от най-големите наши манастири, издигнат до столицата Велико Търново. Манастирът е опожарен и ограбен от турците, но с помощта и средствата на родолюбиви българи е изграден отново през 1825 година. През 1832 година с ферман от султана е издействано възстановяването и построяването на нова църква, завършена от Колю Фичето през 1834 г. Вътрешната украса - стенописите и иконите са дело на големия възрожденски художник Захари Зограф. Особен интерес представлява изписаната от майстора сцена "Колелото на живота" (от южната външна стена). Светата обител е била културно-просветен център и убежище за много родолюбиви българи и революционери, а през годините на Освободителната руско-турска война е превърната в болница. Разположен е сред скалите над река Янтра - на 6 км от Велико Търново, Великотърновска духовна околия.

Черепишки манастир „Успение Богородично”

Действащ, мъжки, храмов празник – 15 август. Манастирът „Успение Богородично” е възникнал в подножието на удивителните скали на Стара планина по поречието на река Искър. Намира са на 29 км южно от град Враца. През вековете на Османско робство е една от крепостите на българската култура и духовност, поради което многократно е разрушаван. В борбите за национално и църковно самосъзнание Черепишкият манастир взема дейно участие. Векове наред в тихата манастирска обител се пише и преписва българска църковна литература. Тук през 1798-1799 г. намира убежище св. Софроний Врачански, прогонен от Враца поради турските кланета. Много са легендите, които споменават за заровени съкровища в района на манастира, а красивите околности на манастира са вдъхновявали патриарха на българската литература, Иван Вазов, както и други велики творци.

Шипченски манастир

В чест на загиналите руски воини и български опълченци в Руско – Турската Освободителна война, в полите на Стара планина над град Шипка се извисява красивият манастир „Рождество Христово”. Манастирът е построен в периода 1885 – 1902 г. върху земя подарена от жителите на близкото селище Шипка. Особено впечатляваща е манастирската черква „Рождество Христово”. Тя е истински архитектурен шедьовър е обявена за паметник на културата. Храмът е построен в традиционния стил на руските катедрали от 17 в. Златните кубета блестят от далеч, а от пъстроцветните мозайки сякаш оживяват пред очите. До западната му фасада е долепена 53-метрова камбанария със 17 камбани, като най-голямата тежи близо 12 т. В черквата посетителите могат да видят 24 мраморни плочи с имената на 18,491 руски воини и български опълченци, дали живота си при боевете на връх Шипка и край гр. Казанлък.

Драгалевски манастир

Действащ, девически, храмов празник – 15 август. За манастира най-стари сведения има във "Витошката златопечатна грамота" на цар Иван Шишман /1371-1393 г./ Той се оформя като обширна манастирска обител и е наричан "Царски манастир". През 15 век отново става средище на оживена книжовна и просветителска дейност, ставайки по-късно център на Софийската книжовна школа. Старата манастирска църква е типичен образец на болярска църква, строена преди османското владичество - безкуполна, еднокорабна, с малко преддверие и правоъгълен наос. Намира се в подножието на Витоша над кв. Драгалевци, Софийска духовна околия.

Гложенски манастир „Св. Георги Победоносец”

Действащ, мъжки, храмов празник – 6 май. Този манастир е един от най-живописно разположените - приличащ на замък, кацнал върху стръмен хълм. Основан е по време на Второто българско царство от княз Георги Глож, който преследван от татарите се преселва по тия места с разрешение на Иван Асен II. Князът построява манастир "Свето преображение" - след време изоставен. Малко след това е построен днешният манастир, който през османското иго запада, но пред 19 век отново се превръща в културно-просветно средище. Манастирът е поддържал два метоха в с. Малък извор и в Ловеч, в които са се помещавали килийни училища - много популярни за времето си. Интерес представлява запазената храмова икона "Св.Георги Победоносец". Обителта е разположена на 10 км от с. Гложене, Тетевенска духовна околия.

Килифаревски манастир”Рождество Богородично”

Действащ, девически, храмов празник – 8 септември. Манастирът е основан през 1348 година от видния български исихаст Теодосий Търновски и е едно от най-големите средища на книжовна и просветителска дейност в средновековна България. В него се превеждат богослужебни книги, византийски хроники, съставят се сборници, пишат се жития на български, гръцки и сръбски светци, което му донася голяма слава извън пределите на страната. Близо до него в местността "Градището", където някога се е издигала средновековна българска крепост, сега се намира църквата "Рождество Богородично" с два параклиса, посветени на Иван Рилски и Теодосий Търновски. През 1840 година известният възрожденски майстор Колъо Фичето построява днешната манастирска църква - "Св.Димитър" просторна, еднокорабна, еднокуполна сграда. Намира се недалеч от гр. Килифарево, във Великотърновска духовна околия.

Патриаршески манастир "Св.Троица"

Действащ, девически, храмов празник – Петдесетница (подвижен). Манастирът е основан по време на Второто българско царство при царуването на Иван Александър /1360 г./. Патриаршеският манастир е център на книжовната дейност от онова време. Именно в него се създава Търновската книжовна школа от Патриарх Евтимий, в която се учат и творят духовници от Сърбия, Русия, Румъния и България. 33 години след основаването на духовната обител тя е опожарена и осквернена и споделя съдбата на старопрестолната столица Велико Търново. Монасите са избити, но манастирът не запада. През 1847 г. майстор Колю Фичето построява нов църковен храм, който е украсен майсторски от Захари Зограф. Силното земетресение от 1913 година разрушава тази ценност на българската култура и архитектура, като оцеляват само няколко икони, между които и храмовата икона "Св.Троица" и части от църковната утвар. Разположен е в подножието на Арбанашката планина по поречието на р. Янтра, до с.Самоводене, Великотърновска духовна околия. Има аязмо.

Плаковски манастир „Св. Пророк Илия”

Действащ, мъжки, храмов празник – 20 юли. Църквата на манастира е рядко явление на българската култова архитектура - тя е от "атонски тип", характерен за архитектурата на Втората българска държава. В манастира се пазят стари икони от Захари Зограф и други майстори, както и стари ръкописи, старопечатни книги. Издига се като средновековен замък в Еленския Балкан - на 18 км южно от Велико Търново, Великотърновска духовна околия.

Араповски манастир „Св. Неделя”

Действащ, мъжки, храмов празник – 7 юли. Това е единственият манастир построен през османското робство. Той се издига като средновековна крепост недалеч от с. Златовръх. Основан е през 1856 година, а църквата е построена през 1859 г. Най-голяма ценност имат стенописите й, които са дело на големия възрожденски художник Георги Данчов - Зографина /1846-1908г/. Майсторът рисува сцени от живота на славянските първоучители, което е новост за българската живопис. Наред с тях в историческите сцени са изобразени много български селяни в национални носии. Впечатляващи са сцените на смъртта и погребението на Св. Св. Кирил и Методи, както и образите на много български светци. Намира се на 20 км от гр. Асеновград, Асеновградска духовна околия

Кукленски манастир „Св. Св. Козма и Дамян”

Действащ, мъжки, храмов празник – 1 юли и 1 ноември. Манастирът възниква преди епохата на турското владичество, но през тежките години на помохамеданчването на родопските българи той е разрушен. Възобновен в началото на 18 век, той се превръща в книжовно средище, в което се подготвят граматици, краснописци и се пишат и преписват църковни книги. В манастирската библиотека са запазени ценни ръкописи и книги.. Особен интерес представлява иконата "Св.Четиредесет Мъченика", която е паметник на българското църковно изкуство. Намира се под северните склонове на Родопите, на 3 км. от село Куклен.14 век, Пловдивска духовна околия. Има аязмо.

Манастир „Свети Кирик”

Манастирът Свети Кирик и Юлита е разположен над Асеновград, в северните склонове на Родопа сред китна широколистна гора, от която се открива гледка към цялата тракийска низина. Въпреки че по значимост той е след Бачковския манастир, Свети Кирик и Юлита е най-големият в Родопите. Данни за възникването му няма, но той е един от тридесетте манастира, разрушени и опожарени от турците през 1666г. През 1810 г. той е повторно разрушен и през 1819 г. е построен отново. Особено внушителни са верандите и дървените стълбища към тях. Сградите на манастира ограждат напълно големия двор, в чийто център се намира църквата. Тя е добре запазена, а иконите са рисувани 1836-1878 г. като повечето от тях са дело на Захари Зограф.

Клисурски манастир „Света Петка”

Действащ, девически, храмов празник – 14 октомври.     Манастирът Света Петка е сред най-значителните светини на християнството в България. Точна дата на неговото създаване няма, но се знае че това е станало през 12 век. Той е разрушаван три пъти през османското господство, но бързо е възстановяван от местното население. Манастирът се намира в северните склонове на Родопа, сред красива гора, и от него се разкрива панорамна гледка към цялата Тракийска низина. Погледнат отвън той е истинска крепост с високи каменни стени зад които се съхраняват изключителни художествени и архитектурни богатства. В двора на манастира се намира истинска райска градина с много цветя и кипариси, между които се вият красиви пътеки. Сред тази градина е и църквата, в която са съхранени красиви стенописи и икони, както и старинен кладенец, който придава особен колорит на манастира. Тук е запазено и скривалището на Васил Левски, който е развивал революционната си дейност в този край.

Кръстова гора

В момента Кръстова гора е най-значимото светилище за християните в България. То се намира на връх висок 1416 метра, на който е манастирът Света троица и няколко параклиса. Още преди хилядолетия Кръстова гора е почитана от траките и това се доказва от култовата керамика намерена на върха. И сега, когато човек дойде тук усеща как се усилва вярата и енергията му. Безброй са хората, които са се излекували от всякакви телесни и душевни болести. Сега всеки ден на този далечен връх идват хиляди хора, за да укрепят вярата си или изцелят болките си. Името си Кръстова гора получава от това че тука е заровено парче от кръста, на който е разпнат Исус Христос. Той е донесен на Кръстова гора от монасите на Бачковския манастир, които го откупили от турците в Цариград (Истанбул). Те от своя страна го плячкосали след превземането на Византийската столица. Манастирът Света троица на Кръстова гора съществува още от 8 век и макар да е разрушаван от туците, той е възстановяван и винаги е бил, и ще бъде основен център на християнството в България.

Белащенски манастир

Белащенски манастир Св Георги е сред най древните в България - основан е през 1020 г. от Византийския военоначалник Никифор, пленил и ослепил хиляди български войници при село Ключ. Белащенски манастир многократно е бил опожаряван от турците, а в сегашния си вид е от края на 19 век. До черквата се намира аязмо с чудотворна вода. Двора на манастира е покрит от бели камъни които с чешмата строена през 1831 г. му придават особено обаяние. До белащенски манастир се намира най-дебелото дърво в България - 1100 годишен платан, с обиколка на ствола при гръдна височина 13,7 метра. За него се споменава в документите на кръстоносците преминали от тук през средните векове. До хилядолетното дърво се намират още три вековни платана - единият на седемстотин години и с обиколка 4,6 метра, и два на възраст 500 години и обиколка 3,1 м.

Гложенски манастир „Св. Георги Победоносец”

Действащ, мъжки, храмов празник – 6 май. Този манастир е един от най-живописно разположените - приличащ на замък, кацнал върху стръмен хълм. Основан е по време на Второто българско царство от княз Георги Глож, който преследван от татарите се преселва по тия места с разрешение на Иван Асен II. Князът построява манастир "Свето преображение" - след време изоставен. Малко след това е построен днешният манастир, който през османското иго запада, но пред 19 век отново се превръща в културно-просветно средище. Манастирът е поддържал два метоха в с. Малък извор и в Ловеч, в които са се помещавали килийни училища - много популярни за времето си. Интерес представлява запазената храмова икона "Св.Георги Победоносец". Обителта е разположена на 10 км от с. Гложене, Тетевенска духовна околия.

Батошевски манастир „Успение Богородично”

Действащ, мъжки, храмов празник – 15 август. Основан е през 13 век от българския патриарх, по време на цар Михаил Втори Асен, за което свидетелствува фрагмент от ктиторски надпис /1246 - 1256 год./. След падането на България под османско иго, манастирът запустява и бавно се разрушава почти до основи. След възстановяването му през Възраждането тук се е намирало едно от първите светски училища, в което са учили Матей Преображенски и Бачо Киро. Намира се на 20 км южно от град Севлиево и на 170 км от София, в Севлиевска духовна околия.

Аладжа манастир „Св. Троица”

Недействащ. Манастирът е възникнал през времето, когато се разпространява отшелническото движение, известно като исихазъм (бягство от живота). Особеното на този манастир е, че помещенията му се намират в изкуствени пещери - скални помещения, издълбани на два етажа в отвесните скали на Cтара планина. Според археологическите проучвания, на първия етаж се е намирала църквата и монашеските килии, а на горния - параклиса. До него са били погребвани починалите монаси. С падането на България под османско робство започват гоненията над християните и тогава манастирът е опустошен и завинаги обезлюден. Намира се на 15 км. от Варна, Варненска духовна околия.

Ивановски скални църкви

В живописния каньон на река Русенски Лом на 12 км от град Русе се намира уникалният скален манастирски комплекс „Св. Архангел Михаил”, известен като Ивановски манастир по името на близкото село. Включен е списъка на ЮНЕСКО с обекти от световно културно значение. Манастирът е бил обитаван от монаси в периода 13 - 17 в. Той коренно се различава от останалите скални манастири по своята структура. Някога скалните църкви са били над 40, а килиите - около 300. Те били обитавани от монаси, много от които граматици и книжовници, а християните отивали там на поклонение. Ивановският манастир дължи своята несравнима културна и историческа стойност най-вече на стенните фрески, датиращи от 13-ти и 14-ти век и запазени в пет от скалните църкви. Талантливи художници са изрисували светилниците с реалистични стенописи, богати на цветове и композиции и са ги превърнали в истинско съкровище на българското средновековно рисуване. Стените изобилстват от антични мотиви – голи женски статуи, служещи за подпори,колони върху лъвове и маски. Всичко това свидетелства за възобновения интерес към античността и нейното изкуство, който може да се забележи в изкуството на православието от 14-ти век.

Бесарабовски скален манастир

Действащ, мъжки, храмов празник – 27 октомври. Отново в долината река Русенски Лом се намира единствения действаш скален манастир в България. Най – ранните сведения за него са от 15 век. Негов патрон е св. Димитрий Басарбовски. Манастирът е изключително атрактивен и много добре запазен.

Примерен обиколен маршрут:

София - Драгалевски манастир - Княжевски манастир - Владайски манастир - Рилски манастир /преспиване/ - София - Чекотински манастир - Гложенски манастир - Троянски манастир /преспиване/ - Преображенски манастир - Арбанашки манастир - Патриаршески манастир - Килифаревски манастир /преспиване/ - Присовски манастир - Плаковски манастир - Капиновски манастир /преспиване/ - манастир "Св.Марина" /с. Каран Върбовка/ - Ивановски скални манастири - Басарбовски скален манастир - Русе /преспиване/ - Златаревски манастир - Аладжа манастир - манастир "Св.Константин и Елена" - гр. Варна /преспиване/ - Поморийски манастир /преспиване/ - манастир "Рождество Богородично" /с. Кабиле/ - манастир"Св.Александър Невски" /вр. Бакаджик/ - Бачковски манастир /преспиване/ - Кричимски манастир - Баткунски манастир /с. Паталеница/- София.

 

WWW.POCHIVKA.ORG