Home Туризъм Бачковски манастир -Успение Богородично

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Бачковски манастир -Успение Богородично ПДФ Печат Е-мейл

Край Бачково  на 10км.от Асеновград и на 29км.от Пловдив се намира Бачковския манастир.Манастирът е в дела Добростан на Западния бряг на Чепеларската река(Чая).Той е един от най-старите манастири на Балканския полуостров,осъществявал взайнодеиствието на три култури-византийска,старогрузинска и българска.Запазените в него уникални архитектурни и художествени паметници са ценни за цялата православна култура.Това е втория по големина и значение манастир в България,след Рилския манастир.Той е на 47-мо място в 100-те български туристически обекта.Бачковския манастир е живописно ограден от хълмовете на Родопите,което заедно с внушителните му размери и античност го правят един от най-посещаваните в България.Манастирският комплекс и околността са се превърнали в развит туристически обект с множество магазинчета,сергии и заведения,ограждащи пешеходната алея до манастира.Тук е изложено за продан буквално всичко,което расте или се произвежда в Родопите-редки билки,домашни сладка от диви плодове,козе и биволско мляко и сирене,родопски вълнени одеала и др.

История на манастира:

Манастирът е основан през 1083г. от византийския пълководец от грузински произход Григорий Бакуриани(Пакупиани)-грузинец по народност.Той бил севаст и велик доместник на войските в западните предели на империята и византийският император Алексий Комнин го наградил с големи поземлени владения в  Южна България и Родопите.За да Укрепи властта си като феодален владетел и да си създаде престиж сред местното население,в 1083г.Бакуриани основал Бачковския манастир сред разкошната котловина на р.Чая(дн.Асеница),на 11 км южно от Станимахос(дх.Асеновград).След време манастирът се превърнал в едно от най-голените и забележителни духовни огнища по българските земи.

За уредбата на Бачковския манастир Григорий Бакуриани съставил типик(устав),според който основаният от него манастир трябвало да бъде”самостоятелен и сам да се управлява,без да се намира под ничия власт-царска или патриаршеска,митрополитска, или епископска”.Изрично забранярал в него да се приемат монаси ромеи,страхувайки се  да не би да си присвоят манастира.Още тогава било основано училище за подготовка на млади монаси,което се помещавало в близкия манастир”Св.Никола”,подчинен на бачковския манастир.С него било поставено началото на прочутата Бачковска просветна и книжовна школа.Младежите от бачковското училище се подготвяли преди всичко за духовна служба.Те били поверени на един добродетелен духовник,който им преподавал”богослужебните и духовните книги”,надзиравал ги и ги  възпитавал,докато станели годни да приемат свещения сан.Според Бакуриановия устав,в манастирското училище трябвало да се приемат само деца от грузински произход и броят им да не надхвърля повече от шест.След време обаче,когато в годините на Втората българска държава манастирът преминал в пределите на България,в Бачковското училище започнали да постапват и деца от българска народност.

Към края на XI в. в него се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска — название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич. Чрез преводаческата дейност на работещите в манастира книжовници, сред които е и известният ученик на Йоан Итал грузинският философ-неоплатоник Йоан Петрици (около 1050 - 1130 г.), се осъществяват връзките на средновековна Грузия с Византия. Манастирът е  запазил икона, подарена в 1311 г. от грузинците Атанасий и Окропир-Бачковската чудотворна икона Св.Богородица. Тя е най-голямата светиня на Бачковския манастир. На специално място в съборната църква, под нежни драперии, изработени от благодарни ръце, тя умилно благославя поклонниците. Преданието я отрежда като творба на св. апостол и евангелист Лука.

От цялата икона само ликовете на св. Богородица и Младенеца топло поглеждат и раздават благослов на вярващите. Всичко останало от нея е обковано в две ризници – златна и сребърна – земна оценка на духовната й стойност.

Заселването й в манастира потъва в мълчанието на вековете. В началото на ХІV в. тя е вече в Бачковския манастир – според едни, подарена от братята грузинци Игнатий и Атанасий, а според други – "прелетяла” от един грузински манастир (заради проявено към нея небрежение) и "кацнала” тук, в местността "Клувията”. При "кацването” лумнал неопалващ огън, само светлината му силно блестяла и правела "нощта – ден”. Двама пастири – брат и сестра, три нощи наред съзерцавали негаснещите пламъци и дошли да видят какъв е този чуден огън. Така чудотворната икона известила за пристигането си. Те съобщили в манастира и братята с лития я пренесли в църквата "Св. Богородица”. Поставили я на иконостаса. За обща изненада сутринта мястото й там се оказало празно. Иконата "избягала” в "Клувията”. Понесли я в манастира, но следващите дни чудното "бягство” се повторило и потретило.

Един от монасите разказал на изпадналите в недоумение братя, че му се присънила св. Богородица и казала, че ще остане в манастира, ако й отредят специално място вдясно при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом, и всяка година на втория ден на Великден да я "отвеждат” до старото й място. Така и направили: поставили я на трон вдясно от главния вход, където е и днес. На втория ден на всеки Великден с лития я отнасят до "Клувията”, отслужва се молебен.

В "Клувията”, на мястото на "кацането”, изпод скалата бликнал извор със сладка, лековита вода, а върху издяланата отвесна скала е копие на иконата. Тясна стълбица води по стръмнината до скалната икона, пред която постоянно гори кандило. Наблизо е издигнат параклис "Св. Архангел” – Ангел се казвал овчарят, който пръв я видял.

Силната вяра кара стари жени и майки с деца да изкачват стръмното стълбище и припалват свещи пред св. Богородица. По тоя повод разказват чудеса:

Момиченце паднало от стръмната стълба и било намерено от родителите му съвършено здраво да си играе на зелената трева край поточето.

Майка-кърмачка в религиозния си възторг от светостта на мястото изтървала кърмачето си от върха на стълбището. Ужасена, бързо слязла и намерила детенцето си невредимо, кротко заспало на полянката. Благодарната майка снела от шията си наниза жълтици и го окачила на чудотворната икона на св. Богородица.

Във водите на целебния извор (аязмото) много болни и недъгави получават изцеление.

Хиляди вярващи през всички дни на годината, но особено на Богородичните празници, посещават манастира, с вяра разкриват болките и страданията си пред чудотворната икона “Св. Богородица” Бачковска и духовно окрилени се връщат по домовете си.

През 1344 г. Станимашка област заедно с манастира е отстъпена на българския цар Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. В продължение на около двадесет години културният живот в манастира преживява подем и се ползува от покровителството на цар Иван-Александър, който оставя богати дарения. По негово време са зазидани отворените аркади в горния и в долния етаж на манастирската костница. Той поръчва стенописите в новообразуваните ниши: внушителния портрет на самия цар Иван-Александър, на неговия патрон св. Йоан Богослов, на св.св. Константин и Елена, а в долния етаж - на по-старите ктитори-грузинци. По същото време вероятно е била престроявана църквата "Св. архангели", която според данни от археологически разкопки е строена преди XIII век. Храмовата икона "Събор на архангелите" е едно от добрите произведения на живописта от втората половина на XIV век.

Събор на св. Архангел Михаил и безплътните сили. Българска икона от ср. на XIV век от колекцията на Бачковския манастир. Национална галерия, София.

Манастирът остава в границите на българската държава до 1364 г., когато османските войски завладяват Пловдив, Станимака и други родопски крепости. В края на ХIV век, след завземането на Търново от турците, св. патриарх Евтимий Търновски е пратен на заточение в манастир в южните български земи. Почти всички учени приемат, че това е била именно Бачковската света обител, където той е прекарал последните години от своя живот. Тук той е починал ­ най-вероятно на 4 април 1404 г. Тук е бил погребан.

Пребиваването на най-великия български патриарх в обителта и оставането на неговите св. мощи в нея превръщат Бачковския манастир в първостепенна светиня за българите. Личността на св. патриарх Евтимий е емблематична за своето време. Той олицетворява едновременно духовното величие на Второто българско царство, блясъка на тогавашната българска православна култура, трагизма на изчезването за цели пет века на българската държава и пребъдването на Държавата на Св. Дух.

Мощите на св. патриарх Евтимий остават в манастира и чак до втората половина на ХIХ век на гроба му се поддържа неугасимо кандило. В такъв неугасим духовен светилник за българите се превръща Бачковският манастир, където евтимиевската духовна традиция се съхранява и след кончината му чрез неговите ученици и последователи.

Знаменателно е, че именно тук пожелават да бъдат погребани екзарх Стефан († 1957), първият признат от цялото Православие предстоятел на възстановената самостойна Българска православна църква, и патриарх Кирил († 1971) ­ първият български патриарх след св. Евтимий Търновски. Така обителта се превръща в единственото съхранено упокойно място на българските патриарси и в символ на приемствеността на българската духовна йерархия.

Въпреки неблагоприятните условия, през дългите векове на османско владичество Бачковският манастир успява да съхрани своя авторитет и значение. От запазените в библиотеката поменици от края на XVI и началото на XVII в. личи, че голяма част от имената на дарителите са български. Това подсказва, че манастирът остава в тясна връзка с българското население.

В края на XVI започнало обновяване на манастира, което продължило до средата на XVII век. В 1604 г. е била издигната и сегашната главна манастирска черква "Св. Богородица". Тя е строена върху основите на старата бакурианова църква и по

В нея е запазен един от най-ранните (от първите десетилетия на XVII в.) дърворезбени иконостаси по българските земи. Долната му част представлява иззидана от бигор олтарна преграда, върху която са издигнати дървените части на иконостаса: поясът на царските икони, триделният архитрав и двата реда малки икони. Те образуват релефен архитектурен фриз, увенчан с висок дървен кръст, фланкиран с две рипиди. Дърворезбената украса на иконостаса, изпълнена от опитен и талантлив майстор, включва първата истинска лозница с интересни орнаментални мотиви, които са третирани пространствено с изразителна пластичност.

Оригинални икони от XVII в. са запазени в празничния ред, а част от тях в царския ред са подменени през XVIII век. Според ктиторския надпис главната църква била изографисана през 1643 година. Но първоначалната живопис в наоса е била покрита със стенописи на Моско Одринчанина през XIX век. Толкова по-ценни са запазените от XVII в. стенописи в притвора. Тук са великолепните ктиторски портрети на цариградския търговец Георги и на неговия син Константин. Тези стенописи отразяват водещите тенденции в манастирското изкуство на Балканите както по стил, така и по тематика (включваща илюстрации на редки старозаветни сюжети, сцени от църковния календар, "Успение на св. Ефрем Сирин" и други). Ярката, декоративна красота на образите и композициите, свежите и чисти багри определят тяхната привлекателна сила и въздействие.

Старата трапезария се намира в запазената част на южното крило на манастира. Изградена едновременно с главната църква в самото начало на XVII в., тя представлява правоъгълно по план помещение, с полуцилиндричен свод и апсида на западната стена, където е седял игуменът. Запазена е оригиналната мраморна маса, изработена според запазения надпис в 1601 г., на която са се хранели монасите в продължение на повече от три века. През 1643 г. трапезарията е украсена със стенописи, които по художествени достойнства могат да бъдат съпоставени само с най-изтъкнати светогорски образци и по-точно с живописта в трапезарията на Великата лавра "Св. Атанасий" (1535).
Стилът и колоритът на живописта в Бачковската манастирска черква от този период издава почерка на школуван майстор живописец, преминал през атонските художествени ателиета. Неговото творчество бележи едно от върховите постижения на българската монументална живопис през вековете на османското владичество. За съжаление, даровитият живописец не е оставил за себе си никакви писмени известия.

През 1706 г. френският пътешественик и писател Пол Люка посетил Бачковския манастир и установил, че „манастирът е обитаван от повече от сто монаси и няма в съседство никакво друго жилище". Може да се каже, продължава в съобщението си пътешественикът, че тези монаси са измежду скалите и в истинско усамотение. Но те не са от това по-диви. Тук всеки е добре посрещнат. Пътниците намират в манастира всички удобства: за тях е направена огромна сграда, където са обслужвани много чисто. Черквата и всички жилищни помещения на монасите са оградени в замък и затворени от три хубави врати". Пол Люка съобщава също така, че манастирът притежавал голяма библиотека, в която той видял „множество великолепни ръкописи". Невъзможно било обаче да се придобие някой от тях. Монасите се възмущавали, дори ако им се заговори да продадат някой от ръкописите.

През 1720 г. пътешественикът Дреш, който пътувал за Цариград, също посетил Бачковския манастир. В записките си той съобщава, че „в манастира вече живеят около 300 монаси, но имотите им стигали само за тридесет души". Очевидно, по това време имотите на манастира са били вече разграбепи и присвоени от поробителите и той изпаднал в затруднения за продължително време.

За съществуването на Бачковския манастир през XVIII в. се споменава и в грамотите на Цариградската патриаршия от 1725, 1742, 1749, 1750 и 1790 година.

Неизвестно кога в Бачковския манастир се настанило гръцко духовенство и гръцкото църковно влияние станало господстващо в манастира. Гръцките фанариоти повели истински поход за унищожение на старите български ръкописни книги, ктиторски портрети по стените на черквите, исторически документи и всякакви културни ценности от български произход. При обучението на децата в килийното училище на манастира влязъл гръцкият език. Както свидетелстват обаче историческите данни, връзките на Бачковския манастир с българското население от близките и далечни краища на страната не отслабнали. Така например през 1803 г. коюмджийският еснаф в Свищов подарил на манастира едно сребърно ковчеже с дарителски надпис ма български език. В манастира и днес се съхранява една медна щампа (матрица) от 1807 г. с изображение на целия манастирски ансамбъл и близката му околност, в която надписите също са изписани на български език. Матрицата била изработена във Виена по поръчка на самоковския търговец Петър Рани.

Голяма подкрепа и помощ при обновяването и разширяването на Бачковския манастир оказвали някои видни български чорбаджии от Копривщица и Пловдив, като ставали негови ктитори и спомоществователи и с това поддържали буден българския народностен дух в обителта. С помощта на чорбаджиите Стоян Чалъков и Вълко Чалъков Бачковският манастир укрепнал икономически и още през първата половина на XIX в. българското църковно влияние било възстановено. Броят на поклонниците и дарителите от по-малоимотните слоеве на българското население непрекъснато се увеличавал. Манастирският храм „Св. Богородица" се оказал тесен да побира множеството посетители, особено на храмовия празник. Поради това в 1830 г. в южния двор на манастира била построена нова черква „Св. Никола". Около нея били издигнати нови крила жилищни сгради. Декоративната й украса била възложена на най-известния през епохата български живописец Захарий Зограф от Самоков. Игумен на манастира по това време бил йеромонах Матей от Стара Загора, а средствата за изграждането и украсяването на черквата „Св. Никола" предоставили дарители от чисто българските селища от Станимашко и Старозагорско.

Изписването на черквата „Св. Никола" в южния двор на Бачковския манастир през 1840 г. било ярка изява на българското самосъзнание, което вече отхвърляло тягостното гръцко духовно влияние. Наред с това тя представя опит за разкрепостяване на църковната живопис от старите църковни канони и за проникването й със светски елементи. В бачковската живопис Захарий Зограф проявил своето високо самочувствие на възроден българин с гражданско отношение към социалните проблеми на своето време. В голямата стенописна композиция „Страшния съд", която заема цялата западна стена на черквата „Св. Никола" отвън под откритата нартика, сред грешниците в ада той поставил и български чорбаджии от Пловдив, заедно с жените им, които се съпротивлявали за откриването на българско училище в града. Всички те са изобразени в типичните за времето си български носии, а надписите към изображенията навсякъде са изписани на български език. В горния ляв ъгьл на стените в откритата нартика на черквата, в израз на високото си самочувствие, наред с портретите на игумена Матей и проигумена Агапий, той нарисувал и своя автопортрет.

През същата 1840 г. Захарий Зограф изписал и стенописите в нартиката под старата черква „Св. Архангели". По това време вече старите стенописи от 1643 г. в съборната черква „Св. Богородица" били опушени и повредени в значителна степен от влагата. Наложило се в 1850 г. да бъде възложено на живописеца Моско Одринчанина да замени с нови само стенописите в наоса на черквата. Малко преди това в 1846 г. асеновградският живописец Алекси Атанасов изобразил на северната стена на манастирската трапезария отвън най-голямата в България стенописна композиция. Тя е интересна не само заради мащабите си, но и поради оригиналния творчески замисъл и художествено изпълнение. Представено е традиционното литийно шествие до клавията с носене на ръце на старата храмова икона „Св. Богородица”. В шествието участват и поклонници - мъже и жени, дошли от Пловдив и околността. Всички те са нарисувани с облеклата, каквито по това време са носили българите от областта.

За нарасналото българско духовно влияние в манастира през епохата на Възраждането свидетелства и фактът, че през 1851 г. Бачковският манастир отделил от своя бюджет 2000 гроша - една огромна сума за тогавашното време, за да подпомогне изграждането на българско училище в Пловдив. Това подчертава голямата роля на манастира в духовното и културно-просветното развитие на българите през тази епоха.

Забележителна е и архитектурата на жилищните сгради. Изградени на два и три етажа и разнообразени с множество колонади ипросторни

Освен "Страшният съд" и фигурите на светци-монаси тук намираме сцени от историята на християнската църква - изображения на седемте вселенски събора, които утвърждават иконопочитанието, заклеймяват еретиците и отстояват чистотата на вярата. Тук са илюстрирани и най-поетичните текстове в религиозната литература - песнопенията в чест на Богородица, известни като "Богородичен акатист". А в свода се разгръщат клонките на "Дървото Йесеево" - родословното дърво на християнските светители. В основата му са изписани образите на антични философи и писатели: Аристотел, Сократ, Диоген и други, които се разглеждат като предтечи на християнството, а дейността им се съпоставя с дейността на библейските пророци.

От същия период в манастира са запазени забележителни произведения на приложните изкуства - великолепни църковни утвари, обковки на ръкописни книги и други, част от които днес се съхраняват в манастирския музей, а други - в църковния историко-археологически музей в София. Високите професионални постижения в тази област, специфичната филигранно-емайлова украса, използуването на сходни орнаментални и тонални решения в повечето от тези предмети дава основание да се счита, че манастирът е бил важен център на златарството през XVII-XVIII век.

Прочута е била и манастирската библиотека със своите византийски, старобългарски и дори старогрузински книги. Сред тях са например уникалният византийски музикален ръкопис - стихирар от XIII в. (пазен, както и цялата бачковска сбирка, в ръкописния отдел на Църковния историко-археологически музей), съхраняваният в Грузинската академия на науките разкошен грузински хомилиар от XIV или XV в., преписан в Петрицон (т. е. в Бачковския манастир).

През 30-те години на XX век в манастира бяха намерени 103 ръкописа и 252 старопечатни книги, които с право са наречени "истинска литературна съкровищница, еднакво ценна за историка, за литургиста и патролога, както и за палеографа и филолога".

През 1745 г. Бачковският манастир преминава под ведомството на Цариградската патриаршия и става важен център на българо-гръцките културни връзки. Живописта в църквата "Св. архангели" (1846), която включва илюстрирана атонска (свързана с манастира "Дохиар") легенда, е изпълнена от гръцки майстор.

Българското присъствие в манастира обаче продължава да бъде осезателно. Голям е броят на монасите-българи, за което свидетелствуват оставените с благодарствени надписи дарове от техните роднини и съграждани.

Ново цялостно разширение на манастира се извършва през 30-40 години на XIX в. със средства на българското население и радетелите на Българското възраждане Стоян Чалъков и брат му Вълко (от известния български род в Пловдив и Одрин) - негови ктитори от 1780 до 1860 година. Сградите в южния двор на Бачковския манастир с църквата "Св. Никола" са строени през 1834 г. по времето на игумена йеромонах Ананий - българин от Сливен.

Малко по-късно друг известен живописец - Алекси Атанасов изрисува върху външната стена на Трапезарията разгъната панорама на Бачковския манастир. Тя включва образите на всички ктитори и обновители на манастира, участвуващи в религиозна процесия с чудотворната Богородична икона. Художникът представя редица параклиси и свети места в околностите на манастира, някои от които съществуват до днес.

През XIX в. Бачковският манастир е най-важният духовен център в областта, към който гравитират по-малките културни средища в неговия регион (например Горноводенският, Араповският, Кукленският манастир и др.) и откъдето се разпространяват художествените нововъдения.

В 1894 г. манастирът минава окончателно под ведомство на българската екзархия. Бачковският манастир съществува вече повече от девет века като незагасващо духовно огнище. Създадените в него културни ценности са важен дял от нашата история - като естетически върхове и като същностни явления в духовния живот на българския народ.

Всеправославна светиня

400 години от обновлението на съборния храм "Успение на Пресвета Богородица" в Бачковския манастир

През миналата година се  навършиха четири века от обновлението на главния храм на Бачковската св. обител ­ "Успение на Пресвета Богородица". Строителният надпис по този повод гласи: "При игуменството на г-н Партения в 7112 г. се съгради от основи божественият и славен храм." Годината е по летоброенето от сътворението на света и съответства на 1604 г. от Рождество Христово. Точната дата на обновлението не е известна, затова честването на тази преславна годишнина се разпростира върху цялата 2004 г. и несъмнено украсява с особена тържественост храмовия празник на 15 август.

От сега действащите български манастири Бачковският е третият по древност, слава и големина след Зографския и Рилския.

В непосредствена близост до Бачковския манастир се намира и една костница:

Още с основаването си Бачковският манастир получил от своите ктитори Григорий Бакуриани и брат му Абазий много недвижими имоти в Родопите, из Тракийската равнина, та дори до Солун, превръщайки се още тогава в един от най-богатите манастири по българските земи. След смъртта на Григорий Бакуриани, който загинал през 1086 г. в бой с печенегите край с. Белятово, на север от Пловдив (днес селището на съществува), близо два века и половина манастирът запазил църковната си независимост.

Едновременно с манастира Бакуриани построил и черквата-костница. Устоявайки на бурите на времето, единствено тя от стария манастир до днес стърчи самотна на един стръмен планински скат на около 400 м източно от главните манастирски сгради. Строена на два етажа с преддверия, от които долният, състоящ се от параклис и гробница, а горният - самата черква, със своя строителен план и особено с архитектурното си оформление и старинен градеж тя представя един изключителен паметник по българските земи. Без съмнение обаче онова което представя бачковската костница като изключителен паметник на културата в България от епохата на византийското владичество, е стенописната й украса. Със стенописи някога са били покрити изцяло стените и сводовете на черквата, параклиса и двете й етажни преддверия. Времето и небрежността на хората обаче са нанесли непоправими поражения на тези забележителни произведения на старото изобразително изкуство по българските земи.

Изписани в края на XI в. от вдъхновен и богато надарен живописец от грузински произход на име Йоан Зограф, стенописите в Бачковската костница и днес силно впечатляват зрителя. Представените евангелски персонажи са изобразени с такава дълбока душевна изразителност, каквато не се среша никъде другаде в старата българска живопис. Неповторими са образите на архангелите Михаил и Гавриил от абсидата на горния етаж, Богородица и особено прекрасното изображение .„Богородица с архангелите" в нишата над входната врата. От него лъха такава жизненост и спокойствие и такава земна красота, че то с право съперничи на много от шедьоврите от времето на италианския ренесанс.12

Бачковският манастир продължил да съществува през цялата епоха на византийското владичество като важно духовно огнище по българските земи. На него не посегнали дори кръстоносците. В 1189 г., когато те превзели Станимахос и силната Петричка крепост, енергичният по това време игумен на манастира се явил в лагера на латинците. По негова молба той бил приет от император Фридрих Барбароса и след като разговарял много любезно с него, се завърнал невредим в манастира.

Днес всеки,който иска да се откасне от градския шум и забързания живот може да посети това докостато от бога място и дори да пренощува там.  Сградите на манастира  разполагат с над 200 места за нощувка срещу няколко лева. Около него е израснало туристическо градче с магазини, заведения, голям къмпинг. В близкото село Бачково (на 1 км) има туристическа спалня с 54 места в стаи с по 4, 6 и повече легла. Може да се нощува и в близкия Асеновград.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG