Home Туризъм Управление на дълговете в туризма

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Управление на дълговете в туризма ПДФ Печат Е-мейл

Управление на дълговете в туризма

От финансовото счетоводство е известно, че финансирането в предприятието може да бъде два вида – финансиране чрез собствени средства и  финансиране чрез чужди средства.  Първия вид финансиране е въз основа на формираната печалба на предприятието и обикновено намира израз при финансиране на оперативната дейност. При осъществяване на дейност, която е свързана с инвестиционни проекти, обикновено предприятията прибягват до различни по видове външни финансирания, което поражда задлъжнялост. Тази задлъжнялост следва да бъде управлявана, тъй като, в противен случай за предприятието  може да има неблагоприятни последици.

Чужди средства, които пораждат задлъжнялост  са:

- банковите заеми;

- облигационните заеми;

-  междуфирмената задлъжнялост и други.

Туристическите предприятия заемат чужди средства и формират дългове и поради това, че много често –тяхната дейност е сезонна. През т нар.- мъртъв сезон, туристическите предприятия, ангажирани в ски- туризъм, морски туризъм и други форми на сезонен туризъм не реализират приходи, но от друга страна – имат постоянни разходи-  например за поддържане на база,   разходи за персонал и пр, като тези разходи много често формира задлъжнялостта на предприятията.

Дълговете на предприятията се формират и при осъществяване на   мащабни проекти-  например при строеж на хотели, бази, туристически центрове и други.

В условията на развит банков пазар у нас, туристическите предприятия имат възможност да заемат средства от банковите предприятия.  Най- често използваните форми на банкови кредити са:

- обикновени кредити, като  много често, банките у нас имат програми за  кредитиране на туристическите предприятия.  В договорите за кредит се фиксират сроковете за усвояване, след изтичането на които кредитополучателят може да загуби правото да ползва кредита и размерът на дължимата комисиона за ангажимент върху неусвоената част. Разрешава се по договореност предсрочно погасяване на кредитите.

- овърдрафт /кредит по текуща и/или разплащателна сметка/. Туристическите предприятия най- често използват този вид кредит, за  да погасяват текущи задължения-  към доставчици, извънредни плащания и пр.   Погасяването и ползването могат да се извършват многократно, без да се изисква пълното усвояване на договорения размер.

- сконтов  кредит се предоставя посредством изкупуване на търговски ценни книжа, чиито падеж не е настъпил, със срок на издължаване не по-късно от падежа им. Изплаща се от платеца по търговските ценни книжа. Банката приема за сконтиране ценни книжа или вземания на клиенти на банката с доказана платежоспособност. Ценните книжа трябва да съдържат всички указани от закона реквизити. Размерът на сконтото се договаря с клиента, като се включват лихвата, комисионите и таксите. Този вид кредит се използва най-  вече от големите туристически предприятия.

Тъй като туристическите предприятия осъществяват сделки и извън страната, то доста често те използват и различни банкови гаранции.  С гаранцията банката се задължава да плати на посочено лице определена сума съобразно условията, предвидени в нея. При издаването й може да се сключи договор (за кредитен ангажимент) с клиента – наредител по гаранцията, в който се регламентира поемането на задълженията на клиента от страна на банката спрямо трето лице. В случай, че банката извърши плащане по гаранцията, поетият ангажимент се оформя в реален кредит за клиента- наредител.

Задлъжнялостта на туристическите предприятия следва да се разглежда като краткосрочна и  дългосрочна. Първият вид задлъжнялост се отразява върху ликвидността на фирмата. Като ликвидността е понятие, с което се характеризира способността на предприятието да покрива с различни по обхват краткотрайни активи текущите си задължения.  Туристическото предприятие е ликвидно, когато във всеки момент успява да погаси задълженията си и неликвидно – когато среща трудности за да извърши съответните плащания.

При анализиране на ликвидността не би трябвало само да се изследват стойностите на различните показатели, но и да се направи анализ на състава и структурата на краткотрайните активи. Ликвидността на различните предприятия не може да бъде една и съща. Така например, туристическите предприятия, които оказват само услуги – като например туристически пътувания нямат разходи за материали и съответно, нямат съществени задължения към доставчици. Хотелиерите и ресторантьорите обаче имат значителни разходи за материали, което може да се отрази на тяхната ликвидност. Когато естеството на предприятието е такова, че делът на краткотрайните активи е значителен, коефициентът на ликвидност може да има и по- ниски стойности, а когато предлаганите туристически услуги  е най-общо казано  са с нисък коефициент на еластичност, т.е те не са  от първа необходимост, са желателни по-високи коефициенти.

За управлението на тази задлъжнялост,  много важен показател е оборотният капитал (working capital).              Той представлява разликата между сумата на краткотрайните активи и сумата на краткосрочните пасиви, или казано по друг начин оборотния капитал представлява стойността на краткотрайните активи, оставащи след изплащане на всички краткосрочни задължения.         Обикновено предприятията, които поддържат подходящ размер на оборотния капитал, са привлекателни за  инвеститорите. Способността на едно дружество да погасява задълженията си, до разширява обема си и да се възползва от възникналите възможности често пъти се определя от неговия оборотен капитал. Ежегодното нарастване на оборотния капитал е положителен знак за развитието и стабилността на дружеството.

Туристическите предприятия следва да управляват и дебиторската си задлъжнялост.  Това са задълженията на други лица към туристическите предприятия.  В случая, следва да се наблегне на следното: ако туристическите предприятия имат прекомерно висока дебиторска задлъжнялост, те могат да имат проблеми с уреждане на собствените си дългове. Ако обаче намалят тази задлъжнялост, то те могат да намалят и продажбите си.

Ето защо, управлението на задълженията към  туристическите предприятия трябва да се основава на базата на анализи. Управлението на вземанията на фирмите се осъществява на базата на анализ на счетоводно – финансови данни, най- вече от минали периоди / предходна година или предходен друг период, за който съществуват синтезирани данни –финансов отчет и неговите елементи./

Управлението и анализа на дълга на предприятията се осъществява на базата на различни стъпки / етапи/:

На първия етап се оценява равнището на дебиторс­ката задлъжнялост. Това може да се осъществи чрез определяне на няколко показателя. Един от тях е коефициентът на отклонените краткотрайни активи в дебиторската задлъжнялост.      Сравнението на този показател се извършва в динамичен поря­дък - тримесечия и години. Тенденцията му към нарастване показ­ва, че е налице намаление на ликвидността на клиентите. Освен то­ва, увеличението на дебиторската задлъжнялост води още до неиз­бежни допълнителни разходи като разходи за командировки, теле­фонни, пощенски и др. под. разходи и в крайна сметка до загуби от несъбрани вземания.

Длъжниците  могат да задържат  финансовите ресурси на предприятието, докато кредиторите осигурят финансиране, за да може то да работи. Тази връзка може да бъде установена чрез коефициента на съотношението между дебиторската и кредиторската задлъжнялост, като този коефициент е от съществено значение при анализ на дълга на туристическите предприятия. Всяко предприятие следва да анализира този коефициент  в динамика и да отразява измененията, които са настъпили,  както и факторите, които са породили увеличение или намаление на задлъжнялостта.

Предприятие, което увеличава вземанията си от клиентите, но в замяна не може да постигне адекватно увеличение на задължени­ята си към доставчиците си, е възможно да реализира печалба, но в същото време намаляват паричните му ресурси. Много анализа­тори смятат, че ако кредиторската задлъжнялост превишава деби­торската, то предприятието ефективно използва своите средства, т.е. то има допълнителен източник на краткосрочно финансиране.

При изследване на динамиката на дълга  трябва да се изяснят причините за настъпилите изменения - дали те се дължат на настъпили промени в обема на дейността, на ус­пехите или слабостите на управление или по други причини. Безспорно е, че те са обвързани с резултатите на конкретното предприятие.  Тези резултати обаче са обвързани и с известен риск. Отнасянето на дълга на туристическите предприятия към активите им  съвсем не означава, че така се гарантира получаването на паричните средства. Възможно е част от нея да бъде отнесена в отделна група на задлъжнялост, за която са изтекли сроковете на давност, или към дългове, за които е налице значителна увереност, че не съществува реална възможност за събирането им.

В този случай, ако предприятието предварително е оценило реалността и надеждността на погасяването на гази задлъжнялост, последствията няма да окажат съществено влияние върху ритмичността на функциониране на предприятието и върху неговата платежоспособност.  И обратното - непредвидимостта на ситуации от възможно погасяване на част от дебиторската задлъжнялост и последвалата загуба на значителни парични средства могат да създадат сериозни проблеми на текущата платежоспособност и да до­ведат до нарушаване на финансовата стабилност на предприятието. Затова на последния  етап от анализа е нужно да се проучат динамиката, съставът, причините и давността на просрочените вземания, като въз основа на това се взимат управленски решения.     При оценяване на надеждността на вземанията винаги трябва да се има предвид, че обръщането на една значителна част от тях в парични средства е невъзможно без съкращаване на обема на продажбите.

Може да се обобщи: в съвременни условия има възможност туристическите предприятия да заемат средства  по разнообразни начини. При всички случаи обаче, те формират дългове, като тези дългове следва да бъдат управлявани, тъй като прекомерната задлъжнялост не води до положителни резултати в дългосрочен аспект. Предприятията следва да управляват и дебиторската си задлъжнялост  - предимно от клиенти, защото нейното нарастване също може да допринесе за неблагоприятни последици за туристическото предприятие .

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG