Home Туризъм Нормативно - правната уредба в хотелиерството и ресторантьорството

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Нормативно - правната уредба в хотелиерството и ресторантьорството ПДФ Печат Е-мейл

Нормативно-  правната уредба в хотелиерството и ресторантьорството.

Увод

Хотелиерството и   ресторантьорството са дейности, които спадат към туристическия отрасъл. Ето защо, те попадат под обхвата на Закона на туризма.

Освен ЗТ, други актове, които регламентират този вид дейности са законите, свързани с облагането на  хотелиерството и   ресторантьорството, в частта им специфика на туристическата  дейност, Закона за счетоводство и пр.

Съществуват и редица наредби, които определят различни изисквания  в бранша.

1. Определение за хотелиерство и  ресторантьорство

Хотелиерството е основна туристическа дейност. То предоставя услуга, без която е невъзможно пребиваването в туристическото място и потребяването на природните или антропогенните ресурси.

Представя района, курорта или страната на международния пазар и опосредствува връзката между ресурс и потребител. Поради това повечето изследователи в областта на туристическата теория анализират и характеристиките на понятието „хотелиерство". Те се опитват да изведат същността на хотелиерството чрез дефиниция. В съвременния етап на развитие на туристическата теория, както и в официално приетите документи на Световната организация на туризма (СОТ), няма ясна и единна дефиниция за понятието „хотелиерство". Същевременно научната литература изобилства от определения, които може да се отнесат към различни изследователски направления според гледната точка на авторите - икономическо, географско, социално и пр.

Според избора на термин , авторите влагат различно съдържание, което води до съответната дефиниция. Например някои автори  посочват, че „Хотелиерската индустрия следва генералните правила на икономическия цикъл без значение на пропорциите между трудови и материални ресурси"     Определението е твърде общо и се свежда само до общоикономическата характеристика на хотелиерството.

Счита се още, че ролята и мащабността на хотелиерството в рамките на туризма го дефинират като индустрия - крупни инвестиции, голям брой работни места, значителни приходи и възможности за развитие. Действително концентрацията, строежът на хотели- модели, създаването на стандарти и норми, международните резервационни системи са явления с индустриален характер, но те не се отнасят до малкото, раздробеното, независимото или фамилното хотелиерство. Следователно терминът „хотелиерска индустрия" тълкува едностранчиво изследваното понятие, защото изключва единия от двата основни субекта на хотелиерския пазар.

Някои от авторите използват термина „хотелиерска дейност", за да подчертаят активния и динамичен характер на явлението. Някои автори считат, че хотелиерството е дейност, с помощта на която се предоставят срещу заплащане услуги, свързани с пребиваването и подслоняването за сравнително кратко време в хотелиерски заведения на местни и чуждестранни потребители.

Според други автори, хотелиерството е съвкупност от заведения за пребиваване, които се конкурират и предоставят специфични услуги и стоки за задоволяване на туристически и други потребности. Определението набляга върху материалната среда, както и върху спецификата на предлагането и на задоволяваните потребности, без да изяснява характера на съвкупността от заведения.

Дейност “Хранене” е важно звено от системата за комплексно обслужване  на българските и чуждестранни туристи.  Тази дейност се отличава от другите сфери на общественото обслужване по това, че на населението се оказват услуги както от материален, така и от нематериален характер.   Характерна особеност на стопанската дейност “Хранене,” която се осъществява от съответните  заведения (обекти) е органическото преплитане на операциите, свързани с производството на готови храни, тяхното реализиране, заедно с доставените други стоки,, както и със създаването на условия  за консумиране на потребителната им стойност. Тази органическа връзка  на извършваните процеси  създава непреодолими трудности за разграничаване на направените материални, трудови и парични разходи. От своя страна производственият процес в дейност “Хранене” се характеризира с редица специфични особености. От тях  с особено значение са: ежедневната промяна на асортимента на произвежданата кухненска продукция и  (в едно и също време) произвеждане на отделни видове продукция, включена в дневното план-меню.

Следователно, ресторантьорството е дейност, която произвежда продукт, който пък има следните характеристики:

-          ресторантьорският продукт е резултат от дейности и процеси;

-          ресторантьорският продукт е съвкупност от полезни блага, които в различна комбинация задоволяват определени човешки потребности с хранителен и нехранителен характер;

-          ресторантьорският продукт е предназначен за пазара, където чрез покупко-продажба с обща цена се разменя с паричния му еквивалент (паричната му равностойност).

2. Нормативна база за  дейността  -  Закон за туризма

В ЗТ,   за хотелиерството се определя като дейност за предоставяне на услуга в категоризиран обект, а лицата, които извършват тази дейност, са определени като хотелиери.

Според закона, хотелиерство или ресторантьорство се извършва от лице, което:

  • е търговец по смисъла на Търговския закон или е юридическо лице, което има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност;
  • не е в производство по ликвидация или несъстоятелност.

За да има хотелиерска дейност, обектите следва задължително да бъдат категоризирани или да са в открита процедура за категоризиране.

Съгласно Закона за туризма,  ресторантьорството е дейност за предоставяне на услуги в категоризирани по закона заведения за хранене и развлечения или в процес на категоризиране, а ресторантьор е лицето, извършващо тази дейност. Ресторантьорите имат също редица задължения, отбелязани в Закона за туризма.

В Закона за туризма са посочени различни задължения, който се  вменяват на хотелиерите и ресторантьорите.

На първо място е изискването за вписване в Националния регистър. Тези лица са длъжни да:

  • да предоставят туристически услуги, отговарящи на изискванията за определената категория на обекта;
  • да предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране;
  • да поставят  в близост до входа на туристическия обект табела, която да представя информация за фирмата и седалището на търговеца;  работното време на туристическия обект - за заведенията за хранене и развлечения; името и фамилията на лицето, управител на обекта.

Според чл 47 на закона, лицата, осъществяващи хотелиерство, са длъжни:

  • да обявяват цените на нощувките и на другите предлагани от тях услуги чрез ценоразпис, поставен на видно за потребителите място в близост до рецепцията и във всяка стая;
  • да обявяват цените така, че те да бъдат лесно разбираеми, да са четливо изписани и да не въвеждат потребителите в заблуждение.

Разбира се, в закона са посочени и  редица други изисквания към дейността на хотелиерите и ресторантьорите.

3. Данъчна  и счетоводна база за развитие

Предприятията, които осъществяват дейност като хотелиери и ресторантьори  осъществяват дейност съобразно Закона за счетоводството, като плащат данъци, съобразно данъчните закони.

Съобразно  счетоводното законодателство на страната, хотелиерите следва да водят регистри.               В хотелиерската дейност воденето на регистри за оперативно отчитане има предупредителен, уведомителен и организационен характер. Оперативната отчетност обикновено не поражда имуществена отговорност, а само дисциплинарна такава.

Върху дейността на хотелиерите и ресторантьорите, влияние оказва новия ЗДДС, особено при обслужване на туристи от ЕС.

Всички съставни части от общия туристически пакет се облагат с ДДС, но с различна данъчна ставка.  Транспортът се облага с нулева данъчна ставка, настаняването - с 5% чуждестранен ДДС, билетът за културно мероприятие - с 25% чуждестранен ДДС. И накрая, маржът на туристическата агенция се облага с 20% български ДДС. Тези различни ставки за облагане с ДДС са основното преимущество на специалната схема за облагане на туристическите агенции и туроператорите. Всички услуги според специалната схема се облагат с данъчната ставка, която е приложима в държавата - членка на ЕС, в която пътникът действително ги ползва. Без значение е дали пътникът е направил резервациите от България, Люксембург или Дания.

Настаняването в хотел винаги се облага с данъчната ставка, която се прилага в държавата членка, в която се намира хотелът, а билетът за културното мероприятие се облага с данъчната ставка, която е приложима в държавата членка, в която се провежда мероприятието, без да се взема под внимание държавата членка, от която пътникът е направил своите резервации.

4. Наредба за категоризация

В туристическата дейност местата за настаняване и подслон се подразделят  на следните видове: а)хотели, б)мотели, в) вила, г) бунгало, г) туристическо ваканционно селище, е) къмпинг, е)семеен хотел, ж) пансион, з)самостоятелни стаи, и)почивни станции.

От всички видове места за настаняване с най-голямо значение за туристическата дейност са хотелите, които могат да се групират по следния начин:

  • според периода на експлоатация – целогодишни и сезонни,
  • според териториалното си разположение – морски, планински, градски,
  • - според предназначението си – климатобалнеолечебни, бизнес  - хотели,  и специализирани хотели за различни видове туризъм   (селски, ловен, спортен и др.),
  • хотели, с висок комфорт и нетрадиционно обслужване – категория четири или пет звезди. Тези средства за подслон могат да бъдат резиденции, старинни  сгради, сгради – паметници на културата, замъци и др.

По  аналогичен начин   -съществуват и различни видове заведения за хранене.

В законодателната база съществува наредба, с която се уреждат условията и редът за определяне на категорията, отказът за определяне, прекратяване и промяна на категорията на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения. На категоризиране по наредбата подлежат туристическите обекти независимо от формата на собственост и начина на стопанисването им. Не подлежат на категоризиране по наредбата заведения за хранене и развлечения, разположени в учебни и лечебни заведения, ведомства и предприятия, предназначени за ползване само от лица, числящи се към тях, както и бюфети, павилиони, каравани, баничарници и мекичарници с капацитет до 12 места за сядане.

Според чл. 3 на наредбата, категорията на туристическите обекти се определя на базата на съответствие с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и професионална и езикова квалификация на персонала, както следва:

  • на средствата за подслон - хотели, мотели, вилни и туристически селища, съгласно приложение № 2 на наредбата;
  • на местата за настаняване - пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала и къмпинги, съгласно приложение № 3 на наредбата;
  • на заведенията за хранене и развлечения - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове, съгласно приложение № 4 на наредбата.

В наредбата е определен реда и начина за получаване на категоризация, както и възможностите за промяна на категорията, длъжностните лица от съответната община, които се ангажират с промяна на категориите и самата категоризация  и пр.

5. Контрол в сферата на  хотелиерството и ресторантьорството

Върху дейността на хотелиерите и заведенията за хранене съществен контрол имат право да оказват  местните власти.

Според Закона за туризма,  кметовете имат право да:

-          Налагат  глоби и имуществени санкции;

-          прекратяват категорията на категоризираните от тях туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3 в случаите по чл. 53, ал. 1, както и в случаите по чл. 64б, ал. 2, т. 2 от ЗТ;

-          понижават категорията на категоризираните от тях туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3 в случаите на неизпълнение на изискванията на чл. 46, т. 1 от ЗТ;

-          уведомяват председателя на Държавната агенция по туризъм в случаите на неизпълнение на задълженията по чл. 49, ал. 3 и 4 за туристическите обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3, категоризирани по чл. 52, ал. 2 от ЗТ;

Контрол се осъществява и от председателя на Агенцията по туризъм. Контрол се осъществява и от различни други органи –РИОКОЗ, здравни органи и пр.

В ЗТ  са посочени и  различни имуществени санкции. Така например, в чл 73-75  е посочено, че:

-          Който предоставя туристически услуги в категоризиран туристически обект с по-ниско качество от изискваното за притежаваната категория, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв.

-          Хотелиер, който при извършване на хотелиерство в средство за подслон не води заверен от съответната община регистър за настанените туристи, за реализираните нощувки и за гражданството на туристите, се наказва с имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв.

-          Който при извършване на хотелиерство в място за настаняване или туристическа хижа не води заверен от съответната община регистър за настанените туристи, за реализираните нощувки и за гражданството на туристите, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция от 200 до 2000 лв.

Заключение

Туристическите предприятия осъществяват обслужването на чуждестранни и български туристи (пряко или косвено), посредством организирането и осъществяването на различни видове дейности за които се изгражда и подходяща материално-техническа база. Такива са:

а) експлоатация на средства за настаняване – хотели, мотели, и т.н.

б) експлоатация на туристически и товарен транспорт,

в) дейност “Хранене” и търговия със стоки

г) експлоатация на бази за спортуване, отдих, развлечения и пр.

д)посредническо обслужване в т.ч. организирането на екскурзии и мероприятия в страната и чужбина.

е) екскурзоводско обслужване, в т.ч. на вътрешни и международни симпозиуми, конференции, срещи и т.н.

ж)строителство и ремонт на материалната база и др.

За осъществяване на качествена дейност в областта на туризма  и предоставяне на качествени услуги, правилното и успешно ръководство на туристическата дейност е немислимо  без наличието на законодателна база. Ето защо,  съществуват различни  актове, наредби и други,  които да регламентират отношенията  в туризма.

 

WWW.POCHIVKA.ORG