Joomla Software solutions Template

Payday loan

Контрол и  санкции в туризма

Увод

От гледна точка на факта, че туризмът е социална дейност и обхваща отношения, свързани както с индивидите, така и с финансите, то туристическата  дейност подлежи на контрол, регулации и нормативно поставяне на определени изисквания. Трябва да се посочи, че контролът и регулациите в туризма  далеч не са само в рамките на определено национално законодателство, а попадат в рамките на международното регулиране.

Международното  регулиране на туристическата дейност  следва да се схваща като разработено и добре аргументирано на основата на процесите за устойчиво и перспективно развитие на туризма на комплекс от мероприятия, норми и правила за осъществяване на ефективно управление на туристическата дейност. Сред основните дейности на международното регулиране са:

• установяване на еднакво равенство, права и задължения на отделните страни, райони и стопански единици  за участие в предлагането на туристически услуги и тяхната реализация на пазара;
• осъществяване на взаимодействие между отделните туристически субекти и стандартизиране на обема и качеството на предлаганите услуги на туристите;
• осъществяване на контрол по всички форми на туристическа дейност.

В България, през последните няколко години имаше промени в туристическото законодателство, с цел уеднаквяване на правото на страната с достиженията на ЕС  и въвеждане на постулатите на европейските директиви в българското законодателство. В този смисъл, промени настъпиха и по отношение на контрола върху туристическата дейност.

В настоящата  разработка ще се разгледат основните позиции на контрола, осъществяван върху туристическата дейност и върху туристическите икономически единици в страната, на базата на Закона за туризма и останалите нормативни документи, определящи насоките на  контрола.

1. Институционални аспекти на контрола на туристическата дейност

Както бе споменато в увода на темата, контролът върху туристическата дейност е нормативно регламентиран в Закона за туризма.

Според чл 64, контролът по спазването на закона и по издадените въз основа на него нормативни актове се осъществява от:

• председателя на Държавната агенция по туризъм;
• председателя на Комисията за защита на потребителите;
• кметовете на общините.

Според нормативите на страната,  Държавната агенция по туризъм осъществява държавното управление в туризма, като:

• разработва краткосрочни концепции и програми за развитие на туризма и предлага на Министерския съвет за приемане стратегия за развитие на туризма;
• организира и координира контрола върху качеството на туристическия продукт; извършва регистрация за туроператорска или туристическа агентска дейност и категоризация на туристически обекти в предвидените от закона случаи.

Председателя на агенцията има следните правомощия:

• представлява агенцията в страната и в чужбина;
• ръководи, координира и контролира осъществяването на цялостната дейност на агенцията, както и връзките й с други органи и организации;
• организира и координира контрола върху качеството на туристическия продукт; извършва регистрация за туроператорска или туристическа агентска дейност и категоризация на туристически обекти в предвидените от закона случаи;
• разработва и контролира изпълнението на годишната програма за разходване на средствата за държавното финансово подпомагане на развитието на туризма, в т. ч. на годишната програма за национална туристическа реклама;
• съдейства за изграждането и поддържането на инфраструктурата, свързана с туризма;
• участва в разработването, оценяването и контрола върху изпълнението на програми и проекти, финансирани от Европейския съюз и от международни организации;
• определя и организира провеждането на информационната политика на агенцията, като осигурява публичност и прозрачност на дейността й;
• осъществява и други функции, възложени му със закон или с друг нормативен акт.

Както е видно, контролът  върху дейността в туристическия сектор се ръководи  на ниво агенция.

На второ място, както бе посочено, контролът се осъществява от председателя на Комисията за защита на потребителите.

Основни функции  тук са:

• Разработване  и даване на  становища по проекти на нормативни актове в областта на търговията, туризма и защитата на потребителите;
• Осигуряване на  процесуалното представителство и правната защита на актовете на председателя и на упълномощени от него длъжностни лица
• Становища по законосъобразността на проекти на договори, заповеди и други актове и документи, свързани с дейността на комисията и пр.

Кметовете на общините са представители на местната власт. Местното самоуправление е право и реална способност на органите на местно самоуправление да регламентират и управляват част от държавните дела, действайки в рамките на законите, под своя отговорност и в интерес на местното население.

Както е известно, туризмът се осъществява в рамките на определена община / регион/. Всяка община притежава своя специфична характеристика, изразяваща се в наличието на особени икономически, социални, културни ресурси, които определят развитието на туризма. Рационалният механизъм на местното самоуправление се състои в оптималното разпределение на правомощията между държавата и местните общности и органи за задоволяване на материалните и духовните потребности на туристите, посещаващи общината.

Кметът е орган на изпълнителната власт в общината, района и кметството, но той е преди всичко орган, функционално свързан с общинския съвет. Той е орган на изпълнителната власт в системата на местното самоуправление. Негово задължение е да работи за изпълнение на решенията на съвета и носи отговорност пред него. При реализиране на правомощията си кметът на общината издава заповеди, като той има право да осъществява контрол върху изпълнението на тези заповеди.

2. Правомощия на контролните органи

Както бе споменато, контролът върху туристическата дейност е на няколко нива. Всеки от контролните органи има определени права при осъществяване на контролната дейност, като също така има и право да упълномощава  длъжности ни лица за осъществяване на този контрол.

Длъжностните лица имат право:

• да извършват проверки на място и по документи;
• на свободен достъп в подлежащите на контрол туристически обекти;
• да изискват документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от контролираните лица, като не разгласяват информацията, представляваща служебна или търговска тайна, станала им известна при или по повод изпълнение на служебните им задължения;
• на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон или на законодателството на държавите - членки на Европейския съюз, въвеждащи изискванията на Директива 90/314/ЕИО на Съвета за туристическите пътувания с обща цена, независимо от формата на документа;
• да разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения, които са му известни;
• да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствията и нарушенията по закона;
• да налагат глоби и имуществени санкции.

Ръководителят на съответния контролен орган има право да:

• разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението;
• изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението и пр.

Председателят на Комисията за защита на потребителите извършва последващ контрол за спазване на изискванията:

• към туроператорите и туристическите агенти;
• за категоризация на туристическите обекти.

Председателят на Комисията за защита на потребителите в резултат на контрола има право да:

• налага глоби и имуществени санкции;
• уведомява кметовете на общините при неизпълнение на задълженията;
• налага принудителна административна мярка временно затваряне на туристически обект по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3, 4 и 10 от Закона за туризма  в случаите на:

а) извършване на туроператорска или туристическа агентска дейност без удостоверение за регистрация;

б) предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3 и 10 или в обект, на който не е издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране;

в) повторен отказ на достъп до проверявания туристически обект от лицето, извършващо дейността в обекта, или повторен отказ за предоставяне на изисканите за проверката документи;

• да си съдейства и координира действията с  председателя на Държавната агенция по туризъм.

Кметовете на общините извършват контрол за спазване на изискванията за категоризация на категоризираните от тях туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3, посочени в чл. 45, ал. 1, т. 1 и 3, чл. 46, т. 1, чл. 49, ал. 3 и 4, чл. 50, ал. 5, чл. 53, ал. 1, т. 3 - 6, чл. 56, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 2.  от Закона за туризма.

Кметовете на общините в резултат на контрола:

• налагат глоби и имуществени санкции;
• прекратяват категорията на категоризираните от тях туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3 в случаите по чл. 53, ал. 1, както и в случаите по чл. 64б, ал. 2, т. 2;
• понижават категорията на категоризираните от тях туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3 в случаите на неизпълнение на изискванията на чл. 46, т. 1;
• взаимодействат си с  председателя на Държавната агенция по туризъм.

Председателят на Държавната агенция по туризъм има право да:

• заличава регистрацията на лицето, което извършва туроператорска или туристическа агентска дейност;
• прекратява категорията на категоризираните от него туристически обекти;
• понижава категорията на туристическите обекти и др.

3. Информационно обезпечаване на туристическата дейност

В областта на туризма, подобно на останалите стопански области съществуват няколко форми на контрол. Една от тези форми е непосредствената проверка на туристическите обекти. Предвид факта обаче, че конкуренцията в областта на туризма се разширява и предвид необходимостта от информационно обезпечаване на сектора, то у нас има създаден  Национален  туристически регистър. За изграждане и попълване на регистъра се набират данни от Министерството на икономиката, Комисията по търговия и защита на потребителите, други държавни органи, общините на територията на Република България и от представителите на туристическите сдружения.

Националният туристически регистър включва информация за три групи субекти – съответно за лицензираните лица, за категоризираните обекти и за туристическите сдружения.

Документите и данните за тях се организират паралелно в документна картотека и национална база данни. Това се реализира чрез едновременната поддръжка на книжно и електронно досие с еднакъв идентификационен номер, уникален за всеки подлежащ на вписване в регистъра субект. В книжното досие на субекта, поддържано в документната картотека се подреждат и съхраняват  в хронологичен ред всички отнасящи се до него документи, включително актовете на съответните органи и длъжностни лица. Документите се придружават от ежемесечно заверяван опис, в който се отбелязва датата на тяхното постъпване.

За поддръжката и реализацията на  националната база данни се предвижда разработката и внедряването на автоматизирана информационна система. Това е изцяло нов момент в законовата и под законовата нормативна уредба на туристическия сектор. Основен елемент на автоматизираната система са електронните досиета за всеки субект. Тяхната съвкупност определя електронния вариант на националната база данни за туристическия сектор на икономиката. Досиетата съдържат данни и информация подлежащи на вписване съгласно изискванията за съответните групи субекти, определени в чл.61, ал.1, т. 1, 2 и 3 на Закона за туризма, записи на настъпилите промени във вписаните данни и обстоятелства и дигитални варианти на документите въз основа на които е направено всяко вписване.

Служебните вписвания се извършват от длъжностни лица, определени със заповед на Министъра на икономиката по предложение на оправомощеното от него лице. Те се отразяват в електронните досиета на база записите от документите по образец, удостоверяващи съответно издадения на субекта лиценз или категоризация на обект и регистрация на лицето извършващо дейност в него. За служебните вписвания се използва и информация от документите придружаващи заявлението за лицензиране или заявлението за категоризация на обекта и регистрация на лицето извършващо съответната дейност.

В Националния туристически регистър се водят всички изменения на вписаните данни и обстоятелства. Те се отразяват в регистъра въз основа на заявления и предоставена информация, подадени от задължените лица в установените срокове, съгласно разпоредбите на чл.  59, ал. 2 на Закона за туризма. Лицата, за които е настъпила промяна в обстоятелствата, вписани в регистъра, са длъжни да заявят писмено в Министерството на икономиката или в съответната община промяната в едномесечен срок от нейното настъпване.

4. Санкции в областта на туризма

В резултат на установени  нарушения на законодателството на страната, контролните органи имат правото да налагат имуществени санкции, подборно уредени в закона.

Според чл 67 на Закона за туризма,  който извършва туроператорска или туристическа агентска дейност, без да притежава удостоверение за регистрация, се наказва с глоба в размер от 5000 до 15 000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция от 10 000 до 30 000 лв.

Според чл. 68      туроператор или туристически агент, който при осъществяване на своята дейност сключи договор с нерегистриран туроператор или туристически агент, с лице, извършващо туристическа дейност в некатегоризиран туристически обект, с нелицензиран превозвач, с екскурзовод, планински водач, ски-учител, аниматор, с лице, предлагащо водни, летателни и други туристически услуги с повишен риск за потребителя, което не притежава съответната професионална квалификация и опит съгласно чл. 24, ал. 2, се наказва с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.

Съществуват и подробно уредени санкции,  свързани с хотелиерството, ресторантьорството и др.

Заключение

Контролът в туристическата дейност е закономерен процес, целящ да установи законосъобразието на дейността на туристическите икономически единици. Най –характерно за този контрол е неговото осъществяване на  няколко нива –на ниво специално създадена агенция, на ниво защита на потребителите и на ниво местна власт, от гледна точка на факта, че туризмът се осъществява в определен регион, използвайки ресурсите на общините. Следва да се посочи, че в Закона за туризма, изчерпателно са посочени възможните контролни санкции,   както и правомощията на контролиращите субекти.

Видовете контрол в областта на туризма са подобни на контрола във всички останали сфери  и включват фактически проверки, документален контрол, ревизии и пр. Тук трябва да се посочи, че информационното обезпечаване на контрола е свързано със електронизация на данните и създаване на цифров регистър, свързан с дейността на туристическите обекти  у нас.