Home Туризъм Икономика на регионалния туризъм

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Икономика на регионалния туризъм ПДФ Печат Е-мейл

І –Определение .- произхожда от фр.дума “ ТУР” – кръг , . Пътуване което завършва там където е започнало.основното е , че трябва да се завърнеш.

Изключва се похода , разходки , уикенд, почивка , разходка в планината.

Свързано е с пътуване , храна , процедури , развлечения.

Туризъм – пътуване , - промяна /очакваш друго място /

Пол Неф – 1826 год. – Туризма е съвкупност от пътувания на лица , които по икономически и др.причини с професионална или здравна цел напускат своето местоживеене за временно пребиваване без да се отказват от произтичащите от това причини и икономически отношения.

Каспар – Туризмът като съвкупност от отношения и явления , които се създават от пътувания на хора при които мястото за пребиваване е за определено време с временно място за живеене или работа.

ІІ – Елементи

- пътуване , -промяна ; - цел , почивка , развличение , бизнес.

Формират се очаквания =  Трябва да се сформира и туристически продукт.

ІІІ – Видове туризъм

– Според закона - Ваканционен тур. ; Културен тур. ; Селски тур. ; Лечебен тур.

- Модерен индустриален тур. Трябва да конкурира сел.тур. – при мод.инд.тур. има удобства , стил , култура на обслужването формират вериги със своя стил.

- Парк хотел – съчетава един модернизъм в стил ретро. Във всеки един хотел е създаден някакъв параметър за сигурност , жест за добредошъл.

- Сел.туризъм – трябва да има свой стил , удобства и параметри , които се предлагат и спазват.

- Регионалени селски туризъм – Зах.Стайков – Германия , Австрия , Швейцария / три разновидности

А/ Селски туризъм – най широко понятие вкл. – Почивка в селски район , а за сел.район се счита този до 30 000 жители. Той е един противовес на градския стил на живот. Не е нужно хотела да бъде в самото село. Може да е хотел /мотел / извън селото.

Б/Аграрен туризъм – изисква подслоняване  в едно сел.стоп.и контактуване със сел.стоп.

- квартира в жил.на стопанина

- квартира извън жил.на стопанина но да е негова

- може да представи къмпингова площ

В/Почивка в селски двор – почива се в самата селска къща заедно със стопаанина , в къщата е пряк достъпа със стопанина. Почивката да е не по малка от 5 дни. Тази форма изисква интегриране на туриста в живота на селската фамилия. Живееш общуваш с тях , възможно е и да се храниш със тях , да участваш в зем.работа/по желание/

Тема № 2

Социално и икономическо значение на регионалния туризъм.

І – Оценки в чужбина.

А/ В Австрия / почивка в селски двор / , осигурява 23% от цялото предложение на хотелски легла. 90% на сто почивка по 14 дни.

- Дневен приход е м/у 500 и 600 шилинга за нощувка.

-Пансион - / през 1988 год. – 820 шилинга , 2000 год. – 1000 шилинга /

Б/ В Германия – една нощувка с пълен пансион е средно / 210 – 320 ДМ /. Заплащането е много по-голямо от Австрия.

ІІ – Икономическо значение на сел.туризъм в България.

В богати страни ЕС , САЩ 2,5% - 3% се занимават със земеделие като са осигурили 100% обезпечаване.

САЩ произв.60% - от св.пр-во на царевица , сорго , пшеница.

В България със земеделие до 89год. – 14% от населението , след 90 год. – 24% .

Ако България не сведе заетите в сел стоп до 5-6% то до 6 години тя ще бъде от най бедните страни в света.

Рязко се поставя алтернативата за реализиране. Не само в България , Австрия , Германия се поставят условия за алтернативна дейност в сел.стоп.

Туризма в България осигурява пряко 100000 места косвено 80000 в др.отрасли.

Тема № 3

Условия и фактори за развитие на регионалния туризъм.

І – Ресурси и условия за сел.тур.в Б-я.

а/ Великолепен жил.фонд по селата , използва се непродуктивно от Българина . Къщата трябва да измени соц.си положение. Да капитализира своето соц.предназначение.

- много от хората не са убедени , че си струва да дава под наем.

- Необходими са макар и малки капиталовложения

- Не вярва , че веднага ще започнат да текат капиталите

б/ Природни ресурси

в/ паметници на културата

ІІ – Потребители на сел.тур.продукт

Човекът е програмиран да живее в една биосфера.

Фактори – прир.шумове , зимнина , въздух , вода

Тя е инплантирана в човека. Световната икономика , започва да отделя човек от биосферата си . Поставя човека в техносфера до индустриализацията св.поминък се променя. Условия с строителни и технически елементи , непривични за човека шумове , светлини , условия – неестествени. Неестествено напрежение , самота , желанието на човек е да попадне в своята си среда. Среда с повече хуманизъм / да те забележат , да разговарят с теб , да те виждат /. Този човек / градския тип човек е нашия посетител /

Туристи от големите градове са – Австрия/ 41% / , Германия – 90%

Същия този градски човек , не еска да се лиши от града а само временно. Градът му осигурява придобивки на съвр.цивилизация : Носи със себе си навмици от които не може да се откаже.

Тема № 4

Туризмът като комуникация. Страни в комуникацията. Различие и еднаквост при комуникацията.

І - Потребноста на градския човек от промяна се продиктува от комуникацията с една нова среда .

1. Контакти и взаимод-е на туриста с новата заобикаляща среда изразяваща същноста от промяна. Туриста оценява възд-то на промяната.

Новата среда и вкл.повече.

- географска среда

- селска култура

- климатични фактори

- нов начин на живот и той я изживява , като удовлетворение на своите потребности или разочарования. Той взаимод-ва с нея , търпи нейното влияние в/у селото негативно , това въздействие също се променя.

2 . Приемаща страна – предлага условия за подслоняване.- хранене ; анимация обогатяваща култ.среда / развличение/

3 . Туристът и тур.група – идващи сас своите изисквания и очаквания.

4.Инф. поток

ІІ – Различия и еднаквости в комуникацията.

1.Различието е един осн.мотив за туризъм.Една потребност.

- Спортно здравни потребности

- Въздуха

- Заради сем.потребности от различия със здравни , културни , възпитателни потребности.

- Възрастови потребности

- Различия в културата от условията на гр.култура в условията на сел.култура да видим паметниците на културата.

- Различието като позитивно преживяване / културно , климатично / откликва в теб някакъв отклик особинно ако различието е позитивно емоционално за теб.

Човека който идва от града има потребност от еднаквост , и той я търси в битовите си навмици     ,  спокойствие , стая със санит.възел , възможност за пътуване , комуникации.

Извод: Трябва да се стремим да създадем позитивни различия в нашия турист продукт и еднаквост но от тези изисквания от туриста към , които са неотменна потребност.

Туристическия продукт е комплексен. Нужно е всичко да се предвиди и предложи.

Тема №5

Трудавя и извънтрудова жизнедеятелност , структора на човешките потребности – туристическа интерпретация.

І – Човешките потребности основа за развитие на сел.тур.продукт.

Човешката жизнедеятелност се състои: - трудова разнедеятелност и извънтрудова.

1.Трудова жизнедеятелност – разглежда се в две форми.

- задължение от желанието за работа или нежеланието

- разход на човека с/у което той очаква заплащане

2. Извън трудова жизнедеятелност по скоро способства / културното развлечение к-с , св.време , културно занимание /.

Извънтрудовото жизнедеятелство расте екстензивно и интензивно.-

- Екстензивно 35 е средно седмично , означава повече собственно време.

- Интензивно – създава възможност за пътувания , развлечения и т.н.

И двете форми създават шанс на сел.туризъм.

3.Антистресов характер , средство за постижение дори рутинната работа може да е привлекателна.

ІІ - Структора на човешките потребности:

Пирамида на маслоу:

- 90% от хората се трудят защото имат потребност

- 10% имат потребност от реализация

- Его мотив – изразява необходимоста от постижения , дава възможност на туриста да се изяви.

- Социална потребност – развличения , анимация , култура  ; Потребност на човешката среда – един от големите шансове на сел.туризъм , общуване с друг вид фамилий , приятелства. Шанс пред индустриалния туризъм , хуманизъм , естествуност при сел.туризъм , съчувствие.

- сигурност

- физическа потребност.

Тема № 33

Рекламна политика , рекламни канали и средства за рекламно възд-е в регионалния и селски туризъм.

І – Рекламна политика

1. – Цели на рекламата

- Информиране на аудиторията за допълнителна оферта.

- Активиране на желанието.

- Изграждане на профилиран образ на обекта

2 – Разпр.на задачите.

3 – Определяне на рекл.бюдзжет.

4 – Рекламна тема.

5 – Създаване на рекламно послание

6 – Избиране на време за излъчване и интезивност на къмпанията.

7 – Анализ на рекламата.

8 – определяне на резултатите.

ІІ – Рекламни канали и средства за рекламно въздействие

-          Ел.медии/радио и т.н/

-          Вестници и списания

-          Печатни изделия / брошури / рекламни каталози

Интернет

Тема № 6

Съвременни социални ценности и значението им за формиране на туристическия продукт на региона. Специфични потребности и ценности.

І Социално концепция за потребностите и ценностите.

Колкото и да са различни вкусовете на хората има една уеднквеност в потребностите и ценностите.

- храна / ценност / - имапотребност от нея

1.Общото все повече се увеличава.

Стопанина трябва да се съобрази с общите потребности на хората , независимо , че не енегова потребност.

2.Динамизъм – смяна на ценностите. Поява на нови ценности.

3.Комплексни ценности и потребности.

а/ модата изменя от физиологическите в социални потребности.

Става въпрос за комплексни потребности от страна на туризма , излизат повече социалните потребности , еестетическите потребности.

При туризма да има не само физиологически потребности а и социални и естетически потребности.

4. Неосъзнати потребности на човека – т.е не може да се каже кокво се иска от него.

ІІ Специфични потребности и ценности свързани с продукта на сел.туризъм.

1.Стремежа на човека да се върне към една естественна потребност във връзка с необходимоста от жилищна среда.  Един апартамент откъсва човека от природата , а къщата се синхронизира с прородана.

Запазени свидетелства от древноста показват нуждата на човек с връзка с природата.

- Още при Римляните:

Градината е заемала голяма част от къщата , помага да осазнаят потребноста от природата. Зелена стая на открито , в която са живеели като в салон. Акокъщата няма връзка с градината се е включвала колонада нар.” Престал “ – да въведе градината в жилището.

Съществува бог на градините. Примитивно обожествяване на градините и “Бог ДИОНИСИЙ”

- В Индийското жилище няма разлика от къщата и градината – зелена стая на къщата на открито.

Тема №7

Селския двори селката къща в туристическата дестинация.

І – Селската къща и селския двор – с тях може да започне и предложението.

Европа – селски двор

България – селски дом/двор/

Дворът се развива с фермерство , обори , машини, инструменти. Винаги има движение и животворен шум.

Туриста при попадане тук прави първа стъпка с интегрирането със семейството и става част от сем.

Дворът сам по себе си очертана фалшлиния периметър. Обществото уважава този фамил.периметър.При влизане в двора става част от фамилията и се отделят от обществото.

Спецификата на българския двор. Не са се развили големи ферми. Дворовете са малки. Можеш да имаш1-2 крави , 7-8 овце.

Но в един сел.дом не може да има повече животни и от хигиенна гледна точка.

Не е масово българинът да живее във ферма извън имота си извън населеното място.Няма традиция да се създаде ферма извън селището.

ІІ – На какво да разчитаме:

1.Стопанска част – ограничен бр.животни.

- 1-2 крави ; - 10 овце ; . кокошки

1.Двор за животни – типичното “ Римска стая “ “ Зелената стая “ – градинеа , лозя , беседка , чешма и селската къща / антипод на градското жилище “апартамент” /.

Тема № 8

Общуването и “истината” за туристическата дестинация на сел.туризъм.

1. Втора потребност “ Истината “ – все по голямо навлизане на информацията и на медиите.

В началото на 20-ти век телефона е еданот първите медии се е използвала само служебно.

Към 70-те години всички семейства имат връзка.

1999 год.в Германия – 19 % ползват интернет или 28 % от младите.

2000 год.в България – 24% ползват интернет в някаква форма.

В загуба на непосредствено приемане на действеталноста.

Не виждеме  човек – а екранен образ / медиен образ /

Липсва при съвр.хомоурбаниз – липса на истина а медиен образ.

Това е и шанса на сел.туризъм да осъществи пряк контокт с истината , контакт който липсва при медийния образ.

Градът създава специф. неврозитет. Човек не се чувства на мъстото си . Градския шум , двишение спец.градски нервозитет.

Неоютноста е уловена още от Гьоте – “ При посещение в Неапол “ “ Този шум и врява – желае да се избави от тази картина “ – тасъв е човака тип Гьоте.

Ал.Фон Хумолт – оценка за Неапол “ При нечуваната бъркотия – излиза човека и изглежда като капка в иокеана – той го приема с удоволствие – това са хора тип Хумолт.

Селския туризъм да се ориентира към човека тип Гьоте , всичко това налага да имаме характеристика на туриста и :

- Тур.група един път на потребностите и какво желаят те.

- Какъв е манталитета на туриста.

Тези , който пътуват ат Европа – по образовани , по богати , имат интерес , пестеливи , коректност от страна на тур.оператора

- Да се разберят вкусове , желания , какво да се поднася за да се достави необходимото удоволствие.

Тема №9

Селската регионална култура като атракция.Хуманизмът и самоизявата в селската култура.

- Селската култура – личностно познание

- Селски прозници – антипод на гражданското мероприятие.

- Общуване – професионално задължение , демонстрира се личностно признание.

Да се познава характеристиката и на приемащата страна нормите на общуване са резлични. Общуване по време на храненето.

-  с разкази за местност със своите притчи.

Тема №11

Храната като атракция.Приключението като развличение.

І- Приключението при селския туризъм – всеки човек при туризма търси своето малко приключение. Преживяване с голяма емоционална наситеност. Този , който се занимава сас сел.туризъм трябва да реши как да се осигури това за туриста.

- среща с животни

- срещи с птици….

Трябва да знаем , кой е този туристически тип и каква ще енеговата нужда.е

Тема № 12

Изчисляване капитала на хотелската стая. Възможности за икономии.

Задача: Да се изчисли капитала за една стая 12м.кв.

За строителната част – 4% възпроизводство

Амортизация – 1% осн.ремонт

Обзавеждане - 7% амортизации всичко ; без матрака легло -10% амортизация.

Изготвяне на необходимия капитал на стаята 12 % - стълби

Коридор салон – 15% от стаята

Санитарен възел – 18% от стаята

1.Обикновено

Е(1-8) =243 +35%от(243) за санит възел , коридор и стълби = 328,05

328,05х 5% аморт.за строителната част = 344,45

Легло матрак – 190лв.х 10% аморт. = 19 = 209 лв.

Останало обзавеждане – 230лв. х 7% = 16,10 = 246 , 10

209 + 246,10 = 455,10

Тема № 13

Спортни и здравни услуги в регионалния и селски туризъм

І – Спортни и здравни услуги в сел.двор.

а- Хората обръщат все повече внимание в/у здравето си , и за това търсят да починат на въздух.

б- Екскурзея в гората , местностите около селата.

в- Екскурзеонни групи.

- с екскурзовод – играе все по-голяма роля

- на семейна основа.

Той осигурява общтоста. Моделира настроението. Екскурзоводите трябва да са с по-голям темперамент , да приобщават поемат вниманието на всички.

Една услуга е спортно мероприятие , тогава когато са успее да се покачи адрреналина , пулсовата честота на сърцето да е 180

Отпущането – Съзнателно отпускане на мусколите. Градския човек от непрекъснати стресове има едно постоянно стресово напрежение на мусколите. Това отпускане се установява чрез различни похвати.

Прогресивно мускулна релаксация – бързо се възприема. Осн.цел – снемане на напрежението

Фази – напрягане на  мусколите ; задържане на  напрежението ; отпускане ; изживявани на напрежението.

Препоръчва се в сел.двор

Предзлагане на конен спорт – както  истински спорт така и  кратка разходка с коня. На принципа на съвместимост Ако единия няма възможност а др.има да си помагат отделните стопани.

Езда с магарета – атракция за деца и чужденци.

Разходка с каруца

Тонизиращ килим от обли камъчета на двора или стаята. На едно пространство в стаята 70/40 обградено като с рамка поставят се речни камъчета и се слага как се използва този тонезиращ килим. Усещането е мигновенно.

Група медецински услуги – поливане с вода

-          -Поливане на краката с маркуч до коленетеако не е удобна зелената площ се поставя дървена скара. Освежаващ ефект , отпускащ ефект. Действа благоприятно за организма.

-          -Поливане на краката ат бедрата от всички страни. Студена чешмяна вода.

-          -Поливане тялото с различна температура вода. Закаляване – топла вода 37-38 градуса докато се получи затопляне , а след това за 5 – 10 пъти със студена вода

-          -Обливане цялата ръка със студена вода с маркуч. Действа благоприятно закаляващо. Благоприятно въздейства на сърдечни болки на нервна основа.

-          -Топла и студена баня на краката.

Две ведра с – топла вода до 38 градуса – 1 топене до 5 мин.

-          -Студена вода – 2 топене 10 сек.

Гарантират се следните резултати:

Подобряване кръвообръщението при хронично студени крака , при мигрена , главоболие , високо кръвно , закалителна процедура ср/у грипни заболявания.

-          -Ходене бос по зелена трева

-          -Ходене бос в сняг 10-20 сек

Тема № 14

Услуги за децата в регионалния и селски туризъм.

Родителите идват в сел.двор – според анкета.

жената иска да не се занимава постоянно с децата , за това е нужно да се създадат условия за децата.

-          Пр.- Люлки , рисунки.

Етаж за възрастни и масто за децата.

Тема №15

Изчисляване на постоянните разходи за нощувка

Постоянните разходи се менят , както физически така и морално.

Постоянни разходи за заплати 2000лв/12стай  обслужва

Ц.стр-вото 260лв/м.кв х 12м.кв = 3120лв

Амортизации 3120лв х 5%   = 156 лв – ст - во

Легла 100 х 10% = 10

Кърпи , табур.840 х8% = 67,20

За запл 1 ст х 2000/12 = 166,70 за една стая

Застраховка – 30

Крайно 429,90

І вар. 429,90 х 100нощувки = 4,30

ІІ вар.429,90 х 120нощувки = 3,58

Тема № 16

Изчисляване на променливите разходи за нощувка

Да се изчислят променливите разходи за една нощувка.

1.Отопление ел енергия 9,6 kw х 9ст/1kw =0,864 лв

2.Вода за къпане – 0,42 куб. по 0,60лв/куб = 0,252 лв

цена                    печалба

Общи разходи

Променливи разходи

Постоянни разходи

Кол.пр-я

За отопление на вода за къпане 6kw/h по 9ст/kw/h=0 , 54лв

обслужване на стаята – 2 часа по 0,60лв = 1,20лв

други променливи разходи 0,09лв

Общо 2,946лв

Тема №18

Изчисляване облагородителната стойност на хранителните продукти собственно производство на стопанина.

Облагородителната стойност – показател  развит точно за фермерите той е субективен показател при изчисляването му има много допущания. / Превръщането на  хран.продукти в пари се нарича облагородена продукция /

Фураж – крави – мляко – пари

Облаг.ст-ст / ОС / = (Цената на прод-ята – произв.ф-ри с пазарната цена) / (продукти без пазарна цена)

Пример: Он продажбата на мляко си взел 5000лв , разходи за произв.без изпесената трева за 4000лв/ + труда/

Изразходвана е 10 т.зелена маса

ОС = 5000 – 4000 / 10т. = 1000 / 10 = 100лв

Или 1т.зелена маса има 100лв облагородителна стойност.

Тема №19

Туристически типове на Компхаузен.

І – Според федералното министерство на Австрия.

Човек със стремеж назад към природата , мрази перфекционизма , хора добросъвестни в своята работа , но те се ограничават само в своят тип живот и всеки който се отличава те изграждат към него негативно отношение. От тези хора трудно се става началници , ръководители. Винаги са недоволни.

Това са хора фамилии с много деца , пестеливи са желаят да живеят съвместно със стопанина през хода на работния ден. Обичат екскурзиите , идеалисти са . Не желаят да бъде много скъпо , предимно са на средна възраст.

ІІ – Германски изследователски клуб за туризъм.

Тези които идват в сел.двор са предимно от 25 до 55 години но преобладава средната възраст.

Болшенството предпочитат почивка в селски двор но в  страната , не обичат пътувания , очакват , че ще има рискове.

Очакват , че в собственната си страна ще имат повече информация за районите.

Финансовите съображения играят голяма роля.

Те са със деца и имат ангажименти към тях. Не изявяват желание те сами да си готвят т.е почивката я насочват към себе си.

Те са идеалисти. Техните представи изискват те да се реализират в баварския вид къщи с много цветя. Но къщите са по мрачни.

Съобразяват се с времето за ваканциите на децата.

Тема № 20

Туристически типове при регионалния и селски туризъм на Лендер. Оценка на условията.

Таблица Abbilding 2

І – Чрезви Холдщайн – намира се в северна Германия.

Климата е мек , влажен , има много езера.

  1. Туристически типове : хар-ки.

Гостите в 40% са от една западна провинция на германия плюс чужденци

а/ Лица без деца – Млади от 18 до 39 години преобладават по младите към 25 год.възраст но те са 3% от анкетираните имат средно и висше образование. Обикновено жените са по млади домакини.

Имат средни доходи 3800 ДМ месечно. Предимно служители.

б/ Осн.част от почиващите 39% имат едно или повече деца но са малки от 0год до 6 год. Преобладават домакини и служители в областта на техниката , търговията , имат средни доходи 5200 – 5400 ДМ.

в/ Най-голямата група 43% те са вече с по големи деца от 7 до 16 год. Имат средно положение в обществото имат висше образование или спец.уч-ще.

Те са предимно 4-5 членни сем-ва , средни доходи около 5200 ДМ

г/ Възрастни без деца 6% от 40 до 59 год.имат гимназиално или висше образоване. Доходи към 4800 – 5000 ДМ месечно. Обикновено това са двойки. Те пътуват често.

д/ Синьори – На възраст над 60 години. Обикновено са с средно образование живеят по двама и обичат да пътуват с още една двойка заедно. Мес.доходи 4500ДМ.

-          Синьори тип А – хора които могат сами да се обслужват.

-          Синьори тип В – хора много възрастни с страдание което не им позволява сами да се обслужват. Този тип са високо платени по отношетие на гледането.

Тези хора са групирани иса им зъдадени въпроси да попълват по четери показателя кое за тях има огромно значение.

Те биле да има: задов.състояние , добро , мн.добро ;; Местоположение , оборудване на жилището , обслужване , цените.

Abbilding 4 – Местоположението

- Водни площи 35% - защо се отдава такова голямо значение / защото района е такъв /

- Тихо местоположение 33%

- Удобство за екскурзий – искат екстермални условия.

- Магазини – за разглеждане и евентуална покупка.

Abbilding 5

Туристите държат на общуването.

Abbilding 6

Обслужване – да се има предвит немските вкусове.

ІІ - По отношение на цените.

Спец.в Германия върховите граници ,спец.по това проучване върховата разходна граница е  100 – 120 ДМ на ден , при по високи цени започва топене на търсенето.

Тема № 21

Качество на туристическия продукт – интерпретации

Търсенето и продаването зависи от качеството.

Проблемите на качеството се изучават и преподават сравнително от скоро “ екотропология “ същата която са занимава с домакинските бюджети науката за издръжката и изхранването на домакинството.

Понятието качество характеризира степен на потребителска стойност.

Съществуват две интерпритации за качество.

-          Инженерна – обективен характер на качеств.параметри които характеризират тяхната потребителска стойност / на предмет и една услуга /.

-          Пазарна – тя изисква към обективните качественни параметри да има отношение , пазарен субект т.е човек вече в битноста му на потребител купувач.

Това означава той да е готов да плати за тази потребителска стойност с нейните качественни параметри.

Реалана покупка хар-ра реално присъствие на една стока.

-          Пазарно отношение – предава реално присъствие на една стока зевиси от :

1.От обективните св-ва на туристическия продукт от степента на развитие на неговите качесвенни параметри.

2. От реализираното пазрно отношение.

- Продажбата / търсенето / е от голямо значение.

- От нивото на доходите на соц.и подоходна група.

При равни други условия по високото качество ще се търси от лица с високи доходи.

Продукти с ниски качества ще бъдат високоотценени от нискодоходни групи.

Характерна е връзката – качество , разходи , цена.

Качеството има смисъл да се усъвършенста на разходна основа до момента на ценовото търсене.

Осн.оценка на качеството: е броят на звездите.

Няколко страни още не са въвели звездна система / всички с Германско влияние /.

Той не е много за такава оценка.

Има и позитивни елементи на зваздната оценка. Спомага за позициониране на съотв.хотел.

Ще могат туроператорите да дадат инф-я за условията.

Тема № 22 + Тема 23

22 Качество на обслужването и инвестиционна активност.

23 Качество на обслужването и избор на персонал , роля на стопанина.

І – За какво да си даваме парите

1.Оценка на оценоста на хотелска стая.

- Не желете инвестиции за ефекастно проветряване на тоалетните.

- Важно е изолирането на шума

- Спец.изолаций на прозорците.

- Радио в стаята

- телевизор

- Телефон за бизнес-туристи.

2. Спалня

- Дълго и широко легло / качество на дюшека/

- Ежедневна смяна на спалното бельо и на кърпи не е важно за ваканционните туристи.

Тъй като се съобразяват с екологията / перилните препарати вредят на почвата /

  1. Обслужване

-          удобно време / повече време за да могат да посетят ресторанта през деня /

-          Различни порций / счита се за важно да бъдат според изискванията на клиента , малка – голяма /

-          Зона за непушачи / малко значение / не е прието да пушиш в ресторанта.

-          Атмосфера

-          Оформление на масата / няма значение /

  1. Хотелски услуги.

-          Закуска в стаята

-          Изгодно предлагане на храна и закуска / сам да си направиш закуската и гарнитурата /

-          Пресни ястия.

Извод:

При обслужването са оценяват повече соц.психологическите качества на персонала. Вежливост , сърдечност , готовност за подпомагане чрез професионално придобити качества.

Изводи при подбор на персонал:

Да се търсят преди всичко морално волеви качества в персонала

Тема № 24

Предприятие и стопанство при регионалния туризъм. Специфична роля на социално-икономическите персонажи.

І – Видове предприятия по обект на дейност.

1. това са типични предприятия регистрирани по ТЗ а също така и нерегистрирани по ТЗ домакинства , стопанства.

2.Ресторантьорска дейност

3.Други услуги / здрави с порти/ кафенета , ресторанти , дискотеки и др.увеселителни заведения.

Предпр.осъществява екскурзоводскса дейност , конин туризъм , лодки под наем ,сърф и т.н.

Дейности на функционални еденици като:

-Общините / поддръжка на селищата , на пътната мрежа , лесничействата , фолклорни групи на самостоятелна любителска основа или към общините.

Месни религиозни паметници или паметници на културата / къщи , улици , квартали , обикновено се поддържат от общените.

ІІ – Икономиката на предприятието се занимава преди всичко с увеличаване степента на изпълнение на целите на предприятието.

-          Високата цена намалява продажбите и се увеличават постоянните разходи

-          При повече продажби ще се намалят постоянните разходи.

ІІІ Ликвидност – втора цел.

При малките стопанства се изпълнява сравнително лесно . Който прави голямо предприятие и след това чака приходи тук опастноста е най голяма.

ІV Цел възпроизводство – Има две тенденции – модернизация и консервация.

Тема №25

Цели на регионалното и селското туристическо преприятие при дуалната структура на земеделието. Управление и специфика на управленските функции.

І Същностна дуалната / двойствена/структора на земеделието и специфични цели.

1. Дуална структора – има две групи стопанства/пред-я/

а/ Капиталови / регистр.по ТЗ/ именно те са предпр.описани в горната схема тук са  /ЕТ , ТД , ДОО , АД , КД , Сдружения по ЗЗД / Могжат да се добавят и кооперациите.

б/ Дребни стопанства / около 1600000 бр./ до 10 дка.някои от тях са дворни стопанства има ниска стоковост. Тези стопанства са истински проблемни стопанства поради силно намалените им възможности да продават.

Големите ф-ми не купуват от тях мляко.

Не са отчели никакво статистическо участие на позара. Имат роля за зеленчуко-произв.в и месо също.

Освен малък достъп до пазара на стоките осигурява продажба на продуктите има малък достъп и до пазара на труда.

Трудът в тези стопанства има малка конвертеруемост / не се търси/

-          Поради несъответствие на тяхната квалификация с квалификацията на търсения труд над 10 % от тях са безработни , пенсионери , възрастни хора.

-          Именно тази категориа хора е готова да продава продукцияте и труда си на сравнително по-ниски цени.

-          Имат значителен потенциал за развитие на селския туризъм

-          Тези стопанства имат като първа цел не толкова печалба колкото чист доход./ чистия доход съдържа печелбата плюс възнаграждението за труда /

За туризма те са добре устроени – имат къщи; свободно време ; соц.изолация ;

Тема №26

Икономика на тур.предприятие в селския регион.Пътища за изпълнение на неговите икономически цели.

І – Същност на туристическото предприятие.

Същност на предприятието при селския туризъм.

Турист.услуга в селото се произвежда от някаква фонкционираща система. Тя може да бъде предприятие според правното съдържание на думата , стопанство , домакинство.

Предприятието е една завършена обособена икон.с-ма то е и правно регламентирана с-ма. Взема своето място в икономиката на страната ими своето съдържание и цели.

Тя е приходо – разходно система.

J Вход/разходи /- предприятието – A изход / приходи/

A/J = max

- Първата цел на предприятието е да максимализира своята печалба.

Печалба/ капитал = мах

-          втора цел  е ликвидност или да посрещне своите разходи със своите приходи.

Да има бързо лидеруемо средство. Могат да инвестират в отрасли които бързо носят доходи.

-          Трета цел способноста на предпр-то да се съхрани тоест да възвърне изразходваното. Ако не се възвърне изразходвано предпр-то изчезва.

-          Четвърта цел всеки от участващите социално-икономически персонажи / собственик , стопанин , предприемач и работник / да получи своето.

-          Петата цел е пр-то да бъде адаптирано към съществуващите условия на обществото.

Тема № 30

Туристическо търсене и предлагане. Специфика на факторите на търсене и предлагане в регионалния и селски туризъм.

І – Търсене – потребности от услуги.

- Фактори

- доходи на консуматора

- кръстосана еластичност / Заместителите т.е цената на една услуга , определя на друга /

- Желанията на консуматорите

х – цена , у- търсено количество , D – търсене

При повишаване на цените търсенето спада или отива към нулата на У

Квалификацията на потребностите като предпоставка на търсенето

Потребностите са класифицират на три групи:

-          физически / храна , облекло /

-          интелектуални

-          социални потребности / приятелства , общуване и т.н /

Потребностите като предпоставка вкл.индивидуални материални потребности осигуровки , потребност по сигурноста , духовни потребности , спорт , соц.потребности , потребност за възстановяване / сън/ , общественна активност.

Турист.търсене е форма на платежо-способност което осъществява ползването на турист.стоки иуслуги.

По важни хар-ки на тур-търсене:

-          Търсене на услуги

-          Неорганизираност / Нееднородност / при търсенето на услуги.

-          Висока степен на ценова доходна и рекламна еластичност.

Високо ниво на кръстосана еластичност / заменяемост /

ІІ – Туристическо предлагане.

Съвкупност от туристически стоки и услуги които стоят на турист.пазар.

  1. Фактори определящи предлагането:

Географски фактори ; Матерална база ; Предлагането има подчертана не-еластичност ; Разширяване ареала на туристическо предлагане ; Централизиране и групиране / жестока конкуренция , дъмпинг на цените / ; Увеличаване на времетраенето / целогодишно / ; Ускорени нарастващи темпове на тур.предлагане.

Тема №31

Цели и стратегии на ценовата политика в регионалния и селски туризъм.

І – Цели на ценовата политика

- Да се осигури по-голям обем продажби / по-голяма територия да се обхваща /

- Заемане на пазарен дял с потенциални тур.продукти.

- Извличане на печалба.

- Осигуряване на максимална рентабилност.Рентабилност на приходите от тористическата дейност.

- Възвръщаемост на разходите.

ІІ – Отбиви от цената в туризма / отстъпки в цените /.Стратегии на ценовата политикса.

1.Важен е психологическия ефект.

- Отбив при масовост , кол-во оборот / намаляш цената/

-При плащане в брой

-При каталожни цени пр.99

-Спец.отсъпка от цената за постоянни клиенти

-Защитни отбиви / покупка на огромни количества/

-Отбиви по специален повод.

Тема №32

Ценови определености в туризма. Осн.методи за формиране на цената на продукта на регионалния и селски туризъм – видове цени , ценови съотношения и ценово регулиране.

І – Ценови определености в туризма.

1. Промяната на цените се отразява така :

- При добро качество , при повишаване на цените , търсеното количество спада но наклонената/права/ на промяната в цените е под 45* със две точки на пресичане съответно х-цени У- търсено кол-во. /схема/

- При лошо качество е същото но правата е почти вертикална./схема/

2.Изминение на кривата на търсенето при константно предлагане.

D/крива от Л на Д/-търсене   S/крива от Д на Л/-предлагане  D1-изм на търсенето Х-цена У-търс.кол-ва.

- При S-Конст. с повишаването на цената се повишава и търсеното кол-во като кривата на търсенето D1 се измества на дясно от D./схема/

- При S-Конст. намаляването на цената ,намалява и търсеното кол-во като кривата на търсенето D1 се измества на ляво от D./схема/

3. Изминение на кривата на предлагане при константно търсене.

D-търсене   S-предлагане  S1-изм на предлагането Х-цена У-търс.кол-ва

- При D-Конст.с намаляване на цената се повишава търсеното кол-во и кривата на предлагане S1 се измества на дясно от S / схема/

- При D-Конст.с повишаване на цената се немелява търсеното кол-во и кривата на предлагане S1 се измества на ляво от S / схема/

4. Изменение на кривите на S и D при константно търсено кол-во.

- При повишаване на цената кривите се изместват нагоре заедно с пресечната им точка

- при намаляване на цената обратно

ІІ – Основни методи за формиране на цената на продукта.

-          Себестойност + печелба / калкулативен метод /

-          Метод на равновесната точка , подобен на калкулативния но се съобразява с обема тоест при по-голям обем продажби намаля надбавката от печалба и самата печалба ще бъде по-голяма.

-          Метод на потребителската оценка – функция на D и S.

-          Метод на формиране на Р на база конкуренцията / прилага се от малките фирми предимно /

ІІІ – Видове цени

1.Основни

- Формални цени – офертни цени

- Фиктивни цени – с цел укриване на доходи от ДТС

- По равнище на цените: текущи ; средни/които се ползват статистически/ ; дефинирани/ според време , местоположение , поток и т.н/

ІV – Според преследваната цел

-          Стимулиращи ; рекламни ; сезонни ; разчетни/ при разплащане на база калкулиране / ; единични/крайни/ ; обща цена/ всичко да е вкл.храна,път и т.н/

V – Психологически ценови трикове.

Цена – чифт , тек пр.99 , / плащаш 1 + едно свободно / - но това си е една цена и е реална.

 

WWW.POCHIVKA.ORG