|
Въздействие на сезонността върху
туристическия процес в малките черноморски градове
СЪДЪРЖАНИЕ:
- Същностна характеристика на сезонността
Фактори, влияещи върху сезонността
Влияние на сезонността върху развитието на малките градове по
българското южно Черноморие
Последици от влиянието на сезонността в туризма
а/ влияние на сезонността върху материално-техническага бта;
б/ влияние на сезонността върху транспорта;
в/ влияние на сезонността върху работната сила;
г/ влияние на сезонността върху организацията на туристическия
процес и туристическиго обслужване; д/ влияние на сезонността върху финансовите ресурси; е/ влияние на сезонността върху качеството и конкурентоспособността
на туристическия продукт.
5. Насоки за намаляване въздействието на сезонността в туризма и за
повишаване приходите ог туризъм в малките черноморски градове
1. Същностна характеристика
Сезонността е присъща на много икономически явления, но нейното
влияние в международния туризъм е много силно. Тя създава значителни
трудности, свързани с намаляване на рентабилността на туристическите
предприятия и на използването на основните им фондове, влошава
обслужването на туристите и поражда текучество на работната сила.
Сезонността в международния туризъм усложнява развитието на
туристическото стопанство, изостря противоречията между еластичното търсене
на туристически услуги и стоки и сравнително стабилното туристическо
предлагане.
Под сезонност в туризма се разбира ежегодно повтарящи се колебания
на търсенето и предлагането на услугите и стоките, които настъпват под
въздействието на едни и същи фактори. Сезонността е свойство на
туристическите потоци да се концентрират на определени места във време,
удобно за упражняване на акта туризъм. Тя е един от главните проблеми на
съвременния международен туризъм.
Изследванията по проблемите на сезонността се развиват успоредно с
развитието на туристическата наука. До края на шейсетте години ударението
пада главно върху произхода, същността и особеностите на сезонността и
факторите, определящи продължителността на туристическия сезон. Между
имената, работещи в тази насока, са тези на Л. Бур, О. Рьомер, А. Кох, В.
Хунцикер и т. н. Днес основно усилия се полагат за анализиране негативните
последици и търсене на пътища за намаляване на тяхното въздействие.
Стремежът е насочен към възможностите за удължаване на туристическия
сезон, за комбиниране на различни видове туризъм в едно туристическо място,
за все по-широко налагане на алтернативния туризъм.
Основни термини, свързани със сезонността, са:
а/ сезонен фактор — обикновено е синоним на сезонността, когато
изследва влиянието й върху заетостта;
б/ сезонни колебания — пок вват измененията в характеристиките на
туризма;
в/ индекс на сезонните колебания — конкретен измерител на
сезонните колебания;
г/ туристически сезон — времето, през което се осъществява
туристическага дейност в рамките на годината:
- активен туристически сезон — нарича се още главен, върхов,
основен; през него се осъществява основна част от туристическата дейност;
- неактивен туристически сезон — известен е като предсезон
или следсезон, т. нар. "крила на сезона";
- междинен сезон / рекламен сезон — свързани са с търговската
(маркетинговата) страна на периода; услугите се предлагат на ниски, рекламни
цени;
- мъртъв сезон — период, в който не се осъществява никаква
туристическа дейност; нарича се още извънсезон;
д/ сезонен връх — обозначава се максималната стойност на
постигнатите количествени характеристики в туристическата дейност;
е/ сезонна дупка — временен конюнктурен спад в характеристиките
на туристическата дейност в рамките на главния сезон.
Сезонността в туризма е обективно, вътрешно-присъщо на туризма
явление, което има универсално проявление и значително зависи от степента на
социално-икономическо развитие.
2. Фактори, влияещи вьрху сезонността
Факторите биват три основни групи:
а/ фактори, свързани с природните дадености
б/ фактори, свързани с туристическото търсене
в/ фактори, свързани с туристическото предлагане
Най-пряко зависима е сезонността от природните дадености. Особено
важно значение в това отношение има климатът. Той до голяма степен определя
продължителността на туристическия сезон. Влиянието на климата е най-силно
изразено при морския рекреативен и планинския туризъм. Особеностите на тези
видове туризъм предопределят голямата концентрация на туристически потоци
през летните месеци за първия вид и през зимните и в известна степен през
летните месеци за втория вид. Не толкова силно изразена е зависимостта от
климата за други видове туризъм като балнеолечебния, конгресния, спортния,
културно-познавателния. Туристическият сезон при тях е с по-голяма
продължителност, но благоприятните климатични фактори (слънчево греене и
умерени температури) оковат и тук своето въздействие, което води до известен
спад в броя на туристите през зимния период.
От факторите, свързани с туристическото търсене, най-значими са:
свободното време, отпуските и ваканциите, социално-икономиче ските и
психологически фактори, подражанието, модата и т. н. Всички те са в пряка
връзка с масовизирането на туризма. Нагласата, че през главните туристически
сезони масовите туристи заплащат по-ниски цени за услугите, че определени
периоди ог годината са най-подходящи за практикуване на даден вид туризъм и
други подобни закостенели възгледи водят до струпване на огромни маси
туристи в рамките на 1-2 месеца и пълен застой през останалата част на
годината. Това с най-пълна сила важи за морския рекреативен и планинския
туризъм. Българските курорти са "курорти-образец" в това отношение. Все още
е много трудно да се разчупи схващането, че Черноморието е място за летуване
и то основно през юли и август или че планините са гостоприемни най-вече през
декември-януари.
Отпуските и ученическите ваканции от своя страна също определят
големия наплив на туристи през конкретни месеци на годината. В най-голяма
зависимост от това са семейните курорти и ученическите лагери. При тях
силната натовареност през януари и юли-август контрастира с
неизползваемостта на базата през останалите месеци.
По отношение на предлагането в туризма, там факторите се свеждат
основно до нагласата за посрещане на туристи. Разбирането, че курортът е
летен, респективно — зимен, води до експлоатацията му единствено през
съответния годишен сезон. За останапия период базата не функционира или се
превръща в строителен обект.
Трудно е да се определи конкретен превес на един или друг фактор.
Всички те най-често се комбинират, препокриват се в известна степен.
Нагласата на търсенето се свързва с климатичните особености, от които пък в
пряка зависимост е предлагането. Връзката между отделните фактори е напълно
обективна и нейното задълбочено изследване може да бъде само от полза за
определяне последиците от влиянието на факторите и търсене на пътища за
удължаване продължителността на туристическия сезон.
3. Влияние на сезонността върху развитието на малките
градове по българското южно Черноморие
Малките градове по българското Черноморие са почти изцяло зависими
от туризма. Той е един от основните начини на прехрана за жителите на тези
селища.
Разположените на юг от н. Емине малки градове — Несебър, Поморие,
Созопол, Приморско, Царево, Ахтопол — и прилежащите им селища — Равда,
Черноморец, Варвара, Синеморец и пр. — се славят с безупречна хубост и
естествена привлекателност. Природата е изключително красива. Морските
води са бистри — тук морето е най-чисто в сравнение с останалите райони по
крайбрежието. Средната температура на водата през летните месеци е 26'С.
Бреговата ивица е силно насечена — редуват се миниатюрни заливчета със
златист пясък и ниски скалисти брегове. В продължение на много километри
гористите склонове на Странджа слизат почти до морето. Устията на р. Ахелой,
Ропотамо, Велека и Резовска река създават допълнително очарование.
Хинтерландът — предимно склоновете на Странджа — изобилства с ценни
растителни и животински видове. Климатът е благоприятен, а колкото по-на юг
се отива, толкова по-големи възможности се създават за удължаване на сезона с
20-30 дни.
Историческото развитие на градовете е оставило ярки отпечатъци—
следите от различни култури, паметници на изкуството, църкви и параклиси
привличат туристическия интерес.
Все още обаче туристическото предлагане в този район е насочено
главно към морския рекреативен туризъм. Свръхинтензивното натоварване през
летния сезон е последвано от пълен застой през останалите три годипщи
времена. Самото предлагане е доста еднотипно откъм атракции. Съпътстващите
престоя на туристите развлечения са малко и като брой, и като разнообразие.
Легловата база е представена предимно от частни квартири и малки хотели,
строени преди повече от 15 години, които се стремят да пренастроят функциите
си към новите изисквания на пазара. Сградите в по-голямата си част са стари,
строени главно с туристическо предназначение, но не се поддържат и
постепенно западат. Материално-техническата база на т.нар.
"парахотелиерство" в последните десетина години уверено върви към разруха.
Инвестициите са малко, процесът на вливане на свежи капитали е бавен и плах
~изключение в това отношение прави Несебър, където модернизацията и
адаптацията към съвременните изисквания на туристическото търсене се движат
с по-висока скорост). Липсата на средства снижава качеството на предлагания
туристически продукт, вследствие на което се понижава туристическото
търсене, стесняват се рамките на сезона, т.е. неговата продължителност. Това от
своя страна води към намаляване интереса на инвеститорите да влагат средства
в продукт, чиято реализация се свежда до 2-2,5 месеца годишно, и кръгът се
затваря.
Характерното за тази част на страната голямо разнообразие на културно-
исторически ресурси също не се използва рационално. Значителната
посещаемост през летния сезон води до постепенно амортизиране на част от
обектите, до нарушаване или дори унищожаване на други. Същевременно през
неактивния сезон голяма част от тези ресурси не се съхраняват по подходящ
начин, много от тях са на открито, изложени са на прякото влияние на
атмосферните явления и състоянието им допълнително се влошава.
Като основно средство за препитание в малките градове туризмът
предизвиква доста широкообхватен интерес не само от страна на местното
население, но и отвън. Стремежът на жителите на тези места към получаване на
максимални приходи от дейността е естествен и разбираем, но той води до
голям брой негативни последици. Желанието за печалба на всяка цена нерядко
предизвиква нелепи и комични ситуации, които поставят предлагането в не
особено добра светлина. Липсата на по-значими обединения допълнително
затруднява повишаването качеството на туристическия продукт, а оттам и
удължаването на сезона. Частните квартири функционират сами за себе си, в
конкуренция помежду си и не са редки случаите на съзнателно подбиване на
цените, което намалява приходите като цяло. Големият брой частни
туроператорски фирми работят самостоятелно, често в противоречия вместо в
съглашателство помежду си. Водещ все още е главно личният интерес, който
обаче носи повече вреди отколкото ползи на туристическото предлагане като
цяло.
Обединяването на посоченото обстоятелство с наличието на интереси от
страна на неместни хора и организации към територии в пределите на и около
градове като Несебър, Поморие, Созопол, Царево, Синеморец, допълнително
затормозява обслужването. Временното пребиваване на "чужди инвеститори" (в
българското разбиране по курортите ни това понятие е наситено с недотам
положителен смисъл) е свързано с редица конфликти по отношение на местното
население, традиции, местната административно-правна уредба, екологията.
Повишава се чувствително и криминалната активност през летните месеци.
Екологията е другият важен проблем, пряко свързан със сезонността.
Инвазионното нашествие на огромни маси хора за кратък период от време е
последвано от нарушаване целостта и "здравето" на околната среда. Натрупват
се значителни количества отпадъци, чието извозване често е проблем за малките
общини. Хищническото използване на природните ресурси води до скорошното
им унищожаване. Важен е проблемът и със следсезонното занемаряване на
обектите. Липсата на контрол ги подлага на р~ирушаване, а елементи от техните
конструкции затрупват околните пространства.
Всички тези в голямата си част негативни последици доказват
отрицателното влияние на сезонния фактор особено що се отнася до малки
градове като горепосочените, които разчитат на туристическата дейност за
повишаване приходите не само на отделните жители в частност, но и на
общините като цяло.
4. Последици от влиянието на сезонността в туризма
Последиците от сезонността в туризма не могат да бъдат поставени под
общо определение. Те са както положителни, така и отрицателни, но
отношението между първите и вторите е силно диференцирано и теглото на
негативизма е далеч по-голямо.
Последиците от сезонността се отразяват на всички нива на
туристическата индустрия: и на материално-техническата база, и на работната
сила, и на управлението, а не на последно място — и на конкурентоспособността
и ценовата политика.
аl впияние на сезонността вьрху материапно-техническата база
Вследствие на сезонността се получават значителни различия в
използването на материално-техническата база — струпване на големи маси от
хора в рамките на кратък период от време и пълна неизползваемост на
заведенията и съоръженията през останалата част на годината. В резултат на
това се стига до силно износване на ресурсите. През главния сезон повишената
употреба води до логичното остаряване на съоръженията. Но и през неактивния
сезон има амортизация, което изисква непрекъснато влагане на средства за
реновация, ремонти, поддръжка. Тези разходи са особено високи по отношение
материално-техническата база на морския рекреативен туризъм през зимата, тъй
като тогава тя е почти напълно неизползваема и носи своите загуби. В
значителна степен този факт е в сила за почивните станции, бунгала и т.н., които
през зимния сезон биват оставяни на произвола на атмосферните влияния, в
резултат на което се налага влагането на значителни по обем средства за ремонт
и подготовка на базата за следващия туристически сезон. Проблемът
допълнително се задълбочава и от все още ненапълно изяснената собственост и
незавършената приватизация на обекти, принадлежали в близкото минало на
"Балкантурист". Природните въздействия и човешката недобро съвестност
рушат и разграбват привлекателните някога къмпинги "Европа", 'Традина",
"Каваци", "Веселие", "Юг" и т.н.
По отношение на частните домове една голяма част от тях през
неактивния сезон се използва за живеене, което в една или друга степен говори
за някаква поддръжка, която обаче е на недостатъчно високо ниво, за да бъде
повишено чувствително качеството на предлагания туристически продукт. От
друга страна времето извън главния сезон се използва за основни ремонти,
преустройство и доусъвършенстване. Навлизащото макар и с бавни темпове
частно предприемачество в областта на строителството на малки хотели и
семейни пансиони дава своя принос по отношение облагородяването и
модернизирането на посочените градове. Положителната страна на сезонността
се изразява именно във възможността за преврьщането през неактивния сезон на
градовете в строителни площадки с единствена цел подобряване нивото на
обслужване.
б! влияние на сезонността върху транспорта
Последиците от сезонността върху транспортното обслужване почти се
препокриват с тези върху материално-техническата база. И при транспортните
средства повишеното използване през главния сезон силно се отразява върху
амортизацията. Разходите за последната обаче трудно могат да бъдат покрити
през неактивния сезон, когато средствата за транспорт се експлоатират по-
рядко, някои изобщо не функционират (което носи допълнителни загуби) и
почти не носят приходи. Друг важен аспект в тази насока е и заетостта на
работната сила, която е в правопропорционална зависимост от заетостта на
транспортните средства.
Недоброто състояние на транспортната инфраструктура от своя страна
допълнително повишава негативното влияние на сезонността. Пътищата в тази
част на страната са на ниво, доста далеч от европейските стандарти.
Некачествената настилка, тесните платна, неравностите затрудняват значително
свръхнатовареното движение през летните месеци. Средствата в бюджета на
малките общини не са достатъчни за покриването на тези разходи; липсват и
дотации от страна на държавата. В резултат на това се ремонтират само отделни
участъци от мрежата, които обаче през главния сезон отново се амортизират.
Основният използван вид транспорт в посочения район е автомобилният
— леки автомобили и автобуси. Въздушният и жп транспортът имат за крайна
точка гарите на гр. Бургас. Оттам до различните курортни селища туристите се
превозват с автобуси. През активния сезон е налице добра обезпеченост с
превозни средства. През останалата част на годината обаче тази база не се
експлоатира и носи допълнителни разходи на собствениците си; от друга страна,
значително се затруднява транспортирането на жителите на по-отдалечените
селища.
в/ влияние на сезонността върху работната сила
Контрастите в експлоагацията на материално-техническата база са пряко
свързани и с ангажираността на работещите в сферата на туризма. В повечето
случаи при тях се говори за временна заетост, за висока интензивност на
работния ден в рамките на няколко месеца годишно и безработица за останалия
период. Обикновено работното време в туризма е ненормирано, наговареността
през главния сезон е значителна; често дори се съвместяват различни професии.
Все още битува схващането, че заетите в туризма и по-конкретно в сферата на
обслужването, са нискоквалифицир ани, хора със средно или полувисше
образование, за които през неактивния сезон е по-трудно да си намерят работа
Те съответно получават и по-ниско заплащане.
Голям процент от заетите в курортните селища през активния сезон са
неместни жители. Предимствого им често се крие в по-подходящата
квалификация и в по-голямата им гъвкавост по отношение възможностите им да
съвместяват различни задължения. У местното население все още (макар и
постепенно отшумяваща) се усеща известна гордост, нежелание за изпълнение
на всякакви длъжности и въпреки огромната безработица през неактивния
период (често надвишаваща 50-б0%) не всички са готови да приемат определени
места в сферата на туристическото обслужване. Голяма част от местното
население се занимава и със собствено предлагане — частните квартири.
По отношение на половата структура специфик ата на морския
рекреативен туризъм по Черноморието ни предлага почти еднакво разделение на
професиите. Ангажираността на женската работна ръка в обслужването,
търговията и пр. върви успоредно със заетостта на мъжете в такива сфери като
ресторантьорство, поддръжка на базата, водно спасяване, атракционни
съоръжения и т.н.
По възрастов признак предимство се дава на по-младите, по-енергични
кадри (и ог местното население, и "приходящ~"), за които сезонността е шанс
за, макар и временна, реализация. През неактивния период обаче заетите в
сферата на туризма значително повишават нивото на безработица в страната.
г/ влияние на сезонността върху организацията на туристическия
процес и тури стическото обслужване
Сезонността се отразява във всички направления на туристическия
процес. Текучеството на кадри, прекъсванията на работния цикъл в рамките на
годината води до по-слаба координация между отделните звена на персонала,
което по един или друг начин рефлектира и върху обслужването. Не винаги е
възможно за един кратък период от време да се организира добър екип, което от
своя страна създава трудности и на управлението и затормозява дейността.
Липсата на постоянен контакт между хората, на предварителна съгласуваност на
характери и начин на работа предполага известно време за синхронизиране
между отделните личности. Всеки сезон се превръща в ново начало и целия
цикъл на трудовия процес започва на практика от нулата. Краткият период, за
който се работи, различията на характерите и самата специфика на
туристиче ската дейност допълнително затрудняват организацията на
обслужването.
д/ влияние на сезонността върху финансовите ресурси
Застоят през неактивния сезон води до рязко намаляване или почти
прекъсване на паричните приходи. Същевременно са налице постоянните
разходи, за които е необходимо да се търсят пътища за покриването им. В
повечето случаи събраните през активния сезон средства са крайно
недостатъчни за тази цел. Търсят се кредити, водят се преговори с банки, а
разплащането е възможно да се осъществи едва след началото на сезона.
Голямата раздробеност на предлагането в малките градове е още една
предпоставка за затруднения във връзка с финансирането. Отделните
собственици на материално-техническата база разполагат с ограничени средства
за разширяване на структурите. Недобре уредената система за получаване на
държавни помощи и заеми спъва плановете за развитие. Най-често
собствениците в посочените градове заделят част от печалбата от изминалия
сезон за вложение в нови идеи. Средствата обаче са крайно недостатъчни и това
забавя процесите на цялостно развитие и модернизиране на курортите ни.
Липсват мащабни инвестиции; предпочитани за вложение в тях са по-големите
курорти като Златни пясъци, Албена, Слънчев бряг, а малките градове разчитат
предимно на по-дребни предприемачи и на усилията на местните жители.
е/ влияние на сезонността върху качеството и
конкурентосиособността на туристическия продукт
Сезонността до голяма степен вреди на качеството на туристическия
продукт. Един силно повлиян от сезонността туристически обект не може да е
високо-конкурентоспособен. Доброто качество се постига постепенно, стъпка по
стъпка, посредством непрекъснато анализиране на получените до даден момент
резултати, на недостатъците, и предприемане на мерки за тяхното отстраняване.
Това е процес на постоянно надграждане, за да се стигне до най-високата точка.
При сезонния туризъм се получава разкъсване на този процес. Всеки сезон е
едно ново начало и е невъзможно в рамките на няколко месеца да се достигне
онова ниво, което би достигнал един вид туризъм (като конгресния например) с
постоянно развитие. Сезонността обезкуражава и инвеститорите, които не
намират смисъл да влагат средства в обекти, чиято експлоатация е ограничена
до 2-3 месеца и съответно степента на възвръщаемост е много ниска. Това
безусловно води до понижаване качеството на предлагания туристически
продукт, т.е. до слаба конкурентоспособност, което от своя страна рефлектира
върху цените.
5. Насоки за намаляване въздействието на сезонността в
туризма и за повишаване приходите от туризъм в малките
черноморски градове
Пътищата за намаляване негативното влияние на сезонния фактор в
туризма могат да бъдат търсени в няколко направления. Днес този проблем се
поставя все по-ярко и усилията са насочени главно към търсене на комплексен
подход за повишаване рентабилността на туристическите обекти, попадащи под
влиянието на сезонността.
На първо място се търсят възможности за комбиниране на различни
видове туризъм на едно туристическо място. Освен условия за развитие на
морския рекреативен туризъм налице са и възможности за развитие на други
видове и форми на туризъм.
Широко популярнага лечебна кал от Поморийското езеро е важен
фактор за рмвитие на балнеолечебен туризъм. Необходимо е обаче да се обърне
по-голямо внимание на материално-техническата база, чието състояние не
покрива европейските критерии за качество и се нуждае от значителни средства
за модернизация. Условия за развитие на лечебен туризъм има и в други градове
— Приморско, Царево, Ахтопол — където влиянието на йодните пари от морето
успешно се съчетава с мекия климат особено през есента.
Богатото историческо минало и разнообразието на архитектурни
паметници са предпоставка за развитие на културно-познавателен туризъм в
Несебър и Созопол. Провеждането на различни културни събития (музикалният
фестивал "Златният Орфей", Празниците на изкуствата "Аполония", Седмицата
на морето и др.) повишават посещаемостта и удължават продължителността на
туристическия сезон.
Нерационалното използване на съществуващата база и недостатъчните
усилия за изграждане на нова такава спъват развитието на спортния туризъм,
който би могъл да се практикува и през неактивния сезон, както от гости на
градовете, така и от техните жители. В много малка степен се използват базите
за тренировка и лагери на националните отбори. Непосредствената близост на
островите Св. Иван и Св. Петър и на Змийския остров предполага развитието на
морски пътешествия, разходки с лодки ~навлизане и в устието на р. Ропотамо),
пикници, риболов, специални събития, свързани с приключения и изненади за
туристите. Липсата на обиколни корабни маршрути е важен недостатък, за
чието преодоляване са необходими бързи решения.
Склоновете на Странджа от своя страна предлагат подходящи условия за
пешеходни турове, за изучаване на природните забележителности и не на
последно място за практикуване на ловен туризъм.
За удължаване на туристическия сезон е важно да се обърне по-
съществено внимание върху развитието на конгресния и деловия туризъм.
Тишината и спокойствието на малките градове през неактивния сезон са добра
предпоставка за работа; необходимо е само оборудването на подходящи
помещения, зали, внедряване най-новите достижения на научно-техническия
прогрес, осигуряване на лесна транспортна достъпност до по-отдалечените
места.
Друг съществен момент за привличане на по-големи групи туристи е
доближаването до природата. Масовото строителство от последните години все
повече откъсва градовете от естествената им красота. Ограничаването на този
процес ще повиши интереса най-вече на чуждестранните туристи. Факт е идеята
за създаване в Поморие и в други малки градове на ваканционни квартали. Те
представляват нов тип ваканционни формирования с малка и средна етажност,
т.е. приличат на познатите ваканционни селища "Русалка", "Елените", "Дюни",
но с тази р илика, че се разполагат в близост до съществуващо селище. Мисли
се и за създаване на т.нар. "зелени плажове", при които изкуствено създаден
защитен "чадър" да се издигне над част ог терените непосредствено по
бреговата ивица или зад пясъчните плажове. Целта е да се посрещнат страховете
на западни и скандинавски туристи от прекомерната сила на слънчевите лъчи и
от изтъняващия озонов слой.
Друга насока за намаляване влиянието на сезонността е повишаването
готовността за посрещане на туристи. Целта в това отношение е да се повиши
качеството на туристическия продукт, да се постигне една по-добра мотивация
на персонала. Търсят се хора с качества и умения, с положителна нагласа към
работата. Туристическият продукт вече не включва само храна и нощувка, но и
висококачествено обслужване от страна на човешките ресурси. Екскурзоводите
трябва да имат всестранни познания в области като история, археология,
ботаника, минерал огия, орнитология, обща зоология, фолклор, народно
творчество и пр. Анимацията е задължителна съставка на туристическото
предлагане. Необходимо е разнообразяването на атракционните съоръжения,
създаване на такива на закрито, оформяне на по-малки и по-големи кътове,
паркове, включване на човешкия ресурс в тази област (клоуни, преоблечени
актьори и т.н.). Организирането на фолклорни вечери с възможност за пълно
вникване в бита на населението ни (изработване на изделия от глина, тъкане,
разглеждане на национални носии и др.) в съседните села, сгушени в полите на
Странджа, също има своето място в тази насока.
Не без значение е рекламата, посредством която се търсят пътища за
представяне на туристическите центрове на по-широк кръг от хора. Малките
градове по южното ни Черноморие остават встрани от представянето на
големите курорти. А те имат своето самостоятелно място не само като част от
екскурзионните програми, но и като привлекателни туристически центрове.
Необходима е активна, постоянна реклама, при която да се търсят новите, по-
разчупени форми. За целта е важно и обединяването на частните туроператори,
полагането на съвместни усилия в посока представянето на съответния град
преди всичко като завършена цялост, а след това и на отделните обекти в него.
Държавата също трябва да поеме своята роля посредством приемането на
специална политика за отрасъла с масова реклама и представяне на природните
дадености и богатства на страната като цяло и по отделни региони.
Важен аспект в рекламна е подчертаването на подходящите условия,
които се предлагат за конкретни групи туристи — семейства с малки деца,
учащи, студенти, хора от т.нар. "трета възраст", за които мекото време през
пролетта и есента е особено подходящо.
Не на последно място е важно да се обърне внимание на
местоположението на градовете, през които минава един от основните пътища
от Русия и Украйна за Турция. Непрекъснатостта на този транзитен
туристопоток почти през цялата година налага необходимостта от предлагане на
специални условия за престой и прехрана, изграждане на крайпътни обекти,
предлагащи пълна гама услуги за пътуващите, атракциони, забавления,
съобразени с краткото време за престой.
Всички тези насоки, правилно претеглени и комбинирани, биха
спомогнали за намаляване негативното въздействие на сезонността върху
туристическия процес в малките черноморски градове. По този начин ще се
повиши реализацията на туристическия продукт, т.е. ще се повишат приходите,
което от своя страна ще позволи регулярно осъвременяване на материално-
техническата база. Това, успоредно с непрекъснатото следене промените на
конкурентните пазари, ще доведе до повишаване готовността за посрещане на
туристи, подобряване качеството на продукта и получаване на трайни резултати
по удължаването на туристическия сезон и превръщането на Черноморието ни в
привлекателно място наред с най-добрите европейски дестинации.
|
