Home История Френска революция(1)

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Френска революция(1) ПДФ Печат Е-мейл

ФРЕНСКА  РЕВОЛЮЦИЯ

  1. Причините

Събието,  което  разтърсило из основи  света  на  Стария режим, била  революцията  във  Франция. До 1789 г. всеки  французин принадлежал към някакво  съсловие: във Франция  имало  около  100 хил. духовници (първото съсловие), че  400 хиляди   благородници  (второто  съсловие) и  повече от 23 милиона  представители  на  третото  съсловие.

Първото  съсловие се намирало в упадък, но  притежавало  около 10 % от земята. Собствеността на  църквата  не  се  облагала   с данъци  от държавата. Синове на аристократи  заемали  всяка  по-важна  църковна длъжност и  контролирали това  огромно  богатство.

Второто  съсловие също  се  радвало на огромно  влияние. Със закон от 1780 г. повечето  важни постове  в държавната  администрация били  запазени само  за хора с доказан благороднически произход от поне  четири  поколения.

Привилегиите  на  аристокрацията  изпъквали  особено в сравнение с третото съсловие.  Богатите  търговци, финансисти и манифактуристи, които  мечтаели за  постове  и почести, се  чувствали изолирани и пренебрегнати от аристократите. Така  една от важните причини за задаващата се  криза бил конфликтът между интересите  на  силните  буржоазни кръгове и отказващата да се  промени  аристокрация.

Друга  важна причина  за рухване на  системата била финансовата криза  на  властта.  Луи  ХV (1715 – 1774) на  два пъти  се опитал да  осъществи реформи, с които да обложи с данъци  духовенството и аристокрацията, но  това  предизвикало тяхната  бурна  съпротива. Наследникът му  Луи ХVІ (1774 -1792) бил нерешителен и неспособен да  овладее ситуацията. Кулминацията на  кризата  настъпила  през 1789 г. когато  кралят бил принуден да свика  генералните  щати -------. В тях обаче  се  гласувало  по съсловия. Така  23-те милиона  от третото съсловие  разполагали с един клас, а  привелигираваните  с два. Това  положение не можело да  продължава  повече. След  свикването  на  генералните  щати на 5 май  1789 г. вълната  на  революцията  била  отприщина   и нищо  не  можело да  я  спре. Започнала  борбата  за  изравняване на  правата  чрез  отхвърляне на  привилегиите.

2. Избухване и  начални  етапи на  революцията

Генералните  щати  не  били  свикнали от 1614 година, затова самото ими свикване  се  привърнало  в събитие. Този  път народът на  Франция  нямало да  пропусне  своя шанс. Депутатите от  третото съсловие  и онези   привилегированите, които  ги подкрепяли  , се събрали в Залата  за  тенис във Версай и  се  заклели да не  се  разпускат до създаването на конституция. Така било създадено събрание.

На  14 юли 1789 г. огромна  тълпа  санкюлоти  щурмували Бастилията, която изпълнявала  ролята на  градски затвор. Когато  новината  за това достигнала до  краля,той възкликнал: “Но това е  бунт!”. Един от неговите  приближени бил по-точен:”Не, Ваше Величество. Това  е революция!”

През лятото на  1789 г. в страната  започнали повсеместни ангифеодални вълнения. В хаоса на  народното надигане много аристократи  напуснали  страната, спасявайки  се  в емиграция. Учредителното  събрание отменило  съсловните  привилегии и феодалните  права, а също  и църковния десятък. С това  феодалният режим във френското село бил разрушен. На  26 август била  приета Декларацията  за  правата  на  човека  и гражданина, с която французите  се  обявавали за  равни  в своите  права на  свобода, собственост и сигурност.

Декларация за правата на човека и гражданина:

1. Хората се раждат свободни и равноправни. Обществените различия могат да се основават само на съображения на общата полза.

2. Целта на всеки даржавен съюз е e осигурявнето на естествените и неотнимаеми права на човека. Такива права са: свободата, собствеността, сигурността и съпротивата срещу потистничеството ...

4. Свободата е право да се върпи всичко, което не вреди              на другите. ...

5.     Законът може да забранява само действия, вредни  за обшеството. Всичко, което не се забранява  от закона, е позволено. ...

6. Законат е израз на общатата воля. Всички граждани имат право да участват лично или чрез свои представители в създаването на законите. Законът трябва да е равен на всички. ...

7. Никой не мойе да бъде обвинен, задържан и затворен, освен ж случаите предвидени от закона. ...

10. Никой не бива да бъде ограничаван в изразяването на своите мнения, даже и религиозния доколкото това изразяване не нарушава обществения ред, установен от закона.

3. Провалът на  конституционната  монархия (1791-1792)

Луи ХVI вече не можел да управлява като абсолютен  владетел. През 1791 г. била  приета конституция, според която  Франция ставала  конституционна монархия, в която законодателната власт била поверена на  Законодателно  събрание, избирано от отговарящите  на  определен ценз избиратели мъже. Въпреки, че  обслужвала предимно интересите  притежаващите  собственост тази  конституция била  несравнимо по-демократична  от системата  до 1789 г. Провалът и дошъл от страна  на кралят, който заговорничал за  потушаването на  революцията с аристократите  емигранти  и чуждите  монарси и с това предизвикал недоволството на  парижани.

  1. Радикалната  революция (1792-1794)

На  10 август 1792 г. парижките санкюлоти нападнали  двореца  Тюйлери и заловили Луи ХVI и неговото  семейство. Те разпуснали Законодателното събрание и насрочили  избори  за  Конвент. Когато Конвентът се  събрал за  първи  път, страната  се  намирала  в състояние на  анархия,  примесена с външна  заплаха. Конвентът приел две  важни  решения – премахването  на  кралската  власт и обявяването на  Франция за  република. След съдебен процес депутатите в Конвента  гласували за  смъртно  наказание на Луи ХVI. Присъдата била изпълнена на 21 януари  1793 г. -----. Това  дало повод на  европейските  монархии да формират антифренска коалиция и предизвикало промонахически бунтове  в някои провинции.--------Ръковоството на  революцията било поето от групировката на якобниците (името им идвало от манастира “Св.Яков”, където провеждали заседанията си). През първите десет месеца на  1793 г. революцията била подложена на  изпитание. За  спасяването на Франция били необходими решителни  мерки. По предложение на  Жорж Дантон (1759-1794) бил създаден Революционен трибунал, който  съдел съмнителните по бързата  процедура. Робеспиер, чиято честност му спечелила  прозвишето Неподкупния, станал водач на новата  “република- на  добродетелта”.------------- Терорът залегнал в основата на  якобинската  програма за  спасяване на  Франция и  революцията. Резултатите от диктатурата били смайващи. Покачването на  цените спряло, армиите на “въоръжения народ” спечелили важни  победи по фронтовете. Но постепенно  в стойностната  система на  якобинската диктатура започнали  да  се  появяват пукнатини, тъй като  нито една система не може да действа  дълго под крайно напрежение. Фанатичните  усилия на  Робеспиер и неговите съмишленици да  постигнат свобода чрез равенство изисквали  все  повече  държавна  принуда.---------През пролетта на  1794 г. терорът достигнал своят връх: около 40 хил. души  станали  негови  жертви  до  юли. Прилаган към онези, които имали “прекалено много свобода”, и към другите, които  искали  невъзможното равенство, терорът лишил управляващия революционен елит от обществената му опора. Срещу якобинците бил организиран заговор, довел до тяхното  сваляне на  9 термидор (27 юли 1794).  На власт дошли  представители на  забогатялата  буржоазия – едри търговци, военни  спекуланти и  производители -------. Обществото  с  “естествените” си  недостатъци  надделяло над  утопичната  революционна  воля.

5 Управлението на  Директорията

През есента на  1795 г. била  приета  нова  конституция. Тя разделяла  парламента на  две  камари, а изпълнителната  власт била поверена на  петчленна  Директория. Нейната  основна  цел била  да успокои страната  и да  спре  крайностите на  якобинския терор. Това  била  конституция на  силната  изпълнителна  власт, но нейната  слабост били  ежегодните  избори, които  минирали  стабилността на  законодателната власт. Така  революцията отново  навляла  в  криза,  подхранвана  от обеществените  настроения за необходимост от силна  ръка, която  да  спре  анархията и да осигури просперитет на измъчената  от бунтовете и войните  страна.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG