Home История Отговор на исторически въпрос

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Отговор на исторически въпрос ПДФ Печат Е-мейл

Отговор на исторически въпрос

В какво се изразява процесът на христянизация на българската държава през втората половина на ІХ век ?

  1. 1. Посочете вътрешните и външнополитически фактори, които  определят необходимостта от покръстване на населението и от христянизация на българската държава.
  2. 2. Обяснете първите трудности в процеса на христянизация.
  3. 3. Представете усилията на княз Борис Ι за изграждането и определянето на статута на българската църква.
  4. 4. Оценете резултатите от решението на Вселенски събор през 870 година.
  5. 5. Разкрийте приноса на учениците на Кирил и Методий за развитието книжнина, просвета и култура.
  6. 6. Направете извод за значението на христянизация на българската държава и култура, през втората половина на  ІХ век.

Отговор:

Езическият период от ранната българска история е време на вътрешно и външно политическо укрепване на държавата. Териториалното й разширение я превръща в обединителен център на славяните от българската група, като същевременно й позволява да излезе на европейската политическа сцена като равностоен партньор на най – значителните политически сили на епохата. Еволюцията на държавната структура от федерация към централизъм създава предпоставки не само за политическо укрепване, но и за едно сравнително безконфликтно опознаване на славяни и прабългари. Езическата религия в този период играе ролята на фактор за отстояване на самостоятелността. Към средата на ІХ век обаче езичеството изчерпва своите възможности. Редица фактори от външен и вътрешен характер властно налагат приобщаването на България към господстващата вече в Европа религия – християнството.

Приобщаването на българите към християнската цивилизация е дело на далновидния държавник хан/княз Борис I(852-889). Първоначално владетелят изразява желание да приеме християнството от папския Рим и търси съдействието на Немското кралство,но политическата ситуация налага друг път.През 863г. България воюва неуспешно с Византия и най-важното условие за мира е покръстване от Константинополската  църква.Със светото  кръщение Борис приема християнската титла княз и името Михаил(864г.), след което византийски духовници започват масово покръстване на народа. Недоволството от “лошия закон” на княза прераства в бунт сред част от българската аристокрация,но владетелят потушава метежа с верните си войски.

През 870г. в Константинопол бил свикан Осмия Вселенски събор, на който се разисквал  българския  църковен въпрос. Съборът постановил, че България отново трябва да мине под юрисдикцията  на Константинополсната патриаршия. Но патриархът трябвало да признае, че българската църква може да има статут на автономна архиепископия. Това означавало, че тя сама  можела да решава вътрешните си проблеми и само формално признавала  върховенството на Константинополската патриаршия. На събора било поставено, че българският архиепископ ще бъде ръкополаган от патриарх, но само след като е получил  одобрение от българския владетел.

Разправата на германското духовенство с учениците на Методий след смъртта му на 6 април 855г. било събитие, което дало щанс на България да се превърне в славянски културен център. Общуването между Методиевите ученици и българския владетел в Плиска довело до разработване на план за славянска просветна дейност, чийто крайна цел била въвеждането на славянския език в българкото богуслужение. През 893г. на специален държавен събор това било сторено официално. В българските църкви славянския изместил гръцкия език. Славянското богослужение и писменост, подкрепяни от българските владетели, пуснали здрави корени в България и оттук се разпространили в останалите славянски и неславянски православни страни. С победата на делото на братята Кирил и Методий в Българияия, главната заслуга за което имали техните ученици, започнали истинската история на славанската култура в Европа.

Личността на княз Борис І живее в българската историческа памет като олицетворение на големия прелом, свързан както с приемането на християнството, така и с утвърждаването на славянския език в държавния и църковния живот. Споменът за княза – светец е винаги огрян от светлината на тези две събития. Това обстоятелство не бива да засенчва многостранната му държавническа дейност и особено първите десет години от управлението му, предшестващи решението за религиозна обнова. Те го убеждават, че българският избор на християнизация е свързан с почти всички политически и религиозни фактори в тогавашна Европа.

Налагането на християнството за офицялната държавна религия и последвалата християнизация на населението довеждат до окончателно формиране на облика на българския  народ през IX-X век . Извършена е невиждана по своите мащаби културна революция, която променя изцяло бита, нравите, обичаите, ценностната система, философията и морала на хората, независимо дали са славяни или прабългари по произход. Те стават християни –част от една универсална религиозна общност която далеч надхвърля границите на България.

 

WWW.POCHIVKA.ORG