Joomla Software solutions Template

Payday loan

Начало > Самопомощ > Политически и правни учения

Томас Хобс

Специалност "Право" на Юридически

факултет на СУ "Св. Климент Охридски"

Учението за държавата на Томас Хобс

Томас Хобс произхожда от бедно селско семейство, но

завършва философия в Оксфорд , преподава в

аристократично английско семейство , а също така и

известно време е учител по математика на Карл

II.Проявява интерес към философия и история , запознава

се и с някои философи. Участва в осъществяване на научно

философски проекти ,познава се с Галилей. През 1640г.

написва първото си философско съчинение издадено

по-късно през 1650г., през 1651г. Написва съчинението си

“ Левиатан”. В този период той подържа връзки и с

Кромуел .В по-късен период от живота си работи и върху

превода на “Илиада” . Философската му позиция е повлияна

от материалистичната теория на Франсис Бейкън . Хобс

възприема механистичния материализъм и го прилага в

социалната сфера .Законите на механиката са приложими

както към природата , така и към обществото. Според Хобс

държавата е изкуствено тяло създадено от хората , за

разлика от естественото .В проявлението си държавата се

подчинява на законите на механиката и тя от своя страна

е сложен механизъм.Нейното изучаване предполага както

всеки друг механизъм ,тя да се разчлени на съответните

части и елементи , нейна частица е човекът.Първата теза

, която защитава Хобс , е че държавата не е съществувала

вечно , тя е създадена.Поради тази причина той се опира

на идеята за естественото състояние .В него хората са

равни , в своята свобода да си вредят един на друг ,

това право е присъщо на всеки. За това в естественото

състояние хората се намират в непрекъсната война .

Според Хобс човекът е едно от множеството природни тела

и от гледна точка на механиката естествено състояние е

състоянието на ентропия , на постоянен сблъсък между

телата .Но човекът е и духовно същество , част от

духовната му природа е и правният разум. Водени от него

хората формулират естествените закони и следвайки ги

преодоляват естественото състояние и преминават към

гражданското , което от своя страна има за цел да

постигне мир и той да се спазва. Тази цел според Хобс се

постига чрез създаване на държавата.Тя се създава въз

основа на договор , който включва две клаузи. Първо –

всеки индивид се отказва от своите естествени права , от

възможността си сам да ги реализира ,

защитава.Изключение се прави единствено с правото на

живот и на собственост, хората не се отказват от тези

свои права. Второ- всички останали естествени права и

тяхната защита преминават върху едно лице или едно

събрание от лица , което свежда волите на всички до една

обща воля .Тази обща воля е държавната власт , а хората

, подчинени на нея създават едно изключително тяло –

народната държава.

Митичното чудовище “Левиатан “ или държавата е едно лице

отговорно за действията заради ,които е създадено.

Неговите задачи са да гарантира на индивидите техният

мир и да им осигури защита. В изпълнението на тези

задължения държавата може да използва всички сили и

средства както сметне за необходимо.Това дава основа да

се определи Хобс като идейния баща на тоталитаризма .

Верен на своя подход той си обяснява държавата като я

сравнява с човешки организъм, с изкуствен човек,

значително превъзхождащ по сила и размери естествения

човек. Определена роля има върховната власт, тя е душата

, която дава живот и движение на политическото право.

Длъжностните лица са ставите , а съветниците са паметта

, а нормите предвиждащи наказание са нервите на

Левиатана .Това тяло също боледува , а гражданските

войни водят до смъртта му.

Властта е съсредоточена в държавният орган , който може

да е едноличен или колективен.Тъй като властта се

установява по всеобщо съгласие , то никой не може да се

противопоставя на нейния носител.Той остава абсолютен

суверен. По силата на договора , който извежда Хобс

гражданите са в голяма степен безправни.Правомощията на

монарха са толкова големи ,че се стига до

противопоставяне на права и задължения . Всички права са

съсредоточени в ръцете на монарха , а за простолюдието

остават само задълженията. Пак по силата на договора,

върховната власт освен неограничена е и неотговорна,

Хобс привежда много примери , за това ,че поданиците

могат да се противопоставят. Неговите правомощия са

неприкосновени , както и неговата личност. За Хобс

каквото и да е право на съпротива е изключено, това

схващане е преодоляно от Джон Лок .Гражданите на Хобс не

могат да се противопоставят на суверена и да отказват

обществените си задължения след като веднъж са се

договорили ,че не могат да се откажат от договора ,тъй

като това ще ги върне към естествения хаос .Гражданите

не могат да сключат друг договор , защото веднъж вече са

се задължили да признаят властта на своя суверен .

Накрая властта е неделима и не може да се прехвърля на

друг субект , това би било разрушение на нейната цялост.