Joomla Software solutions Template

Payday loan

Въведение

Данъците в икономиката са най-дискутираната тема във всяка икономическа политика. От съществуването на държавата се появяват и данъците, като задължителен елемент на държавната политика. Те засягат пряко населението и доходите, което определя тяхната значимост.

Данъкът е възникнал едновременно с държавата, но се счита, че не е творение на държавата. Това е едно обективно възникнало плащане в полза на държавата, което закона е утвърдил. Тя като законен собственик на земята и на територията на страната се счита,че има основанието да получава вечната рента от тази земя , т.е данъка се тълкува  като рентата на държавата от земята. От теорията за обществен договор, данъкът се третира като задължение на гражданите към държавата срещу ползите и услугите, които тя им осигурява. Оформя се и разбирането за данъците като цена на правителствени услуги.

v            Изучаването на теоретичните принципи на организирането на данъчното облагане и вижданията за ролята на данъците в икономиката са основен елемент във всяко теоретическо изследване на държавните финанси и още повече на държавните приходи. И това не е случайно, защото познаването на основните принципи на данъчното облагане е задължително условие при създаването, въвеждането, налагането на всеки данък и установяването на всяка данъчна система и нейното управление. Не по-малко важно при изучаването на данъците е и познаването на основните,оформили се исторически и наложили се в сферата на държавното финансово управление,философии и теории за мястото, ролята и предназначението на данъците в икономиката. Причината за това се корени във въздействието им върху формирането на политическите идеи за финансово управление на държавата и оттам – върху характера и технологията на данъчното облагане и данъчната система. В конкретен план то включва разглеждането на класическите, кейнсианските и неокласическите теории за данъците.

v            Принципите на данъчното облагане са онези основни теоретични положения, които формират общата насока на облагането с данъци в националната икономика. Сами по себе си принципите на данъчното облагане се намират в динамична връзка с основните теории за ролята на данъците в икономиката и икономическите школи. В исторически план теориите за ролята на данъците в икономиката, еволюират в зависимост от конкретната социално-икономическа обстановка и господстващата икономическа идеология.

Ролята на данъците

До голяма степен разбирането за ролята на данъка се свързва с вижданията на основните икономически течения за данъците и тяхната роля в икономиката.

Има много теории за възникването и  утвърждаването на данъците. За основоположник на теорията за данъчното облагане се счита шотландският икономист А.Смит. Идеите му оказват кардинално влияние върху финансовия и стопански живот в много държави.

• Класическата теория  счита, че държавата   произвежда  и   продава   услуги ,а гражданите  ползват  и   заплащат  тези услуги чрез данъка ,в резултат  на което отношенията са на търговска основа. Класиците считат, че финансите са наука за разходите, а основното направление на финансовата дейност е събирането на приходи с цел покриване на разходите. Масата на държавните разходи трябва да бъде ограничена, а темповете на тяхното нарастване - слаби. Набраните чрез финансовите методи и форми ресурси не може да се използват за икономически цели. Важно значение има съществуването на принципа за справедливост в разпределението на тежестта на разходите между отделните слоеве и групи на обществото.
• Кейнианската теория за данъците ги разглежда като елемент на инструментариума на държавата за намесата в икономическия и социалния живот и тяхното регулиране. Основните насоки на данъчната политика според кейнсианското учение са насочени към покачване на данъчните размери, регулиране на доходите, ограничаване на инфлацията и въздействие върху инвестициите в икономиката.
• § Държавна намеса в икономиката с цел оказване на въздействие върху развитието на икономическия цикъл в желана насока.
• § Държавна намеса с цел регулиране на доходите.
• § Държавна намеса с цел ограничаване на инфлацията.
• § Държавно въздействие върху равнището и направлението на инвестициите.
• Неокласическата теория за данъците и тяхната роля в икономиката се свързва с идеите на А. Лафер и идеите на М. Фридман. Основната теза на неокласическата теория за ролята на данъците в икономиката е, че тяхното намаление е по – продуктивно и ефективно, отколкото тяхното увеличение. Основен инструмент в подкрепа на тезите на неокласиците е т.нар. данъчна крива на Лафер, която показва връзката между величината на данъчните размери и данъчните приходи. Доказва, че еднакви данъчни приходи могат да се постигнат едновременно чрез високи или ниски данъци.
• Данъчните намаления могат да допринесат за повишаване на производителността на труда и за оживление на производството.
• Данъчните намаления могат да стимулират потреблението и спестовността
• Данъчните намаления са ефикасно средство за ограничаване на безработицата.
• Намаляването на данъците може да доведе до нарастване на държавните приходи.

П.Самуелсон  счита, че положителни резултати  в икономиката ще има, ако стопанските програми се съобразяват не само с целите и стремежите на правителството, но и с интересите на частния сектор. Съвременната икономика се движи от две сили - държавата и частния сектор. Необходимо е обединяване на макроикономическия с микроикономическия анализ, условията на смесена икономика, в която доминират интересите на държавата, частния сектор и индивидите. Правителствената намеса в икономиката трябва да бъде преди всичко с минимални условия за живота на човека, а след това да решава проблемите на растежа. Важно за неокласическия синтез е капиталообразуването. То трябва да се насърчава.