Joomla Software solutions Template

Payday loan

Стопанското управление като теория и практика – възникване, развитие и актуално състояние. Понятие за стопанското управление, управляване /ръководене/ администриране; регулиране; главни съставни части на управленческия процес като предмет на науките за стопанско управление; основни типове цели и задачи на стопанското управление; стратегическо, тактическо и оперативно управление; принципи за ефектино стопанско управление ; условия за възникване и основоположници на стопанското управление; развитие на теорията за стопанско управление.

Понятие за СУНай-общо управлението в динамичен аспект може да се определи като процес на поддържане или провеждане на даден обект в желано състояние. Управлението представлява система от прави и обратни връзки между субект и обект на управление, обусловени от предварително избрана или наложена цел и насочени към установянаве на поведение на управлявания обект, осигуряващо постигането на целта по възможно най-ефективен начин. От технологична гледна точка управлението е процес на обхващане, събиране, предаване, натрупване, обработване, съхраняване и ползване на информация. От социално-психологична гледна точка управлението е процес на изпълнение на волята на един от друг човек или хора. Всичко, което се осъществява в рамките на управлението на икономиката е стопанско управление. Характерно за СУ е, че не може да се осъществява ако не се въздейства върху одушевена материя – и по-точно онези, които имат съзнание.

Управляване /ръководене/ , администриране, регулиране.

Общото при тези термини е, че изразяват някакъв процес. Най-широко е понятието управление. И при управлението, и при ръководенето, най-типичното е изборът на решение. Когато управляващите въздействия се определят и осъществяват от едни върху други хора, върху техните взаимоотношения и процесите, осъществявани върху тях и с тях , става дума за социално управление. Ако обектите на управление се направляват към постигане на стопански цели от управлявана система, основните елементи на която са хора, има основание да става дума за стопанско управление. Когато субектите, избиращи решение са хора и за тяхното изпълнение последните им въздействат целенасочено, върху други себеподобни, които им се субординират, протича ръководен процес т.е. осъщестява се ръководене. Същността на администрирането се осъществява във вземане на програмируеми решения. Целта му е извършване на определени задачи, услуги, въвеждане на определен ред т.е. администрирането е частично , непълно социално управление, базиращо се на субординираността и налагането от висшестоящото звено на формализирани директиви. Регулирането се характеризира със значително по-ниска от СУ правна нормираност. При регулирането е задължителен моментът избор на решение, което се извършва най-малко от два субекта. В държави, претендиращи за прилагане на демократични принципи при упражняване на власт, регулирането означава осъществяване на политика.

Главни съставни части на управленческия процес като предмет на науките за СУ.

Компоненти на управлението – планиране, организиране, мотивиране, контролиране. Като самостоятелнадейност се посочва и координирането. Тя се постига в резултат на извършване на всичките четири дейности на управленческия процес. Планирането е свързано с натрупване на информация: прогнозиране, балансиране, координиране и оптимизация на съдържанието на плановете. Организиране т.е. групиране на дейностите и работниците в звена; разпределяне на задачите и работите, формиране на връзки на сътрудничество и субординация между звената; делегиране и разраничаване на пълномощията; подбор и разстановка на ръковдните кадри. Мотивиране – свързано е с подбор на работниците , информиране, инсруктиране, пригодяване на работниците към работата, определяне и съгласуване на задачите, определяне на възнагражденията, оценяване  и развитие на работниците, прилагане на извънматериални стимули. Контролиране т.е. идентифициране на задължителните цели и задачи; контролиране на изпълнението на задачите и анализиране на ефектите, както и контролиране чрез финансовата система: формулиране на следконтролните препоръки за нуждите на подобряването на планирането, организирането и мотивирането.

Основни типове цели и задачи на СУВсяка глобална организация има глобална цел – мисия. Мисията изразява в концентриран вид социалните ангажименти на съотвентата стопанска институция , т.е. решението на стопансикя субект да произвежда определени материални блага. Целите на управлението са йерархизирани и се получава т. Нар. “дърво на целите” на съответната стопанска институция. Гобалната цел не може да се постига директно, а само чрез изпъление на най-дребните цели и задачи. Всички цели са взаимообвързани. В зависимост от необходимото време за постигането им се делят на:

-дългосрочни /стратегически/ - за постигането им отговаря ръководството на стопанската институция. Най-често тези цели не са напълно определени по отношение на времето в бъдещето;

-средносрочни /тактически или оперативни/ - те са конкретизация на дългосрочните цели. За постигането им отговаря средното ниво от организационно-управленческата пирамида;

-краткосрочни /оперативни или тактически/ - за постигането им отговарят низовите ръководители. Тези цели се явяват в по-нататъшна детайлизация на глобалната цел.Стратегическо, тактическо и оперативно управление.Тези три вида управление се различават помежду си по значението на актовете на управлението и времето, което изминава от момента на извършване на акта до момента на появавяне на резултатите от управляващото въздействие и по-точно неговата ефективност. В профилираната литература става дума и за следните видове управление:-управление по отклонения; -управление по цели;-управление по цели.??????????? Тази класификация е тясно свързана с техническите средства, предназначени за обработка на данни, при осъществяване на управленческите процеси.

Принципи за ефективно СУ

Принципите за управление са основните правила в дейността на управляващите, които отразяват особеностите и закономерностите на управленческия процес и служат като ориентир при неговото осъществяване от страна на управляващите субекти.

1.Научността в управлението е основен принцип. Той изисква в максимална степен да се избягва субективизма при изобора на управленчески решения и предизвикването на тяхното изпъление.2.Друг принцип е демократичността, тъй като в процеса на вземане на решения участват много хора.

3.Принцип за единоначалието – ръководителят следва да ползва правото той да избира окончателни решения и проблеми, за които да отговаря еднолично. При този принцип изпълнителите трябва получават нареждания, заповеди и разпореждания само от един ръководител.4.Принцип на подбор на кадрите – те се подбират така, че в максимална степен да отговарят на изискванията произтичащи от естеството на работата, която ще изпълняват.

5.Принцип за рационалното управление т.е. за рационалност на организираното действие. Има два аспекта: всяко действие се организира така че при определено ниво на разходите на неговото осъществяване да се постигнат максимални резултати. Всяко действие следва да бъде организирано и проведено, така че при определен желан резултат – цел за постигане чрез действието да се получава с минимални разходи.6.Принцип за морално и материално стимулиране – всяко изпълнение на управленчески решения следва да се стимулира. Стимулът е нещо, което задоволява определена потребност. Стимулирането е нещо, което е насочено към създаване у някого на подбуда, с оглед осъществяване от него на определено , желано от субекта на стимулирането, поведение.

7Принцип за водещото звено – постигането на целите, които управлението преследва се обусляавя от това до каква степен и доколко своевременно се открива онова звено от цялата верига, респективно мрежа, чието състояние и поведение обуслява състоянието и поведението на другите звена в съответната система.8.Принцип на балансираност на правата и отговорностите – диктува необходимостта от това всяка отговорност по служебни задължения да бъде осигурено и съответон право на съответното длъжностно лице, така че да има обективно основание да му се изисква, търси, отчита отговорността и евентуално санкционира за проявена отговорност в своето служебно поведение.9.За да може успешно стопанската единица да посреща и се справя или понася без отрицателни последици такива неочаквани и нежелани въздействия, независимо от къде идват те, следва да се спазва т.нар.принцип на необходимите компенсатори /резерви от ресурси/ които се използват за осъществяването на дейността.

10.Принцип за непрекъснатото управление – недопустимо е управленческия персонал да отлага изпъленнието на някаква управленческа задача, поради регламентацията на работното му време или поради временно отсъствие по една или друга причина, ако производствения процес диктува нейното своевременно решаване.

11.Принцип за делегиране на компетенции, на права и отговорности – за да може ръководителят да се справя с поставените задачи , отделен менаджер или управленчески орган ги разпределя за решаване между сътрудниците, които ръководи.

Условия за възникване и основоположници на СУ

Дракър е наричан баща на съвременното управление. Според него наукте за управлението са най-голямата иновация на 20 век. Други основоположници на науката за СУ са: в САЩ – Тейлър, във Франция –Файол, в Германия – Вебер. Науките за управление са прадукт преди всичко от развитието на голямата индустрия. Те са станали необходими, за да може да се роди една нова практика на управление в сотпанския живот. Управлението като дейност е резултат на общественото разделение на труда в човешките общности, взаимодействащи за реализиране на общи и комплементарни цели. След Втората световна война специализираните направления в управленческите науки бързо започват да се увеличават. Основните управленчески области са: планирането, организирането, мотивирането и контролът. Тейлър за първи път аргументирано оборва властващото разбиране, че непроизводствените работници трябва да бъдат значително по-малко от производствените. Най-същественият принос на Файол за теорията на СУ е изводът, който прави, а именно, че в управлението , разгледано като процес, осъществяван в институции от различни отрасли и подотрасли на материалното производство, а и извън него, има толкова много аналогични и подобни елементи и моменти, че е възможно да се формулира теория , която да е общовалидна за управляване на всякакаъв вид институции от и извън сферата на материалното обществено производство.

Развитие на теорията за СУ

Инкубационен период за теорията на СУ е периодът между 20-те и 30-те години на 20 век.През 1928 г. започва реализирането на 5-годишни планове за индустриализиране на една цяла страна. От 1927 г. До 1932 г. В САЩ са проведени от Мейо социологически изследвания за установяване позицията на промишлените работници към това което би ги накарало да работят по-производително. През Втората световна война всички воюващи сили биват принудени да приложат едни или други форми на планиране в макро и микро мащаб. След Втората световна война започва особено интензивно развитие на науките за управление. Оформят се отделни научни школи, основаващи своята идеология на организирането и мотивирането. Планирането се разпространява широко  най-вече в големите стопански компании. В САЩ науките за СУ започват да се развиват по-бързо.