МЕЖДУНАРОДНИ КРЕДИТНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ОПЕРАЦИИ

Международния кредит се определя като форма на движение на пари и капитали на възвръщаема основа извън границите на национално определените стопанства.

Видове кредити

1. Според кредитора

-                                  банкови

-                                  фирмени

-                                  брокерски

-                                  правителствени

2. Според предназначението

-                                  търговски кредит – които са свързани с външната търговия

-                                  финансови кредити – отпускат се за цели извън търговията

3. Според обекта

-                                  стокови кредити – между износителите и вносителите

-                                  валутни кредити – които са в парична форма и се отпускат от банки

4. Според срока

-                                  краткосрочни – до една година

-                                  средносрочни

-                                  дългосрочни – над пет години

5. Според обезпечението

-                                  обезпечени

-                                  необезпечени

Банковата гаранция е договор, с който банката – гарант се задължава да заплати на получателя в определен срок дадена сума, ако длъжникът не изплати своето задължение. Субектите са:

-                                  банката, която издава гаранцията

-                                  субектът, я полза на който се издава гаранцията / бенефициент, получател/

Банковата гаранция е валидна, когато е издадена в писмена форма

Особености  на банковата гаранция

-                                  неотменяемост – означава, че гаранцията е твърдо задължение на банката да изплаща сумата

-                                  прехвърляемост – бенефициентът / получателя/ може да прехвърли за използване от други, без да иска за това разрешение. Банковата гаранция е прехвърляема, ако изрично не е посочено обратното

-                                  обезпеченост / покритие/ - изразява се в сумата, която наредителя внася в банката при искана за издаване на гаранция

Видове банкови гаранции

-                                  гаранции по вноса

-                                  гаранции по износа

-                                  платежни гаранции – за цялата сума

-                                  неплатежни гаранции – за определени обезщетения и глоби

-                                  преки банкови гаранции – издават се от банката на субекта

-                                  непреки банкови гаранции – издават се от трета банка по нареждане на банката от страна на длъжника.

Валутно финансови условия при кредитните сделки

I. Условия в кредитния договор

1. Валута – валутата на кредита е тази валута,в която се определя кредитното задължение.

Валута на плащането е тази валута, в която по договора е предвидено да се издължи задължението.

2. Сумата /размер/ на кредита – е валутния израз на кредитното задължение.

3. Срок на кредита

-                                  пълен срок на кредита

ПСК = СИ + ГС + СП

ПСК –пълен срок на кредита

СИ -    срок на използване на кредита

ГС -     гратисния  / непогасителен / срок

СП -     срок на погасяване на кредита

- среден срок на кредита – показва за какъв период средно се използва от кредитополучателя  цялата сума по кредита

ССК – среден срок на кредита

СИ   -  срок на използване

СП   -  срок на погасяване

ГС    -  гратисен срок

II. Стойност на кредита – с това понятие се изразяват всички разходи, които кредитополучателя извършва, за да получи кредита, отнесени към общия размер на кредита. Най – общо стойността на кредита представлява едно отношение на допълнителните разходи, свързани с кредита към сумата на кредита.

СК – стойността на кредита

РК -  разходите във връзка с получаването на кредита

К    -  размерът / сумата / на кредита

Най – съществения елемент на “ стойността “  на кредита е лихвения процент. Той може да се включи в договора по два начина:

-                                  като неизменна величина

-                                  като променлива величина

III. Предпазване   от  кредитен  риск   –   за    предпазване   от    риск    при

кредитните сделки се предприемат редица действия и операции. Едно  от основните средства за предпазване от риск при международно кредитиране е анализът на възможностите на длъжника своевременно да се издължи. В много страни са създадени специализирани застрахователни институции по застраховането на външната търговия и по – специално за застраховане на експортните кредити.

Основни форми на кредитиране на външноикономическите сделки – фирмени, банкови и брокерски кредити.

Фирмено кредитиране на вноса и износа.

Фирменото кредитиране се осъществява, както по вноса, така и по износа в зависимост от това  коя фирма е кредитополучател. Фирмения кредит по вноса се осъществява по “ открита сметка”  / когато фирмите си имат голямо доверие / и чрез менителница / което е преобладаващо /.

При фирмения кредит по износа кредитор е фирмата вносител, а кредитополучател  - фирмата износител. Осъществява се чрез предоставяне на аванси.

Банково кредитиране.

Банковото кредитиране по извън икономически сделки може да се осъществи от местни и от чуждестранни банки. Банковите кредити по износа се насочват към подготовката и производството на стоки за износ и към вече продадени стоки на склад или на път. Първите кредити са бланкови /  необезпечени / и втората група кредити са обезпечени със съответните стоки, които са обект на банковия кредит.

По – широко приложение намира банковото кредитиране на вноса. То се осъществява пряко или косвено. Използва се предимно косвено банково кредитиране на вноса чрез “ акцентните “ и “ акцептно – рамбурсните “ кредити.

Брокерки кредит.

Този кредит  е свързващо звено между фирмения и банковия кредит

Специфични техники и начини за кредитиране на външноикономическите сделки: Тези техники нямат пряко изразен кредитен характер, но се приближават към някои от особеностите на кредита. Такива са лизингът, факторингът и форфетингът.

Лизинг  – най – общо това е отдаване под наем или аренда на реален капитал. В международната практика са познати различни лизингови операции с валутен характер. Но основни са:

-                                  оперативния лизинг – целта е частично финансиране на определени инвестиции

-                                  финансов лизинг – целта е цялостно финансиране на инвестициите

-                                  ?

Факторинг. При него един субект поема събирането на вземанията на друг субект. Най – общо факторинговата операция във външно икономическите връзки представлява покупка на парични /валутни / вземания на даден износител към вносител и след това инкасиране на това вземане.

Субектите, които участват в тази сделка са:

-                                  факторинговата кампания / “ фактор”/

-                                  първоначалния кредитор / клиент на фактора /

-                                  длъжникът / вносителят/

Изгодата за първоначалния кредитор, който продава своето вземане на факторинговата организация, е че получава предварително своето вземане, без да изчаква крайния срок. За това предварително инкасиране на вземането кредитора прави отстъпка на фактора в размер между 10 и 20% от сумата. Когато длъжникът изплати своите задължения към фактора, той връща на кредитора удържаната преди това сума / 10 –20 % /, като спада само комисионното възнаграждение.

Форфетинг.  Това е форма на експортно финансиране. Той е такава операция / сделка/, при която се осъществява окончателно прехвърляне на валутно вземане осигурено с менителница към изкупуващата банка – без право на регрес. Банката купувач спада лихвения процент за целия срок на кредитния документ. Поради това форфетирането има общи черти със сконтирането, но между тях има съществени различия.

Съществено при форфетирането е отказът от регрес на валутните вземания, т.е. банката – форфетър няма право да предявява претенции към износителя, от когото е изкупила кредитните документи, ако вносителя / длъжникът / не си изплати задължението. По този начин рискът от неизплащане на дълга се поема от банката – форфетър.

Лихвения процент сделката е по – висок от сконтовите лихвени проценти по кредитите, като включва и елементи на гарантиране срещу риска, който се поема за неизплащане от страна на длъжника.

10. Форфетинг - форма за експортно финансиране. Той е такава операция, при която се осъществява окончателно прехвърляне към изкупуващата банка осигурено с менителница валутно вземане без право на регрес.

Обект на сделката могат да са менителници или др. искания, които са възникнали от стокови доставки. Банката - купувач спада лихвения процент за целия срок на кредитния документ. Поради това форфетирането има общи черти със сконтирането. Между тях обаче има съществени разлики:

* форфетирането се прилага за крупни суми

* голяма разсрочка на плащанията (от 6 мес. до 7 г.)

* има авал от първокласна банка (менителнично поръчителство на банка за цялата или за част от номиналната ст-ст на менителницата)

Съществено при форфетирането е отказът от регрес на вал. вземания, т. е. банката -”форфейтър” няма право да предявява претенции към износителя, от когото е изкупила кредитните документи, ако вносителят не си изплати задължението. По този начин рискът от не изплащане на дълга се поема от банката - “форфейтър”.

Обектите на форфетната операция трябва да бъдат конвертируеми и безусловни.

Форфетната операция е изгодна за износителя, който продава своето вземане на банката, тъй като:

* увеличава неговата ликвидност

* намалява кредитния, лихвения и валутния риск

* повишава неговата кредитоспособност

Лихвеният процент при форфетната сделка е по-висок от сконтовите лихвени проценти по кредитите, като включва и елементи на гарантиране срещу риска, който се поема за не изплащане от страна на длъжника.

11. Други особености на експортното кредитиране.

Обикновената с-ма на експортно кредитиране, основаваща се на полицата, постепенно отстъпва място на съвременни с-ми за средносрочно и дългосрочно кредитиране експорта на инвестиционни стоки. Това внесе някои особености в традиционните форми на кредитиране на външната търговия. Износителите започнаха да отпускат средно срочни кредити, също оформяйки ги чрез полици. Така традиционното фирмено кредитиране започна да изменя своя характер, придобивайки все по-дългосрочен характер. С това обаче нараства и рискът по тези кредити, което от своя страна, засили международната с-ма за гарантиране и застраховане на експортните кредити.

През последните десетилетия се появи  нова форма на кредитиране  на експорта - “кредитът на купувача”, който има средно срочен характер. За разлика от предишната практика, банките не кредитират нац. износители, а чуждестранния купувач - вносител. По този начин нац. банки стимулират отечествения износ ч/з кредитиране на чуждестранния купувач. Тези кредити обикновено не са обвързани със задължението да се купи стока от точно определена ф-ма, посочена от кредитиращата банка. Това са предимно средно срочни и дългосрочни кредити, които технически се осъществяват като банките откриват “кредитни линии” на чуждестранните фирми - купувачи, за заплащане в брой на закупени стоки от страната(клиентите) на банката.

Кредитиране на купувача се осъществява и ч/з “свързани” кредити. Чрез тях износителите се освобождават от грижата за финансиране на собствения си износ. Това се поема от банките и от специализираните държавни органи. При тези операции рисковете се носят от специализирани институции. Банките от страната на износителя предоставят кредити на купувачите от друга страна за заплащане на доставките в рамките на сключения договор за доставка.

12. Международното инвестиране като стратегия за портфейлно модифициране.Управление на риска и възвращаемостта при международното инвестиране. Технологии за оценка на международни инвестиционни проекти. - Международното инвестиране е печеливша стратегии за портфейлно модифициране, ч/з която инвеститорите могат да подобрят своите Риск/Възвращаемост характеристики. При международното инвестиране  инвеститорът се сблъсква освен с всички рискове, свързани с инвестирането в нац. ценни книжа, и с допълнителни рискове. Тук се включват политическият риск, рискът при обмяната и трансферният риск. За постигането на ефективно хеджиране на рисковете при междун. инвестиране е необходимо прилагането на комплекс от хеджиращи техники и инструменти.

Очакваната възвращаемост от инвестициите в чуждестранни ценни книжа е приблизително равна на очакваната възвращаемост на вътрешния пазар и очакваната възвращаемост от чуждата валута.

Обменният курс е базов фактор за управление и оценка на международното инвестиране.Съществено значение при неговото изследване имат четири основни хипотези (технологии):

* хипотезата за чистите очаквания

* принципът за паритета на лихвените проценти

* теоремата за паритета на покупателната сила

* откритата теорема на Фишер

При оценката на международните инвестиционни проекти е необходимо да се отчита важността на различните подходи и методи за достоверно определяне на чистата сегашна ст-ст, рискът и възвращаемостта от външните инвестиции.

С нарастването на интегрираността на капиталовите пазари инвеститорите могат все по-лесно и прецизно да инвестират своя портфейл по-скоро в международен, отколкото в чисто вътрешен план. Водещ мотив за международния портфейлен инвеститор е редуцирането на риска. Международните инвестиции се мотивират от възможността за глобално рисково диверсифициране. Вследствие на това, глобално диверсифицираният портфейл има по-нисък риск в сравнение от вътрешно инвестирания портфейл. За международно опериращия инвеститор “оптимален” ще бъде портфейлът, който генерира най-голяма възвращаемост за единица поет риск. За националния инвеститор излизането на международно ниво означава възможност за допълнителна възвращаемост по отношение на еквивалентното за вътрешния пазар рисково ниво. Валутният риск оказва специфично влияние върху решенията за външна диверсификация на портфейла от ценни книжа. Прецизно оцененият валутен риск може да се определи като ключ за подобряване ефективността на международния портфейл. За инвеститора възможно решение за външна диверсификация предлага инвестицията в акции на мултинационална фирма. По този начин риск /възвращаемост характеристики те на тази фирма приблизително изразяват характеристиките на глобалните портфейлни структури.