Joomla Software solutions Template

Payday loan

ВЪЗНИКВАНЕ И СЪЩНОСТ НА ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ

Банките представляват предприятия, които търгуват с пари (капитали). В своята дейност те се стремят към печалба и осигуряване на своята ликвидност.

Първата им дейност е размяната на пари. Втората дейност на банките е  съхраняване на ценности и пари. Оттук произтича и третата дейност  - превод на пари.

Най-съществената дейност на банките е кредитното посредничество, т.е. кредита. Банките извършват и доверителна дейност, т.е. участие в управлението на активите на предприятия и лица.

По този начин съвременните банки се превръщат в стопански субекти, които осъществяват парично, платежно, кредитно и капиталово обслужване на своите клиенти. Те са търговски предприятия, които търгуват с паричен капитал. Чрез банките се осъществява преди всичко движението на заемния капитал и свободните парични средства.

3.1 Търговските банки според българското законодателство

Търговска банка може да бъде единствено акционерно дружество, като правно – организационна форма.Учредяването на акционерно дружество става по лицензионната (разрешителна) сестема, която включва 3 основни елемента:

• гражданскоправно заявление на учредителите за възникване на АД – минимално необходимия внесен капитал при учредяването на банката – не може да бъде по – малък от 10 000 000 лв;
• административно производство по издаване на банкова лицензия – учредено с гл.3 от Закона за банките (ЗБ);
• Вписване по фирмения регистър на съответния окръжен съд.

Поредността при учредяване е точно тази – съгл. чл.20 от ЗБ: окръжния съд регистрира банка след като му бъдат представени необходимите разрешения от Централната банка (БНБ), т.е. без издаването на лицензия окръжният съд не може да впише юредическо лице с предмет на дейност „банка”.

Вноските, които трябва да бъдат направени до достигане на 10 млн. лв (срещу записани дялове) могат да бъдат само парични.След достигане на този минимален размер са допустими и апортни вноски.

По правната си същност лицензията е индивидуален административен акт, който се издава от управителя на БНБ, по предложение на подуправителя (ръководител на отдел „банков надзор”).Лицензията има разрешителен характер – тя определя предмета на дейност на банката и от друга страна е елемент от фактическия състав за въникване на банката.

Вписването на търговска банка е действие на обвързана компетентност – окръжният съд не може да откаже да впише банката във фирмения регистър, ако вече е издадена лицензия от управителя на БНБ (който обаче действа при условия на оперативна самостоятелност, т.е. може да откаже да издаде лицензия).

Във връзка с поисканата регистрация съдът не може да преценява верността на документите, с които кандидатът за лицензия си е послужил в производството по издаването на лицензията.БНБ действа при условията на оперативна самостоятелност съгласно чл.16 от ЗБ – може да откаже издаването  на лицензия, когато констатира, че дейността, която заявителят възнамерява да извърши не гарантира необходимата финансова сигурност, т.е. основанията за отказ са много разтегливи, критериите могат да бъдат много (защото тези критерии се създават от БНБ).

Съгл. чл.11 от ЗБ процедурата започва с пимено искане за издаване на лицензия.Необходима е представянето на Устава и другите учредителни актове.Преди да се произнесе БНБ извършва всички необходими проучвания, за да установи дали подадените документи са истински.

Основанията на чл. 16 от ЗБ за неиздаване на лицензия, подлежат на обжалване (може да се прави ново искане след 6 месеца).

Основанията за отнемане на лицензия са други – посочени в чл. 21 от ЗБ – 2 групи основания:

• такива, при които БНБ може да отнеме лицензията – когато не започне дейност в 12 месечен срок, когато са нарушени административните задължения на чл. 65 от ЗБ, когато за издаването на лицензия са послужили неистински данни;
• такива, при които БНБ трябва да отнеме лицензията – чл.21, ал 2 от ЗБ, когато бъде отнета лицензията БНБ задължително назначава квестори.След това БНБ отправя искане до Окръжния съд за образуване на ликвидационно производство  - на основание чл.21, ал. от ЗБ.,но ако лицензията бъде отнета на двете основания на чл.2  - БНБ задължително изисква от Окръжния съд да открие производство по несъстоятелност.

Видове търговски банки

Класифицирането на ТБ може да се основава на различни критерии:

a)                               Според източника на образуване на собствен капитал биват: държавни;общински; частни; кооперативни (градски или селски).

b)                               Според правната си форма: еднолични предприятия; търговски дружества;  кооперации.

c)                               Според големината на основния капитал и на привлечените средства: големи; средни; малки.

d)                               Според териториалния обхват: национални; регионални; чуждестранни; транснационални; столични; провинциални.

e)                               Според операциите, които осъществяват:

• специализирани – ломбардни банки; ипотечни; инвестиционни; депозитно-спестовни и каси; джиро-банки; депозитно-кредитни; сконтови;
• универсални – извършват всички видове операции (без емисионно) кредитиране, разплащания, доверителни операции.

f)                                Според обхвата на дейността си биват: напълно универсални банки, английска форма на универсална банка, японска универсална търговска банка .

3.3 Управление на капитала на търговските банки

По същество банковият баланс е съпоставка на всичко, което банката притежава (активите) и всичко, което тя дължи (отразено в пасива). Тази съпоставка дава възможност да се определи т.н. “чисто богатство” или “чисто състояние” на банката. Това е величината на собствения капитал и тя фигурира в пасива на баланса. Балансът на банката може да се представи по следния начин:

Класифицирането на активите е в три групи:

• реални активи – сгради, терени, оборудване, канцеларски материали, горива и др.
• финансови активи – облигации, акции, полици, пазарни ЦК;
• ликвидни активи – пари, срочни и безсрочни влогове, задължителните и допълнителни резерви.

Резултатите от дейността на банката се виждат в баланса. Той отразява печалбата и загубата на банката.

Пасивът на баланса представя източника (произхода) на фондовете (капиталите), използвани от банката. Всички дългове са суми, на които банката не е собственик. Те трябва да се върнат след определен срок или при поискване. За времето на пребиваването им в банката, обаче са ресурс, който може да се използва за инвестиране във времето.

Активът  на баланса отразява употребата, използването на капиталите, което банката осъществява.

Когато общият резултат за годината е положителен, банката се обогатява с величината на печалбата. Това намира отражение в увеличаването на богатството и стойностите (в актива) или пък намаляване на нейните дългове (в пасива).

Различните елементи на Актива и Пасива на баланса се подреждат така, че да дадат веднага възможност да се види степента на ликвидност или степента на изискуемост на всеки от тях.

Ликвидността на Актива се предопределя от времето, през което отделните му елементи се превръщат в налични пари.

Изискуемостта на Пасива се предопределя от принадлежностите (собствеността) на капиталите.

Активите могат да се разделят на две големи групи – движими (оборотни) и недвижими (фиксирани).

Използваният в нашата банкова практита баланс в общи линии съблюдава правилата на намаляващата ликвидност и намаляващата изискуемост, типични за американската практика.

Оценката на качеството на банковите активи и пасиви се извършва с помощта на три показателя:

• норма на доходност (възвръщаемост) на активите. Равна е на доходите получени от даден актив или група активи разделени на общата величина на актива или групата активи;
• дял на доходоносните активи. Равен е на сумата на  доходоносните активи разделена на общата сума на банковите активи. Показва каква част от активите насят доход, нормално е да не е по-ниско от 80-85%;
• средна норма на възвъщаемост на доходоносните активи – зависи от два фактора: структура на доходоносните активи и  норма на възвъщаемост на отделните доходоносни активи. Определя се по формулата:

R= Ri Wi, където:

R – средна норма на възвъщаемост на доходоносните активи

W- относителен дял на отделните доходонасни активи

N – броя на доходоносните активи