Joomla Software solutions Template

Payday loan

Безсмислени изглеждат всички спорове и мъдрувания около въпроса:дали да има или да няма глобализация.Защото обективните процеси на глобализацията в съвременната цивилизация протичат независимо от волята и желанията на антиглобалистите.В съвтеменния живот (бил тои икономически,технически или културен) има достатъчно натрупан понтенциал за промени.И те ще станат,въпреки носталгиите към национализма.Тенденциите в развитието могат да се доловят и усетят,но промените понякога стажат и внезапно.Така е и с глобализацията.Тя не изглеждаше реална само до преди половин век.Но научният и техническият напредък толкова много ускори процеса глобализация,че тя от мечта се превърна в реалност в областа на икономиката,науката и техниката.Но глобализацията,като много неща в живота има своите добри и лоши страни.

На първо място жизнената среда на планетата непрекъснато се променя не само от природни,но и от човешки фактори.Силното разпространение на индустриалните производства в целия свят,както и използването на технологии,които замърсяват въздуха,водата и почвите,се открояват като най-вредните последици на глобализацията за живота на човека и на планетата.Берзарборното и хищническото унищожаване на горите също увеличава парниковия ефект.Неразумните човешки дейности,допринасят за засушаванията.Човечеството е изправено пред опасността да няма дотатъчно вода за пиене.Според данни на ООН над 1 милиард души страдат от липса на вода за пиене.Над 3 милиарда души умират всяка година от болести,причинени от замърсени води.

Правителствата на държавите продължават да проявяват лекомислие и безотговорност по тези проблеми,въпреки че бяха създадени редица документи,съдържащи глобални мерки,като например споразумението в Монреал от 24 страни(1987) за забрана на производството и използването на фреона и други вредни газове,както и протокола от Киото.

Провалът на конференцията за глобалния климат в Хага през ноември 2000г.подсказва,че глобалните проблеми в областта на екологията няма да бъдат решавани лесно.Липсата на воля за разбирателство,липсата на взаимни отстъпки на държавите по глобалните проблеми поставят под съмнение и самата цел за поставяне на нов световен ред.Поставя се въпроса:отива ли светът към хаос?Изглежда че няма сила,която да вразуми човека.Не може само с международни конференции и резолюции глобалните проблеми да бъдат решени.

Прогнозата на учените е,че национални държави винаги е имало и ще има,защото е невъзможно да изчезне нещо,което е създадено от цивилизациите през векове и хилядолетия,и защото няма още измислена някаква нова по-добра форма на управление от националната държава.Преди време се смяташе,че е дошло времето да се простим с националните държави,тъй като границите на европейските държави ще изчезнат.Днес обаче тази еуфория почти я няма,защото реалностите са други.Решаването на глобалните проблеми несъмнено ще изисква известни самоограничения и отстъпване от националния егоизъм за сметка на придобиване на блага,които ще използва цялата общност.И по времето на социализма в СССР Леонид Брежнев бе издигнал доктрина за ограничения национален суверинитет на държавите от Варшавския договор.

Държавите-членки на Европейския съюз(ЕС),като се подчиняват на общите правила и договорни клаузи и други документи на ЕС,действително ограничават своя суверинитет,но това става в интерес на цялата общност,който би трябвало да съвпада с интересите на отделната държава-членка.Пророчествата на противниците на глобализацията и на ЕС,че новите държави-членки на съюза от Централна и Източна Европа ще обеднеят още повече,не се сбъдва.Новите страни-членки отбелязват значителен бърз разтеж в развитието на икономиката си.

Досегашната практика на ЕС доказа,че когато трябва да се изпълняват международни закони и съюзни правила,важещи еднакво за всички,държавата не губи суверинитета си щом върховният й законодателен орган ги е възприел чрез патифициране.По такъв начин те стават част от националното законодателство.

Много хора изпитват страх от думата глобализация,виждаики в нея агресивно настъпление на световния финансов капитал.Но тук нещата не се свеждат само до износа на капитали от богати към бедни страни.При финансова глобализация процесите не са еднопосочни както някога,когато една икономическа криза на Запад е оказала влияние в по-голяма или по-малка степен и на Изток.Освен това научната и техническата експанзия на най-съвременни високи технологии се движи двупосочно.Япония,Китай,Корея,Тайван,Сингапур и Индия вече са активни фактори на световния пазар и играят важна роля в световните промишлени търговски и финансови процеси.

Безусловно и в глобализиращата се финансова система,както и  в световната търговия,има не малко противоречия,които са присъщи на капиталистистическата система.През 80-те години се наблюдаваха кризисни пазрушителни процеси в глобалната селскостопанска политика.Стигна се до там,че САЩ,Канада и Австралия обвиниха ЕС в прекален протекционализъм,т.е.,че тя защитава твърдо интересите на европейското селско стопанство.

Една от негативните черти на глобализацията си остава финансовата нестабилност и ограничените възможности за саморегулация.Това се дължи на нарастващото неравновесие в глобалната финансова система,което води до изостряне на противоречията между държавите. Финансовите противотечия може да съществуват и в регионални съюзи като ЕС.Например споровете около еврото все повече се изострят.Смята се,че няма изгледи ЕС да има една балансирана и обвързана с всички компоненти бюджетна политика.Също така европейската валута може да остане да виси в празното пространство,тъй като съществува недоволство от въвеждането на еврото в страни като Германия и Италия,където то е причинило значително поскъпване на живота.Великобритания и до сега се въздържа да въведе тази валута.Чуват се и все повече гласове срещу приемането на нови членове в Европейския съюз,защото това се оказва тежко финансово бреме за общността.

Огромна част от човечеството живее в бедност.Много хора напускат родните си места,търсейки спасение в по богатите страни.В един глобализиращ се свят,в който има безброй начини за нелегални имиграции,процесът на инвазията на имигранти в Западна Европа и САЩ става опасен и неконтролируем.ЕС също се сблъсква с този проблем,и за него той става,може би,много по опасен.Защото границите на ЕС са огромни и трудно контролируеми.Демографските проблеми не са само глобални,те са и до известна степен национални,особено що се отнася до страни с различни етноси.Например в България раждаемостта на циганите и турците е много по висока от тази на българите.Прогнозите за прирас са мрачни за това скоро това ще се окаже най-тежкия проблем за страната.

Непреодолина границаза глобализацията е съществуването на дълбоки различия в националните или религиозните култури.Дори в Европа същестуват граница,която разделя католическите от православните държави,както и т.нар.”ислямска дъга”от държави на Балканският полуостров.Ислямската култура се страхува от нахлуването на западната култура в арабския свят,особено що се отнася до процесите на урбанизация и промените в битовата култура,които предлагат най-съвремените авангардни технологии.Именно от това се плашат водачите на радикалния ислям,че тези процеси ще променят техния сегашен начин на живот.

Антиглобалистити до известна степен имат право да издигат глас срещу отрицателните страни на глобализацията,срещу бедността,увеличаването на безработицата,замърсяването на природата,моралната деградация и упадъка на културата,но протестите им против военните действия на НАТО и САЩ,насочени към запазване на световната сигурност,не винаги са остователни.Няма съмнение,че сред редицата на антиглобалистите има искрени привърженици на мира,но поради заблудата си те не биха могли да проумеят,че в същото време неволно стават оръдие в ръцете на тъмните политически сили,враждебни на западните демокрации.Антиглобалистите и голяма част от общественото мнение в Европа бяха прави,когато критикуваха остро войната на САЩ в Ирак,защото тя се оказа наистина грешка.

По пътя на глобализацията стои един остър „препъни камък”и той се нарича Русия.Но той стои само на пътя на политическите и военните инициативи на САЩ да наложат своя та глобална доктрина на света.Наистина в международния политически живот трябва са има и балансъор,който да уравновесява силите в нагорещени ситуации,но световното обществено мнение схаща това като реванш или мъст заради разпадането на Съветския съюз.

За някои хора глобализацията е лоша дума,тъй като изразява стремежа на САЩ към световба хегемония.Затова антиглобалистите смятат,че тя трябва да се спре с всички възможни средства,включително демонстраци,палежи на автомобили,разрушения,разграбванена магазини и т.н.Тези хора не искат,или не могат да преодолеят заблудата си,смесвайкиплявата със зърното.

Подобно на всеки нов организъмглобализацията се явява на бял свят в родилни мъки,но по-нататък,преодолявайки постепенно нейните отрицателни страни,при добра воляи взаимно сътрудничество на народите,тя може да се окаже най-верния път към постигане на траен световен мир,сигурност и икономически прогрес.Неспособността обаче на международните институции и водещите държави в свтета да се справят с политическия хаос,както и да установят ред и повече справедливост в използването на ресурсите,може да доведе до нови тоталитарни редици.Това би могло да се случи при евентуално разпадане на ЕСи отбранителната мощна Запада,както и рухването на демокрацията.Това наистина може да доведе до политически хаос и в последна сметка до ядрен шантаж и диктатура на радикални политически сили.