Joomla Software solutions Template

Payday loan

Подписване и влизане в сила на мирния договор с България

Последните уточнения и изменения в текстовете на мирните договори са направени на Ню-Йоркската сесия на СМВнР (4 ноември – 12 декември 1946г. Репарациите на България са намалени от 125 на 70 млн. долара - 45 млн. долара за Гърция и 25 млн. за Югославия), а българо-гръцката граница остава непроменена. Отклонени са и опитите на САЩ и Великобритания да включват в договорите с крайдунавските страни такива клаузи, които да им осигурят “равни възможности” с тях по отношение на корабоплаването по река Дунав. СССР се съгласява България да не укрепва границите си с Гърция и да няма морски торпедни лодки и отстъпва по въпросите за свикване на Дунавска конференция, и за създаване на международна  арбитражна организация. В същото време новият български министър-председател Георги Димитров прави изявления пред чуждестранни кореспонденти, че "въпросът за Западна Тракия е от жизнено значение за България и за трайния мир на Балканите” и че “той няма да бъде снет от политическата сцена, докато не бъде един ден положително решен”.

Текстът на договора за мир с България е връчен на българската политическа мисия във Вашингтон на 17 януари 1947г., а в Министерството на външните работи е получен на 28 януари. В българския печат е публикуван на 31 януари същата година. Във връзка с неговото предстоящо подписване българското правителство излиза със специално обръщение (одобрено и от опозицията) към министрите на външните работи на СССР, Великобритания, САЩ и Франция, с което изразява своето отношение към договора: от една страна – задоволство, че с този акт се укрепва делото на мира и международното сътрудничество, а от друга страна – огорчение, че в него са намерили място редица несправедливости и несъобразности.

Мирният договор с България е написан на руски, френски, английски и български език и е подписан предварително от външните министри на САЩ, СССР и Великобритания – Бърнс, Молотов и Бевин – съответно във Вашингтон (21 януари), Москва (29 януари) и Лондон (4 февруари).

Официалната церемония по подписването, председателствана от външния министър на  Франция Жорж Бидо, става на 10 февруари 1947г. в Париж. При подписването на договора за мир вземат участие представители на 12-те държави (Съветският съюз има 3 отделни делегации/, които се считат в положение на война с България – СССР, САЩ, Великобритания, Австралия, Белоруска ССР, Чехословакия, Гърция, Индия, Нова Зеландия, Украинска ССР, Южноафрикански съюз и ФНР Югославия. От българска страна присъстват  и слагат подписите си под текста на договора подпредседателите на Министерския съвет  - Кимон Георгиев – министър на външните работи (ръководител на делегацията/, Александър Оббов и Трайчо Костов.

Преди подписването на мирния договор ръководителят на българската делегация К. Георгиев връчва на министъра на външните работи на Франция Жорж Бидо протестен меморандум на България. В него се изказва съжаление, че страната ни не е призната за съвоюваща държава, че не се зачита участието й във войната срещу Германия при подписването на примирието и че не е признат търговския дълг на Германия към България. В меморандума се протестира против неуважението на българското искане за излаз на Егейско море, както и по въпроса за Западна Тракия. България оспорва основателността на наложените репарации и иска един мораториум от 2 години, преди да започне тяхното изплащане.

Подобни протести представят и Италия, Унгария и Румъния. Те обаче остават само като исторически документ в дипломатическите архиви на Великите сили.

След подписването на договора К. Георгиев заявява, че някои от клаузите на мирния договор са толкова тежки, че са “почти непосилни” за българския народ. Ал. Оббов също оценява договора като “много тежък”, но вярва, че “ще се намерят средства да се смекчи тежката съдба на българския народ”.

В деня на подписването на мирния договор Националният комитет на Отечествения фронт провежда многохиляден митинг пред сградата на Народното събрание в София. В приетата резолюция се изказва недоволство от тежките и несправедливи клаузи на договора и се изразява надежда за тяхното премахване или изменение в бъдеще.

Мирният договор с България е ратифициран от Великобритания през април, от САЩ  - през юни и от СССР – през август 1947г. По този повод американският президент Труман заявява, че на малките страни трябва да бъде дадена възможност да поправят тежките клаузи на мирните договори, които ги засягат.

На 25 август 1947г. Шестото Велико народно събрание единодушно утвърждава мирния договор с България. В тази връзка председателят на ВНС В. Коларов прави следното многозначително изявление: “Великото народно събрание утвърди мирния договор, но трябва да се заяви: Една разумна ревизия на мирния договор се налага в интерес на мира и международното сътрудничество”.

След ратификацията на договорите за мир с България, Румъния, Унгария и Финландия от СССР, САЩ и Великобритания и предаването на ратификационните книжа за съхранение от правителството на Съветския съюз договорите влизат в сила от 15 септември 1947г. Същият  ден Съюзната контролна комисия в България прекратява своята дейност и на 2 октомври членовете й напускат страната. До средата на декември 1947г. изцяло са изтеглени и съветските войски от България.

По силата на сключения договор  България запазва границите си от 1 януари 1941г., с което се признава Крайовската спогодба от 1940г. за връщане на Южна Добруджа, но искането й за излаз на Егейско море не е удовлетворено.             Въоръжените й сили са ограничени на 65 000 души – при запазване на задължителната военна служба, а северната част на българо-гръцката граница е демилитаризирана.

Репарациите са определени в размер на 70 млн. щатски долара (около една четвърт от репарационните задължения по Ньойския договор), платими в течение на 8 години в български стоки (с лихвен процент от 15 и 10 на сто според стоките по курса на долара от 1938г.). На България се отказват каквито и да е претенции за обезщетение на загуби или щети спрямо Германия, възникнали през време на войната. Тя губи своите авоари, намиращи се в германски банки, които са на стойност 70 млрд. райхсмарки (2 трилиона и 310 млрд. български левове). България е задължена да осигури за срок от 18 месеца режим на най-облагодетелствана нация в областта на търговията, индустрията и корабоплаването на всички обединени народи.

Контролът по изпълнението на мирния договор в продължение на година и половина се възлага на шефовете на дипломатическите мисии на СССР, Великобритания и САЩ в София.

Въпреки че българското правителство многократно поставя въпроса за признаване на България положението й на съвоюваща страна, то и в окончателния текст на договора за мир такова признание няма. В преамбюла на договора се отбелязва, че България взема активно участие във войната срещу Германия, но противно на историческите факти се поддържа, че това се отнася за времето след сключване на примирието с правителствата на СССР, Великобритания и САЩ, т.е. след 28 октомври 1944г.

Парижкият мирен договор, ако и да съдържа редица тежки клаузи и несправедливости, укрепва международното положение на България. Териториалната цялост на страната е запазена, а външната й политика получава нови очертания.