Joomla Software solutions Template

Payday loan

В резултат от Балканската война (1912-1913) са ликвидирани феидалното и национал потисничество в европейските владения на Османската империя.По време на войната се разкриват националните добродетели и саможертвата на българския народ.

В резултат на Балканската война Турция е изтласкана от европейските й владения. Балканската война обаче само частично решава въпроса за националното обединение на България , защото пред съюзниците предстоят тежки преговори за окончателната подялба на извоюваните територии.Въпреки всичко в българската историческа памет войната остава като национална епопея и общонароден опит за завършване на освободителното движение от времето на Възраждането , като закономерна и оправдана борба с оръжие в ръка срещу несправедливите решения на Берлинския конгрес.

Лондонския мирен договор не премахва фактическата военна обстановка на Балканите.Той разрешава проблемите на България само с Турция.

При разпределянето на освободените от империята земи на преден план излизат сериозните противоречия между съюзниците – България , Сърбия , Гърция. Едва сега Фердинанд  и българското правителство разбират , че не са съумели да преценят реално  международното положение на Балканите.Става ясно , че арбитражът на руския цар за “спорната “ зона едва ли ще се окаже в полза на България  , въпреки че българската армия нанася главния удар на противника в Одринска Тракия и оставя без сериозно военно присъствие в Македония.Там Навлизат сръбски и гръцки войски.Предишните военнополитически и дипломатически грешки дават своите първи видими плодове.

По проблема има богат изворов материал състоящ се в : писма , заповеди , спомени и дневници на участници във воините и събитията , периодичния печат от епохата и др.Този богат изворов материал дава основание за задълбочени изследвания от съвременната историография като по проблема работят: Георги Марков “ България в балканския съюз срещу Османската империя 1912-1913” , Симеон Дамянов “България във френската политика 1878-1918” , “ България и балканските страни по време на воините 1912-1918” , Иван Илчев “Междусъюзническата война” , “Баланската война 1912-1913”, Милчо Лалков “Балканската политика на Австро-Унгария 1914-1918” , Андрей Пантев , Петър Петков , Стайко Трифонов , Димитър Саздов , Димитър Гоцев , Васил Василев.

Противоречията и споровете между съюзниците започват далеч преди края на войната.Сърбия и Гърция настояват да се приложи принципът на фактическата окупация т.е. да задържат за себе си онези територии , които са окупирани о техните войски.Гръцкото Правителство уведомява българското , че желае да присъедини Егейска Македония.Гърция се опира на факта , че съюзния договор  не определя сферите на влияние в Македония.Върху заетите територии там гръцката армия се държи предизвикателно.Постепенно , но упорито , тя разширява своята окупационна територия , като изтласква малочислените български гарнизони.Престрелките и въоръжените сблъсъци стават всекидневие.Ожесточените схватки се разгарят между гръцките и българските войски при р.Ангиста през май 1913 г.Държавите от Съглашението полагат безрезултатни усилия да изгладят конфликта.

Нараства ожесточението и межу България и нейната западна съседка.Сърбия окупира по-голямата част от Вардарска Македония.Нейните военни части държат властта не само върху “спорната” , но и върху значителен дял от “безспорната зона” и подготвят идването на цивилна администрация.В Белград не желаят да си спомнят поетите договорни задължения.Официалните лица в Сърбия говорят , че българските градове Скопие , Прилеп , Битоля и др. са “нови диаманти” в короната на сръбския крал.За да не изпълни поетите към България договорни задължения , Сърбия спекулира с редица “аргументи”.Според тях създаването на албанска държава лишавало сърбите от излаз на Адриатическо море.Като компенсация Сърбия иска да получи по-голямата част от Македония.Отново на бял свят излиза теорията за равновесието на Балканите ,  което се нарушава от голямото разширение на България.За изпратените в Източна Тракия две дивизии в помощ на българската армия сръбското правителство иска териториална компенсация.Сърбия не отчита приноса на българската армия за разгрома на Турция.

Антибългарските страсти в Белград и Атина не остават само върху почвата на словесните атаки.Двете държави отдавна търсят възможности за съюзна договореност срещу България.Те обсъждат тази идея още през март 1913 в Солун.Подписан е секретен протокл , който задължава двете държави да сключат в 10-дневен срок договор.

Преговорите бързо достигат до успешен край , тъй като и двете държави са против излаза на България на Егея и възможността да се превърне в най-силната държава на Балканите.На 19 май 1913 , само два дни след Лондонския мирен договор , Сърбия и Гърция сключват договор за “приятелство” и отбранителен “съюз” допълнен с военна конвенция.Този договор е пряко насочен срещу България.С него двете държави си осигуряват обща граница и поделят Македония по начин , крайно неизгоден за нашата страна.Договорът осигурява и военна взаимопомощ  между двете държави при отказ на българското правителство да приеме тяхното решение.

Със споразумението между Сърбия и Гърция от 19 май Балканския съюз на практика се разпада.България остава изолирана  , изправена сама срещу враждебно настроените си съседи.Това води към нова балканска война.

Неговото рухване се дължи и на други важни предпоставки.В Македония сръбските и гръцките окупационни власти разоръжават и разпускат четите на ВМОРО.Там се установява терористичен антибългарски режим , който сурово наказва всяка проява на българско национално съзнание.Чрез насилие се подготвят условията на народностна асимилация  в окупираните райони.Малко по-късно международната Карнегиева анкета доказва убедително драстичните гонения и преследвания срещу българските църковни общини , училища и носители на българския национален дух.

Положението на България се усложнява и от подновените претенции на Румъния за Южна Добруджа.Нейното географско положение не й позволява да вземе пряко участие в разпределението на турското наследство в Европа.Тя иска компенсации поради живеещите в Македоня 70-80 хил. куцовласи.Другия аргумент на Румъния за териториалните й претенции е “благоприятния неутралитет” , който тя пази по време на Балканската война.През нейна територия минават конвои с оръжие от Германия за Турция.

Поради намесата на Великите сили(по време на посланическата конференция в Петербург – края на април 1913 г.) България е принудена да й отстъпи гр.Силистра още преди края на войната (26.04.1913).Управляващите кръгове в Румъния не са доволни и чакат удобен момент да се намесят в конфликта на Балканите.

Младотурското правителство доволно от раздорите между съюзните започва да трупа войска на югоизточната граница с България.Целта му е да си възвърне изгубените територии.

Всички съседни на България държави открито и безцеременно се домогват към земи , населени с преобладаващо българско население.Политическото и военното ръководство обаче не оценява своевременно надвисналата опасност.То все още се намира под въздействие на големите победи , извоювани със силата на българското оръжие.Крайните , максималистично настроени сили в българското общество , начело с цар Фердинанд имат надмощие.Издигнат е принципът “Всичко или нищо”.

Самочувствието на българските държавни мъже се подхранва и от обстоятелството , че с новите територии България играе първостепенна стратегическа роля на Балканския полуостров.Територията й достига 176 000 кв.км.Разширението е не толкова към Македония , а в южна посока.Българската държава добива широк излаз на Егейско море.Нейните граници се установяват в непосредствена близост  до Цариград и Проливите.Новото положение на България й дава огромни стратегически предимства.Тя се превръща във важен военнополитически фактор при една бъдеща световна война.Тук се крие грешката на Фердинанд и българските държавници , които загърбват алтернативата за постепенно и поетапно обединение на разпокъсаните български земи(решаване на българския национален въпрос).Вместо това България се опитва да постигне обединението си наведнъж , с един удар.

Опасността от война активизира дипломацията на Великите сили.

Германия и Австро-Унгария полагат усилия за задълбочаване на конфликта и избухналите противоречия и по този начин да взривят съюза.От друга страна Съглашението се опитва да примири противоречията между България и нейните съседи.То се стреми да запази Балканския съюз с оглед на стратегическите си цели пред приближаващата световна война.Русия съветва всички страни , да се въздържат от военнен конфликт , но в нея опасения буди външната политика на Фердинанд.Руският император Николай II на 26 май праща телеграма до Фердинанд и сръбския крал Пешич и ги предупреждава за отговорността която ще носят при евентуален военен конфликт.Англия остава вярна на традиционните си предпочитания към Гърция.Франция се обявява срещу “Прекомерните български искания” , защитава Сърбия и Гърция и се опитва да въвлече Румъния в антибългарски комбинации.

Така през пролетта на 1913 България изпада в тежка международна изолация и е изправена пред съдбоносни последици.В обстановка на всеобщо възмущение от вероломството на съюзниците и на убеденост в справедливостта на българската национална кауза надделява , че българите нямат друг избор освен подобни на събитията от времето на Съединението през 1885 г. да действа абсолютно самостоятелно.Този път обаче международната обстановка е коренно променена , а това не е отчетено от българското военно ръководство.

Междувременно през втората половина на месец май избухва дълго тлеещата правителствена криза в България.Министир-председателят Ив.Ев.Гешов и началник-щабът на армията ген.Ив.Фичев , противници на военното решение на споровете с балканските съюзници , подават оставка.На 1 юни 1913 г. е съставен нов коалиционен кабинет от ПЛП и НП.Министър-председател и министър на външните работи става

д-р.Стоян Данев.Изборът на Фердинанд пада върху него , защото той се обявява за твърд неотстъпчив политически курс спрямо съседните държави.

Ген.М.Савов докладва на царя  и на правителството , че българската армия е в състояние да се справи с всичките си съюзници.Тази прекалено оптимистична преценка втвърдява още повече българската позиция при споровете със съседите и при опитите на Съглашението  за посредничество за избягване на една нова война.

На 2 юни 1913 г. на Ст.Данев е предадена покана от руския външен министър Сергей Сазонов за конференция в Петербург , с участието на министър-председателите на България , Сърбия , Гърция и Черна гора.Но и това последно усилие завършва безусшешно.Руския външен министър отчаян дава ясно да се разбере , че Русия няма да се намеси , ако Румъния нападне България.

В това време Сърбия и Гърция усилено се подготвят за война.Те чакат само удобен момент , за да се представят като жертви на българската агресия.Замисълът на сръбското и гръцкото командване е да се разгромят българските войски в Македония , да се настъпи към София и да се принуди българското правителство да капитулира.

Българската армия не е готова за нова война.Войниците са изтощени , лошо облечени и недохранени.Недоволството расте с всеки изминал ден и някъде прераства в бунтове.Българското командване може да разчита на 500 000 войници и офицери , организирани в 5 армии.Срещу себе си България има 350 хил. сръбска армия и около 200 хил. гръцка армия , отпочинали заели удобни позиции.На тяхна страна е и Черна гора с около 12 хил. души.Българското командване вярва , че ще може да съкруши противниковите сили.То обаче пренебрегва един реален факт.На Чаталджанската позиция Турция държи 250 000 войници и чака реванш.Румъния е мобилизирала около 450 хил. и търси удобен момент да се намеси.

Границите на България с Турция и Румъния са оставени без защита.

Българското командване не разработва ефективен план за война с Гърция и Сърбия.Вместо да събере своите войски в юмрук , то ги разпилява на огромно пространство от Видин до Солун.Първа армия е съсредоточена в района на Белоградчик , Втора е разположена на Дойран.Трета- в района на Сливница , Четвърта-между Щип и Кочани, а Пета – на Коньовската позиция.

В така обстановка , поддавайки се на противниковите предизвикателства на 16 юни 1913г. Фердинанд нарежда на ген.М.Савов да даде заповед за започване на военни действия срещу гръцките и сръбските войски.Всъщност Фердинанд не издава манифест

а само устна емоционална заповед.Българските действия имат характер на акция за сплашване на противниците , за да ги накара да бъдат по-сговорчиви при предстоящите преговори.Ив.Ев.Гешов нарича тази дата “ден на престъпно безумие”.

Тя е тежко нарушение на конституцията и е издадена без каквато и да е съгласуваност с правителството и Народното събрание.Тази стъпка е предприета без трезва оценка на вътрешното и международното положение , без точен анализ на българските военни възможности.

Под командването на ген.Никола Иванов Втора армия атакува гърците (17 юни) на повече от 100 км фронт  от Дойран до устието на р.Места.Главния удар се насочва към Солунското направление.Въпреки първоначалните успехи тя не съумява да разгроми гръцките  войски около Солун.Причината е липсата на достатъчно военни сили.Дълго преди настъплението на ген.Иванов иска подкрепления , за да нанесе масиран удар .Не получава отговор от Генералния щаб.

Забавя се настъплението на Четвърта армия срещу сръбските войски.Тя има за задача да настъпи по долината на р.Вардар и да проникне в Солун.

Другите български армии остават в резерв.Допусната е непоправима стратегическа и оперативна грешка , която не позволява на българските войски да нанесат в самото начало съкрушителен удар.

Против действащите български сили неприятелят съсредоточава в Македония части , далеч по-многобройни.

Руската дипломация настойчиво иска от България да спре военните действия и предлага посредничество между бившите съюзници.Сърбия и Гърция обнадеждени от първоначалните български неуспехи на фронта , отхвърлят предложението.Както става ясно впоследствие , още по време на Балканската война крал Петър изготвя меморандум  , в който се съобщава , че поради агресията на България , Сърбия е принудена да се защити.Сега на този документ е поставена дата ,  с което вината се хвърля върху нас.

Правителството на Ст.Данов е в затруднено положение и нарежда на помощник-главнокомандващия ген.М.Савов да спре бойните действия.Налице са остри разногласия в българския политически лагер , които имат фатален край.Генералът се подчинява и два дни след започването на войната българските армии преустановяват огъня.Фердинанд изпада в ярост , уволнява ген.М.Савов и го заменя с ген.Р.Димитриев.

Противоречивите заповеди внасят невъобразима бъркотия в командването на войските и довеждат до загубване на стратегическата инициатива.

Сърбия и Гърция се възползват от предоставената им възможност и преминават в настъпление по целия фронт.Гръцката армия настъпва по долините на Струма и Места , води ожесточени сражения в района на Кукуш , Дойран и Лахна и достига чак до Горна Джумая и Разлог.Сръбската армия преминава в контранастъпление , спряна след кръвопролитно боеве при Криволак.

Под командването на ген.Р.Димитриев продължава енергично настъпление срещу сръбските войски.Сръбската армия в Македония е изправена пред опасност от обкръжение и унищожение.Активно съдействие при настъплението на българските войски срещу Сърбия оказва българското население в Македония.

При това положение на 27 юни Румъния обявява война на България.Почти всички български земи между Дунав и Стара планина са окупирани.Без да срещат съпротива , румънските войски стигат до с.Враждебна до София.

От този момент Междусъюзническата война преминава във Втора балканска война.

На 30 юни 1930 във войната се намесва и Турция.Нейните войски пресичат линията Мидия-Енос и окупират почти цяла Одринска Тракия.Одрин отново пада в турски ръце.Българското населени е подложено на издевателства и зверства.Колони бежанци потеглят към България , а Източна Тракия се обезбългарява.

България се оказва във война с Гърция , Сърбия , Черна гора , Турция и Румъния. Нейната дипломация не е осигурила нито един неутралитет.

Фердинанд изпада в критично положение.Настъпва и правителствена криза.Кабинетът на Ст.Данев на 4 юли подава оставка.Монархът моли Великите сили за застъпничество в столиците на съседните държави.Отзовава се само Русия.

Съставен е нов кабинет начело с д-р.Васил Радославов , водач на Либералната партия.В управлението се включват трите партии – Либерална , Народнолиберална , Младолиберална.В него влизат германофилски и австрофилски партии,

Новият кабинет се опитва да получи дипломатическа помощ от Виена и Берлин , за да подпише примирие.При усложняващата обстановка в европейския югоизток Германия и Австро-Унгария не искат да се ангажират  безрезервно с българската кауза.

Сърбия и Гърция не приемат българското предложение за примирие.Румъния се колебае.На 14 юли Втора армия преминава в контранастъпление в района на Кресненското дефиле.След 3 дни противникът започва да се оттегля , заплашен от обкръжение.Сега вече гръцкото правителство моли за примирие.Правителството на В.Радославов подписва на 18 юли примирието.

На 28 юли (10 август) 1913 г. при посредничеството на Русия и Австро-Унгария в Букурещ е подписан мирен договр между България от една страна и Сърбия , Гърция , Черна гора и Румъния – от друга.

Мястото не е избрано случайно.То символизира ролята на Румъния за българския крах.

Българската армия остава фактически непобедена в едномесечната война , но българската дипломация търпи поражение.На Букурещката конференция България остава изолирана.Англия , Франция и Германия  защитават интересите на нейните бивши съюзници.Застъпничеството на руската дипломация е колебливо и непоследователно.Единствено Австро-Унгария прави опит да защити българските искания за Кавала , но подкрепата е твърде крехка и остава безрезултатна.

Договорът между България и Турция се подписва на 16/29 септември 1913 г. Цариград.Турция си възвръща Източна Тракия.България си запазва само Свиленградско , Малкотърновско и Царевско.

В двете войни България дава около 66 хил. жертви , а ранените са към 112 хил. души.Близо 250 000 бежанци търсят спасение , препитание и подслон в българската държава.България излиза от войната ограбена , разпокъсана и с разнебитено стопанство.Тя губи близо две трети от онези територии , които й се полагат по историческо и етническо право.Икономиката понася щети в размер на 2 млрд. лв. ,но много по-големи са щетите , нанесени върху високия международен престиж на България , всеобщо призната дотогава за най-динамично развиващата се в стопанско , културно и политическо отношение балканска държава.

Националните идеали на българите рухват.България преживява първата си национална катастрофа.Управляващите в София показват своята политическа , военна и дипломатическа неспособност да се справят с националните проблеми на българската държава.Опитът да се даде отпор срещу неоснователните чужди претенции с дипломатически средства е оправдан , но 16 юни действително е ден на “престъпно безумие” , както по-късно се изразява Ив.Ев.Гешов.Тази дата е с фатални последици в историческото ни развитие.

В резултат на Балканските войни е премахнат турския национален гнет над балканските народи , но това не означава ликвидиране на националния гнети националния въпрос на Балканите.Значителните територии м населени с българи , са включени в състава на Гърция , Сърбия и Румъния.Противоречията на балканските страни и Турция са разрешени , но на тяхно място пламват с още по-голяма сила териториално-политическите разпри между балканските държави.Българският войник прави всичко възможност да извоюва свободата на поробените си братя , но фатални грешки на управляващите стават пречка на това.35 години след своето освобождение България преживява първата си национална катастрофа и попада в международна изолация.Букурещкият и Цариградският мирен договор от 1913 предопределят в много отношения и външнополитическата ориентация на балканските държави по време на Първата световна война.