Joomla Software solutions Template

Payday loan

СЪЗДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА

Предпоставки и фактори за създаването на българската държава.Характер на взаимоотношенията между българи и славяни.Граници и първоначално устройство.Укрепване на българската държава при хан Тервел.Династичната криза през втората половина на VІІІв.

Създаването на българската държава е едно от най-значителните събития не само в собствената ни история, но и в историята на Балканския полуостров през средновековната епоха.България е първата славянска държава, възникнала в Европа и просъществувала в продължение на столетия.Голяма е ролята и като център на славянската писменост и книжнина.Тя е тази, която става  решаващ фактор за обединяването на славянските племена и предпазването им от асимилация.На нея се дължи в най-голяма степен процесът на създаване на единната българска народност.

При това българската държава възниква на Балканско кръстовище, през което преминават повече от 40 племена, създава се при изключително сложна международна обстановка, укрепва върху територията на една от най-мощните средновековни държави – Византия, изгражда се не от сродни, а от различни по бит, религия, начин на живот народи.Всичко това поставя въпроса: Защо образуването на българската държава става възможно и необходимо през VІІвек? Отговорът трябва да се търси в обществено – икономическото и политическо развитие на славяните и протобългарите – двата основни етнически компонента, от които се изгражда тя; в промените съпътстващи икономическия им живот през VІІв и отражението им върху обществения живот.

Заемането на обширни територии на Балканския полуостров от славяните е съпроводено от съществени изменения в структурата на обществото им.В процеса на завладяването се обогатява славянската върхушка. Имуществените противоречия се изострят и някогашното относително социално равенство вече не съществува.Това налага постепенно преустройство на родово-племенната уредба и създаването на такива форми на управление, които да отговарят на нарасналата мощ на славянската аристокрация.Фактор, действащ в същата насока, е обстоятелството, че след заселването си в балканските земи славяните стават господари не само на нови територии, но и на населението, което живее на тях.Пораждат се необичайни до тогава за славянското общество отношения на власт и подчинение, които водят неизбежно до изменения в социално – политическия механизъм на племето.Елементът на принуда, сравнително слаб в условията на родовообщинния строй, става все по-наложителен.Необходимо е органите на родово – племенната  уредба да засилят своята власт, да разширят функциите си, да се превърнат в постоянно управляващ апарат – явление, характерно за държавната организация.

Процесът, тласкащ славянските племена към създаване на държава се обуславя и от опасността от Византия.Срещу тази опасност славяните реагират със създаването на военно-племенни съюзи, посредством които не само да се защитават, но и да преминават в настъпление.От такъв характер е съюзът другивити, верзити и др. славянски племена от Македония, Епир и Тесалия, възникнал към 20-те години на VІІв. с цел да бъде превзет град Солун.Друго обединение, в което влизат ринхини, стримонци и сагудати, възниква през средата и ІІ-та половина на VІІв. отново с главен прицел на действията им – Солун.Най-голямо значение с оглед на темата има съюзът на мизийските славяни, т. нар. Съюз на седемте славянски рода.От данни на византийските летописци Теофан и Никофор се знае, че той възниква през ІІ-та половина на VІІв. В него са обединени седем славянски племена, чиито  имена все още не са известни.Но с положителност се знае, че в него е влиза и племето севери, което населява провинцията Малка Скития.Според друго мнение Съюзът на седемте славянски рода  се отнася само за едно славянско племе, което се е наричало “седемте рода”, а племето “севери” се е намирало на изток от него.Може да се предполага, че той е последица от активизирането на византийската политика, и че възниква наскоро след похода на византийския император Константин ІІ в Беломорска Тракия и Южна Македония.

Военно-племенните съюзи са нетрайни обединения.Те възникват обикновено при заплаха от завладяване или при провеждане на голяма военна акция, след което се разпадат.Но сами по себе си, като форма на политическа организация, те показват, че социално-икономическите  и военно – политически фактори тласкат славяните към създаването на по-здрава и трайна организация, каквато е държавата.Тя е форма, която би узаконила възникналите отношения на неравенство в славянското общество и която би могла да даде решителен отпор на империята.

По времето, когато Византия полага всички усилия да възстанови властта си в крайдунавските земи, в Южна Бесарабия / т. нар. Онгъл/ се заселват протобългарските уногондури начело с хан Аспарух.При своето отстъпление под натиска на хазарите протобългарите се сблъскват с аварите и успяват да ги изтласкат на запад от Карпатите.След като се настаняват в Онгъл, протобългарите започват да нападат и опустошават ромейските земи на юг от Дунав, като им причиняват огромни щети.

Така към края на VІІ в. на Балканския полуостров се очертава приблизително следната политическа картина: славяните; заемащи централните и източните части на полуострова, трябва със силата на оръжието да отстояват независимостта си, славяните от Влашката равнина /бившата римска провинция Дакия/ трябва да се справят с агресивността на Аварския хаганат; протобългарите на хан Аспарух воювали на три фронта – срещу хазарите, аварите и Византия.Очертава се един важен фактор, който съдейства за обединението на славяните и протобългарите – заплахата от общи външни врагове и предимно Византия, която се опитва да възстанови  контрола си над крайдунавските земи.

Друг фактор, улесняващ единодействието на славяни и протобългари е липсата на значителна разлика в степента на тяхното обществено – икономическо развитие.Не е без значение също, че двата етноса се познават далеч преди да заживеят съвместно на Балканския полуостров.Това безспорно са благоприятни предпоставки за изграждането на обща държава.

Появата и заселването на протобългарите в Онгъл е посрещната враждебно от Византия.Но поради заетостта си във войната с арабите, тя не предприема никакви действия срещу техните опустошителни набези.Едва през 680г, след като отбива арабската заплаха, император Константин ІV Погонат се отправя на поход срещу протобългарите.Една част от армията му се придвижва по суша през проходите на Стара планина, а друга с кораби се отправя към устието на р. Дунав.Аспарух решава да изчака на противника и се затваря в укрепленията на Онгъл.Няколко дни двете войски стоят една срещу друга, без да предприемат някакви сериозни действия, докато императорът изненадващо решава да замине за Месембрия да се лекува.Той потегля  твърде бързо с 5 кораба, а сред войската плъзва слух, че  бяга и изоставя всичко на произвола на съдбата.Византийците започват да се оттеглят в безредие, а протобългарите излизат от своите укрепления и започват да преследват и избиват панически бягащите ромеи.Летописците Теофан и Никифор, които дават сведения за събитието, съобщават, че протобългарите преследвали отстъпващите императорски войски не само до Дунав, но и  на юг от нея.Цялата област на север от Стара планина, която е под византийска власт, попада твърде лесно под властта на протобългарите.Според Теофан тези земи се оказват твърде удобни за заселване – те имали отлична естествена защита “отзад поради реката Дунав, отпред и отстрани поради теснините и Понтийско море…”

Победоносната битка в Онгъл и настаняването на протобългарите в непосредствено съседство със северите и “седемте славянски рода”  довеждат до предприемане на първите стъпки към създаването на общо политическо обединение.В преговорите с местната славянска аристокрация е постигнато важно споразумение, отнасящо се до защитата на границата с Византия.На “седемте славянски племена” е възложена  защитата на западната граница от аварите, северите се задължават да пазят източните проходи на Стара планина от Византия.Протобългарите, освен защитата на цялата територия на обединението, поемат задължението да бранят страната откъм морето и срещу нападащите от североизток хазари.

В науката не съществува единно мнение относно характера на отношенията, които се създават между протобългари и славяни.Това се дължи преди всичко на липсата на достатъчно извори.Все пак византийските летописци Теофан и Никофор единодушно твърдят, че протобългарите покорили заварените славяни и ги разселили в различни посоки по границите на новосъздадената държава.В полза на това твърдение са сведенията в най-ранния руски летопис “Повест временньих лет”, според който българите били  “насилници” над славяните по Дунав.А в “именник на българските ханове” никъде не се споменава  за славяните, а просто се разглеждат събитията от 680 – 681г., като преместване на политическия център на Кубратовата държава в южно-дунавските земи.Всички владетели на българската държава до Симеон произхождат от протобългарски родове.Протобългарска е и административната и военна терминология през езическия период на българската държава.Въпреки това, редица български учени защитават тезата, че между славяните и протобългарите са съществували съюзни отношения, основани на общи интереси: 1.общи врагове /Византия, аварите, хазарите/; 2.необходимостта от съюзник срещу мощната Византийска империя.

Вероятно истината е някъде по средата.В смисъл, че понятието “покоряване”, употребено от византийските летописци, трябва да се приема не като поробване, а като приемане на върховната политическа власт на едно племе или народ при запазване на самостоятелността и свободата на действие.

Военните действия и през следващата 681г.Протобългарите пренасят войната на юг, в Тракия, като не престават да плячкосват земите, подвластни на ромеите.Константин ІV не е в състояние да се справи със съюзените племена и се принуждава през лятото на 681г., между 18 март и 9 август, да сключи мирен договор.Според оценките на византийските хронисти този договор бил голям срам за ромеите и позор за империята.Договорът задължава Византия да плаща ежегоден данък на хан Аспарух и на практика признава правото на славяни и протобългари да изградят обща държава.

Спорен и неизяснен е и въпросът за годината на създаване на българската държава.В съвременната българска историография се оформят главно две мнения за началната година – 680г. и 681г. Съществува и компромисно мнение между тези крайни виждания – че фактически българската държава е основана през 680г., а получава юридическо признаване от Византия с мир от 681г. Може да се приеме и това, че мирът от 681г. е по-скоро примирие, временна отсрочка на разправата с варварите, а истинското международно признание идва по – късно при хан Тервел.

Границите на новообразуваната българска държава се знаят приблизително, поради липсата на точни сведения:но вероятно тя се е разполагала на изток от р. Днепър, р. Тимок на запад, на север – южните склонове на Карпатите до Стара Планина.

Начело на новосъздадената държава застава хан Аспарух.По древно тюркска традиция държавата се обозначава с термина “саракт”, което означава и “войска”.Сарактът е разделен на три части – център, ляво и дясно крило.Територията, населена изключително с протобългари, в изворите се назовава “България”, а останалите околни земи, населявани предимно със славянски племена, се наричат “Славинии”. Административната структура на младата българска държава е твърде далеч от представата за типична средновековна монархия.Редици елементи от племенното устройство се запазват.Славянските князе признават върховната власт на хана, но съхраняват териториалната си обособеност и автономия.Запазва се и една от традициите на родовия строй – практиката да се свикват народни събори, на които се вземат важни решения за бъдещето на държавата.

От всичко казано до тук става ясно, че на създаването на българската държава през ІІ-та половина на VІІ век трябва да се гледа като на закономерен процес, обусловен от обществено – икономическото развитие на славяни и протобългари и от съществуващата опасност от страна на Византия.Към това се прибавят и факторите, улеснили нейното създаване, а именно: заетостта на Византия с арабите, вътрешната криза в империята, държавническия опит на протобългарите, висотата на тяхното бойно изкуство и личните качества на хан Аспарух.Като организирана военна сила те изнасят главната тежест във войната с Византия и естествено заемат господстващо положение в новата държава.Надмощието на българите се запазва и през следващите столетия.В резултат на това в държавата се налага военно – административно терминология от протобългарски произход.Утвърждава се като название за цялата държава името “България”.

Образуването на българската държава хронологически предхожда създаването на редица европейски държави.Това е първото трайно политическо обединение, създадено с дейното участие на славяните.Събитието прави силно впечатление в тогавашния свят, за което съдим от едно известие на хрониста Зигеберт: “От сега нататък трябва да се отбележи българското царство”.

Годините на управление на хан Аспарух, поради липса на сведения, остават в неизвестност.От т. нар. Български апокрифен летопис /ХІвек/ научаваме, че той загива във войната с хазарите някъде към 700 или 701г.

През 701г. на престола се възкачва неговия син хан Тервел /701 – 718г, според други извори до 721г./.Основна цел във външната му политика е териториалното разширение на България и утвърждаване съверинитета на хана.Благоприятни възможности за постигането на тази цел се създават през 705г., когато сваления от престола, през 689г, византийски император Юстиниян ІІ се обръща за помощ към Тервел.През пролетта на 705г. голяма войска от протобългари и славяни, предвождана от Тервел, се озовава под стените на Константинопол.Възползвайки се от нейното присъствие, само за три дни Юстиниян успява да свали предшественика си и да си възвърне императорската корона.В знам на благодарност той отстъпва на България областта Загоре в Източна Тракия /между Източна Стара планина и Странджа/.Това е първото териториално разширение на юг от Стара планина.Областта заема важно стратегическо положение.През нея минават  най-късите и удобни пътища, свързани с Константинопол  и Плиска, и открива възможност за излаз на черноморските пристанища, което има важно стопанско значение.

На хан Тервел са оказани големи почести.В тържествена обстановка в императорския дворец, той е удостоен с титлата “кесар”, втора по значение след императорската.Но тази титла е не само почетна, н символична.Чрез нея българският владетел влиза в т. нар. “владетелско семейство”, което според господстващата идеология е единствената правна санкция на владетелското му достойнство.

Направените от Юстиниян отстъпки са по принуда и накърняват престижа на Византия.За това три години по-късно, когато се почувствал по – стабилно на трона, Юстиниан ІІ нарушава приятелските връзки с българите и внезапно нахлува с войска в Тракия.В сражението, станало близо до Анхиално /дн. Поморие/ през 708г. войската му е напълно разбита от Тервел.

През 711г. Юстиниан за втори път е детрониран.Въпреки помощта, която и този път му е оказана от хан Тервел, събитията се развиват неблагоприятно за императора.Той е убит, а българският отряд се връща в страната.

През 716г. българо – византийските отношения са уредени с нов мирен договор, който включва четири клаузи:

1. определя се границата между България и Византия, като териториалните придобивки в Тракия са утвърдени.
2. Византия се задължава и занапред да плаща ежегоден данък, който се състои в скъпи дрехи и червени кожи, на стойност 30 литри злато.
3. Двете страни трябва взаимно да си предават политически бегълци.
4. Уреждат се търговските връзки между двете държави – български и византийски търговци могат да търгуват в съответните държави само след като платят необходимите такси и мита на границата.

Договорът, подписан с новия византийски император Теодосий ІІ през 716г. е уникален в няколко отношения.Размерът на плащания данък, предвиден е него, е символичен, но неговото значение се определя от цвета на кожите.Червения цвят е привилегия на императорското семейство.Чрез изпращането на червени кожи в България, Византия косвено потвърждава кесарската титла на Тервел и следователно юридически признава съществуването на България върху бивши ромейски земи.Подобно отстъпление Византия прави за първи път в своята история.По същество, самия договор е първия търговски договор на България, а това позволява да заема подобаващото и се място в международните търговски отношения на империята.Това е дълготраен договор, който по всяка вероятност е регулирал българо – византийските отношения до началото на ІХ век.

През лятото на 717г. Константинопол  е здраво обсаден по суша и мор от арабите.Император Лъв ІІІ постига споразумение с българския хан, който обещава да се притече на помощ и да нападне в гръб арабите.В случая хан Тервел разумно преценява, че арабите представляват сериозна потенциална заплаха и за неговата страна.През лятото на 718г. става генералното сражение, в което арабите претърпяват нечувано до тогава поражение от българите.Историческите извори сочат броя на убитите между 24 и 30 хил.Основателно се приема, че победата на хан Тервел, както по-късно победата на франкския крал Карл Мартел над арабите при Поатие, са двете събития, които не позволили на арабското проникване да се разпростре във вътрешността на Европа.

Липсват известия за хан Тервел след 718г., поради което тя се приема за последната година на неговото управление.

Създаването на българската държава в края на VІІ век е събитие, което няма аналог в историята на Ранното средновековие.Славяни и протобългари успяват не само да нападат най – могъщата империя на онази епоха, но и да се заселят и създадат върху нейните земи най-старата и жизнена държава на славяните.Протобългарите се налагат като водачи и обединители, а славяните дават етнически облик на младата държава.

Българските владетели Аспарух и Тервел принуждават Византия не само да признае своето военно поражение, но и да отстъпи от идеологическите си позиции, които най-общо се характеризират с презрение и не приемане на варварския свят.Признаването на владетелското достойнство на българския хан отварят вратата на България към голямата европейска политика и я превръщат в притегателен център за всички славяни от Балканския полуостров.