Joomla Software solutions Template

Payday loan

СЪДЪРЖАНИЕ НА ТЕМАТА

1.УВОД

2. ИЗЛОЖЕНИЕ

2.1. ФАКТОРИ, КОИТО ОПРЕДЕЛЯТ ВЛИЯНИЕТО НА РАЖДАЕМОСТТА ВЪРХУ ТРУДОВИТЕ РЕСУРСИ

2.2 ТЕОРИЯ ЗА ДЕМОГРАФСКИЯ ПРЕХОД

2.3 ОПАСНОСТТА  ОТ ДЕПОПУЛАЦИЯ. ГЛЕДНИТЕ ТОЧКИ НА ПЕСИМИСТИТЕ И ОПТИМИСТИТЕ

2.3.1. ПРОНАТАЛИСТИЧНА  ПОЛИТИКА

-                                  РАЗВИТИЕ НА ДЕМОГРАФСКИЯ ПРОЦЕС В ЗАПАДНА ЕВРОПА

-                                  РАЗВИТИЕ НА ДЕМОГРАФСКИЯ ПРОЦЕС В ИЗТОЧНА ЕВРОПА

-                                  РАЗВИТИЕ НА ДЕМОГРАФСКИЯ ПРОЦЕС В БЪЛГАРИЯ

2.3.2. ПОЯВАТА НА ГРУПАТА НА ЛИБЕРАЛИТЕ И СЕМЕЙНАТА ПОЛИТИКА

2. 4. ХИПОТЕЗИ ЗА БЪДЕЩОТО РАВНИЩЕ НА РАЖДАЕМОСТТА

2. 5. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НА ПРОБЛЕМА

3.  ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Според Малтус  в  човека  е  заложена природна сила, наклонност към  размножаване,към създаване на семейство и деца.Но ако проследим  хода на историята ,ще видим,че по своята същност раждаемостта е сложен демографски преход,който бива повлиян от комплекс от фактори.В наши дни  темата за раждаемостта остава много въпросителни,въпреки че е предмет на изследване от демографи и икономисти.Не са намерени още закономерностите,които ще обяснят депопулационният комплекс и цикличността на прехода, състоящ се от падове и подеми.Насочих се към тази тема, защото считам, че проблемът със съвременния режим на възпроизводство е глобален и придобива все повече  актуално звучене.Намирам за интересни анализите и подходите,които се дават по темата,също така и тясната зависимост между този демографски процес и редица икономически, социални,психологически,политически и др. условия.

Действително раждаемостта е важна предпоставка за възпроизводството на работна сила,но трябва да се има предвид,че тя действа със съвкупност от фактори.Така например под влияние на религията и традициите в много от ислямските страните жените не упражняват никаква професия,тоест те не са трудоспособни.Друг пример може да се даде с държави от Африка,Океания и др.Там поради по-слабото социално и културно развитие,високата раждаемост не е рационално мотивирана и представлява по-скоро фактор за задълбочаване на бедността, отколкото предпоставка за възпроизводството на работна сила.Свръх  населеността породена от неконтролираната раждаемост,според специалисти, води до много социални напрежения и проблеми ,свързани с изхранването, безработицата, разпадането на традиционните форми, масовата имиграция и др.Редица демографи използват елементи на микро- и макроикономиката,за да опишат влиянието на икономическите фактори.Семейството определя равнище на потребление и брой деца в рамките на получавания доход.Измененията в раждаемостта са еднопосочни  с измененията в доходите.Нарастването на дохода на мъжете намалява алтернативната цена на времето за труд на жената, поради което тя може да напусне трудовия пазар и да отдели повече време за отглеждане на деца. По време на икономически подем нараства и заплащането на труда на жената.Затова алтернативната цена на времето за труд се повишава, съответно увеличават се разходите за отглеждане на деца,въплатени във времето, което жената трябва да отдели за тях.В този случай плодовитостта намалява.По време на рецесия се наблюдава точно обратното- поради нарастването на безработицата и намаляването цената на времето за труд спада и стойността на разходите за отглеждане на децата,съответно плодовитостта нараства. Това е според класическата разработка на Бъц и Уорд,които приемат, че плодовитостта е цикличен процес и дължината на цикъла е съизмерна с икономическия цикъл.Ийстърлин  разглежда  един макропоказател “относителен размер на кохортите”, който се дефинира като отношение между населението на възраст       35-64 г. Спрямо това на 15-35 г.Стойността на макропоказателя нараства, когато в работната сила навлизат стеснени млади кохорти. На трудовия пазар ще се свие предлагането на работна сила,което ще доведе до повишаване на заплатите.Следователно създават се благоприятни условия за отглеждане на повече деца;раждаемостта нараства.Обратно, когато в трудовия пазар навлизат разширени кохорти, предлагането на труд се увеличава, заплатите намаляват и отглеждането на деца конкурира стеснените възможности за материално потребление;раждаемостта спада.Карлсън  дава отговор на въпроса:Циклична ли е раждаемостта в източноевропейските държави?Според него в тези страни е налице екстензивно развитие на икономиката и затова трябва да се очаква, че нарастването на трудовите ресурси ще доведе до повишаване на доходите и на раждаемостта;респективно изчерпването на “екстензивния фактор” води до обратните тенденции;съкращаването на притока на трудови ресурси води до спадане на раждаемостта.

Демографският преход е закономерност, която се отнася до всички страни в света.Под демографски преход(демографска революция)трябва да разбираме смяната на един режим на възпроизводство на населението с друг.Създател на тази теория е френският демограф Анри Ландри. В основата и лежи концепцията за трите сменящи се хода в историята демографски режими- примитивен, преходен и съвремен.Примитивният режим се характеризира с висока раждаемост и висока смъртност;ръстът на населението зависи от продоволствените ресурси. При преходния режим ръстът на населението започва да се влияе от икономическия прогрес;смъртността и раждаемостта продължават да бъдат високи.Съвременният режим на възпроизводство на населението се обуславя от смяната на аграрното стопанство, характерно за традиционните общества, с индустриално. В резултат на това смъртността намалява по-бързо от раждаемостта и се стига до увеличаване естественият прираст на населението до един максимум. След това раждаемостта започва чувствително да спада,а смъртността, достигнала един минимум, леко се покачва, вследствие на възрастовата структура на населението. Естественият прираст бързо спада и като краен резултат се стига до просто възпроизводство на населението.Но  редица демографи  считат,че установяването на просто възпроизводство далеч не е краят на динамично протичащите промени в раждаемостта и смъртността. Те говорят за опасност от депопулация- намаляване броя на населението в резултат на падането на раждаемостта под нивото на простото възпроизводство, а за осигуряване на просто възпроизводство на населението е необходимо средният брой деца на една жена да не е по-малък от 2,1. Така например в Италия той е 1,29 ,в Австрия 1,4 ,Швейцария-1,59 ,в Дания, Холандия и Люксембург средният брой деца на една жена е 1,6 ,във Франция и Англия 1,8 ,Ирландия 2,17 ,Албания 2,96 ,Полша 2,04 и ОНД –2,26.В съпоставка с тези европейски страни този показател за България е 1,7. Демографите обясняват по-високата раждаемост в Ирландия и Полша с религията- силното влияние на католицизма, в ОНД  по-високата раждаемост се дължи на наличието на големи групи от хора в Средна Азия, изостанали в своето историческо развитие. В Албания главната причина за наличието на подобна ситуация е доскоро съществувалата пълна изолация на населението от модерния свят.

Относно ниската раждаемост на Стария континент съществуват две гледни точки- песимистична и оптимистична. Според песимистичната раждаемостта и в бъдеще ще остава ниска, което ще доведе до дълбоки социални и демографски промени- застаряване на населението и депопулация.Тази гледна точка принадлежи на привържениците на пронаталистичната политика. При нея се допуска намеса в областта на семейното планиране чрез икономически мерки: парични помощи и семейни надбавки в зависимост от броя на децата и чрез законодателни мерки в областта на брака и развода и при разпространение и употреба на контрацептиви, аборт и стерилизация.     Типичен пример за държава водеща пронаталистична политика е Франция. Почти целият период 1870-1940 минава под знака на пронаталистичните настроения. Появяват се много книги, статии и памфлети, в които се разглеждат причините за понижаването на раждаемостта;водят се и много научни дискусии на тази тема. За пръв път още през 1920г.  във Франция е приет закон забраняващ аборта и узаконяващ санкции за всички закононарушители. Строго се наказвали не само жените, предприемащи аборт, но и лекарите, които го извършвали.Предвиждали се глоби и затвор за медицински лица, постоянно практикуващи извършването на аборт.Абортът се разрешавал само по медицински причини. По-късно през 1979г. Излиза закон, който го легализира напълно. Встрани с либерално отношение към демографските проблеми този процес се извършва по-рано: Англия- 1967г. , Дания- 1973г и др.

Таблица № 1 Виждаме, че Франция е единствената държава, чието правителство смята за необходими политически интервенции за поощряване на раждаемостта.Правителството на Люксембург води същата политика, но там пронаталистичните методи са по-слабо  застъпени. В Германия например, където раждаемостта е най-ниската в Европа, правителството не смята за нужно да интервенира, за да я увеличи. В случая сме свидетели на един процес на  осъзнаване на автономността на репродуктивните решения и на неуместността от държавна намеса изразена в тази интимна и деликатна сфера от живота.По друг начин стоят нещата в Източна Европа. Тук абортът е бил основно средство за регулиране на раждаемостта. В повечето страни се провеждала брутална пронаталистична политика като се използвали репресивни мерки. Криминалният аборт се преследвал от закона с големи глоби или затвор. Върху жените предприели тази стъпка се оказвал силен психологически тормоз. На приета в болница , предприела тази стъпка, не е давана медицинска помощ, преди тя да съобщи на прокурора името на лекаря или акушерката, извършили аборта. Изключения се правели само срещу медицински показания или при четири живи деца.

В България постепенната либерализация започва след 1974г. Тя се предприема, защото се установява, че ефектът от забраната на аборта е кратковременен. В проведеното през 1975г. Изследване се вижда, че само 5,5-6% от  жените са родили деца, защото не са могли да направят аборт поради забраната. Тя не се явява стимул за увеличаване на раждаемостта. Започва да се набляга предимно на икономическите мерки. Според демографи основните фактори, които оказват влияние върху спада на раждаемостта са: премахването на детския труд и въвеждането на задължително училищно обучение, премахването на женската дискриминация (водещо до засилено икономическо участие на жените и отслабване на брачната институция) , спадането на доходите, състаряването на населението, което се наблюдава през

последното десетилетие и още ред други фактори.       

От графиката е твърде видим демографският преход, който изминава българското население:от едно високо равнище на раждаемостта към друго твърде ниско.При дребнособственичес- кото стопанство нуждата от работна ръка, от една страна, и високата детска смъртност – от друга, налагат висока раждаемост. С кооперирането на земята след 1947г. Настъпват промени в социалните отношения – ангажиране на жената в общественото производство, интензивни урбанизационни процеси, трудови миграции, жилищни кризи в градовете, отварянето на много детски ясли и градини.

Статистическо изследване проведено в Холандия сочи, че интервюираните са против пронаталистичните мерки. Това обяснява донякъде все по-голямата актуалност, която печелят привържениците на “лагера на либералите” и семейната политика. Тяхната гледна точка относно ниската раждаемост на този етап в Европа е оптимистична. Според тях ще протече спонтанно възстановяване на нивото на раждаемостта за поддържане на просто възпроизводство. Те също водят политика за повишаване на естествения прираст, но се опират на социалната справедливост и защитават човешките права; изключват репресивните мерки, стремят се да сведат до минимум социалната дискриминация, прокламират уважение към брака и семейството, без да пропагандира многодетното семейство като идеал на обществото; икономически мерки за намаляване на материалните затруднения на семействата както и мерки за преодоляване на противоречията, свързани със съчетаването на женската професионална заетост и майчинството. В широк план, схваната като социална адаптация, семейната политика е разпространена в Западна Европа, Северна Америка и Австралия.

Много български икономисти и демографи, изследвайки демографският преход на по-развитите икономически страни, се опитват да изготвят хипотези за бъдещото развитие на раждаемостта у нас. Една от главните причини за ниската раждаемост е намаляването на дохода, но тя не е единствена. Семействата предпочитат да пренасочат голяма част от доходите си към осигуряване на по-високо качество на децата за сметка на тяхното количество. Според тази първа хипотеза високото качество на децата ще им осигури по-високи доходи спрямо поколенията на родителите им, ето защо тяхната раждаемост ще е относително по-висока.Според втората хипотеза след около 20г. у нас може да се наблюдава”бейби-бум” ,когато родените през последните години стеснени кохорти навлязат в пазара на труда и обусловят стеснено предлагане на работна сила. Третата хипотеза предвижда също покачване на раждаемостта, повлияно от продължителното стареене на населението, което също ще доведе до влизането на стеснени кохорти в пазара на труда. Забелязва се, че и трите хипотези действат в синхрон. Според всяка от тях след две десетилетия ще се стигне до недостиг в предлагането на работна сила на пазара на труда, респективно до повишаване на доходите , следователно и на раждаемостта.

Вземайки предвид последните данни за възпроизводството на населението в България, трябва да заключим, че е необходимо да се преосмисли демографската политика провеждана у нас. Наложително е да се коригират начините, по които се построяват нейните инструменти. Трябва да се мисли не само за бъдещите семейства, но и за съществуващите. Нарушена е възрастовата и брачна структура, които са определящи за нивото на раждаемостта. Това е знак, че трябва да се търсят нови демократични форми за разрешаване на проблема, които да го решат в дълбочина. Нужни са преференции за жените във фертилна възраст, които да стимулират раждаемостта както и парични помощи при бременност, отстъпки в здравеопазването, жилищните и образователни услуги.

Репродуктивното поведение днес не се решава в рамките на традиционната схема: здраво семейство-висока раждаемост и обратно. Ако в традиционното семейство детето е обект, изискван от социалните норми, то днес родителството се преживява като личностно отношение. В наши дни е трудно да се  правят прогнози за бъдещото равнище на раждаемостта, тъй като този процес е много комплициран поради две причини:1~той е силно динамичен и 2~поради специфичността на комплекса от фактори, които го описват. Ето защо демографските мерки трябва да престанат да служат на дългосрочни програми, а да придобият перманентен характер и гъвкавост, да се приспособят към променящата се демографска ситуация.