|
Икономика на здравеопазването
Стратегическо и оперативно планиране
Стратегическото планиране решава въпроси, свързани с:
- пазарите;
- клиентите;
- технологиите;
- същността и развитието на бизнеса.
При стратегическото планиране съществуват няколко подхода, които могат да бъдат разграничени на:
- неформализиран (предприемачески) – ръководителят сам разработва стратегията на базата на своя опит и знания;
- формализиран – стратегията се разработва на базата на предварително определени параметри, алгоритми, възможности, идеи, участници и др. Този подход дава възможности за въвличане на повече хора в стратегическото планиране, но крайното решение взима ръководителят;
- комбиниран – представлява съчетаване на предните два подхода.
В началото на стратегическото планиране се смята, че новите стратегии трябва да съответстват на натрупания потенциал на организацията и затова неговият анализ се прави с цел да се определят силните и слабите страни на организацията. Но скоро от опит става ясно, че такова привързване към създадения потенциал ограничава възможностите на самата организация за стратегически действия. Това води до изменение на концепцията за стратегическо планиране в избор на стратегически позиции, който залага на промяна на управленския потенциал на организацията (функционално и общоорганизационно управление) при промяна на стратегията на организацията, преминавайки от една към друга нестабилност.
На базата на стратегическия план може да се разработи тактически / оперативен/ такъв. Докато стратегическият план е главно описателен и отразява процесите в качествен аспект, то тактическият ги отразява с конкретни количествени показатели. Следователно, той конкретизира количествена стратегията за следващите две или три години. Тактическият план е свързващо ниво между стратегическия и оперативния план.
Оперативния план, за разлика от стратегическия и тактическия се разработва се за една година, с разпределение по тримесечия и месеци. Той е насочен към реализация на целите, отчита настъпилите изменения в условията и договорните връзки.
Ако стратегическото управление е съвкупност от решения и действия като резултат от формулирането и прилагането на стратегии, създадени, за да бъдат постигнати целите на едно предприятие или организация в дългосрочен аспект, то оперативното планиране е насочено към постигане на цели непосредствено за даден период.
Поради това съдържанието на стратегическото управление включва:
- Определяне на мисията на предприятието чрез подробни изявления относно неговото предназначение, философия и цели.
- Разработване на профила на предприятието, отразяващ вътрешните условия и възможности.
- Описание на външната среда чрез общи фактори и конкуренция.
- Анализ на възможните сфери на дейност, които не са обхванати при взаимовръзката на профила на компанията с външната среда.
- Идентификация на желани сфери на дейност, които не са взети предвид при обсъждане на мисията на предприятието.
- Избор на дългосрочни цели и основни стратегии за осъществяване на желаните сфери на дейност.
- Разработка на годишни цели и краткосрочни стратегии, съответни на дългосрочните цели и основни стратегии.
- Вземане на решение, базирано на разпределението на определени ресурси и на взаимовръзките между задачи, персонал, структури, технологии и системи.
- Преглед и оценка на ефективността на стратегическите постановки и използването и като база за бъдещи стратегически решения.
Следователно същност на стратегическото управление е готовността на предприятието да се конкурира. Тази негова същност предопределя и основните му белези, а именно:
- Отговорността за вземане на решения се поема и от висшето ръководство.
- Задължителен характер на разпределението на големи ресурси на предприятието.
- Значително въздействие върху дейността на предприятието за дълъг период от време (поне 5 години) на определени пазари, с определени продукти и с определени фирмени характеристики.
- Обхващане на всичко, което ръководителите предполагат или предвиждат, а не само на това, което те със сигурност знаят.
- Координация на макроелементи на предприятието съобразно с околната среда.
- Оригиналност и нестандартност при вземането на решения поради наличие на външни фактори, които не могат да бъдат управлявани.
Подготовката за вземане на стратегически решения се извършва, в зависимост от големината на предприятието, на 3 нива:
- Корпоративно ниво: Членовете на съвета на директорите, изпълнителните директори и висшите административни ръководители решават въпросите, свързани с финансите на предприятието, неговата социална отговорност и престиж.
- Бизнес ниво: Ръководителите на отделните видове бизнес на предприятието решават въпросите, свързани с функционалните цели и стратегии на подчинената им делова дейност.
- Функционално ниво: Ръководителите по продукти, производства и географски области решават въпросите, свързани с поставянето на годишни цели и краткосрочни стратегии (маркетингови, ресурсни, финансови, счетоводни).
От своя страна, оперативното планиране е насочено към краткосрочен период от време, то е свързано с планове на по –ниско ниво, решенията при него могат да се вземат от оперативните ръководители.
Подготовката за вземане на стратегически решения изисква точна, фактологична информация за следните елементи при конкретна предприемаческата дейност:
- Същност на предприятието: голямо или малко.
- Управленчески стил: политичен, демократичен, авторитарен, ден-за-ден, интуитивен, планов.
- Околна среда: стабилна, турбулентна, слаба конкуренция, силна конкуренция, много пазари и потребители, един пазар и потребител,
Същност на производствения процес: кратко време за усвояване на производството, дълго време за усвояване на производството, висока капиталоемкост, висока трудоемкост, интегриран производствен процес, опростен производствен процес, висока технология, ниска технология, кратко време за реакция на пазара за нов продукт, дълго време за реакция на пазара за нов продукт.
- Същност на проблемите: нови и комплексни проблеми, дългосрочни проблеми, краткосрочни проблеми.
- Цел на системите за планиране: координирани дейности на отделите, специализирани ръководители.
Изготвянето на стратегическа политика се дефинира като идентифициран поток от информация, анализирана през взаимосвързани етапи, с които се цели постигането на определена цел. Поради това тя има следните характеристики като процес:
- Взаимосвързаност на всички компоненти на процеса;
- Последователност при формулирането и прилагането на стратегията;
- Резултатите от приложената стратегия формират базата за бъдещи стратегически решения;
- Динамичност поради постоянното изменение на външните и вътрешните по отношение на предприятието условия, които влияят на взаимносвързаните и взаимнозависими стратегически управленчески решения.
Първичното е дефиницията на мисията на предприятието,
след което едновременно и във взаимна връзка се определят околната среда и профилът на предприятието. Тези три първични етапа служат за изготвяне на стратегически анализ и вземане на стратегическо решение. Последното се детайлизира на дългосрочни цели, които, заедно със самото стратегическо решение, служат за формулиране на основната стратегия.
Следва детайлизирането на дългосрочните цели в годишни, които заедно с основната стратегия служат за изготвяне на функционални стратегии.
Предпоследен етап на този процес е институционализирането на стратегията, което служи и за коректив на оценката на околната среда,
а последен - контрол и оценка на стратегията, които служат за коректив и база на определянето на профила и мисията на предприятието.
Като продукт на стратегическото планиране една стратегия трябва да съдържа следните елементи:
- а) целеви пазар;
- б) пазарна позиция;
- в) сравнителни конкурентни предимства;
- г) основни цели;
- д) маркетинг микс;
- е) основни идеи за реализиране;
- ж) разпределение на ресурсите.
Оперативното планиране следи за изпълнението на тази стратегия, но в рамките на едни отчетен период / най- често година/.
Неразделна част от изявлението за мисия на предприятието е описанието на неговата същност, в което намира отражение отношението на обществото към предприятието и е определящо за поведението на неговите служители.
Оперативното планиране се базира на вече създадената от стратегическото планиране информация на базата на мисията, целите, визията на предприятието.
|
