Joomla Software solutions Template

Payday loan

Социологически аспекти на здравния мениджмънт

Под здравен  мениджмънт се разбира формата на подреждане на управлението на системата, осигуряваща съответствие на всички взаимоотношения, съобразно общата цел на системата (за системата на здравеопазването тази цел е опазване и укрепване здравето на хората). Формата на подреждане на компонентите се изразява чрез техните взаимоотношения и взаимодействия както помежду си, така и с околната среда.

Социалния аспект   в здравеопазването е:

• Начин на връзка между компонентите в процеса на нейното функциониране за постигане на целта,
• Механизъм на взаимодействие на компонентите на системата в границите на определи цели.

Такова възприемане на здравния  мениджмънт дава възможност здравната система едновременно да се разглежда в статично и динамично състояние.

Здравния мениджмънт представлява взаимното съотношение на компонентите на системата, интегрирани и свързани помежду си във вертикално направление. Взаимовръзката на компонентите на системата има характер на организационни връзки, които се определят като тип съотношения между съставните части на здравната организация и оказват влияние върху поведението на организацията като цяло.                Вертикалните линии зависят от равнището на разположение на компетентностите в областта на вземане на решенията.

Висока интензивност на вертикалните връзки между висшестоящите и подчинените организационни подразделения има когато всички компететности в областта на вземане на решенията се намират на равнището на висшестоящия орган.

С разширяване мащаба на компетенциите в подчиненото подразделение, интензивността на връзките намалява и изчезва, когато има пълно предаване на правата в сферата на решенията на подчиненото подразделение. Оттук се вижда, че интензивността на вертикалните организационни връзки зависи от степента на предаване на компетентностите в областта на решенията.

Когато решението в здравния сектор е взето, планът – програма разработен и приет, целта установена, възниква поредната задача на управлението – обезпечаване изпълнението на решението, което е немислимо без основната функция на управлението – социалната, тъй като решенията се изпълняват от субектите в здравния мениджмънт - хората. Организацията трябва да е насочена към изпълнение на решението и предполага формиране в управляващата система (здравните управленски органи) на способност за целесъобразно въздействие върху управляемата система (здравните колективи) с цел да се обезпечи изпълнението на поставената задача чрез използване на най-ефективните методи и средства. Така, социалния аспект на управлението може да определи като дейност на здравните работници по създаването и поддържането на състояние на порядъчност в обекта и субекта на здравната система, а и между тях.

Една от задачите на здравния   мениджмънт, е усъвършенстване организацията на труда (УОТ).

Усъвършенстването организацията на труда  в здравния сектор съдържа следните главни задачи:

• Икономическа – извиква производство на повече и по-качествени здравни услуги за определеното или по-малко време.
• Психофизиологична – изисква възстановяване нормалната трудоспособност на здравните работници в края на производствения процес.
• Социална – изисква формиране отношение на любов към професията и труда на здравния работник.
• Рационално изграждане бюджета на работното време, недопускане несвойствени дейности.
• Правила за разстановка на здравните кадри.
• Повишаване коефициента на полезно действие на труда на здравните специалисти.
• Разделение и коопериране на труда – актуализиране на длъжностните характеристики на всички здравни работници.
• Коопериране в бригади и ефективно взаимодействие при необходимост, кръгове на качеството.
• Рационална организация на работното място -  спазване изискванията на ергономията, осигуряване на добър психоклимат по месторабота, функционална музика, естетика, оптимален микроклимат добро оцветяване и др.
• Внедряване на съвременна оргтехника, ЕИМ, компютъризация и др.
• Концентрация и специализация по някои дейности на водещи здравни организации и заведения.
• Нормиран разхода на труд на здравните работници, цялостно обхващане и обвързване с размерите на работните заплати.
• Съзнателна трудова дисциплина, деонтология и етика, стимулиране любов към труда, стремеж към квалификация.

Здравните управленски органи са длъжни да открият промените в здравната система в съответния начин на въздействие на системата, за осигуряване не само динамично равновесие на системата, но и нейното усъвършенстване и развитие.

Разбира се, здравния мениджмънт осигурява и контрол и регулиране            Конкретните форми на регулиране са разнообразни, като важни са:

• Формите на регулиране, свързани предимно със спецификата на управляемия обект – ХЕИ, ЛПЗ, аптечни, санаторно-курортни заведения и др.
• Формите на регулиране, свързани предимно и зависещи от субекта на управление – МЗ, управления “здравеопазване” към общинските съвети (ОС), ръководствата на здравните заведения и т.н.

Икономическото регулиране се осъществява под формата на административно-правови актове, постановления, директиви и т.н. В научното управление по-голяма роля играе опосредстваното икономическо регулиране – не чрез план, директива, заповед, а чрез използване на икономически показатели – цена, заработена заплата и т.н.

Психологичните норми, изразяващи се в изискванията към етиката и морала на здравните специалисти, поощряване на добрите и осъждане на лошите постъпки. Тук значима и  е възпитателната страна на управленския процес.