Joomla Software solutions Template

Payday loan

Температура, температурни състояния. Измерване и регистриране на телесната температура. Грижи за болен с треска

От физическа гледна точка, температурата на телата е величина, характеризираща степента на нагрятост,  която се определя от вътрешната кинетична енергия на топлинното движение на молекулите.

Температурата не може да бъде измерена непосредствено. Измерването й практически е възможно по метода на сравнението на нагряване на две тела, при което за сравнение се използува определено физическо свойство, зависещо от температурата. Веществото, което се избира за измерване на температура, се нарича термометрично вещество, а неговите параметри, по промените на които се съди за изменението на температурата, - термометрична величина.

От медицинска гледна точка, регулацията  на телесната температура се осъществява от група нервни клетки разположени в хипоталамуса, наречени терморегулаторен център. Те събират информация за температурата от цялото тяло, “анализират” я и при отклонение   подават сигнали към системите за топлопродукция или топлоотдаване, за да се постигне желаната температура.

При инфекции от различен характер в организма се образуват вещества, наречени пирогени, които пренастройват  терморегулаторния център в хипоталамуса на по-високо ниво и започва повишаване на телесната температура. Когато покачването на температурата става бързо, крайниците изстиват, появяват се студени тръпки и треперене на мускулите, учестява се сърдечната дейност. Произвежда се топлина. След като се достигне новозададената по-висока температура, треперенето изчезва, кожата се зачервява и затопля, но остава суха. При преустановяване действието на пирогените или под въздеиствието на лекарства се задействат механизми за понижаване на телесната температура и охлаждане. Топлопродукцията спира и се увеличава топлоотделянето. Това се постига основно чрез разширяване на малките кръвоносни съдове на кожата, което улеснява обмяната на топлина между кръвта и околния въздух и чрез потене. Учестява се дишането, чрез което също се отделя топлина. При неблагоприятни условия на околната среда (прекомерно обличане и завиване, гореща и влажна атмосфера в помещението) тези механизми се нарушават и телесната температура остава по-дълго време висока и дори може да се покачи допълнително.

За целите на практиката е прието, че температурата измерена със стандартен живачен термометър ректално се колебае от 36,2 0С до 37,8 0С , а измерена под мишницата (аксиларно), се колебае от 36,0 0С до 37,0 0С. Аксиларната температура е с 0,5 0С до 1,0 0С градус по–ниска от ректалната. Нормалната телесна температура се променя в рамките на денонощието, като най-ниска е от 3 до 5 часа  рано сутрин, а най-висока около 17 – 18 часа привечер. Този денонощен ритъм на температурата се нарича циркаден ритъм и отсъства при кърмачетата и децата до 2 годишна възраст.

При температурните състояния се различават няколко понятия:

-                                    Температура средна кожна - определя се по разчетен път по данни за кожната температура на различни кожни участъци (от 5 до 12);

-                                    Температура средна телесна (СТТ) - определя се като функция на средната кожна (СКТ) и ректалната (РТ) температура по формулата: СТТ = 0,33 СКТ + 0,67 РТ. При топлинен комфорт е 35,8 ± 0,5°С.

Температурата може да бъде измерена в устата – орална температура (след 6-7 годишна възраст), във външния слухов проход – ушна  (тимпанална) температура. Измерване на температурата в устата рядко се използва, тъй като има опасност от травми и не е съвсем хигиенично. Освен това при ускорено дишане е възможно да се измери фалшиво по-ниска температура. За ушна температура се използват специални дигитални термометри, които са много бързи, но имат висока цена, а измерването не винаги е надеждно. До към 2 годишна възраст най-надежден и лесен метод си остава  измерването на ректална температура. При аксиларно измерване на температурата до 3 месечна възраст може да се установят фалшиво по-ниски стойности, поради на спазъм на периферните кръвоносни съдове. След 3 годишна възраст аксиларното измерване на температура е препоръчително. Избирането на начин за измерване на телесна температура трябва да се съобразява и с възрастта, и с предпочитанията на детето.

Ректално термометърът се поставя на 0,5 см. навътре, което отговаря на контейнера с живак. С живачен термометър са необходими 3 – 4 минути за отчитане на температурата.

Измерване на температурата във външния слухов проход не се препоръчва под 3 месечна възраст, поради това, че външния слухов проход е много тесен, а понякога и стените му са слепнали. Всичко това може да доведе до измерване на по-ниска температура от действителната. Точността на това измерване корелира с увеличаване на възрастта.

При състояние на треска, съвсем естествено, организмът включва в действие всички механизми, които могат да помогнат за поддържането на тази повишена температура - метаболитни функции, вазоконстрикция.  По начало, високата температура е симптом, срещан много често при  симптомокомплекса на множество инфекциозни заболявания. По-рядко, тя се дължи изцяло на един възпалителен процес. По изключение, има централен произход.
Въпросът за основанията за симптоматичното лечение на температурата е поставян многократно и отдавна. Съществуват няколко проучвания in vitro или върху експериментални животински модели, доказващи че такова лечение подобрява ефективността на някои имунни реакции. В човешката патология, хипо или нормотермията при инвазивни бактериални инфекции, се считат за лош прогностичен белег.

При това, съвременните данни и всекидневната практика доказват, че клиничната полза от антипиретичното лечение влиза в дисонанс с предполагаемите благоприятни защитни ефекти на високата температура.
Целта на лечението на високата температура е преди всичко в борбата с общия дискомфорт.

Физикалните методи, насочени към снижаване на температурата чрез охлаждане на болния (хладки бани, обтривания с мокри кърпи и други подобни) имат скромен и преходен ефект, а могат да влошат комфорта на болния.
Прилагането им се подлага на съмнение днес. Те имат място при действително много високи температури, понасяни зле от предимно от  децата и то следствие на използването на антипиретик, като се информира семейството за възможен парадоксален ефект.

На практика, грижите за болния с висока температура включват следните три антипиретика: ацетилсалицилова киселина (АСК); парацетамол и ибупрофен.

Ограниченията, които трябва да се спазват при употребата на АСК, чувствително редуцират полето й на действие. Ацетилсалициловата киселина трябва да се избягва в случаи на вироза, поради опасения от развитие на синдром на Рей. Както и АСК, Ибупрофенът притежава противовъзпалителна активност, свързана с инхибиране синтеза на простагландините. Той е много ефикасен при детските температурни състояния. Парацетамолът съчетава ефикасност и безвредност в препоръчаните дози (15 mg/kg; вземани през 6 часа). Противотемпературният му ефект е малко по-бавен от този на ибупрофена. В много редки случаи предизвиква тромбопения.

Антипиретичната терапия следва да бъде провеждана без прекъсване през първите 24 часа от епизода, независимо от динамиката в стойностите на телесната температура. Съвременната медицина  отправя следните препоръки при грижите за болен с висока температура :

-                                    Справянето с температурното състояние изисква преди всичко откриване на причината за възникването му, тъй като понякога се налага специфично лечение

-                                    Симптоматичното лечение (обсъждано при достигане нива на общата температура над 38.5◦ C) цели постигането на комфорт за болния и включва както физикални средства, така и антипиретици.

-                                      Лечението с антипиретици, при отчитане на съотношението полза/риск, налага използването с предимство на парацетамол като монотерапия в доза от 15 мг/кг тегло, приемани на всеки 6 часа през първите 24 ч., а после според промяната на температурата и общото състояние на болния.

Трябва да се комбинират физикалните методи с един от трите антипиретика, използвани за лечение: аспирин, парацетамол и ибупрофен.