Joomla Software solutions Template

Payday loan

Качество на труда. Инвестиции в човешкия капитал.

І. Същност и измерители на качеството на труда.

Качествето на труда е понятие, което може да се разглежда в различен аспект:

1. Като професионална обособеност на труда.
2. Способността на труда да създава по-качествени продукти. Трудът ,който създава по-качествени продукти се счита, че е по-високо качество.
3. Способността на труда да извършва определени по степен на действие, сложност. Колкото са по-сложни тези дейности, толкова качеството е по-високо.
4. Способността на работника да извършва широк кръг от дейности, операции и т.н. Колкото по-широка е номенклатурата от извършените дейности, толкова по-качествен се счита, че е труда.
5. От гледна точка производството на труда правопропорционална но повишено производство, повишено качество. За характеризиране качеството на труда се изпалзват множество показатели, които не винаги са пригодени за неговото измерване. В практиката най-често се използва следният показател:

-                      брой учебни години, които притежава един зает. При този показател се сумират годините на обучение в училищата и Вузовете. Доста условен е защото отделните години на обучение са трудно съпоставими.

-                      Равнище на квалификация. Този показател на базата на определен критерий измерва квалификационното равнище на работа. Съществуват различна методики, което затруднява приемането на един и същи показател.

-                      Професионален опит измерен чрез годишен трудов стаж на един зает. При този показател се изхожда от схващането,че колкото е по-дълъг трудовият стаж, толкова е по-качествен работника.

-                      Специфична интелектуална способност на индивидите. Измерва се чрез специални тестове, но той не може да бъде приет за обобщаването на характеристиките.

-                      Равнището и динамиката на работната заплата. Основава се на предположението, че на по-висока заплата съответства по-високо качество.

-                      Производство на труда /БВП/ на един зает. Качеството на работната сила, технологиите и т.н. Колкото по- добре се работи , толкова е по-високо качеството.

ІІ. Инвестиции в човешкия капитал.

Разходите за повишаване качеството на работната сила имат инвестиционен характер. Те се проявяват в продължение на определен период от време, а ефектът от тяхното прилагане са реализира на по-късен етап, поради това проблемите на човешкия капитал/съвкупност от индивидуални характеристики, знания, опит и т.н./ придобиват основно значение в съвременния свят. Те са основа за обясняване поведението на индивида при предлагането на труд. Интересът към човешкия капитал започва през 60-те години на мин.век и прераства в теория за човишкия капитал. Икономистите разглеждат инвестициите в човешкия капитал като рационален, оптимизационен процес. Оптимизацията се основава на сравнението между текущити разходи направени от индивида и очакваните бъдещи ползи. Инвестиции в човешкия капитал правят индивида, фирмите и държавата.

1. Инвестиция в човешкия капитал от страна на индивида. хората самостоятелно решават дела да инвестират в себе си и до какво равнище.При вземането на решение се предполага, че индивидът действа рационално. Това означава ,че той ще инвестира до такова равнище на човешкия капитал, при което очакваните ползи ще привишат понесените разходи. Ползите от по-висок обр.се изразяват в следното:

-                      по – високо възнаграждение, по-благоприятни условия на труд, по-голяма стабилност на работното място и други.

Разходите на индивида се групират в 3 групи:

-                      преки-това са разходи за такси за обучение, помагала, квартири и т.н.

-                      психологични-по-високо нервно напрежение, натовареност.

-                      Косвени /пропуснати ползи/-те обикновено се групират в две групи-пропуснати ползи от доход, поради това, че дакота се учи не се работи; от влагането на тези средства в друга дейност. При преценяването на ползите и разходите трябва да е имат предвид следните моменти: рискът и несигурността за завършване на предприетата инвестиция; продължителността на обучение/той е много индвидуален и трбва да се има предвид/.

1. Инвестиции в човешкия капитал от страна на фирмата. Фирмите инвестират в човешкия капитал под различна форма, най-общо могат да се разграничат следните форми на инвестиция:

-                      неформална преквалификация по формулата учение чрез работа/извършване на едни и същи дейности/. Фирмата не прави преки разходи за тези обучения.

-                      Преквалификацията на работно място чрез разширяване обхвата на извършените дейности. Изразява се в поставянето на нови задължения на работното място, които пряко повишават квалификацията и осъществяват преквалификацията. В случая фирмата може да прави разходи, а може и да не прави. Разходите на фирмата се изразяват в отделянето на даден работник, който да обучава друг работник. За новите дейности на фирмата това е загуба на приход, защото работникът на работи.

-                      Специални формални програми за квалификация и преквалификация. При тази формална инвестиционна работа се изпращат на курсове за квалификация и преквалификация. Разходите на фирмата се делят на две групи-преки и косвени. Преките са свързани с плащане на такси, заплати на работници, организиране на курсове. Косвени-пропуснати ползи от това, че работникът неработи. Ползите за фирмата се изразяват в нарастване производството на труда и по-голяма симбиоза между работното място и работник. При определяне на риска и несигурността за фирмите, трябва да се има предвид, че обучените работници може да напуснат работа  и да не се осъществи възвръщаемостта на инвестициите. Рискът е много по-голям при индивидите. За да се постигне по-голяма, възвръщаемост фирмите трябва да създадат по-благоприятни условия с цел задължение на обучен персонал,свързано предимно с по-високо заплащане.

3. Инвестицците в човешкия капитал от страна на държавата. Тя е силно заинтересована да инвестира в човешкия капитал.  Нейно задължение е да осигури общата подготовка и развитие на индивида. Това става чрез развитието на образователната система на всички нейни равнища, поради недостиг на средства. Държавата постепенно се оттегля от инвестиции във висшето образование. Тя трябва да създаде условия, които да стимулират получаването на по-голямо образование.