Joomla Software solutions Template

Payday loan

Хаджи Димитър Асенов

Роден през 1840 година в Сливен. Произхожда от буден и свободолюбив род.

Неспокойно е детството на Хаджи зимитър. Съвременници разказват, че още твърде малък щом срещне с несправедливостта, очите му се напълват с желание да разкрие истината.  Заряждат с е случки, които изкарват българите да споменават името му с възхищение и уважение.

С всяка измината година Хаджи Димитър се замесва все по- опасно за османската власт дела.

През 1860 година е разкрито убийството на един от османските първенци в Сливен. Замесен е и Хаджи Димитър. Заедно със своите другари, той поема пътя на хайдушката борба.

До есента  на 1863 г.  е в дружината на войводата Георги Трънкин, заменен след убийството му от Панайот Хитов.

Зимата на 1863 г. Хаджи Димитър е  изпратен от Панайот Хитов в Букуреш, за да се свърже с Раковски и става, един от най-близките му и доверени хора. Възприема идеята на Раковски, че с помощта на добре подготвени чети отвън народът ще въстане като един и ще прогони поробителите. Убеден в правотата на тази идея Хаджи Димитър без колебание й посвещава целия си живот.

По поръчение на Раковски през лятото на 1864 г. Хаджи Димитър и Стоян Люцканов преминават с чета в България. Начело на чета заедно с  дядо Желю Чернев и Стефан Караджа, Хаджи Димитър идва в поробеното си отечечество през 1866 г. Незначителните резултати, които постигат двете чети не задоволяват младият войвода и той замисля подготвянето на голяма, добре организирана и въоръжена чета. Тази идея Хаджи Димитър успява да осъществи през 1868 г.

Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г. е една от най- значителните прояви на революционното движение по време на османското владичество. Тя е важен етап от неговото развитие. И не случайно начело на нея застават именно Хаджи Димитър и Стефан  Караджа.

Двадесет дни е прех одът на четата до Бузлуджа. Османските войски връхлитат върху четата в продължение на дванадесет дни – Дванадесет дни достатъчни да разстърсят прогнилата Турска империя и да покажат на света, че българите са достойни за свобода.

Неравната битка продължава цели три часа и половина. В нея загиват почти всички от оцелелите дотам четници.

Геройството на Хаджи Димитър и на другарите му прави изумително впечатление. Името на 23 годишния войвода става легендарно. То предизвиква възторга на всички негови напредничави съвременници. Още тогава са писани стихове и статии, народът създава песни и приказни легенди за двамата войводи. Христо Ботев посвещава на бесмъртния войвода „своята гениална балада „Хаджи Димитър”.

Въпреки многобройните опити да бъдат отклонени от започнатото дело, въпреки намесата на Панайот Хитов и предупреждението на руското и френското консулство от добродетелната дружина за преминаването на четата, на 6 юли 1868 година, 129 души стъпват на българския бряг при устието на р. Янтра. Разкрита още в самото начало, четата води тежки сражения при с. Караисен, Патреш и Вишовград. В битката при Канлъдере загиват 28 души, а Стефан караджа е ранен и пленен. Останалите четници, предвождани от хаджи Димитър, достигат връх Бузлуджа, където на 18 юли водят последното сражение, в което четата е унищожена окончателно.

Макар да приключва трагично бойния си път, четата н аХаджи димитър и Стефан Караджа ознаменува една от най-героичните страници в историята на българското освободително движение. Героизмът и дързостта да се въстане срещу една вековна империя имат своето значение най-малко в три направления. Преди всичко се повдига самочувствието на българския народ и дълго време след разгрома на четата се говори за продължаващи сражения и за успеха на Хаджи Димитър в борбата срещу поробителя. На второ място, представителтие на великите сили са изненадани и възхитени от проявите на българските бунтовници. На трето място, самата Висока пората била стресната от революционното надигане на българите, което по време съвпада с продължаващато Критско въстание. Ето защо тя става по-благосклонна към българските искания по църковния въпрос.

И днес песните „ Хубава си моя горо”, „Откак се е, мила моя майнольо”, „Когато бях овчарче” са ни скъпи на сърцето както и историята за Крум Страшни, за Иван Шишман, за Бенковски и Левски прецеждаме през зъби : „Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя – губя само себе си”.

Затова и писахме историческото есе на тема „Който веднъж те погледне , той вечно жалее, че не може под твоите сенки да изтлее”.....

Под влияние на Георги Раковски и специално на неговия  „Закон за горските чети”, дейците на Българското общество организирали през 1868 г. четата на хаджи Димитър и Стефан Караджа, която оставила трайна следа в освободителните борби. Наред с това те се опитвали да поддържат контакт с вътрешността на страната, като създат тайни комитети. Част от тези дейци, начело с Иван Касабов, Тодоро Райнов и други, установли връзки с  мацинистката „Млада Европа”, като създали през 1868 – 1969 г. революционен  кръг „Млада България”.

През 60 те години на ХІХ век в България окончателно се оформят главните обществени групировки и идейни течения в националноосвободителната революция.

Общественият живот по това време намирал израз в две главни направления – в движението за културно – духовно обособяване на нацията и в политическите борби за нейното политическо освобождение. Тези две направления естествено разделяли дейците на просветители черковници и на политици революционери. Но това разделение е само условно, тъй като и в едното, и в другото течение се срещали и реформисти, и революционери. Главният проблем, който като индикатор определя обществените позиции на различините партии и дейци, бил освобождението на България. Всички дейци, обединени от тази идея, били участници в националноосвободителната революция, независимо от това, дали работели в областта на просветата или в политическите и обществени организациии. Техните позиции зависели не толкова от социалнокласовото им положение, колкото от това, дали живеели във вътрешността на страната или вън от нея, от чуждите политически влияния, под които попадали, и в последна сметка от различни чисто случайни обстоятелства. Сложните политически отношения в България и в Европейския югоизток, както и зависимостта на българското движение от чужди сили често отвеждали  дейците от една и съща социална група в различни и противоположни лагери. Именно поради това формирането на партиите и идейните направления в българската революция не може да се изведе механично само от чисто социалната мотивировка на техните действия, тъй като в случая става дума за национална революция, осъществявана под въздействието на силни чужди влияния. При такаъв анализ професор Николай Генчев  откроява и диапазона на четническите действия на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г. В организационно отношение,  според професор Николай Генчев националното движение е безпомощно. През 50 – 60 те години липсва организация, способна да мобилизира националната енергия за радикални освободителни действия. Именно поради това реалните усилия за българското освобождение се ограничават само в дейсдтвията на няколко чети, преминали в България, за да загинат за нейната свобода пред погледа на неподготвения за революционна акция български народ.