Joomla Software solutions Template

Payday loan

Рим - вечният град

Рим е синоним на история - етруски гробници, имперски храмове, раннохристиянски църкви, средновековни камбанарии, ренесансови дворци и барокови базилики. Улиците обикновено преминават покрай статуя, триумфална арка, фонтан или некропол от римско време. Надписите на латински са навсякъде. Каменните руини и средновековните фасади също. Всичко е история.Трудно е да се каже кое човек ще намери за по-впечатляващо във Вечния град - неподвластния на времето Форум, супермодерните хора, или невероятната скорост, която развива италианският "Фиат Бамбино";, опита да се пресече натоварено кръстовище или сметката за обяда ви. В този град феноменалната концентрация на история, легенди и паметници съществува заедно с феноменалната концентрация на вечно забързани хора и тълпи от ентусиазирани туристи. Въпреки това в Рим човек не може да се загуби, стига да не кривва в малките улички и да не напуска центъра. Няколко булеварда минават през почти всички световно известни забележителности. Но винаги е по-хубаво, ако има някой да те разведе; особено ако живее в Рим от 40 години.

Аз имах този шанс и първото, което видях, бе римският Форум. Названието форум се използвало, за да се обозначи място, където са се събирали хората, за да решават важни социални и политически въпроси. Така по стечение на обстоятелствата Форумът се оказва люлка на римската цивилизация - оттук са тръгвали всички важни решения, за да се разпространят по цялата огромна територия на Римската империя.

Като гледа това пространство, заградено с ниска каменна ограда човек трудно може да си представи колко много неща са се случвали тук. Но това е къс от древния Рим без никакава намеса - освен тревата, тя е от XXI век. Достатъчно е да погледнеш една реконструкция на това място, за да разбереш защо всички са смятали Рим за център на света - прекрасен комплекс от внушителни постройки, красиви алеи и площади, украсени със статуи и паметници на императори. А за днешния вид на форума имат дял и ловците на антики, които отмъквали цели колони като сувенири. Така било до XVIII век, когато започнали разкопки, които разкрили ценни експонати на изкуството и архитектурата, макар и в окаяно състояние. Разходката из античните алеи дава представа как е протичал животът тук преди повече от 2 хилядолетия. Тя много напомня разходката из Мачу Пикчу, но останките тук са много повече и някак си доста по-близки до нас - европейски.

Продължаваме по Виа де Фори Империали и пред нас е Колизеумът, който се вижда от всички хълмове на града - един от най-известните паметници на древния свят. Истинското му название е Амфитеатърът на Флавий. За това как е получил името си Колизеум има различни версии. Предполага се, че е производно на колосален от колосалната статуя на Нерон, която била издигната в непосредствена близост, висока почти колкото самата сграда. Не е известен и архитектът на това древно чудо. Казвам чудо, защото малцина знаят, че освен за гладиаторски сражения и борби с животни Колизеумът се е използвал и за морски битки. За целта арената се е пълнела с вода и са се разигравали яростни схватки чак до горчивия им край. Колизеумът е бил идеално място за забавления, привличал е огромни тълпи и е бил любимо място за много хора. За голяма част от туристите обаче, които знаят неговата история, включително и за мен, беше изненадващ лабиринтът от тунели и клетки на мястото на арената. По план те са се намирали под нея и са служели като задкулисно пространство. Оттам са излизали гладиаторите, оттам са пускали животните, там е била и сложната инсталация за пълнене на арената с вода. Колизеумът е построен през императорския период, по-точно през 70 г. н.е., но не е бил открит до 80 г. н.е. Едва когато човек влезе вътре, осъзнава истинските му размери, способни да поберат 50 000 души преди 1900 години, във време, когато населението на Рим не е надвишавало 200 000.

От него тръгват прочутите модни улици Виа Кондити със своето кафене "Греко"; от XVIII в., станало център на римските интелектуалци, или пък Виа Маргута, известна с ателиетата на художници и изложбени галерии. Но най-известната част на площада е великолепното Испанско стълбище, водещо към църквата "Тринита деи Монти";, кацнала по средата на хълма Пинкио, който се издига зад нея. Пролетно време цялото стълбище е залято с цветя, а през май се организира специална изложба на азалии. През останалото време тук са художниците, които продават своите картини. Планът за стълбището е дело на Франческо де Санктис, а църквата, до която води, е френска, от XVI в.

До площад "Минерва"; е този на Ротондата, където се намира Пантеонът, една от най-големите забележителности не само на Рим, но и на Италия, и една от най-добре запазените в целия свят. Както подсказва и името му, това е храм, посветен на всички богове. Построен е от Марк Агрипа, приятел и зет на император Август, през 27 г. пр.н.е., което е видно и от надписа отвън, стига да знаете латински. Абсолютно всичко, което можем да видим днес е от римско време, включително куполът и масивната бронзова врата на входа, която била сменена с нова по времето на Адриан през 130 г.н.е. Пантеонът представлява масивна кръгла постройка с триъгълен фронтон отпред, подпрян от 12 колони. Първото нещо, което прави впечатление, когато човек влезе вътре, е, че сградата няма прозорци и се осветява през отвор на върха на купола. Попитах моите приятели какво става, когато завали дъжд.;Вътре никога не вали. Благодарение на идеално кръглата вътрешност на Пантеона въздухът се завихря и излиза от него единствено през пролуката горе и разсейва капките вода встрани по кубето. По време на християнството през 609 г. постройката се превръща в църква, което без съмнение допринася за запазването й до наши дни. Вътре, на мястото, където имало статуи на различни езически богове, най-вече на Марс и Венера, сега са гробовете на някои известни личности, между които Рафаело и кралица Маргарет. Именно тя е измислила пиците, когато в Италия настъпил глад, тъй че най-оригиналната пица не съдържа нищо друго освен тесто и домати.

Посещението на "Сан Пиетро"; е величествено преживяване. Отвън църквата не изглежда толкова обширна, колкото отвътре. Едва когато се влезе в нея, може да се преценят истинските й размери. Множество арки и сводове, както и три коридора изпълват вътрешността й. Близо до входа вдясно е известната "Пиета"; на Микеланджело. Скулпторите на най-прочутите папи, също негово дело, са разположени в нишите в колоните между отделните арки и сводове. Те са толкова съвършени, че когато човек стои дори на 30 см от тях, не може да повярва, че гънките на мантиите им са от камък. В дъното на главния коридор е олтарът - трона на свети Петър със Светия Дух зад него под формата на бял гълъб, поставен в прозорец, осветен от слънцето. Пред него и пред потъналия в злато олтар, всред процеждащата се слънчева светлина, която сякаш извира от самия Свети Дух, в една от най-величествените църкви на света, човек изпитва страхопочитание. Вдясно е скулптурата на свети Петър с излъскания му от докосвания крак - който го пипне, намисленото желание се сбъдва. Отстрани на колоната, в чиято ниша е поставен, има вход и по извита стълба в се слиза надолу. Там са катакомбите на "Сан Пиетро"; - мрачни тунели, в които са наредени саркофазите с телата на папите. Усещането е доста зловещо! Пак в началото на църквата, но този път вляво, е списъкът на всички папи, управлявали досега.

Там може да откриете и името на папа Григорий ХІV, сменил календара, поради което сега православният Великден и католическият се разминават. Тази година те съвпаднаха от доста време насам.

Когато влезете във ватиканските музеи, ще посетите и Сикстинската капела. Колкото и да вие е странно, Сикстинската капела се намира, след като от един коридор започнете да слизате надолу. Ненадейно прозорците изчезват. Тесни стълби и коридор ви съпътстват, докато не излезете в просторна правоъгълна зала, на чийто таван може да се насладите на всички епизоди от човешката история, изписани от Микеланджело - създаването на човека, създаването на Ева, Ева и змията и т.н. А на огромната стена до вас е монументалното платно на Микеланджело "Страшният съд". Сега белите превръзки около голите части на многобройните тела в картината са премахнати, но на няколко пъти през Средновековието са били слагани. Било невъзможно в Божи храм да се рисуват голи тела - в самия папски дворец - греховни фрески, показващи срамотиите на човека. Изключено! Но Микеланджело се противопоставил - в Библията хората са голи, ако искате да ги нарисувам с препаски, ще наруша Стария завет. Приемате ли отговорността да коригирате Библията? И Микеланджело ги изобразил такива, каквито са. Папите след това обаче не могли да понесат подобни срамни сцени в центъра на Ватикана и наредили на тогавашните художници да им сложат по една препаска на срамните части. Сега обаче картината е реставрирана в оригиналния си вид.

Историята на Рим е богата и далеч не завършва с Колизеума и "Сан Пиетро";, оттам започва. За да бъде разгледан спокойно градът, е нужна поне седмица, а за цялостното му възприемане е необходимо да бъде преживян.

Форум - място, където са се събирали хората, за да решават важни социални и политически въпроси