Home История Международна политика и дипломация в Древния свят - Египет

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Международна политика и дипломация в Древния свят - Египет ПДФ Печат Е-мейл

1.Въведение

Една от най-древните цивилизации в света се заражда по долното течение на река Нил, в Северо-източна Африка. Благодарение на своите естествени граници Египет представлява област, оградена от пустините на съседни държави. Египетската народност се оформя в процеса на смесване на различни племена: африкано-хамитски, ливийци, нубийци и азиатски семити. Смята се, че думата „Египет” произлиза от древногр. „Айгюптус”. Египет е типична иригационна област, напоявана от р.Нил, която води началото си от  Централна Африка. Долината на Нил е богата на полезни изкопаеми и строителни материали,вследствие на което страната дълго време не изпитва особена потребност от  развитие на обмена на стоки, и натуралната форма на стопанството се запазва дълго време. Необходимостта от регулиране на напояването по долината на Нил изисква създаването на големи иригационни съоръжения. За осъществяване на тази цел е необходимо голямо количество работна ръка и централизирано ръководство. Това обстоятелсто обяснява ранното появяване на робството. През втората половина на ІV хилядолетие пр.Хр. в Египет вече са оформени контурите на трите основни прослойки на населението: господстваща класа, членове на земеделски общини и роби. Образуването на социални слоеве и формирането на класи довеждат до появата на държава, която да регулира отношенията между новите социални групи. Възникването на държава в Египет става приблизително в пето хилядолетие до н.е. в резултат на разлагането на родовото общество, на появата на родова аристокрация и робството. В епохата, предшестваща образуването на държава, Египет се състои от отделни области (номи) и в резултат на тяхното обединяване възникват две царства – Долен и Горен Египет. След продължителни военни действия към края на ІV хилядолетие пр.Хр. става сливането на двете области в една централизирана държава.

2.Държавно устройство

Около 3000 г.до н.е.в долината на Нил вече съществува единна държава. Най-голямата и силна държава в продължение на хилядолетия,разположена на кръстопътя между Азия, Средиземноморския басейн и Африка е египетската деспотия. Египет играе дълго време главна роля в международния живот на този най-динамично развиващ се цивилизационен периметър. Както и другите държави от този период, той е военно-теократична държава, управлявана от монарх, начело на военна и свещеническа върхушка. Външната политика на Древен Египет е насочена преди всичко към завоевания, контрол върху покорените народи и защита от чужди завоевателски амбиции. Международните въпроси се решават най-често чрез война, но в някои случаи се използват мирни средства. Египетската дипломация използва разнообразни средства в своята дейност като основни са заплахата, съюзните връзки, династичните бракове и подривни операции срещу потенциалните противници.

3.Периодизация

Египетската история като низ от върхове и падения, проследяващи развитието на една цивилизация, е особено внушителна. Общо древен Египет просъществува 2500 години. Историята на древноегипетската държава преминава през няколко основни периода: Ранно царство, Старо царство, Средно царство, Ново и Късно царство.

А) Ранно царство (Архаичен период)-(ХХХІ-ХХІХ в.до н.е)(3200-3050 г.до н.е.)

Характеризира се с консолидация на страната в единна държава. Обединяването на Горен и Долен Египет е революционно по своето значение събитие в историята на Древен Египет. В рамките на една държава са съсредоточени ресурсите на цялата долина и делтата на р.Нил. Владетелят на Горното царство Менес става върховен владетел на цял Египет и приема името Гор-Аха („Гор- Боец”). Той става родоначалник на І династия на египетските фараони .Той решава да премести столицата от Тинис по-близо до делтата. Скоро е избрано място за строителството на новия град. Първо е издигнат храм на бог Птах. Впоследствие около храма се появяват и други светилища, двореца на фараона и жилищни комплекси. Така са положени основите на столицата на Египет, която влиза в историята под названието Мемфис (по-рано наричан „Менофер”-хубаво място). Града има стратегическо разположение – намира се на границата на Горен и Долен Египет. Менес управлява 62 години. Освен войните за обединение на Египет, той воюва и с Нубия, границата на която в този период достига до първия праг на Нил. В края на своето управление, Менес извършва успешен поход в Ливия. Легендата разказва, че той въвежда законодателството в обединен Египет.

Б)Старо царство (ХХVІІІ-ХХІ в пр.Хр.)(3000-2250 г пр.н.е.)

Време на ярко изразена централизация на Египет. Обединението на египетските номи в рамките на една държава и организирането на единно управление довежда до концентрация на човешки и материални ресурси в ръцете на централизиран владетел. Всички усилия са насочени към създаването на ефективна иригационна система. Наблюденията над приливите на Нил позволяват не само да се добие по-голяма реколта, но и да се разшири площта на обработваемите земи. Земеделието е основа на Египетската икономика и богатство в периода на Старото царство. Забележителни успехи са постигнати в три отрасъла: металургията, обработката на камък и грънчарството. В този период е започнато строителството на грандиозни съоръжения от камък. От тогава датират най-внушителните царски гробници-пирамедите на Снофру, на Хефрен, на Хеопс.

Първият цар и строител на пирамиди е Джосер. Неговата стъпаловидна пирамида край Сахара е най-старият монументен каменен градеж в света. Втората, но недовършена пирамида е на сина му Сехемхет. Основните външнополитически усилия на първите царе са насочени към лов на роби от съседни територии, присъединяване на нови територии, най-вече на синайските медни рудници и нефритени находища, борба с нахлуващите от север и изток враждебни племена. Освен с архитектурата, този период се характеризира и с ожесточена борба за религиозен монопол между жреците и фараоните. Основна част от държавния апарат е армията, набирана от свободни египтяни и се състои от пехота, въоръжена с лъкове, копия и къси мечове. Номовият апарат на управление копира централния орган и също е разделен на рангове и подразделения, но с областно значение. По правило, управлението на номите е поверено на номархи, представители на древната аристокрация, като властта се предава от баща на син и по този начин се образуват номови династии.

В) Първи преходен период (2160-2134)

Този период започва с отслабване на централната власт, вследствие на което Египет се разпада на редица враждебни номи и малки държави. В страната се разпалват междуособни войни, като много от владетелите на номите претендират за хегемония в Египет. Разпокъсаната държава няма сили за грабителски войни, чрез които се осигуряват роби, мрежата от напоителни канали не може да се поддържа в идеален ред и Египет е застрашен от гибел. Страната е обхваната от хаос, а на трона за кратко време царуват над 40 малко известни владетели.

Г)Средно царство (2050-1700 г.пр.Хр.)

Започва повторното обединение на страната от весетския владетел Ментухотеп І (Весет-Горен Египет,Тива). По-късно неговите наследници Аменемхет І-ІV и Сенусерт І-ІІІ разширяват мрежата от напоителни канали, прокарват канал между езерото Моирис и Нил и колонизират обширни области в завладените земи. Усъвършенствана е обработката на метали, особено златарството. Продължава строежа на пирамиди, но много по-малки по размер и не само от камък. Обикновено се използва кирпич, като облицовката е от каменни плочи. Към най-внушителните постройки от това време спадат храмът на Ментухотеп и Дер-ел-Бахри, пирамидите в Лищ, Дашур, Хаувар и Илахун. Осъществено е разширяване на границите на Египет в посока юг-завоювана е Нубия до втория праг на Нил. Като цяло, това е период на стабилизиране на положението на страната и превръщане на Египет в силна държава, разполагаща с мощен военен и икономически потенциал. Може да се добави и успешната завоевателна политика. От първостепенно значение за Египет е завоевателната политика в източното Средиземноморие, от където египтяните получават сребро, злато и дървесина. Присвояването на обширни територии позволява пленяването на роби и получаването на допълнителни материални ресурси. Разцвета на египетската икономика, богатството на господстващата класа усилват експлоатацията на робите и предизвикват масово недоволство и стихийна съпротива на народните маси.

Ситуацията се усложнява след падането на 12 династия. Владетелите на новата династия не успяват да се справят с проблемите в стабилизацията на вътрешната обстановка. От това се възползва войнственият народ на хиксосите, които към края на ХVІІІ в. до н.е. успяват да окупират цялата делта на Нил, а след това да разпространят властта си в Горен Египет.

Д) Втори преходен период (1700-1650 до н.е.)

Започва с големи народни въстания, причинени от огромната експлоатация на населението. Развихрят се и нови въстания против чуждото господство. Тиванският фараон Яхмос І успява да отблъсне хиксосите и става основател на 18 династия.

Е)Ново царство (1580-1070)

Това е времето на най-големия политически, стопански и културен подем на Египет в Древността. При Яхмос започват да се използват бойни колесници, което способства за развитието на войските. Сред най-прочутите владетели са Тутмосите І-ІV, Аменхотеп І-ІV, Тутанкамон, Ейе, Хоремхеб. Новото царство прераства в империя, оглавявана от опитни и войнствени царе. Те водят планирана великодържавна политика, опираща се на съответните институции и използващи широк диапазон от методи за манипулиране и подчиняване на по-слабите опоненти. По това време в Египет съществува вече държавна канцелария за водене на дипломатическа преписка. Древните египтяни поддържат връзки с целия известен на тях свят- с хетите, с Вавилон, Асирия, палестинските владетели, с редица градове-държави и островите на Егейско море. Към територията на Египет са присъединени Сирия и Палестина, както и нови южни провинции. Фараоните на Новото царство не са строили пирамиди. Те са погребвани в подземни гробници в знаменитата Долина на царете. До днес са открити 62 гробници, като част от тях са построени за роднини на фараона и за сановниците.

Интересен период по това време е опитът да бъде въведена нова религия. Фараонът Аменхотеп ІV провъзгласява нов главен бог-богът на слънцето Атон и приема името Ехнатон. По негова заповед е построена нова столица на Египет в Тел-Амарна, която не съществува дълго време. Фараона се обявява против тайнствата и Египет е обхванат от религиозна война, която съдейства за отслабване на страната и оставя азиатските граници практически без защита. Аменхотеп заповядва да бъдат разграбени и разрушени някои от гробниците, за да бъзат лишени от безсмъртие техните обитатели и да бъдат забравени имената им. Ехнатон управлява само 17 години и се смята, че сам е сложил край на живота си или е бил отровен. Важен е обаче замисълът на този  исторически експеримент. Някой изследователи твърдят, че фараонът е вдъхновен от любовта си към своята сестра и съпруга Нефертити, но целта най-вероятно е политическа: да се създаде единно божество, на което да се кланят различните завладени от Египет земи и народи, да се заздрави единството на империята.

4.Международна политика и дипломация

Данни за дипломацията на царете от отзи период се съдържат в богатата и оцеляла до днес Тел-Амарнска преписка. Тя съдържа 360 глинени таблички, съставляващи кореспонденцията на някои фараони с подвластните им държави. Сети І, Рамзес ІІ, Менептах са представителите на 19 династия. Сети престроява горната част на светилището на Озирис, възстановява и разширява храма в Карнака и др. Той нееднократно извършва военни походи с цел укрепване на границите в Сирия. Рамзес ІІ, който управлява 67 години и живее около 100, извършва втори поход срещу хетите и се отличава със своите дресирани лъвове във великата битка при Кадаш? Най-известният документ от неговото управление е договорът между Рамзес и хетският цар Хатушил. Договорът е сключен през 1296 г.пр.Хр. след дългите изтощителни войни между хети и египтяни. Написан е на клинописен вавилонски език-английският език на онази епоха. Договорът провъзгласява отношения на мир и братство за вечни времена. С него е сключен отбранителен и ненападателен съюз, предвиждащ помощ срещу бунтове,чужди нападения,а също и размяна на политически престъпници. 1000 богове и богини гарантират за всяка от страните. Техният ангажимент е скрепен с клетви и закани да бъде наказан жестоко нарушителят на договора. Този договор заслужено е окачествяван като най-стария образец на международното право, става еталон за много следващи договори, включително и за доста по-късните древногръцки държави и Рим.

В епохата на Новото царство египетската икономика позволява да се  добие много повече селскостопанска и занаятчийска продукция, отколкото в предшестващите периоди. Страната разполага със солидни запаси от материални ресурси, внушителен икономически потенциал, с помощта на който фараоните успяват да поддържат огромна армия, да строят дворци и градове. Социалната обстановка в епохата на Новото царство е достатъчно противоречива-в периодите на военни успехи и икономически подем тя е стабилна, но сред египетското общество винаги са съществували открити противоречия и социални напрежения : експлоатацията на робите изостря прекалено много отношенията между робите и робовладелците. Положението на дребните производители също е неустойчиво. Всичко това довежда до създаването на обширен и мощен държавен апарат, който осигурява управлението на огромната държава и изглаждането на взаимоотношенията в египетското общество. С края на 20 династия завършва блестящата епоха от египетската искория-епохата на Новото царство.

5.Упадък и гибел на Древен Египет

Редица външни и вътрешни фактори допринасят за упадъка на египетската държава. Могъществото на страната до голяма степен се дължи на нейното стратегическо разположение. Но с появата на по-млади и централизирани военни деспотии-Асирия, Вавилон, Персия, египетската експанзия на изток е блокирана. Древните гърци овладяват Егейско море и установяват търговско надмощие в региона. През 954 г.пр.Хр. либийците нападат Египет от запад и завладяват страната. Само след 200 години от Юг нахлуват етиопците, отмъщавайки си за някогашното робско положение. През 670 пр.Хр. от Север нанасят удар асирийците, които разгромяват войските на фараона и налагат данък на страната. Някъде по тава време владетелят на египетската област Саис Псамтик успява за кратко време да прогони завоевателите  и да обедини отново Египет. Този период, наречен Късното царство, е поучителен за една гъвкава, макар и обречена на крах външна политика. Тя се основава не върху грубата сила, а върху сложно маневриране между противниците. След няколко десетилетия над Средния изток и Югоизточна Европа надвисва сянката на могъщата Персийска империя. Ако гърците са в състояние да се противопоставят на персийските атаки по море, благодарение на флота си, то египетските войски не могат да устоят на масивното нашествие на персите по суша.

През 525 пр.Хр. персийският цар Камбиз сваля от трона египетския фараон и това слага край на древното египетско царство и на цяла епоха в международната политика.

 

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG