Joomla Software solutions Template

Payday loan

Руско-турската война от 1877-1978 г. донася дългоочакваната от българския народ свобода. Помощта на Русия по устройството на новата българска държава се реализира на четири етапа няколко етапа. Задачите на руските администратори са ясно определени в манифеста на император Александър ІІ към българския народ във връзка с обявяване на войната. В него се посочва, че ще се изгражда местно управление с привличане и на българското население, а новите военни дружини ще бъдат ядрото на българската сила, която ще опазва общия ред и сигурност.

Първият етап на възстановяване на българската държава започва през ноември 1876 г., със създаването на „Канцелария за гражданско управление на свободните зад Дунава земи”. Началникът на канцеларията княз Владимир Черкаски, сътрудниците му Сергей Лукиянов, ген. Д. Анугин и ген. М. Домонтович, подпомогнати от българите Найден Геров, проф. Марин Дринов, Тодор Брумов, Тодор Икономов, Христо Стоянов и др., изучавайки бита, нравите, обичаите и традициите на българския народ, както и устройството на действащата турска административна система, проектират формата на бъдещото държавно устройство на България. Подготвят се новите нормативни актове за местното и централното управление, издирени са много българи, завършили висше образование в Русия. Канцеларията на княз Черкаски събира сведения и за образованите българи, живели в Румъния и в Османската империя. Към Гражданската канцелария са привлечени 80 души офицери и 20 руски консули, някои от тях в последствие са назначени за първите губернатори, вицегубернатори, окръжни управители, полицейски началници и т.н.

Поставя се началото на същинското организиране и уредбата на българската държава. Той започва с преминаването на руските войски през Дунав и продължава до завършването на военните действия. Под ръководството на Гражданската канцелария, която се съобразява с военните условия, се полагат основите на полицейските, административните, финансовите, съдебните и другите органи на новата власт в освободените земи. До 3 март 1978 г. е въведено гражданско управление в 8 губернии и 56 окръга. Губернаторите са висши руски офицери, изключение прави само Свищовската губерния, която първа е освободена, още на 4 юли 1877 г. и е оглавена от Найден Геров. Като вицегубернатори на почти всички области са назначени българи: Драан Цанков, Марко Балабанов, Никола Даскалов, Константин Станишев, Петко Каравелов, Марин Дринов. В селата се възстановяват съветите на старейшините, а в окръзите – градските административни съвети, в които влизат представители от всички вероизповедания. Създадени са и изборни съдебни съвети. Премахнати са някои данъци, а на мястото на омразния „десятък” е въведен поземлен налог. След подписването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г. започва третият етап в изграждането на българската буржоазна държава. Мирновременните условия благоприятстват постепенната подмяна на руските представители в управлението на страната с българи и ускореното изграждане на българската армия, полиция, централни и местни органи на управление, съдебни, финансови и нови пощенски ведомства, за възстановяване и организиране на учебното дело, здравеопазването и т.н. Голяма заслуга за осъществяването на тези задачи имат ген. Анугин и особено княз Александър Дондуков-Корсаков. Седалището на съвета се премества от Търново в Пловдив, където русите са предвиждали да е столицата на младата българска държава. На служба като чиновници са назначени над 2000 българи, а на над 30 000 души се дава възможност да преминат военно обучение. На 31 март 1878 г. се полагат основите на българската армия, назована „Земска войска”. Създадено е и военно училище за подготовка на военни кадри.  Реформирана е данъчната система, а размерът на въведения поземлен данък за 1878 г. е съобразен с местните особености и условия.

След Берлинския конгрес започва четвъртия етап от израждането на нова България, който завършва с прекратяване на дейността на ВРУ през май 1879 г. Той се характеризира с ускорено и пълно преминаване на органите на централното административно управление в ръцете на българите. Срокът на пребиваването на руските войски в България е намален от 2 години /съгласно Санстефанския мирен договор/ на 9 месеца. Съвета е задължен да се съобразява с решенията на Великите сили в Берлин. Седалището на ВРУ се премества от Пловдив, който остава в Източна Румелия - в София. ВРУ разгръща енергична дейност за възобновяване на учебното дело. Под ръководството на проф. М. Дринов се  откриват нови гимназии, назначават се инспектори, които да направляват учебното дело. Княз Дондуков се интересува и от възстановяването на българските църкви. Премахнат е данъкът „владичина”. Полага се началото на медицинското дело. Възстановяват се и се откриват нови читалища и библиотеки. На 15 януари 1879 г. тържествено е открита Народната библиотека, а през май същата година с 2 млн.лв.  капитал е открита и БНБ. В края на ВРУ и най-висшите длъжности преминават в ръцете на подготвените вече българи. Руските власти отделят особено внимание на изграждането на администрацията на Южна България, където според Берлинския договор трябвало да се организира автономна провинция на Османската империя със специален статут. Под ръководството на ген. Аркадий Столипин българите овладяват всички звена на административните структури, а руски военни инструктори подготвят населението да защитава областта от евентуално навлизане на турски войски. По настояване на ген. Тотлебен Александър ІІ разрешава българите да бъдат снабдени и с необходимото оръжие.

В Берлинския договор преобладават реакционните решения, съгласно него Северна Добруджа е дадена на Румъния. От Южна България с изкуственото име Източна Румелия се образува провинция, която има пълна административна автономия но се намира под пряката политическа и военна власт на султана. Македония и голяма част от Тракия се връщат на Турция. Част от западните български земи са предоставени на Сърбия.  След като стават известни решенията на Берлинския конгрес, националноосвободителната борба взема широки размери и обхваща всички райони на страната. Създават се комитети.  В същото време рязко се засилват вълненията на неуспелите да избягат от Северна България турци. В района на Родопите от разбитата турска армия се организират черкезки банди, които започват да нападат българските села и част от западния печат представя тези действия като въстание. Бившият английски консул във Варна Сенклер застава начело на инсценираните антибългарски прояви. Активна борба за разгрома на бандите на Сенклер води легендарният български войвода капитан Петко Киряков. Борбата против берлинските решения приема най-остри форми в Македония. На 5 октомври 1878 г. започва Кресненско-Разложкото въстание. В продължение на две седмици въстаниците освобождават почти всички селища по течението на река Струма, малко по късно Разлог и Банско. Въстанието не е подкрепено от ВРУ и завършва с поражение.

Проектът на конституция на Княжество България има умерено-консервативен характер. В Русия са направени някои поправки в по-демократичен дух. На българите е предоставено правото свободно и без да бъдат ограничавани да направят промените, които считат за необходими.  След бурни дебати на 16 април 1979 г. се  приема Търновската конституция, която дава повече права на монарха и съществено се различава от първоначалния проект.

Първият етап на аграрното движение сред българските селяни протича стихийно, без организация, което води до избухването на много конфликти при разпределението на земите. Вторият етап се осъществява от ВРУ в България като руските власти се стремят да създадат ред в аграрното движение и да му придадат, доколкото е възможно законна форма. Движеща сила на аграрното движение е малоимотното българско селячество. През май 1879 г. руските власти предават управлението на новосформираната българска администрация, с което започва третия етап на аграрния преврат в България, който се характеризира с политика на настъпление срещу селяните, завзели турски земи. Българските селяни се принуждават да изкупят основната част от турското земевладение в страната. През август 1879 г. министрите Начович и Греков разработват нова стопанска политика на консерваторите по аграрния и бежански въпрос. Очевидно под формата на „правда” към турските земевладелци, консерваторите се стремят, от една страна да им върнат имотите, а от друга да предизвикат „покупко-продажба” и по този начин да се задоволят исканията на западните държави, които продължават да настояват за връщане на земите на турските земевладелци. Едрите турски земевладелци не желаят да останат в България при новите политически условия. Те бързо продават имотите си и се изселват окончателно от Княжеството. Турските земи се закупуват от всички слоеве на българското население като разбира се, повечето земи преминават в ръцете на по-богатите граждани и селяни. Чифлиците се раздробяват с цел оземляване на селяните, но това води до упадък. Западат и занаятчийството, което вече не може да задоволява потребностите и новите изисквания на градското население и не издържа конкуренцията на по-евтините западноевропейски стоки. Това налага през 1883 г. да се издаде специален закон, с който държавните служители се задължават да носят дрехи от местно производство. Банкрутират текстилните фабрики в Сопот, Калофер, Карлово и Габрово. Запада и организираната занаятчийска манифактура в черната металурия.

Успоредно с пропадането на занаятчийското производство започва да се развива фабричната капиталистическа промишленост. Израждат се нови модерни предприятия – печатница в Пловдив, фабрика за шишета в Казанлък, спиртна фабрика в София, текстилни фабрики в Сливен, Габрово и Самоков, фабрика за пашкули в Асеновград, кожарска фабрика в Русе, няколко тютюневи фабрики и т.н. Създадени са и първите предприятия с чужд капитал. Общо от Освобождението да 1885 г. са основани около 24 по-едри индустриални предприятия, повечето са полузанаятчийски тип с малко работници. Това са: 6 мелници, 6 бирени фабрики, 3 спиртни предприятия, 5 вълненотекстилни фабрики, 2 кожарски и др. Правят се първите геоложки проучвания в района на Перник-Бобовдол-Мошино и започва, макар и слаба, промишлена разработка. Откриват се и залежи на оловно-сребърни руди в Родопите. Разпокъсаността на страната също пречи за развитието на вътрешен пазар и спъват развитието на капитализма. България изнася предимно зърнени храни, добитък и животински произведения. През първите години вносът превишава износа. Към средата на 80-те години много от новопоявилите се търговци фалират. Със закон от 1880 година се въвежда националната монетна единица – българският златен лев. На следващата година започва сеченето и на първите следосвобожденски български монети.

На 5 юли 1979 г. княз Батенберг издава указ за назначаването на първия Министерски съвет. Съставя се първото правителство начело с Тодор Бурмов, което се опитва да организира правилно стопанската дейност в страната. Още на 7 юли е издаден указ за учредяване на митници по южната граница на Княжеството, без мито се пропускат само местните произведения на българите от Македония и Източна Румелия. Второто правителство е назначено начело с митрополит Климент /Васил Друмев/. Проведените избори през 1880 г. са спечелени от Либералната партия, която съставя правителство начело с Димитър Цанков, но поради конфликт между княза и Цанков поста министър председател е поверен на П. Каравелов, което се заема с решаването на важните държавни дела и подготовка за обединение на българите.

На 27 април 1981 г. е извършен преврат. Повод е убийството на Александър ІІ. Целта на Княз Батенберг е „разправа” с Търновската конституция и иска извънредни пълномощия. Князът изисква от руското правителство да изпрати двама генерали, които да възглавят Министерския съвет в София. Започват остри политически борби, които подкопават влиянието на Русия сред българския народ. На 6-ти септември 1883 г. с манифест на княза е възстановена Търновската конституция и е сложен край на режима на пълномощията. В края на 1884 г. е съставен кабинет от крайни либерали-каравелисти. Каравеловото правителство се характеризира с приемането на редица важни закони: за Народната банка, за господарските и чифлишките земи, за акциза върху питиетата, за данъка върху недвижимите имущества, за патентите, благодарение на които се въвежда строга данъчна политика. Закон за железниците, за народното опълчение. Либерарите-каравелисти не предлагат нито един закон, който да се отнася пряко до развитието и насърчаването на българската промишленост.

На 6 септември 1885 г. е провъзгласено съединението. Либералното правителство поема смело защитата му. То ръководи съдбините на България в тежките дни на Сръбско-българската война през 1885 г., но не намира сили да се справи с вътрешната обстановка и губи властта на 9 август 1886 г., когато княз Батенберг е детрониран. Сръбско-българската война от 1885 г. е предизвикана от завоевателните стремежи на сръбската буржоазия да заграби Македония. Австро-Унгария отпуска заем на Сърбия и я подтиква да воюва срещу България, която е обявена на 2 ноември от крал Милан. Добре обучена 60-хилядна сръбска армия нахлува на територията на България, като по-късно числеността й нараства на 120 000 души. Ударът е насочен срещу Видин и София. Състоянието на българската армия е значително по-лошо. Българската войска е млада и неопитна, офицерите са малко, след провъзгласяването на Съединението руските офицери-инструктури са отзовани от българската войска. За охрана на границата със Сърбия са определени Западния корпус под командването на майор Аврам Гуджев и Северният отряд с командир капитан Атанас Узунов. Главните сили на действащата армия са съсредоточени на границата с Турция.  По численост сръбската армия превъзхожда два пъти българската. Към действащата българска армия са прикрепени доброволчески дружини, начело на които застават известните войводи Панайот Хитов, дядо Ильо, дядо Жельо и др. Български студенти в чужбина напускат университетите и се завръщат в България. Създава се и ученически легион.  Бойните действия се развиват от 2 до 16 ноември 1885 г. На 2, 3 и 4 ноември малобройните български части водят ожесточени отбранителни боеве. Нишавската армия овладява височините западно от Сливница. Европейските вестници оповестяват за първите победи на сръбската армия, всеки момент се очаква падането на София. Никой в Европа не се съмнява в разгрома на българската войска, представена като сбирщина от неграмотни хора. На проведения на 3-ти ноември коронен съвет в присъствието на княза се взема решение главното сражение да се приеме на Сливнишката позиция. Всички части от Западния корпус се съсредоточават на Сливница, изтеглят се войските от Южна България. За защита на Източна Румелия са оставени 12 дружини и няколко доброволчески отряда. На 5, 6 и 7 ноември се водят решителни боеве на Сливнишката позиция. Походът на частите от Източния корпус е истински подвиг. От Пловдив до днешния гр. Септември те са прехвърлени с влак, като по-нататък се придвижват пеш под непрестанен дъжд и снежна виелица. Мъжеството и издръжливостта на българския войник надминава всички очаквания. Те извършват преход, който ще остане паметен в историята на военното изкуство. Навсякъде населението ги подпомага с храна, коли и коне, а в столицата ги приемат тържествено. Лично министър-председателят П. Каравелов посреща войниците и ги изпраща по шосето за Сливница. След като достигат фронта, военните части веднага влизат в бой. Три дни продължават епичните боеве край Сливница. В навечерието на най-решителния ден на войната – 6 ноември, княз Александър напуска Сливнишката позиция и се отправя за София. Изоставени от своя главнокомандващ, българските войски под ръководството на младите офицери извоюват победата при Сливница. На северозападната българска граница също се води неравен бой и въпреки първоначалните успехи Тимошката армия не успява да превземе Видинската крепост. На 8, 9 и 10 ноември на Сливнишката позиция пристигат нови подкрепления от Източния корпус. На 10 ноември българската армия преминава в контранастъпление. На 12 ноември е освободен Цариброд. Сръбската армия е разбита. На 14 и 15 ноември е превзет и Пирот.  Сърбия е изправена пред катастрофа. В този момент се намесва Австро-Унгария, която отправя ултиматум за спиране на военните действия. В противен случай българската армия ще срещне императорските австрийски войски. Мирния договор е подписан на 19 февруари 1886 г. в Букурещ без да бъдат взети предвид справедливите искания на българското правителство. Главното за България обаче е, че възстановяването на мира със Сърбия утвърждава и закрепва извършеното Съединение.

Съединението от 1885 г. оказва положително влияние върху икономическото развитие на Княжество България.  Основен отрасъл остава селското стопанство. След 1893 г. периодът на масовото разоряване на селяните постепенно отминава. През 90-те години обемът му е повече от 50 % спрямо равнището при Освобождението. Това се дължи на увеличаване на посевните площи, на нарастването на работната ръка вследствие на естествения прираст. Постепенно се подобрява селскостопанската техника. Животновъдството отбелязва съществен прираст. През 1890 година България сключва първата си търговска спогодба с Англия. След 1894 г. се приема Закон за насърчаване на местната индустрия, намалява се лихвения процент на отпусканите кредити, увеличава се броя на индустриалните предприятия. След Съединението значителен напредък има в развитието на инфраструктурата - жп транспорт, шосейна мрежа, пристанища и корабоплаване. Откупува се жп линията Русе-Варна, пуска се жп линията Цариброд-София-Вакарел-Белово, през 1890 се пуска в експлоатацията жп линията Ямбол-Бурас, през 1893 София-Перник, през 1897 Перник-Радомир. През 1899 г. завършва строителството и на Централната жп линия София-Горна Оряховица-Каспичан с разклоненията Ясен-Сомовит и Горна Оряховица-Русе. Общо дължината на ж.п мрежата през 1899 г. достига 1079 км. /без Източните железници – 354 км./. Значително нараства и шосейната мрежа, а през 90-те години започва модернизацията на пристанищата Варна и Бургас.  Развива се вътрешната търговия, през 1992 г. в Пловдив е направен успешен опит за организиране на Първо българско земеделско-промишлено изложение. Още по-голям напредък отбелязва външната търговия – изнася се средно 1/3 от селскостопанската продукция. Златните резерви на БНБ й позволяват да поддържа курса на лева спрямо чуждата валута почти на пропорционално равнище, т.е. 1 златен лев е равен на 1 златен франк.

През периода страната е раздирана от дълбоки политически противоречия. По време на правителството на д-р Радославов на 6 ноември 1886 г. Русия скъсва дипломатическите си отношения с България. На 2 август 1887 г.  в Търново принц Кобург е провъзгласен за княз. Драматични са политическите събития и по времето на управлението на правителството на Стефан Стамболов, което подпомага в първите години развитието на българската икономика по капиталистически път.  Приоритет в индустриалното развитие на България в периода на управлението на Стамболов има леката промишленост.  През 1893 г. се основава Българското търговско параходно дружество. За първи път в историята на следосвобожденска България правителството на Стамболов провежда определена стопанска политика и въпреки, че е непоследователна в протекционистично отношение и правителството я осъществява несистемно и колебливо, правителството на Стамболов поставя началото на една стопанска политика, която в следващите години и десетилетия дава определено положителни резултати.

Политическите отношения с Русия се възстановяват през 1896 г. след като руския цар Николай ІІ става кръстник на Борис ІІІ, останалите велики сили и Турция също признават Фердинанд за законен владетел, което сала рай на продължилата близо 10 годишна българска криза.

Правителство на Стоилов сключва заем в размер на 290 млн.лв. и откупува наема за експлоатация на Хиршовата жп линия Септември-Търново-Ямбол и Бельво-Септември.

Следващото правителство – на Радославов издава поредица от закони, целящи излизането на страната от стопанската и финансова криза, чрез използването на вътрешните ресурси. Отново е въведен десятъка, вместо предпочитания от селяните поземлен налог, което предизвика мощно недоволство, стига се до избухването на селски бунтове през 1900 г. Основава се Земеделския съюз, а през 1981 г. Димитър Благоев основава и социалдемократическата партия.

В Македония и Одринска Тракия, годините от Освободителната руско-турска война до Балканската война са период на дълбока криза на селското стопанство, в основата която стои неразрешения аграрен въпрос, в упадък са занаятите. В Северна Добруджа в резултат на румънската политика по-голямата част от обработваемата площ преминава в ръцете на румънците. В западните български покрайнини икономическото развитие на  население в останалите под сръбска власт земи е затруднено. Населението занимаващо се предимно със земеделие, лозарство, животновъдство, търговия и др. е изоставено икономически. Самоинициативите в стопанската област развиват макар и бавно и мъчително 20 индустриални предприятия. След приключването на войната сръбските военни власти предприемат крути мерки, за да принудят населението да се признае за сръбско.  Най-активно е национално освободителното движение в Македония, където е създадена вътрешна революционна организация  ВМОРО, която започва подготовката на въстание.  На Илинден 1903 г. започва Илинденско-Преображенското въстание, което е жестоко потушено от турската армия. Революционните събития в Македония и Одринско отекват дълбоко сред всички слоеве на българското общество, гласувани са спешни държавни помощи за пострадалите. Въстанието е посрещнато с открито вълнение и симпатии в Русия. Широко е отражението му и върху английската общественост, като за положителното мнение допринасят дописките на известния журналист Джеймс Баучер, кореспондент на „Таймс” на Балканите. В началото на 1903 г. в Лондон се създава Балкански комитет ръководен от Ноел Бъкстон, който организира многобройни инициативи в защита на въстаналите българи. Във Франция подкрепа на българите изказват видни интелектуалци като Жан Жорес, Виктор Мерар, Мишел Бреол, Жорж Клемансо. Сведения за кланетата, опустошенията, произвола и наказателните операции срещу мирното население се публикуват и в САЩ, като темата за Македония и Одринско не слиза от американския печат до средата на 1904 г. В резултат на широкия отзвук на въстаналите българи на 1 октомври 1903 г. Русия и Австро-Унгария подписват протокол с предложения за реформи, те обаче, не срещат подкрепа от страна на турските власти и резултатът от прилагането им е незначителен. След поражението на Илинденско-Преображенското въстание ВМОРО изпада в дълбока криза – войводи, четници и бежанци преминават границите на България. ВМОРО се разцепва и може да се приеме, че от 1904 г. започва началото на неговия край, въпреки, че до 1912 г. то съществува в някакви структури.

Разложението на османската феодално-бюрократична система, масовото недоволство на народа от тираничния режим на султан Абдулхамид ІІ и засилването на освободителните борби на българското и другото потиснато население в империята принуждават младотурският комитет „Съединение и прогрес” да започне революция, която избухва в Македония. Младотурската революция завършва с победа на 11/24 юли 1908 г. Младотурският режим дава всеобща амнистия за политическите затворници. Българските просветни и революционни дейци подкрепят режима. Населението започва да открива училища и църкви, но през септември младотурците започват да затварят просветните и религиозни български средища, това съвпада с провъзгласената независимост на Княжество България.

В икономическо отношение в страната се оформя ранно капиталистическо общество, оформя се финансова олигархия, изострят се противоречията между труда и капитала. Развитието на промишлеността отбелязва значителен напредък. До 1911 г. насърчаваните от държавата индустриални предприятия с над 10 работници са 345. Местното фабрично производство дава над 43 % от общата консумация на индустриални произведения в България. Развива се добивната промишленост – през 1911 . влизат в действие 24 концесии за добив на полезни изкопаеми – 16 за каменни въглища, 3 за медна руда, 3 за оловно-цинкови руди, 1 за оловни и , за талк. Ускореното развитие на промишлеността се дължи на разширяването на вътрешния пазар – разраства се стокообмена между града и селото; нарастването числеността на населението; развитието на инфраструктурата – жп линии, пристанища, мостове, административни сгради; повишаването на вносните мита за конкурентните чужди индустриални стоки и защитата на родното производство; организирането на професионално образование в страната. Твърде голям е относителния дял на леката промишленост – 89,5 % от индустриалната продукция на държавата, това развитие се дължи на това, че тя изисква по-малки капитали и осъществява по-бърз оборот на средствата. Най-развита е хранителната промишленост. През 1911 г. тя е представена от 146 насърчавани предприятия с годишно производство за около 65 млн. лв. /половината от общия брой на мощностите и от годишната сума на фабричното производство/. Особено развити браншове са мелничарството 1904 г. – 22 мелници, 1911 г. –  99 и пивоварството – 17 бирени фабрики, 7 спиртни, 8 за растителни масла. На второ място по относителен дял е текстилната индустрия – през 1911 . – 72 предприятия с годишно производство 21,4 млн.лв., концентрирана в двата големи центъра на текстилната индустрия – Сливен и Габрово. Кожарство – 26 предприятия през 1911 г. – Габрово, София, Шумен и Варна, метална индустрия – 29 предприятия – София, Русе, Варна, Търновско, химическата индустрия – 27 предприятия, керамичната индустрия – 16 предприятия, дървопреработвателната индустрия – 19 предприятия и др. В началото на века са създадени и първите книжномукавени фабрики в страната и започват да действат изградените електродобивни предприятия /в Лом и София през 1990 г./. Рязко се засилва и проникването на чужд капитал. Между 1899-1901 г. с френско-белгийски капитал е създадена кибритената фабрика в Костенец. През 1899-1900 г. е организирано белгийско концесионно предприятие за електрическа енергия, което построява първата хидроцентрала при Панчерево.

Развива се и банковата дейност – през 1911 г. общия брой на банките е 61. Едрите частни банки в България започват да се срастват с промишления капитал и да създават финансови групи. Около 1912 г. се открояват четири по-големи центъра на финансовия капитал, оформили се около Българска търговска банка, Балканска банка, Генерална банка и Кредитна банка.

Значителен напредък отбелязва и развитието на капитализма в селското стопанство. Процесът на масово разоряване на дребни и средни земеделски стопани в България завършва. Постепенно се повишават цените на земеделските произведения, което довежда до ускорено проникване на капиталистически методи на работа – земите се отдават под аренда. Нараства броя на земеделските машини. Активизира се кооперативното движение – през 1907 г. броят на кооперативните сдружения в селата е около 400, като 300 от тях са кредитирани от Българска земеделска банка. Важен фактор е и увеличаването броя на населението с над 1 млн.души за около 10 години. Голямо значение за разширяването на търговията оказва и бързото развитие на съобщенията и транспорта. Открити са няколко търговски училища. Вътрешният стокообмен за периода 1887 – 1911 нараства три пъти и достига 3 млрд.лв.

През първото десетилетие на 20 век, България постига в общи линии това, което други страни извършват в началото или в средата на 19 век. Наследеното от периода на османското владичество изоставане в капиталистическото развитие е от части преодоляно.